Интересни факти за персийските безсмъртни – безсмъртните били тежката пехотна част от армията на Ахеменидската империя (старото персийско царство). Това царство е основано от Кир Велики през 550 г. пр.н.е. в днешен Иран. Името „Безсмъртни“ е измислено от гръцкия историк Херодот. Това, което се знае за тях, идва най-вече от неговите записки.
Разбира се, ако познавате историята или сте гледали филма 300, вероятно знаете, че гърците и персите не са били точно приятели. Така че, за съжаление, няма начин да се знае със сигурност дали нещо, което е написал Херодот, е вярно. Възможно е също така да не е имало безсмъртни единици и Херодот да е объркал думата Anûšiya („придружители“) с Anauša („Безсмъртни“). Имайки това предвид, това са неговите разкази за персийските безсмъртни.
10. Името
Според Херодот, безсмъртните винаги са имали 10 000 мъже в своята част. Нито повече, нито по-малко. Ако някой умре, или се разболее, или нещо друго се обърка, той незабавно се заменял с друг войник. Това създавало впечатлението, че отрядът е пълен с безсмъртни същества, защото техният брой никога не намалявал.
За да стане безсмъртен, воинът трябвало да е роден с персийски произход и обучението започвало от ранна възраст. Когато се отворело място в безсмъртния легион, лидерите избрали от най-добрите войници от по-ниските групи воини, които били Спарабара и Такабара. Освен това разделение, не се знае много за нито една от двете групи.
9. Размерът на персийската армия
В сравнение с някои от техните врагове, като гърците, персите не са имали най-добрите оръжия. Въпреки че имали люспеста броня, те използвали щитове, направени от дърво и ракита, което не било много полезно срещу мечовете и копията на спартанците. Вместо да разчитат на силата на оръжията си, персите се опитвали да сплашат враговете си с големия размер на армията си. Херодот твърди, че при Ксеркс е имало 3 милиона души.
Съвременните изследователи обаче не смятат, че тази цифра е близка до правилната. Всъщност вероятно е имало не повече от 70 000 пехота и 9 000 конници, което все пак си е огромен брой войници. Освен това с армията пътували кервани с наложници и слуги, които на безсмъртните е било позволено да доведат със себе си. Това правело настъпващата армия да изглежда още по-голяма. Само въз основа на размера на тяхната армия, някои градове се предавали, след като видели персийските сили да напредват към тях.
8. Военно обучение – интересни факти за персийските безсмъртни
Обучението на персийските безсмъртни било трудно и започвало рано. От раждането момчетата са били държани отделно от бащите си до петгодишна възраст. След това щели да бъдат отведени да започнат обучението си за воини. Това включвало широк спектър от развитие на умения, включително стрелба с лък, битка и как да се живее извън населените места. Те тренирали за охрана, за тежки маршове и накрая всяко персийско момче в обучението трябвало да знае как да опитоми див кон. Децата влизали във военна служба, когато били на 15 години. Можело да останат войници до 50-годишна възраст. След това най-накрая можели да се пенсионират, при условие че живеят толкова дълго.
След като постъпели на военна служба, те или ставали от пехотата, или кавалеристи. Това не било постоянно място, тъй като най-квалифицираните ветерани можело да служат и в двете части. Войниците също така били обучени както в стрелбата с лък, така и в ръкопашния бой. А това максимизирало ефективността на тяхната вече изключително масивна армия.
7. Военна практика
Голям проблем с персийската армия било логистиката при преместването на всички. Понякога това означавало, че войниците са имали дълъг престой. И така, какво правели, за да минава времето? Какво ще кажете за лов на лъвове, пантери и гепарди? Интересното е, че на безсмъртните е било позволено да бъдат следвани от кервани по време на пътуванията си. Тези кервани били пълни с храна, така че не ловували големите котки, защото били гладни.
Вместо това ловът на големите котки било форма на практика, която поддържала бойните им умения в кондиция. Те също така използвали кожите, за да украсят своите кервани и униформи. Кожите били знак за храбростта и уменията на Безсмъртния. Тъй като лововете били доста опасни, ловът обикновено се извършвал само от високопоставени безсмъртни.
6. Кавалерията при персийските безсмъртни
Докато оръжията на персите не им помогнали да спечелят войните си срещу гърците и македонците, едно определено предимство на оръжията на безсмъртните пред вражеските сили е, че повечето от оръжията им били универсални и можело да се използват на коне. Това правело техните леки оръжия невероятно опасни. На кон, това би им позволило да получат повече сила зад своите оръжия и острите си като бръснач копия.
Друг иновативен начин, по който персите са използвали своята кавалерия, са колесниците с коси. Колесниците с коси са изобретени в ранните дни на империята и са били използвани чак до падането й през 330 г. пр.н.е. Колесниците с коси били високи, така че само малка част от водача беше открита над ръба. Към всяка ос имало дълги железни остриета, които се въртели, прорязвайки краката на враговете. Остриетата минавали през кожата, мускулите, нервите и костите на краката.
Освен колесници и хора на коне, персите използвали ездачи на камили. В една битка те довели със себе си 10 бойни слона, но не било писано много за тяхната бойна единица с животни.
