Как да възстановим плодородието на почвата? Всеки градинар знае, че богатата на микро и макро елементи почва ще даде по-голяма реколта. Затова всяка година или през година градинарите внасят различни торове през есента в градината. По този начин почвата ще стане по-плодородна и ние ще очакваме големи добиви от нашите насаждения.
За съжаление обаче чрез добавянето на изкуствени торове, дълбоката оран и някои други действия, градинарят повече пречи, отколкото да помага за плодородието на градината. Сега ще разгледаме историята на един градинар и ще видим кое прави почвата плодородна.
Как да възстановим плодородието на почвата?
„През първата година от нашето земеделие на новото място имаше повече разсад за домати, отколкото подготвени лехи. Затова след като засадихме всички лехи, в единият край на градината изкопахме дупки в тревата и засадихме останалите корени домати.
Тъй като излишните домати не ни интересуваха много, ние не им обръщахме много внимание. По време на плевене на лехите в градината, ние натрупвахме плевелите и тревата между тези излишни домати. Не ги връзвахме на колове, а просто пъхахме още една порция трева и плевели под стъблата.
При следващото плевене открихме румени и червени домати в невероятни количества при изоставените растения. В градинските лехи не беше така. Тези, които са отглеждали зеленчуци или картофи в запустели необработвани земи, знаят, че през първата година реколтата е най-богата.
Така че защо неподдържаната земя от гледна точка на градинаря е толкова плодородна!? Това ще се опитаме да разберем сега. Няма да е възможно да покрием всичко, но поне да видим главните насоки.
Защо се нуждаем от плевели?
Основателят на науката за почвата Владимир Докучаев пише: „Опитайте се да изрежете кубче почва от девствената древна степ. Там ще видите повече тревни корени, проходи от буболечки и ларви, отколкото почва. Всичко това пробива и рови почвата и се получава гъба, която не може да се сравни с нищо.”
Тази земя е жива и плодородна. Основната дума е „жива“ в най-буквалния смисъл. Тази дива и нецивилизована почва съдържа огромен брой почвени организми, работещи за същото плодородие. Цялата е пропита с корени на растения, големи и малки, преплетени почти до нанометър.
Освен това всеки корен, независимо колко са, има своя собствена ризосфера – огнище на активност между растения и микроби и растения и животни. Корените хранят цялата тази гладна орда със специални секрети.
Благодарните микроорганизми превръщат минералните елементи в достъпна за растенията форма, предпазват корените от болести и стимулират образуването на физиологично активни вещества. Друга част от почвените частици работи за „рециклирането“ на растителните остатъци: мъртви корени, стръкчета трева, паднали листа, дървесина. Тези много малки организми се наричат микробиота.
По пътя в процесите участват малко по-големи същества – нематоди, малки ларви на насекоми, акари и т.н.. Те се наричат мезобиота и извършват друга работа: смачкват растителни остатъци, ядат представители на микробиотата, регулирайки техния брой и събирайки загиналите.
Защо различните животни в почвата също са важни?
Друг необходим компонент е макробиотата: насекоми, земни червеи, охлюви. Те се движат в почвата в различни посоки, като смесват слоевете, разрохкват и ги обогатяват с отпадъци от жизнената си дейност. И мезобиотата е изядена.
Големите обитатели като мишки, къртици, сляпо куче, с помощта на изкопаните тунели осигуряват необходимия дренаж на почвата, регулират броя на малките обитатели на почвата и докато копаят, смачкват всичко, което им пречи.
Всички изброени живи същества заедно се наричат биота.
В допълнение към „размножаването“ на биотата в почвата, корените също извличат влага от долните слоеве на почвата. Абсорбционните способности на растенията с дълги корени са дори донякъде прекомерни, а влагата с минерални елементи, издигната от долните слоеве се приема и от растенията с къси корени, растящи наблизо.
