Загадъчни срещи с НЛО – сега, когато правителството на САЩ е признало съществуването на НЛО, съвременните скептици и други с вяра в посредствеността може да искат да преразгледат доказателствата за „древните извънземни“. Следващите 10 класически близки срещи варират от светлини в небето до летящи съдове на земята и дори наблюдения на пилотите. И повечето от тях били идентифицирани от учен от НАСА като най-малко обясними с времето, метеоритите и т.н.
10. Златните топки – централна Италия, 91 пр.н.е
Една сутрин през 91 г. пр. н. е. римляните видяли рано сутрин „при изгрев огнено кълбо [светещо] от северния регион“. Придружено от „силен шум“ (може би звуков удар), това събитие се смята от съвременните астрономи за болид – необичайно ярък метеор, който експлодира в атмосферата.
Но може да е било нещо съвсем друго. Същата година, близо до Сполетиум (дн. Сполето, 126 километра северно от Рим), пътуващи римляни виждат златна топка да се спуска от небето към земята, където се увеличава по размер. След това се издигнала към изгряващото слънце, като вече била достатъчно голяма, за да го блокира. Въпреки че се предполага, че кълбовидната мълния обяснява тази среща, обектът очевидно е много по-голям от средния диаметър на кълбовидната мълния от 23 сантиметра.
Във всеки случай има поразителни прилики между тази златна топка и тези, свързани с образуването на житни кръгове. Те не само са били виждани да слизат по полета и да оставят житни кръгове след себе си, но и в Уилтшир – столицата на житните кръгове на света – няколко места мистериозно имат „златна топка“ в името.
9. Блестящите бели мъже – северна Италия, 214 г. пр.н.е
През 214 г. пр. н. е., над еструския град Хадрия, се появил ара (олтар) с „мъже, облечени в блестящо бяло“. Подобни форми са били наблюдавани в Амитернум четири години по-рано. И в двата случая никой не посмял да се доближили до тези бели хора.
Интересното в тези срещи е тяхното сходство с доклад от 1959 г. от Папуа Нова Гвинея. Мисионерът отец Гил, заедно с още 25 други, наблюдава четири „човешки“ фигури в НЛО с още два кораба наблизо. Според Гил, двама от тях изглежда правели корекции на нещо извън полезрението, докато друг стоял с ръце на някакво приспособление. Фигурите знаели, че ги наблюдават – когато хората на земята започнали да махат, субектите във въздуха помахали също.
8. НЛО битка – Бавария, 1561 г. сл. Хр – загадъчни срещи с НЛО
Една сутрин в разгара на германския ренесанс небето над Нюрнберг – един от най-важните градове на Свещената Римска империя – пламнало от зрелищна картина. НЛО с различни форми, размери и цветове били въвлечени в жестока битка. Сферични предмети, цилиндри, дъги и кръстове свистели в битки помежду си, някои във формация, други сами.
Битката започнала в 4:00 ч. с появата на две кървавочервени дъги в небето и продължила повече от час. В крайна сметка обектите, очевидно „уморени“, се разбили извън града с „огромен“ вдигащ се дим. Но спектакълът не свършил. Последвало пристигането на огромен кораб, подобен на черно копие, насочен от изток на запад. А пет години по-късно над Базел, Швейцария, подобна сцена се разиграва в три отделни дни.
Колкото и необясними да изглеждат тези срещи в началото, те са били „развенчани“ като някаква прищявка на времето и метео условията. Като оставим настрана сензационните религиозни интерпретации на времето, сцената може да е в съответствие със слънчево куче (призма от лед в атмосферата), хало и странни перести облаци (димоподобни ледени кристали, придружаващи перистите облаци). Дори огромното черно копие в края може да бъде обяснено или като сумеричен лъч, или като сянка на перестите облаци – всички тези явления обикновено се появяват заедно. Все пак това обяснение е само теория.
