Загадките на цивилизацията Муиска в Древна Колумбия. Цивилизацията Муиска (или Чибча) процъфтява в древна Колумбия между 600 и 1600 г. от н.е.. Това е една от най-високо развитите цивилизации в Южна Америка, наред с тези на ацтеките, маите и инките. Тяхната територия обхваща днешна Богота и нейните околности. Те са спечелили голяма слава като източник на легендата за Ел Дорадо. Муиска също са оставили значително художествено наследство в своята превъзходна златна работа, голяма част от която е ненадмината от никоя друга култура на Америка.
Общество и религия – загадките на цивилизацията Муиска
Жителите на цивилизацията Муиска са живели в разпръснати селища из долините на високите Андски равнини в източната част на съвременна Колумбия. Важни годишни церемонии, свързани с религията, селското стопанство и управляващия елит, помогнали за обединяването на тези различни общности.
Знаем, че такива церемонии включвали голям брой участници и включвали пеене, изгаряне на тамян и музика от тромпети, барабани, дрънкалки, камбани и окарини (керамични флейти). Общностите също така били свързани чрез търговия и дори имало движение на квалифицирани занаятчии (особено златари) между градовете на Муиска.
Споменава се за легендарната фигура на Бочика, който идва от изток и преподава морал, закони и занаяти. Бочика (също споменаван като Немкетаха, Немкетеба и Садигуа) е фигура в религията на Муиска, която обитава Алтиплано Кундибояцензе по време на пристигането на испанските конквистадори в централните планини на Андите на днешна Колумбия.
Муиска са управлявани от вождове, подпомагани от духовни водачи. Муиските контролират и защитават своята територия с оръжия като тояги, копиехвъргачки, стрели и копия. Войните също имали защитни шлемове, бронирани нагръдници и щитове. Те вземали трофейни глави от своите победени врагове и понякога принасяла в жертва пленници, за да умилостивят своите богове. Въпреки това, войната е била силно ритуализирана и вероятно в малък мащаб.
1500-годишна крипта на богат воин, погребан със съпруга и деца, открита в древен руски град
Има достатъчно доказателства, например, че стоки като злато, черупки, пера, животински кожи, тютюн, сол, листа от кока и други хранителни продукти са били търгувани със съседни колумбийски култури като Толима и Кимбая. Скъпоценните стоки били запазени за елита на Муиска, както и ловът и месото.
Обожавайки слънцето, хората от тази древна цивилизация изпитвали специално благоговение към свещени предмети и места като определени скали, пещери, реки и езера. На тези места те оставяли оброчни дарове (tunjos), тъй като се смятали за портал към други светове.
Най-важните богове на Муиска били Зуе, богът на слънцето и Чие, богинята на луната. Знаем и за Чибчакум, покровител на металурзите и търговците. Най-разпространеният вид приношения към боговете били хранителни продукти, заедно с типичния тунджо от змии и плоски мъжки, женски и животински фигури, изработени от златна сплав, които се поставяли на свещени места.
Елитни членове на обществото също били погребани на такива религиозно значими места. Но първо бивали изсушени, а след това увивани в много слоеве фин текстил. Накрая били полагани в гробница, поставена на мястото им на служба, малко столче или тианга, и заобиколени от скъпоценни блага, на които са се радвали в живота.
Изкуството на Муиска
Фигурите в изкуството на Муиска често са трансформиращи. Например мъж с елементи на птица, който може да представлява халюцинаторни видения на шамани. Най-често виденията били предизвикани от консумацията на листа от кока или йопо (счукани семена). Животни като прилепи, котки, змии, алигатори и земноводни също били популярни теми. Древната колумбийска цивилизация не ограничава своята художествена продукция само до злато. Те създават фин текстил, който е от вълна или памук, като последният също може да бъде боядисан.
Типичните дизайни включват спирали и други геометрични, заключващи се форми. Произведена е и керамика (включително глинени фигури) и издялани полускъпоценни камъни. Жените от Муиска не само били способни тъкачки на платове, но били еднакво умели в тъкането на кошници и в работата с пера. Повечето примери са открити в гробници. Така са избягали от алчността на европейските нашественици в началото на 16-ти век.
Златото на конкистадорите и съдбата на древните цивилизации
За Муиска златото бил предпочитаният материал. То било ценено заради своите блестящи и трансформиращи свойства и връзката му със слънцето. Не е било използвано като валута, а по-скоро като артистична среда. Златото е било добивано от открити находища и извличано от планинските реки. Златото и неговата сплав tumbaga (смес от злато и мед със следи от сребро) са били използвани за направата на tunjos. Това били фигури и маски, както и изящни бижута – обикновено пекторали, обеци и копчета.
Древните златари са използвали широка гама от техники в работата си, като леене с изгубен восък или позлатяване с изчерпване. Това давало двуцветно покритие, повторение, запояване, гранулиране и филигран. Златото също се правело на тънки листове чрез изчукване върху кръгли каменни наковални. Или пък издълбани каменни форми с помощта на овален чук от камък или метал.
Може би едно от най-хубавите произведения на Муиска и солидно доказателство за церемонията в Ел Дорадо е сал от златна сплав, върху който стоят фигури, една от които е по-голяма и носеща шапка, несъмнено е „Позлатената“. Открита е в пещера близо до Богота. Частта е с размери 10 x 20 см, като основната фигура е висока 10 см. Сега се намира, заедно с много от най-добрите оцелели произведения на Муиска, в Museo del Oro на Banco de la República, Богота, Колумбия.
Ел Дорадо – загадките на цивилизацията Муиска
Цивилизацията Муиска днес е най-известна с легендата за Ел Дорадо или „Златният човек“. Всеки път, когато бил избиран нов владетел, той първо е бил ограничаван до пещера, където е трябвало да прекара известно време, без да може да напусне. По-късно той бил отвеждан до езерото Гуатавита, където се състояла церемония в негова чест. Церемонията включвала новият владетел, покрит със златен прах, който след това гребал на сал до центъра на езерото. Там скачал във водите в акт на ритуално пречистване и обновяване. Публиката също хвърляла скъпоценни предмети в езерото по време на церемонията, не само злато, но и изумруди.
Испанците, като чули тази история, позволили на въображението и жаждата си за злато да надскочат границите на реалността. Скоро се появила легенда за великолепен град, построен от злато. Естествено, тъй като никога не е съществувал, градът никога не е бил открит. Дори езерото упорито е отказвало да разкрие тайните си въпреки няколкото скъпи опита през вековете.
В писмо до цар Фердинанд от 7 юли 1503 г. Христофор Колумб пише: „Със златото ние не само правим каквото си поискаме в този свят, но дори можем да го използваме, за да изтръгнем души от Чистилището, а за хората – Рая.“
Индианците разказват много истории за златните градове в Андите. Най-вероятно местните са смятали, че това е добър метод да привлекат испанците. Един легендарен златен град бил Пайтити. Според легендата Пайтити е построен от героя на инките Инкари, който основал град Куско, преди да се оттегли в джунглата след пристигането на испанските завоеватели.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още любопитни неща!
Източник и снимки: brewminate.com / pinterest.com
