Загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя

Загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя. Наскоро откритите градове на цивилизацията Оксус, които се появяват между 2200 и 2000 г. пр. н. е., забогатяват чрез търговия с Древен Египет, Месопотамия и Индската цивилизация. Тази мистериозна цивилизация се сринала около 1600 г. пр. н. е. Централноазиатските градски обекти щели да се възстановяват и да бъдат опустошавани многократно от скитски номади за известно време, докато целият регион станал част от най-могъщата империя, която светът някога е виждал: Персийската империя.

Историята на цивилизацията в Централна Азия представлява интересен контраст с тези, разгледани в предишните глави. В този регион на подвижни реки, ефимерни оазиси, високи планини и степни пасища, ранните опити за изграждане на постоянни земеделски селища били изправени пред много екологични предизвикателства. Поради това виждаме тясно съответствие между възхода и падението на градовете с естествените промени в климата и географията.

Пасторалното номадство било много по-устойчив дългосрочен вариант в тази среда, така че не е изненада, че Централна Азия била дом на почти всички големи номадски конфедерации. Въпреки тези екологични предизвикателства обаче, в региона наистина се появили велики цивилизации.

Разположението на древните цивилизации – загадките на цивилизацията Оксус

Повечето древни цивилизации са били разположени по протежение на големи речни долини. Централна Азия не е имала подходяща доминираща река, която да интегрира народи и ресурси по протежение на магистрален коридор. Но на различни места алувиалните отлагания и оазиси, произведени от реки, които по същество се оттичат в пустинята, са били достатъчни, за да бъдат експлоатирани от ранните земеделци.

С добра почва, обилно слънчево греене и готово снабдяване с вода, тези земеделски общности просперират; населението и ресурсите се увеличават, както и размерът на селищата до появата на първите градове. Това означавало, че когато индоевропейски говорещите пастирски номади започнали да мигрират в Централна Азия през 3-то хилядолетие пр.н.е., те не се преместили в девствена територия; регионът вече е бил зает от земеделски общности, говорещи редица местни езици.

12000-годишни древни напреднали технологии – Босненските пирамиди наистина съществуват

Броят на тези фермери бил оскъден на повечето места, тъй като оазисите не можели да поддържат големи популации. Но в шепа благоприятни за околната среда места вече се били появили наистина големи селища, преди да се появят номадите, включително древния град Анау, разположен в съвременен Туркменистан (на 8 км югоизточно от столицата Ашхабад).

Анау е обитаван от 4-то хилядолетие пр.н.е., което го прави един от най-старите градски райони на планетата. Заедно с други селскостопански селища в Централна Азия, археологическите разкопки са доказали съществуването на ранни търговски и обменни връзки между тези градове и градовете-държави от долината на Инд и Месопотамия. Но откритията в Анау също така илюстрират вечната история на цивилизационното разширяване и свиване: до 2400 г. пр. н. е. всички градски центрове в Централна Азия, включително Анау, са били в състояние на колапс.

Причините остават загадка, въпреки че факторите на околната среда, като изменението на климата и пресъхването на оазисите, трябва да са изиграли основна роля. Ако случаят е бил такъв обаче, околната среда е трябвало да се е стабилизирала доста бързо, тъй като в рамките на няколко века в региона се появяват нови градски селища, по-специално тези, свързани с цивилизацията на Оксус.

Загадките на цивилизацията Оксус – появата на империята

Появата на цивилизацията Оксус, известна още като Бактрийско-маргианският археологически комплекс (BMAC), вероятно е била повлияна от нови вълни на миграция в Централна Азия от индоевропейски говорещи пастирски номади, чиито племенни конфедерации с добре развити политически структури и мощни вождове, заели по-рядко населените земи. По този начин отличителната култура, която се появява в региона към края на 3-то хилядолетие пр. н. е., е резултат от смесването на съществуващи преди това земеделски народи и нови скотовъдни номади. Това смесване, което в крайна сметка води до развитието на нови централноазиатски култури, като например согдийци и бактрийци.

