Огромните мегаполиси на древния свят – човечеството се е събирало в големи общности, които са се превърнали в градове, още от неолита. Главната причина за създаването на общности е взаимната защита. Постепенно се разработили системите за споделянето на вода, търговията, изхвърлянето на отпадъци и средствата за управление.
От скромните жилища, събрани заедно, се появили по-големи градове, някои със сгради с огромни размери и значителен лукс. Градовете се научили да се справят с проблеми, познати на съвременността – настаняване на бедните, приемане на закони за защита на всички и осигуряване на места за търговия, поклонение, развлечения и управление.
Градовете се развиват през последните 9000 години, като Йерихон се счита за най-стария известен град в света. Първоначално разположен на земя, която сега е под водата, хората са пребивавали на това място в продължение на векове. Според археолозите, над 2000 души са живели в Йерихон седем хилядолетия преди раждането на Христос.
Естествените извори превръщат мястото в желано, а плодородната земя позволявала на жителите да произвеждат растителни масла, източник на доходоносна търговия. Въпреки че 2000 жители днес се считат за малко повече от село, по това време Йерихон представлява един от най-големите градове в света. Ето десет древни града, считани за мегаполиси на своето време.
10. По времето, описано в книгата Битие, Урук е имал население от 4000 души
Смята се, че древният град Урук, построен от Нимрод, е описан в книгата Битие. Библейското име на града е Ерех. Градът многократно е разрушаван и възстановяван, с материалите от предишните строежи. Тази доста ефективна практика затруднява съвременните разкопки и анализи. Изчисленията са, че градът е имал около 40 000 жители по време на своя пик, които са се занимавали със земеделие и търговия. Той достигнал своя пик на население около 3100 г. пр.н.е.
Древните шумерски търговци и фермери са се възползвали от близостта на града до Тигър и Ефрат, за да създадат процъфтяваща общност, развивайки значително богатство и мощ. Те изградили система от канали в целия град, улеснявайки търговията и пътуванията. Някои вярват, че практиката на писане произхожда от Урук, а откриването на някои от най-ранните известни плочи в руините й подкрепя хипотезата.
В градът се помещавали и най-ранните архитектурни паметници в историята. Около 3-ти век преди Христа обаче градът е бил изоставен до голяма степен, отчасти поради промени в течението на река Ефрат, а към 700 г. сл. н. е. вече имаме град-призрак. Открит е от археолози през 1849 г., въпреки че сериозните разкопки започват едва в началото на 20-ти век.
9. Град Мари се развива като търговска столица в Месопотамия – огромните мегаполиси на древния свят
Земята между реките Тигър и Ефрат, Месопотамия, е създала една от най-ранните търговски империи в света. Мари, древен град, разположен в днешна Сирия, не се е превърнал в град от по-малки селища. Вместо това, този град е бил един от най-ранните целенасочено проектирани и построени градове в историята. Изграден около 2900 г. пр.н.е., той е предназначен да контролира водните пътища на река Ефрат, които били от съществено значение за търговията.
Оригиналният ограден град е изоставен около 2550 г. пр. н. е. Но 50 години по-късно градът е пренаселен и до голяма степен възстановен. Проектиран е с повдигнат център, от който се извиват улици надолу към градските стени, осигурявайки контролирано оттичане на дъждовната вода.
Издигнати са поне шест религиозни храма, както и дворец, открити пазари и други структури. Той бил изоставен, възстановен и пак изоставен няколко пъти, като всяка възстановка била правена над предшественика. Най-старата известна работилница, посветена на производството на колела, е открита в руините на Мари.
Населението му вероятно е достигнало връх около 50 000 души преди окончателното му изоставяне през Елинистическата епоха. Днес руините му непрекъснато се разграбват и повреждат от участниците в Сирийската гражданска война. Контролираните разкопки, които разкриха голяма част от това, което е известно днес за древна Месопотамия, бяха спрени през 2011 г. Оттогава грабежите унищожиха голяма част от древните руини.
8. Някои смятат, че древният град Ур е родното място на Авраам
Древният месопотамски град Ур някога е стоял на бреговата ивица по Персийския залив, близо до устието на река Ефрат в днешен Ирак. Няколко хиляди години оттогава, бреговата линия е изместена и руините на града, за които някои вярват, че е родното място на Авраам, се намират на няколко км навътре в сушата. Други археолози (и изследователи на Библията) оспорват руините като тези на град Ур, споменат четири пъти в книгата Битие. В разцветът си, около 2200 г. пр. н. е., населението на Ур се оценява на между 65 000 и 100 000 жители.