5. Ябълконосците – интересни факти за персийските безсмъртни
Оръжието, използвано предимно от безсмъртните, било техните копия. Те често били дълги 180 см с остър като бръснач бронз или железен широк връх на копие в единия край и метален противовес в другия. Този контрабаланс се използвал и като тъпо оръжие. Често тези контра везни били под формата на плодове и означавали ранг. Най-често срещаните били наровете.
Въпреки това 1000-те най-елитни от безсмъртните имали ябълков противовес. Тези „ябълконосци“ били телохранителите на императора. Тези войници били най-добрите воини, избрани от най-елитната военна част, в най-голямата армия в древната история. Те охранявали двореца и копията им били много по-дълги – до 240 см. Ако императорът напуснел двореца, те го заобикаляли напълно. Това го правело почти невъзможно за достигане, като по този начин гарантирало безопасността му.
4. Въоръжени до зъби
Повечето от оръжията на безсмъртните били доста леки, което имало своя недостатък. Но едно голямо предимство е, че им позволявало да носят няколко оръжия наведнъж. Войниците от пехотата носели най-малко къс меч, копие, колчан, пълен със стрели, лък и щит.
Що се отнася до конниците, те носели бронзов щит, 120 стрели, железен боздуган и две железни копия. За защита, безсмъртните и други войници носели люспести бронзови и железни доспехи, които блестели на слънчевата светлина. Това увеличавало тяхната видимост при напредване към вражеските градове.
3. Бойна тактика
Персийските стрели били тънки и наистина ефективни само в рамките на 100 метра. Но отново, тук броят им бил полезен. Безсмъртните можели да изстрелват вълна след вълна от хиляди стрели. Според един гръцки войник, оцелял в битка срещу персийската армия, техните стрели „затъмнили небето“.
Армията на Ахеменидите обикновено се сформирала, като стрелците с лък били отпред, а отстрани – кавалерията. Стрелците били подкрепяни от лека и тежка пехота. Първата вълна от атаки бомбардирала врага със стрели и камъни, а по-късно и парчета олово, по фронтовата линия на противника. Това щяло да уплаши врага и тогава те просто били затрупвани от чистата жива сила на персийските пехотни части.
Поради размера на тяхната армия и военната тактика, Ахеменидската империя се превръща в най-голямата империя на своето време, обхващаща 3,4 милиона квадратни мили. Тя се простирала от Анадола и Египет през Западна Азия, до Северна Индия и Централна Азия. Всъщност тази имаперия държи рекорда за най-висок процент от световното население под негов контрол. От 112,4 милиона души, живеели през 480 г. пр. н. е., 50 милиона, което е 44 процента от всички хора на Земята, са живели в империята на Ахеменидите.
2. Сагарисите – интересни факти за персийските безсмъртни
Любимо оръжие на безсмъртните било брадвата сагарис, което било бойна брадва с тънка дръжка. На главата на брадвата имало традиционно плоско острие. Но от другата страна имало остър връх, който можел да пробие желязна и бронзова броня. Тъй като брадвата била толкова лека, можело да се използва с една ръка и обикновено се замахвало отгоре. Тъй като можело да се използва с една ръка, било популярно оръжие за битки в ръкопашен бой, както и на кон.
Всъщност такъв сагарис почти убил Александър Велики в битката при Граник през 334 г. пр. н. е., която била първата битка между персите и македонците. По време на битката Спитридат, персийски командир, и неговият брат се натъкнали на Александър, който бил на кон. Последвала битка и Спитридат ударил Александър в главата с брадвата и тя прорязала чак до скалпа на Александър. Когато Спитридат отново вдигнал брадвата, за да нанесе смъртоносен удар, един от хората на Александър го убива с копие. Александър продължил да завладява цялата Ахеменидска империя в рамките на четири години, след като почти бил убит от персийската военна брадва.
Най-важните фараони в древен Египет – Топ 10 класация
1. Психологическа война
Макар че често били наричани варвари от гърците, безсмъртните се интересували повече от психологическата война, отколкото от победа чрез сила и бруталност. Едно от по-известните им приложения на тази психологическа война се случило през 525 г. пр.н.е. по време на битката при Пелузиум и се смята, че всичко е започнало от жена.
Предполага се, че император Камбис II от империята на Ахеменидите е искал да се ожени за дъщерята на Амасис II, фараона на Египет. Амасис се притеснявал, че дъщеря му може да стане негова наложница вместо негова жена и не искал да предаде дъщеря си. Вместо това Амасис маскирал дъщерята на предишния владетел и я изпратил на мястото на собствената си дъщеря. Когато Камбис открил измамата, той решил да превземе Египет.
Преди да ги нападне, Камбис измислил план, базиран на факта, че е знаел, че египтяните боготворят котките. По-специално те са имали любима богиня на котките на име Бастет (чиято гробница е открита в Странджа планина). Камбис наредил на хората си да нарисуват котки върху щитовете си. Когато влезли в битка, пред тях вървяло стадо котки. Предполага се, че някои египетски войници са отказали да се бият и са били заклани като агнета. Общо 50 000 египтяни били убити в битката, докато персите загубиха само 7 000 мъже. Това било решителна победа за Камбис и персите лесно превзели града. Камбис се определил като новия фараон.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Източник и снимки: toptenz.net