7. Миротворческа делва – Фригия, 74 г. пр.н.е
Римският историк Плутарх записва една от най-убедителните НЛО срещи. Във Фригия (важен регион в съвременна Турция, смятан от древните за люлка на цивилизацията), битка е била на път да започне между римските и понтийските сили. Внезапно „небето се пръснало“ и огромен обект кацнал между двете армии. Наподобяващ на делва (или по-скоро на голям съд за съхранение), но с цвят „като разтопено сребро“, той толкова удивил войниците от двете страни, че те се разпръснали.
Предвид достоверността и огромния брой (хиляди) свидетели, включително римския пълководец Лукул и цар Митридат VI, няма съмнение относно случването на срещата. Но не се споменава никакъв шум, предполагащ удара на метеорит – който във всеки случай би бил черен, а не сребърен. Дори ако имало шум и обектът наистина бил някаква космическа скала, въздействието му щяло да бъде катастрофално. В крайна сметка бил достатъчно голям, за да се види от разстояние.
Освен това метеоритите са били на почит в древния свят и особено във Фригия. Magna mater, например, екземпляр с размерите на юмрук, бил почитан като майката на боговете и пренесен в Рим с голяма помпозност и церемония. И все пак този много по-голям, сребърен обект не е сред метеоритните записи. И така, какво тогава е бил изобщо?
6. Многоцветен звяр – централна Италия, 150 г. сл. Хр – загадъчни срещи с НЛО
Между Рим и Капуа през 150 г. сл. Хр., братът на папа Пий I Херма видял нещо, което може би е било голямо НЛО – или дори огромно извънземно. Пристигайки в „облак прах“, той приличал на звяр „като някакво морско чудовище“ с дължина 30 метра — но с „глава“, сякаш от многоцветна керамика. „От устата му излизаха огнени скакалци“, отбеляза Херма, което накарало съвременните уфолози да мислят, че е видял „огнени лъчи“.
Въпреки че звярът бил страшен, когато Херма се приближил, той просто се протегнал към земята и изплезил езика си. Смята се, че тази среща, описана подробно в „Пастира на Херма“, е била просто още едно от неговите мистични видения. Текстът е пълен със срещи и разговори с ангели и емисари на Бог. Въпреки това, някои от тези „видения“ имат зловещо убедително качество, което ги отличава като нещо друго – нещо повече като истински НЛО срещи. След самата среща Херма е получил пристъп на треперене и настръхване на косата.
5. Огнен кръг – Египет, 1440 г. пр.н.е
Най-древната среща в този списък, разбираемо, е и най-малко надеждната. Остават само оскъдни, непроверими подробности от така наречения „папирус Тули“, кръстен на ватиканския учен, който го е притежавал, преди да умре, в който момент папирусът е изгубен. Но единственият известен превод от принц Борис де Рахевилц е убедителен и заслужава да бъде споменат.
„През 22-ра година, през третия месец на зимата, в шестия час на деня, преписвачите на Дома на Живота забелязаха огнен кръг, който идваше от небето. Обектът очевидно беше мълчалив („той нямаше глас“), но „от устата издаваше лош дъх“. Преписвачите, объркани, се хвърлили на земята, тогава, като се опомнили, съобщили на фараона Тутмос III. След няколко дни се виждаха все повече и повече от тези обекти, които идваха и си отиваха в такъв брой, че „се простираха до границите на четирите ъгъла на небето“. Накрая, под наблюдението на фараона и армията му, те се издигнаха по-високо и отлетяха на юг. След тях дойде дъжд от риби и птици.
4. Сребърен дъжд – Рим, 196 г. сл. Хр – загадъчни срещи с НЛО
Някои близки срещи са по-фини. През 196 г. сл. Хр., например, древният римски историк Касий Дио открил странно сребристо вещество, паднало от ясно небе на форума на Август. След като поставил няколко бронзови монети до него, той казал, че предметът е изчезнал след три дни.
Това, което свързва този доклад с НЛО, е, че може да се отнася до „косата на ангел“. Описван по различен начин като паяжин или желеобразна текстура, понякога се казва, че пада на земята след наблюдения на НЛО. Въпреки че се казва, че е леко радиоактивен, скоро след това изчезва безследно. По-ранни споменавания на подобен дъжд (един в Калес през 214 г. пр. н. е. и един в Рим през 98 г. пр. н. е.) може също да описват този феномен.