Това номадско влияние също помогнало за твърдото утвърждаване на Централна Азия като един от основните центрове на трансевразийския културен обмен, ситуация, която била напълно реализирана през периода на цивилизацията на Оксус благодарение на невероятно големите търговски мрежи.

До края на 20-ти век на практика няма доказателства за съществуването на цивилизацията Оксус. Но благодарение на работата на покойния руски археолог Виктор Сарианиди и понтийски грък, сега имаме поразителни доказателства за тази сложна градска култура. Подобно на селищата в Анау, местата на Оксус са групирани около поредица от оазиси в суровите пустини на Централна Азия.

Древен град от 50 000 души изчезнал безследно преди 4000 години?

Виктор Сарианиди обяви Оксус за петата най-стара цивилизация на земята – не само градска култура, а цяла изгубена цивилизация. Той също така отбеляза, че това е една от малкото древни цивилизации, които не са се появили в речна долина. Тези градски обекти на Оксус, които се появяват между 2200 и 2000 г. пр. н. е., спомагат за улесняването на търговията между уседналите земеделци и съседните номадски скотовъдци, вкарвайки Централна Азия в съществуващата мрежа за обмен, която вече свързва Египет, Месопотамия и цивилизацията на Инд. Медта и калайът в Централна Азия били много търсени и в резултат на това се появили големи богатства.

Центровете на Оксус също представляват ново развитие в моделите на заселване в региона, с общности, центрирани около големи укрепени комплекси, които съветският археолог Сергей Толстов нарича кала (бел. авт. калѐ, крепост). Най-важните от тези укрепени места са Гонур (Gonur Depe) в Туркменистан, Сапали в Узбекистан и Дашли в северен Афганистан. Всички те са археологически обекти, които са дали доказателства за високо ниво на майсторство, както и за ранното използване на колела със спици и конна езда.

Масивни стени и порти са защитавали хората, изградили монументалната архитектура на тези места. Това бил богат свят на много големи градове, търговци и владетели, храмове и сложни погребения. Въпреки това, за съжаление никой не е дешифрирал тяхната писменост, което прави нашето разбиране за тяхната култура ограничено.

Загадките на цивилизацията Оксус – колапсът на империята

Между 1700 и 1600 г. пр. н. е. почти всички селища тип кала на цивилизацията Оксус са били изоставени. Дали причината е била екологична или защото основният търговски партньор в долината на Инд е видял рухването на тяхната цивилизация? Или и двете? Околната среда в тази част на света винаги се променя, така че не е изненадващо, че градската дейност е подновена няколко века по-късно, през 1-вото хилядолетие пр.н.е. Това се доказва от изграждането на нови напоителни системи и укрепления, вероятно в отговор на повишените нива на номадска милитаризация по време на скитската епоха.

През тази епоха номадски нападатели от степта контролират царство, което се простирало от Черно море до Алтайските планини в Сибир, сеейки хаос върху всички народи, с които са влезли в контакт. Въпреки усилията за самозащита обаче, относителната изолация на тези укрепени центрове ги прави уязвими за атаки от скитите, както и от други милитаризирани номади, а също и от армиите на мощни уседнали държави, каквито са били персите на Ахеменидите.

Не само Централна Азия е била на път да бъде включена в обширна персийска държава, но и огромни части от Евразия. През 1-вото хилядолетие пр. н. е. всички те се оказват погълнати от персите в най-голямата империя, която светът някога е виждал – или ще види отново до възхода на Арабския халифат.

Персийското сърце е Иранското плато, висок и полусух регион, разположен на изток от Месопотамия и отделен от долините на Тигър и Ефрат от планината Загрос. Платото отдавна функционира като естествен кръстопът между западна и централна Евразия, област, през която множество мигриращи народи са преминали практически от времето, когато хората са започнали да се изселват от Африка преди 100 000 години.

