Изчезнали цивилизации поради екологични бедствия – през последните милиони години Земята е преминала през периоди на екстремно затопляне и охлаждане. Също така в определени периоди през цялата си еволюционна история е била почти напълно лишена от живот. От друга страна хората също са причинявали големи екологични бедствия.
Много преди благодатта на съвременната индустрия и технологии, хомо сапиенс е бил способен да предизвика планетарен хаос, дори без сложните оръжия, които съществуват днес. Ето десет екологични бедствия, за които се смята, че са причинени от хората, включващи изчезвания и сривове на цивилизации, екологични колапси и опустиняване.
10. Изчезване на мегафауната в Северна Америка
През епохата на плейстоцена (завършила преди 11.5 хил. години) Америка е била обитавана от някои от най-големите бозайници, които някога са ходили по Земята. А именно гигантски земни ленивци, вълнисти мамути, коне, гигантски бобри, масивни пещерни мечки и дори американски лъвове и гепарди.
Докато експертите отдавна обсъждат причината за тяхната масова смърт, никой не отрича зловещото съвпадение, че всички те са изчезнали едновременно преди около 13 000 години, точно когато ловците от хора с каменни инструменти за първи път пристигнали отвъд Беринговия проток.
Общата теория, че хората са унищожили северноамериканската мегафауна, е широко наричана „прекомерното убийство“.
9. Екологичен колапс на Великденския остров – изчезнали цивилизации поради екологични бедствия
Въпреки че е един от най-отдалечените острови в света, Великденският остров някога е бил дом на велика цивилизация, известна с конструирането на 887 гигантски каменни статуи (наречени моаи) из целия остров. Цивилизацията рухнала през 60-те години на 20-ти век поради изключително лошото управление на околната среда.
Почти всички дървета са били отсечени между времето, когато първите заселници на Великденския остров пристигат през 900 г. н. е. до 1722 г. Те вероятно са били използвани като инструменти за издигане на каменните конструкции. В резултат на това всички местни дървесни видове на острова били доведени до изчезване, унищожавайки почвата и завинаги променяйки екосистемата на острова.
8. Гилгамеш и обезлесяването при древни шумери
Епичната шумерска приказка за Гилгамеш, изписана върху древни глинени плочки, описва обширни участъци от кедрови гори в днешния Южен Ирак. В приказката Гилгамеш се противопоставя на боговете, като изсича гората, а в замяна на това боговете казват, че ще прокълнат земята с огън и суша.
Всъщност самите шумери вероятно са обезлесили земята, причинявайки широко разпространено опустиняване. Ерозията на почвата и натрупването на сол опустошават селското стопанство до 2100 г. пр. н. е., принуждавайки жителите да се преместят на север към Вавилон и Асирия.
Допълнителни доказателства за тази теория? Някои от първите закони, писани някога за защита на горите, са направени в шумерският град-държава Ур.
Интересни факти за Шумерската цивилизация – Топ 10 класация
7. Колапсът на цивилизацията на маите
Маите са една от най-могъщите цивилизации в Америка. Те са известни със своята изключително сложна система за писане, архитектура и астрономическа съобразителност, наред с други прогресивни умения. В края на краищата обаче империята се разпада, което най-вероятно е поради цяла гама от екологични проблеми.
Тяхното огромно население се поддържало за толкова кратко време поради неустойчива система на селското стопанство, което в крайна сметка унищожава горите, причинявайки „мегасуша“. Така се елиминирала естествената система за улавяне на водата от дървесните корони. В крайна сметка биологичното разнообразие намаляло и цивилизацията на маите рухнала (около 900 г. н. е.) вероятно в резултат на собствените им действия.
10 мистерии на древните цивилизации – топ 10 класация
6. Колапсът на минойската цивилизация
Археологическите доказателства за минойската цивилизация (продължаваща от 3000 до 1100 г. пр. н. е.) показват доказателство за обезлесяване през късните етапи от своето развитие. Това кара много учени да предполагат, че лошото управление на околната среда може да е било главният виновник за нейния колапс.
Тъй като минойците били могъща морска сила, те вероятно се нуждаели от големи количества дървесина, за да построят своите кораби. Те също така използвали дървесината за търговия и когато доставките свършили, Крит бил засегнат от пагубна ерозия на почвата и внезапни наводнения.
Промяната на времето накарало минойците да преместят или затворят производствените си мощности. Социалните и природните предизвикателства биха могли да бъдат причината за постепенното им изчезване.