Град Ур бил голямо морско пристанище и търговски център. В неговото общество е имало няколко класови разделения на хората. Най-високопоставените, богатите търговци, благородниците и религиозните водачи, живеели в значителен лукс, като разкопките разкриват множество дворци и имения.
Разкопките разкриват също хиляди клинописни плочи (шумерски писмени материали), включващи бизнес договори, актове, съдебни документи и дори лични писма. Днес, след период под контрола на американската армия, руините на Ур са под контрола на иракското правителство, което планира да ги развие като туристическа атракция и изследователски център.
7. Руините Инсю съдържат едни от най-големите находки от древната китайска писменост
Руините, известни като Инсю, са тези на древния китайски град Ин – последната столица на династията Шан. Ин се споменава като руини още през 5 век сл. н. е. Като столица на династията Шан (1600-1046 пр.н.е.) населението на града надхвърля 100 000, като е възможно цифрата да е била до 125 000. Градът имал царски дворци, царски гробници, храмове и множество сгради, посветени на развлечения и удоволствия. Сред кралските гробници била тази на Фу Хао (Мулан), кралицата-войн, която предвождала армиите Шан в няколко конфликта. Тя се превърнала в най-могъщия военен лидер на Шан за времето си.
Руините Инсю разкрили древни китайски кости-оракули, форма на писане и водене на записи. Над 100 000 оракулски кости изобразявали пълните писмени знаци, използвани от Шан. Ин е изоставен някъде около 500 г. пр. н. е., като мястото остава относително недокоснато до откриването му през 1899 г. Оттогава той е внимателно проучен и разкопан от археолози и днес е отворен за обществени обиколки.
10 мистерии на древните цивилизации – топ 10 класация
6. Два града с име Вавилон някога са били най-големите населени центрове в света – огромните мегаполиси на древния свят
Първият Вавилон е построен в голям укрепен град от Хамурапи, аморейски цар. Към 1670 г. пр. н. е. той е бил най-големият град в света, според някои оценки, с население много над 150 000. След смъртта на Хамурапи градът запада и по различно време се управлява от еламитите и асирийците. Последните разрушили града и построили нов Вавилон на мястото на стария. Този втори Вавилон включвал (поне така се твърди) Висящите градини на Семирамида, изброени като едно от седемте чудеса на древния свят. За съжаление съществуването на Висящите градини и местонахождението им никога не е било потвърдено от археологията или историческата наука.
Според Вавилонската и Еврейската Библия, цар Навуходоносор II разрушил храма на Соломон в Йерусалим и заточил евреите във Вавилон, където те се присъединили към население, за което според някои надвишавало 200 000 през 6-ти век пр.н.е.
В края на 20-ти век Саддам Хюсеин решава да построи модерен дворец върху руините на стария град и както Навуходоносор, е използвал тухли, изписани с неговото име по време на строителството. Саддам оформил себе си като „син на Навуходоносор“ и направил портрети на себе си и древния цар, монтирани на портите на руините.
5. Картаген съперничи на Рим като най-мощния град в Древното Средиземноморие
Римският поет Вергилий описва древен Картаген като съдържащ „прекрасни сгради, портали, калдъръмени пътища и шумотевица на каруци … Тук хората изгребвали пристанища, поставяли дълбоки основи на театри и издигали масивни стълбове“. Древният Картаген е нараснал, за да събере в крайна сметка население от близо половин милион души.
Те търгували с другите средиземноморски култури, със зехтин, вина, зърнени храни, кожи и тъкани. Около града имало обширни земеделски земи и овощни градини. На бреговата линия, две изкуствени пристанища оформяли морската индустрия. В едното пристанище се намирала огромната военна флота от над 200 кораба, а в другото се правели търговските операции.
Строителните норми контролирали оформлението на кварталите на града и дизайна на неговите къщи и търговски обекти. Някои структури в Картаген достигали височината на шест етажа, повечето частни домове били от един или два етажа. Зад стените на къщите имало открит двор, често озеленен с плодни дървета.
Римляните разрушават Картаген и по-късно го възстановяват при Юлий Цезар през 49-44 г. пр. н. е. Към началото на II век след Христа, Картаген е вторият по население град в Римската империя, в който отново живеят около 500 000 души. Той също така се превърнал в основен център на ранното християнство, което довело до разрушаването на много от светилищата и храмовете, издигнати от римляните.
4. Помпей е един от най-проспериращите градове на Римската империя – огромните мегаполиси на древния свят
Макар и сравнително малък по отношение на населението, Помпей достигал максимум около 20 000 жители непосредствено преди изчезването на града под вулканичната пепел. Жителите му се радвали на много удобства, включително голям амфитеатър, обществени бани, храмове, закрити театри и пазари.