Възходът на Персийската империя – загадките на цивилизацията Оксус

В края на 2-ро хилядолетие пр. н. е. две групи индоевропейски говорещи скотовъдни номади, мидийците и персите, се заселват на платото и се организират в племенни конфедерации. Това били силно милитаризирани общества и когато Вавилонската и Асирийската империи залезли в Месопотамия, и двете групи започнали да използват военната си мощ, за да изградят свои собствени имперски държави.

Мидийците първи предприели действия. Цар Киаксар установява мидийската хегемония над големи области от Месопотамия и западна Централна Азия. След това сключва съюз с вавилонците и унищожава асирийците при Ниневия през 612 г. пр. н. е. Междувременно персите били готови да ударят.

Основателят на това, което щяло да стане Персийската империя, е Кир II, шаханшах на Персийската империя от Ахеменидската династия. Гръцкият историк Херодот е нашият най-важен източник за живота на Кир. Херодот ни казва, че той идва на трона през 559 или 558 г. пр. н. е.. И че между 553 и 550 г. пр. н. е. той сваля мидийския цар и приема мидийската титла „Велик цар, цар на царете, цар на земите“. След това той извежда силите си от Иран в серия от успешни експанзионистични кампании.

1500-годишна крипта на богат воин, погребан със съпруга и деца, открита в древен руски град

Кир първо насочил вниманието си към западен Анадол, където през 547 г. пр. н. е. Крез (последният цар на Лидия) се опитвал да извлече полза от унищожаването на мидийците от Кир, като разширил своето царство. Когато персите и лидийците се срещнали в битка, може би близо до мястото на Хатузас, Крез се бил с Кир наравно.

Но персите били планински народ. Те били свикнали със зимното време, така че за изненада на лидийците Кир тръгнал към столицата на Крез в Сардис и обсадил през зимата на 546 г. пр.н.е. Градът паднал след две седмици и с него дошъл краят на Лидия. Победил Лидия, Кир продължил да подчинява гръцките градове-държави на Йония (областта е обхващала най-северните територии на Йонийската лига от елински селища), отбелязвайки първата съдбовна среща между Персия и гърците. След това Кир насочил вниманието си към Вавилония.

Загадките на цивилизацията Оксус – краят на Вавилония

Неовавилонците контролирали империя, която се простирала от Персийския залив до Палестина. Вавилония е била в съюз с Лидия. А завладяването на Лидия от Кир можело да е бъде претекст за избухването на военни действия. Вероятно е имало поредица от битки, водещи до решителната битка при Опис, но малко се знае за тях. Това, което знаем със сигурност е, че при Опис през 539 г. пр. н. е. Кир унищожава нововавилонското царство, избивайки армията му.

Общностите в Месопотамия бързо се втурнали да му се подчинят. Сега Кир имал контрол над територии, които се простирали от границите на Египет до подножието на Загрос. И точно в този момент Кир показал пълния си блясък, като продължи да се представя за божествен възстановител на Вавилония, вместо да провежда каквото и да е масово клане. Той предприел бързи действия, за да постави хора, на които се доверявал, за да контролират Вавилония. Но в същото време избягвал да вземе сам царската титла. Доколкото е възможно, той оставил местните дела в местни ръце.

Урук е първият велик град – скок напред за човечеството

След падането на Вавилон Кир насочва вниманието си към Източен Иран и Централна Азия, атакувайки племена, съюзени със скитите. Но през 530 г. пр. н. е. Кир е убит, докато се биел с мощните номадски масагети, водени от тяхната владетелка Томирис, по време на неуспешна кампания за завладяване на степите на съвременен Узбекистан.

Със смъртта на царя много части от империята бързо се разбунтували. Цялата структура можело да се разпадне бързо, ако не била изключителната способност на наследниците на Кир, като се започне с Камбис I, който управлявал между 530 и 522 г. пр.н.е. Той бил умел военачалник и администратор и потушил бунтовете. Камбис също така добавя Египет и части от Северна Африка към персийското царство, поемайки власт като фараон.