Най-мистериозно изчезналите цивилизации – топ 10 класация
5. Културата Наска и опустиняването – изчезнали цивилизации поради екологични бедствия
Известна с конструирането на загадъчните „линии на Наска“ или геоглифи, древната култура Наска (която процъфтява от 300 г. пр.н.е. до 800 г.) вероятно загива поради обезлесяването и последващото опустиняване на ландшафта. Земята, която някога е била огромен крайречен оазис с плодородни почви, способни да издържат хиляди хора, е била поддържана от древните коренови системи на дървета. Те били наречени хуаранго, които систематично са били изсичани от хората на Наска за гориво и дърва.
Загубата на тези дървета направило хората от Наска и техните жизненоважни земеделски култури по-податливи на наводненията от Ел Ниньо, ерозията на почвата и сушата. Днес районът, който някога са обитавали, все още е сред най-сухите в Южна Америка.
4. Изчезването на австралийската мегафауна
Подобно на изчезването на мегафауната в Северна Америка, бедствието в Австралия преди 45 000 до 50 000 години съвпада с пристигането на хората. Древната мегафауна на Австралия не приличала на съществата, открити навсякъде другаде по света. Те включвали гигантски торбести лъвове, торбести животни с размерите на хипопотам, наречени дипротодони (основно гигантски вомбати), огромни гущери и огромни нелетящи птици, свързани с водолюбивите птици.
Причината за тяхното изчезване преди около 42 000 години остава неразрешена и до днес. Водещите теории сочат изменението на климата, модифицираните екосистеми, причинени от разпространението на хората, прекомерното ловуване или комбинация от трите.
3. Колапсът на цивилизацията Анасази – изчезнали цивилизации поради екологични бедствия
Подобно на много други цивилизации и култури, индианската култура анасази станали жертва на натиска на околната среда. Пренаселеността оказало сериозен натиск върху оскъдните водни ресурси в американския югозапад, където живеели тези древни хора.
Проблемът се изострил от период на екстремна суша, с която жителите на древната култура не могли да се справят. Най-вече поради прекомерната селскостопанска технология за напояване. Хората в крайна сметка ибягали от своите великолепни скални жилища към реките Рио Гранде и Литъл Колорадо към края на 13-ти век.
2. Разпадът на Кхмерската империя и Ангкор
Ангкор е огромен прединдустриален град в Камбоджа, построен между 1100 и 1200 г. сл. н.е. Този град, гордостта и радостта на Кхмерската империя, е известен със своите сложни храмове и водоснабдителна система. Тъй като е близо до морето, Ангкор често преживявал летните мусони и съхранявал водата в огромна мрежа от резервоари.
С течение на времето сезоните на мусоните започнали да стават по-малко предвидими. Ангкор щял да се сблъска с екстремни мусони, последвани внезапно от продължителни периоди на суша или слаби мусони. Между 1300 и 1400 г. градът е имал едни от най-тежките си мусони. Наводненията довели до срутване на резервоари и канали, а сушите напрегнали производството на храни. Много учени смятат, че тази цивилизация е рухнала поради криза с водата и храната.
Най-дълго просъществувалите империи в историята – Топ 10 класация
1. Колапсът на индската цивилизация
Около 3000 г. пр. н. е. в долината на Инд около днешен Пакистан се появява цивилизация. Известно също като Харапската цивилизация, това общество се отличава със своите градски селища и мрежи за съхранение на вода. Индската цивилизация е била гъсто населено градско селище, зависимо от търговията и селското стопанство. След близо хилядолетие изменението на климата заплашило и двете.
Сушата, казват изследователите, вероятно е изиграла роля в унищожаването на това общество. Намаляването на мусонните валежи е свързано с рязък спад на населението около 2000 г. пр.н.е. В същото време други азиатски цивилизации изпитали стрес, свързан с климата, и търговията пострадала в резултат на това. След като се борели в продължение на два века, повечето от останалите жители на долината на Инд вероятно са мигрирали на изток.
Очарователни факти за Индската цивилизация – Топ 10 класация
Да се надяваме, че в днешно време няма да повторим тези пагубни грешки. Макар че и в днешно време унищожаваме поголовно горите и правим от много богати почви пустини. Но има надежда – все повече хора и организации започват най-различни кампании в защита на природата, човечеството и света като цяло!
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Източник и снимки: treehugger.com / pinterest.com