След като корените умрат и остатъците им се изконсумират от почвените живи същества, остават кухини, които кондензират почвената влага при разлики в дневните и нощните температури. Те обогатяват и почвата с въздух. Подземната роса снабдява почвата с азот в големи количества.
Тоест всеки корен на всяко растение значително допринася за обогатяването на почвата както по време на живота, така и след смъртта.
Какво да кажем за обработената почва – как да възстановим плодородието на почвата?
Сега нека се опитаме да разгледаме обработената почва на примерна градинска леха. Категорично не е възможно да изрежете кубче градинска пръст – ще се разпадне. Дори ако изрежете почвата с корени, например патладжан или домат. Почти цялата почва ще падне от корените.
Тук няма връзки под формата на изобилие от преплитащи се корени. Тази почва не е в състояние да задържа влагата, така че чистата, изорана почва трябва да се полива често.
Тази почва не е в състояние да задържа минералните торове, които се добавят от градинаря. Голяма част от водата отива в долните слоеве на почвата и само няколко градински растения с дълги мощни корени могат да извлекат нещо от там.
Нищо не задържа структурата на тази почва, затова тя се уплътнява толкова лесно при дъждове и поливане, блокирайки достъпа на въздух до корените. Трябва редовно да се разрохква. И вятърът лесно отнася частиците й.
В изораната и обработена почва има малко ризосферни микроорганизми, тъй като има малко корени (а тези, които се появяват, решително се изтръгват). При копаене се изкарват микроорганизми, които се развиват без достъп на въздух. И те веднага умират на повърхността.
Тези, които са били на върха и живеят във въздуха, се озовават дълбоко в почвата и също умират. След микробиотата умират от глад представители на мезобиотата, а след тях – макробиотата.
Но тъй като няма празно в природата, в освободеното пространство пламват сериозни битки за притежание на територията. Тъй като има много малко приятелски микроорганизми, „хранени“ от корените, недружелюбните започват активно да се размножават.
Трябва да се борим с недружелюбните микроорганизми – пестициди, фунгициди и инсектициди. Което след това ще се натрупа в зеленчуците и подправките в градината. В процеса на всеобща борба, останалите приятелски микроорганизми също ще умрат.
Няма вече кой да прави почвата плодородна както преди. Тоест градинската почва бавно, но сигурно се превръща в субстрат. В която отглеждането на зеленчуци изисква все повече торене, поливане, разрохкване, обработка, а нашите зеленчуци от полезни стават вредни.
Какво да не правим с почвата?
Можете, разбира се, да изоставите цялата градина и след определен брой години всичко ще се оправи с почвата от само себе си. Но това някак си е грешно и не е подходящо за активните градинари.
За да възстановите бързо плодородието на почвата, просто трябва да създадете полезна микробиота и да я храните с органична материя, защото тя няма да яде нищо друго.
В същото време, ако вземете и полеете цялата почва с микробиологични препарати, като „Байкал ЕМ“ или друго подобно, или дори с инфузия на компост, микробиотата ще се появи там. Но тя няма да има какво да яде (това не е органична материя) и бързо ще изчезне. Отпадъци от микроорганизми.
Торенето също не решава проблема. Ако пък просто добавите много органична материя, тогава няма да има кой да я преработи правилно – няма микробиота. Резултатът ще бъде прехранени с нитрати зеленчуци и огнища на болести. Не е нужно да правите това.
Дори ако например добавите голямо количество растителни остатъци, поръсите всичко с микробиологични препарати, това ще се преработи в хранителна среда чудесно. Но има много малко ризосферни микроорганизми, които взаимодействат с корените на растенията в почвата и, отново, тази хранителна стойност е наполовина загубена. Неправилна консумация както на растителни остатъци, така и на микроживи същества.
Освен това не си струва да се борите с плевелите „до последния корен“. Въпреки че това е най-трудното за по-голямата част от градинарите. Нашите баби се стремят да изтръгнат цялата трева в обсега на зеленчуковите растения.
