Големият сфинкс в Гиза е на 800 000 години според нови данни! Големият сфинкс на платото Гиза в Египет е един от най-мистериозните и енигматични паметници на повърхността на планетата. Това е древна структура, която обърква изследователите от откриването й. Никой досега не е успял да определи точната дата на построяване на Сфинкса, защото няма писмени записи за него в миналото.
Сега двама изследователи предложиха нова противоречива теория, твърдейки, че Големият сфинкс на Египет е на около 800 000 години. Научно обоснована революционна теория. Проучването беше представено на проведената в София Международна конференция по геоархеология и археоминерология. Темата на конференцията беше: ГЕОЛОГИЧЕН АСПЕКТ НА ПРОБЛЕМА ЗА ДАТИРАНЕ НА СТРОЕЖА НА ВЕЛИКИЯ ЕГИПЕТСКИ СФИНКС.
Какво мислят учените за построяването на Сфинкса?
Авторите на тази статия са учените Вячеслав И. Маничев(Институт по геохимия на околната среда на Националната академия на науките на Украйна) и Александър Г. Пархоменко (Институт по география на Националната академия на науките на Украйна).
Отправната точка на тези двама експерти е промяната на парадигмата, инициирана от Уест и Шох. Този „дебат“ е предназначен да преодолее ортодоксалния възглед на египтологията, отнасящ се до възможния отдалечен произход на египетската цивилизация. А от друга страна, физически доказателства за водна ерозия присъстват на паметниците на платото Гиза. Според Маничев и Пархоменко:
„Проблемът с датирането на конструкцията на Големия египетски сфинкс все още е валиден, въпреки дългогодишната история на изследването му. Геоложкият подход във връзка с други научно-естествени методи позволява да се отговори на въпроса за относителната възраст на Сфинкса. Проведеното визуално изследване на Сфинкса позволи да се направи заключението за важната роля на водата от големи водни басейни, които частично наводниха паметника с образуването на вълнообразни вдлъбнатини по вертикалните му стени.
„Морфологията на тези образувания има аналогия с подобни котловини, образувани от морето в крайбрежните зони. Генетичната прилика на сравняваните форми на ерозия, геоложкия строеж и петрографския състав на седиментните скални комплекси води до извода, че решаващият фактор за разрушаването на историческия паметник е енергията на вълните. А не абразията на пясъка в еолския процес.
Обемната геоложка литература потвърждава факта за съществуването на дълготрайни сладководни езера в различни периоди на кватернера от долния плейстоцен до холоцена. Тези езера са били разпространени в териториите, съседни на Нил. Абсолютната марка на горната голяма ерозионна котловина на Сфинкса съответства на нивото на водната повърхност, което се е случило през ранния плейстоцен. Великият египетски сфинкс вече е стоял на платото Гиза по това геоложко (историческо) време.“
Големият сфинкс в Гиза е на 800 000 години – аргументите
Украински учени направиха силен аргумент по отношение на Сфинкса. Тези аргументи, базирани на геоложки проучвания, подкрепят мнението на Шох относно Сфинкса и неговата възраст. Маничев и Пархоменко се съсредоточават върху влошения аспект на тялото на Сфинкса, оставяйки настрана ерозионните елементи, където се намира Сфинкса, които са били изследвани преди това от Шох. Украинските учени се фокусираха върху вълнообразния терен на Сфинкса, който показва мистериозния модел
Основните учени предлагат обяснения за тази остра характеристика. Те заявяват, че тя се основава на абразивния ефект на вятъра и пясъка. Вълните са се образували, защото по-твърдите слоеве от скалата са по-добри при издържане на ерозията, докато по-меките слоеве биха били по-засегнати, образувайки празнини.
Въпреки това, както отбелязаха Маничев и Пархоменко, този аргумент не обяснява защо предната част на главата на Сфинкса няма такива характеристики. По отношение на аргумента, направен от Шох за периода на силни дъждове, настъпил около 13 000 г. пр. н. е., украинските учени признаха хипотезата на Шох, която частично предполага, че ерозионните характеристики на Сфинкса датират по-далеч от 13 000 г. пр. н. е.
Маничев и Пархоменко твърдят, че планинските и крайбрежните райони на Кавказ и Крим, които те познават добре, имат вид ветрова ерозия. Тя се различава морфологично от ерозионните характеристики, отбелязани върху Сфинкса. По същество те твърдят, че такава ветрова ерозия има много мек ефект, независимо от геоложкия състав на скалите.
Съществувала ли е напреднала цивилизация в Египет преди фараоните?
„В нашите геоложки полеви експедиции в различни планини и крайбрежни зони на Крим и Кавказ често можехме да наблюдаваме форми на еолийско изветряне, чиято морфология се различава значително от изветрянето, протичащо на GES. Повечето естествени форми на изветряне са с изгладен характер, независимо от литоложкия състав на скалите.