Мацелумът в Помпей, голям градски пазар, съдържал множество магазини за храни – месарници, търговци на вино и търговци на риба. Някои работници на пазара живеели на големия втори етаж на сградата. Някои граждани закупували маслините и смокините си на пазара, а други с по-големи градини отглеждали свои собствени.
Помпей просперирал, като получавал стоки, пристигащи по море, и ги изпращал до други дестинации в Империята, улеснен от близкия Апиев път. Това било важна връзка между Рим и северноафриканските и близкоизточните провинции на империята. Градът е до голяма степен, макар и не изцяло, погребан под около 6 метра вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. сл. н. е.
Останките били подложени на грабежи и вандализъм няколко дни след изригването. По-късните разкопки разкриват, че около 1100 души са загинали по време на изригването и последствията от него. По-голямата част от населението на града е избягало с някаква част от своите вещи.
Най-големите изгубени съкровища на света – Топ 10 класация
3. Александър Велики основава древния град Александрия
Съобщава се, че Александър Велики е представял града, който нарекъл на себе си, като голям гръцки град с влияние, въпреки че е останал на мястото само няколко месеца, преди да поднови завоеванията си. Той никога не се върнал в Александрия, докато бил жив. Вместо това строителството на града се паднало на неговия генерал Клеомен, който наел архитекта Динократ от Родос, за да проектира и контролира неговото изграждане. Александър умира през 323 г. пр.н.е.
Птолемей, бивш генерал в армията на Александър Велики, завзема контрола над Египет. По-голямата част от града, наречен на Александър, е построена по времето на Птолемей, който премества столицата на Египет там през 305 г. пр. н. е., обявявайки се за фараон.
Александрия бързо се разраства при Птолемей и неговите наследници, като се превръща в седалище за усъвършенствано обучение. Тук се намира известната Александрийска библиотека, за която се казва, че е била най-голямата в света. По времето на Август, Александрия е била дом на над 500 000 души, предимно от гръцки, еврейски и египетски произход. Големи части от града били унищожени от последвалите войни и цунамито, което ударило през 365 г. сл. Хр., в резултат на земетресение в центъра на Крит.
Известната Александрийска библиотека е била унищожена близо век по-рано от бунт срещу римското владичество. Великият фар на Александрия е бил едно от седемте чудеса на древния свят. През 1994 г. руините му са открити от френски археолози, потопени на морското дъно на пристанището.
2. Атина е обитавана от хора непрекъснато в продължение на 5000 години – огромните мегаполиси на древния свят
Град Атина носи честта да бъде една от най-старите общности в историята. Той се превърнал в най-големият от гръцките градове-държави и допринесал повече за западната култура и еволюция, отколкото който и да било от останалите. Сред жителите на Атина се открояват лекарят Хипократ, от когото е получена хипократовата клетва. Сократ, Платон и Аристотел живеят и учат в Атина, както и древните историци Херодот и Ксенофонт. Към втори век сл. н.е., Атина се счита за седалище на учението и философията в западния свят.
Населението на града нараства и се свива през вековете поради войни, чума, глад и други бедствия, следствие на човешки и природни събития. В края на 4 век сл. Хр. е плячкосан от вестготите, унищожили голяма част от древния град. През вековете става жертва на сарацините, турците, славяните и други, но градът пак се възстановява. Днес руините на древна Атина стоят сред сградите на съвременната столица на Гърция. Древният Партенон е често споменаван символ на античността, лесно разпознаваем по целия свят.
Интересни факти за Шумерската цивилизация – Топ 10 класация
1. Рим достига своя древен пик на населението през II век сл. н. е.
Древният Рим се разраства от малка крайречна общност на Тибър около 1000 г. пр. н. е., до столицата на огромна империя в края на I век. Пътищата му водят към множество важни точки в цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Акведуктите осигурявали вода от далечни точки до градовете на империята. Римските граждани се радвали на жизнен стандарт далеч по-голям, отколкото хората, живеещи в завладените територии. Твърди се, че през II век в Древен Рим и предградията му са живели около 1,5 милиона души.
След управлението на Комод, Рим навлиза в период на упадък, ускорен от набезите на германските племена и франките. С разпадането на Западната империя, столицата на Източната империя Константинопол надминава Рим както по размер, така и по влияние. Към края на III век Рим, с цялата си отразена слава, има по-малко от половин милион жители. Трябвали още няколко века, докато империята се срути, а причините били твърде много, за да бъдат свързани. Но никога не е надминал своя връх на славата от края на 2-ри век, когато фразата „всички пътища водят към Рим“ се смята за чиста истина.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:
Източник и снимки: toptenz.net ; pinterest.com