Липсата на гола почва се възприема като грешка, въпреки че всички са съгласни, че реколтата е доста прилична. Едногодишните плевели, дори и в градината, не трябва да се изтръгват с корените, те не се възстановяват от корените – оставете корените да работят под земята. Резитбата е правилното действие!
Как да възстановим плодородието на почвата – какво да правим?
Довеждайки почвата до изчерпано състояние, сега трябва да бъдем търпеливи и внимателно да възстановим нейното плодородие. За щастие природата е благосклонна и възстановяването е бързо.
Ако е възможно, до есента отидете на близка дива поляна, изрежете парче чим и го измийте с вода. Поставете изкопаното парче в купчината с компост и изсипете водата (с която сме измили парчето чим) върху освободената леха, на която искате да възстановите плодородието. Това е „закваската“ на микроорганизмите.
През есента посейте зелен тор върху празната леха. Те не изискват много и ползата обикновено е голяма. За отглеждане на микроорганизми, които взаимодействат с корените, е добре да се засаждат житни култури.
Те имат мощна влакнеста коренова система с изобилие от малки всмукателни корени. Бобовите култури, засети в смес със зърнени култури, ще „хранят“ зърнените култури с азот. Ако добавите и синапени семена, почвата ще бъде донякъде изчистена от патогени.
След това зависи от климата: в мразовит климат разсада ще замръзне сам през зимата. А когато зимите са топли и влажни, по-добре е да окосите зеленината и да я оставите на повърхността. Няма нужда да копаете: докато земята е относително топла, микроорганизмите ще работят, „използвайки“ органичната материя и ще се размножават.
През пролетта леко заорете всичко това в горния слой на почвата. Можете да добавите подходящи сложни микробиологични препарати – компостна инфузия, „Байкал ЕМ“ и други. Оставете всичко така за две или три седмици, след което можете да засадите разсада.
Как да мулчираме растенията в градината и да имаме по-малко грижи
Микроорганизмите започват вече да се размножават както трябва. Сега трябва да ги храните и поите. В горния 10-сантиметров слой се извършва основната дейност на микроорганизмите при обработката на органичната материя. Това може лесно да се види на необработени парчета дърво, забити в земята и престояли, да речем, година. Ако ги издърпате или изкопаете малко, гниещият слой е ясно видим – нивото на максимална активност на микроорганизмите.
По време на растежа на растенията е добре да се добавя органична материя между редовете. Но да не се докосват до самите растения. Зеленчуковите растения ще пуснат бързо корените си до плодородната вече почва.
Може да ползвате това, което ви е на разположение – добре угнил оборски тор, компост, окосена трева, сено, слама. Когато времето се затопли, покриите почвата около растенията в градината и поливайте с вода при нужда.
Микроорганизмите там веднага ще започнат бурна дейност! През първия сезон е добре тази органична материя да се овлажнява с разтвори на ефективни микроорганизми. Така ще се даде предимство на полезните микроорганизми и ще се потисне развитието на нежеланите.
В течение на сезона съотношението на микроорганизмите ще се стабилизира. Занапред само зеленото торене и добавянето на органична материя като тор ще са достатъчни.
По-добре е да отрежете всички покълнали плевели, оставяйки ги тук, в пространствата между редовете – това е същата органична материя. И техните корени ще работят под земята. Впоследствие циклите се повтарят: зелено торене-засаждане-сеитба/засаждане-торене с органична маса+мулчиране. И процесът ще започне!
Работата по възстановяване на почвеното плодородие не свършва дотук. Защото ще трябва да се научите да градинарствате без пестициди, фунгициди, инсектициди и хербициди. Преминете към биосигурност. Минимизирайте минералните добавки. Научете се да привличате полезни същества (насекоми, гущери, жаби, таралежи и др.)
Но е препоръчително да започнете с промяната във вашите нагласи. Органичното градинарство е различен свят.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!
Източник и снимки: botanichka.ru