Те продължават и обясняват:
„Нашият личен опит в научното изследване на геологията на морските брегове дава основание да направим аналогия с GES и да предложим друг механизъм за неговото унищожаване. Специалистите-геолози, които работят в областта на геоморфологията на морския бряг, познават такива форми на релефа като вълнообразни котловини. Те могат да бъдат едноетажни и многоетажни.
Разположени са хоризонтално спрямо повърхността на морската вода, ако брегът образува отвесна стена (скала). Особено дълбоки вълнообразни котловини се образуват в стръмни скали, изградени от слоевете въглеродни скали. Такива форми на крайбрежния релеф са добре известни и подробно проучени по Черноморското крайбрежие на Кавказ и Крим. Общ модел на образуване на вълнообразните вдлъбнатини в скалите на кавказкия флиш е даден от Попов.
В динамиката на процеса на образуване на вълнообразни вдлъбнатини може да се забележи такава характерна особеност, че вълновата енергия е насочена към скалния пласт на нивото на водната повърхност. Освен това и солената, и прясната вода могат да разтворят скалите.
Шокиращи и изненадващи факти за древен Египет – топ 10 класация
Маничев и Пархоменко предлагат нов естествен механизъм, който може да обясни вълните и мистериозните характеристики на Сфинкса. Този механизъм е въздействието на вълните върху скалите на брега. По принцип това може да доведе до образуването на един или повече слоеве от вълни за период от хиляди години. Това е факт, който е ясно видим например по бреговете на Черно море. Този процес, който действа хоризонтално (т.е. когато вълните ударят скалата до повърхността), ще доведе до износване или разтваряне на скалата.
Факт е, че наблюдението на тези кухини в Големия сфинкс накара украинските учени да мислят, че този голям паметник може да е бил засегнат от горепосочения процес в контекста на потапяне в големи водни тела, а не от редовното наводнение на Нил.
Маничев и Пархоменко предполагат, че геоложкият състав на тялото на Сфинкса е последователност от слоеве, съставени от варовик с малки междинни слоеве от глина. Маничев и Пархоменко обясняват, че тези скали притежават различна степен на устойчивост на въздействието на водата. Те казват, че ако образуването на кухини се дължи само на абразия на пясъка, кухините трябва да съответстват на слоевете с определен литоложки състав. Те предполагат, че вдлъбнатините на Големия сфинкс са формирани всъщност в няколко слоя или заемат някаква част от слоя с хомогенен състав.
На колко години е сфинкса в Египет?
Учените твърдо вярват, че Сфинксът е бил потопен за дълго време под вода. За да подкрепят тази хипотеза, те посочват съществуващата литература за геоложки изследвания на платото Гиза. Според тези проучвания в края на плиоценския геоложки период (между 5,2 и 1,6 милиона години), морската вода е навлязла в долината на Нил. Така постепенно е причинила наводнения в района. Това довело до образуването на езерни отлагания, които са на 180 м над сегашното ниво на Средиземно море.
Според Маничев и Пархоменко морското ниво по време на калабрийската фаза е най-близо до сегашната марка с най-високата GES котловина на нейното ниво. Високото ниво на морската вода също причинило преливането на Нил. То създало дълготрайни водни тела. По време отговаря на 800 000 години.
Това, което имаме тук, е доказателство, което противоречи на конвенционалната теория за влошаване, причинено от пясък и вода. Теория, която вече беше критикувана от Уест и Шох, които припомниха, че в продължение на много векове тялото на Сфинкса е било погребано от пясъците на пустинята. По този начин вятърната и пясъчната ерозия не биха причинили никакви щети на енигматичния Сфинкс.
Най-важните фараони в древен Египет – Топ 10 класация
Въпреки това, там където Шох ясно вижда действието на водните потоци, причинени от непрекъснатите дъждове, украинските геолози виждат ефекта на ерозията, причинена от директния контакт на водите на езерата. Водите, образувани през плейстоцена, върху тялото на Сфинкса. Това означава, че Големият сфинкс на Египет е един от най-старите паметници на повърхността на Земята. Той измества драстично назад произхода на човечеството и цивилизацията.
Някои може да кажат, че теорията, предложена от Маничев и Пархоменко, е много крайна. Защото поставя Големия сфинкс в епоха, в която не е имало хора, според приетите в момента еволюционни модели.
Освен това, както беше доказано, двата мегалитни храма, разположени в непосредствена близост до Големия Сфинкс, са построени от един и същи камък. Това означава, че новото датиране на Сфинкса връща тези паметници със Сфинкса 800 000 години назад. С други думи, това означава, че древните цивилизации са обитавали нашата планета много по-дълго, отколкото масовите учени са склонни да приемат.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща!
Източник и снимки: newstangail24.com