3. Небесната армия – Юдея, 65 г. сл. Хр
През 65 г. сл. н. е. над Юдея „се появило чудотворно явление“. Преди залез слънце „колесници“ и „въоръжени батальони“ се роили по небето, „препускайки се през облаците и обгръщайки градовете“.
Спомняйки си за битката над Нюрнберг 15 века по-късно, тази среща се случила точно преди залез слънце и била видяна „из всички части на страната“. Събитието било неубедително „развенчано“ като случай на фата моргана – миражният ефект, при който корабите в далечината изглеждат сякаш плуват точно над хоризонта. Но в този случай записът изглежда достоверен. В разказа на Йосиф Флавий има нежелание да сподели опита. Описвайки го като басня и „преходно вярване“, той смята за необходимо да добави, че има много други очевидци.
От друга страна, това било времето и мястото – точно преди обсадата на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. – когато очевидците били подготвени да видят предзнаменования. Крава, която ражда агне, е друга от приблизително същото време (въпреки че се твърди, че извънземните фалшифицирали добитъка…).
2. Летящите щитове – загадъчни срещи с НЛО
Класическите източници често оприличават НЛО с познати обекти. Следователно откриваме множество препратки към летящи щитове – особено кръгли метални като парма и клипеи – древните летящи чинии. В един доклад от Рим през 100 г. пр. н. е. клипеус излъчвал искри, докато се движил по небето от запад на изток около залеза. В друг доклад, от Ланувий през 173 г. пр. н. е., цяла флота се виждала в небето. Трябва да се отбележи, че древните са били способни астрономи. Гръцкият философ Посидоний, който пише през първи век пр. н. е., наблюдава за clipei flagrantes (горящи щитове), че те съществуват по-дълго от падащите звезди.
Друго нещо, което трябва да се отбележи относно тези и многото подобни доклади, е стриктният начин, по който са събрани. С големи разходи римските власти отделили време да разследват всеки доклад. Нещо като древните „мъже в черно“, това означавало интервюиране на свидетели и изследване на всякакви веществени доказателства. Това може би е причината по-голямата част от докладите да са от и около столицата Рим. Това също предполага, че може да има нещо в тях. В крайна сметка тогава не е имало „метеорологични балони“.
Най-красивите места в света – топ 10 класация
1. Небесните мореплаватели – Ирландия, 748 г. сл. Хр
Според аналите на Ълстър за 748 г. сл. Хр., монасите от Клонмакнойз са прекъснали молитвите си, когато летящ кораб се появил във въздуха над тях. Това не било летяща чиния, а типичен ветроход, пълен с човешки екипаж. Имало дори котва — която, влачейки се по земята, се закачила за олтарната релса на ораторията и разклатила корпуса. Това очевидно не било част от плана; един член на екипажа „бясно се хванал“ надолу по въжето, за да се опита да освободи котвата, но безуспешно. Игуменът на земята, осъзнавайки, че морякът не просто се бори с котвата, но се дави във въздуха, сякаш е под вода, събрал монасите си да помогнат. Без да губят време, те изместили котвата и гледали как корабът отплувал в небето.
Тази странна среща, вярвате или не, не била толкова уникална в онези дни — или през следващото хилядолетие. В края на 1800 г. се казва, че са особено чести около Land’s End в югозападния край на Англия, като корабите често летели навътре през долините на Корнуол.
Тези „народни приказки“, както ги виждат скептиците, са свързани със старата идея, че океанът се извива като лист на Мьобиус. Това е концепция, която датира от Вавилон. Но, ако приемем, че физиката на морската навигация е била същата тогава, каквато е сега, може да се окаже, че това, което хората виждали, е извънземен кораб. Може би, подобно на римляните и техните колесници, щитове и всъщност кораби (навиум) от тяхното време, съвременните ветроходни кораби са просто най-близкото полурационално подобие.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации
Източник и снимки: toptenz.net