По този начин слага край на хилядолетната египетска автономия. Така започва дълъг период на египетска колонизация от могъщи империи като персийската. Но успешната египетска кампания била и последната на Камбис. Той умира от злополука по време на завръщането си от Египет през 522 г. пр.н.е.

Игра на тронове в персийската империя – загадките на цивилизацията Оксус

Следващият официален цар щял да бъде Дарий I, който не е син на Камбис или Кир. Сред персийските монарси Дарий е на второ място по важност след Кир Велики. При него Персийската империя получава окончателния си вид и административна структура. Въпреки това Дарий става цар при много съмнителни обстоятелства.
Според официалната информация от Дарий, Камбис тайно е убил брат си Бардия години преди собствената си смърт.

Въпреки това се появява измамник на име Гаумата, който се представя за Бардия, за да заеме трона, докато Камбис бил в Египет. Камбис тръгнал да се връща, за да защити короната си, но починал по пътя от случайна рана. Тогава Дарий, след като се помолил на единствения бог, Ахура Мазда, повел група от велики персийски барони срещу самозванеца Гаумата. Той го убил, след което Ахура Мазда дал царството на Дарий. Може би по-вероятният сценарий е, че Бардия се е възползвал от недоволството от продължителното отсъствие на брат си в Египет, за да узурпира трона. И че след това е бил убит от аристократичен заговор, воден от Дарий.

Дервентският папирус – най-старата книга в Европа

Объркващата поредица от събития може да е една от причините възкачването на Дарий да е било посрещнато от широко разпространени бунтове. Много от бунтовете били обичайните опити на подвластните близкоизточни народи да използват момента на потенциална слабост, представен от царския преход. Но имало и бунтове в персийската родина. Това предполага, че е имало по-големи съмнения относно претенциите на Дарий за трона и че в младата империя съществуват линии на разлом.

Но каквато и да е истината, Дарий реагира бързо и решително срещу предизвикателството към властта му и смазва бунтовете. Той продължил да управлява 35 години, от 521 до 486 г. пр. н. е., с впечатляващ опит. По време на седемгодишна кампания между 520 и 513 г. пр. н. е. Дарий превзема Синд и Пенджаб в Индия, поставяйки цялата долина на Инд под персийски контрол. На запад Дарий пресича тесния Босфор в Европа през 513 г. пр. н. е.. Той води кампания срещу скитите на север от Черно море, довеждайки голяма част от Тракия и Македония в персийското царство. От завоевание на завоевание Дарий управлявал империя, която се простирала от Индия до Балканите.

След като завладяват голяма част от познатия свят, Дарий и неговите наследници са изправени пред задачата да управляват тази огромна мултикултурна империя, в която съжителстват набор от езици, религии и култури. Справяйки се с това плашещо предизвикателство, те успели да създадат административна система, която предложила ценни уроци на много последвали цивилизации.

Най-удивителните съкровища откривани някога

Осъзнавайки, че би било безполезно и дори неразумно да се опитват да стандартизират тези културни различия, персите се фокусират върху изграждането на империя, която постига добър баланс между централизирана и местна администрация. Чрез своята далновидна политика персите се научили да управляват най-голямата империя, която светът някога е виждал. По този начин те създали модел за следващите империи. А именно Маурианците, Кушаните и Римляните, както и техните регионални Ирански наследници, партите и сасанидите. Но в крайна сметка персите стигнали своя предел. В крайна сметка експанзията на Ахеменидите в източното Средиземноморие щяло да доведе до гибелта им.

За финал завършваме с малко исторически справки! В горе-упоменатите земи се е намирало царство Балхара. Много исторически извори казват, че това царство е доста свързано с българите. До ден днешен има стоки, които в целия Среден Изток се назовават „Булгар“. Тези стоки все още се произвеждат в пределите на същата тази Балхара. Килим „Булгар“ се смята за по-качествен от персииския, имащ по-дълга традиция. Също така се смята, че от Бактрия идва пророкът Заратустра. Счита се, че пророкът е починал (загинал) в столицата на Балхара – град Балх.

Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща!

Снимки: pinterest.com