Как да направим есенното засаждане – един човек засадил една круша на склон близо до гората. На нея, горката, пада час и половина сутрешно слънце, а в най-дългите летни дни малко повече и следобяд. През останалото време е засенчена от дърветата в гората. Тя се простира с всички клони в една посока и подрязването й всеки път се превръща в сложна логическа задача.
Това е пример за неподходящо засаждане като избор на място. Затова сега ще разгледаме какви са основните изисквания на плодните дръвчета и как да направим есенното засаждане. Кога е по-добре да ги засадим в различни региони и какво да направим, ако не е възможно да се изпълнят условията на дръвчетата.
Най-добрите условия за семковите и костилковите плодни дръвчета
Най-често семковите плодни дръвчета (ябълки, круши, дюла, мушмула и др.) имат следните предпочитания:
- Сравнително защитена от вятъра зона, тоест ниски дървета, храсти и сгради в близост са добре дошли.
- Добрa, но не прекомерна осветеност. Хубаво е слънцето да ги напича почти през целия ден, но да има някакъв промеждутък в който да са на сянка.
- Предпочитат слабо кисела или неутрална почва.
- Да няма застояла вода. Близкото разположение на подземните води унищожава почти всички овощни дървета, поради което е необходим дренаж в градините.
Костилковите дръвчета (череши, сливи, джанки, кайсии, праскови, бадеми и т.н.) са предимно степни растения и условията за тях са малко по-различни:
- Имат нужда от пространство и движение на въздуха – в непроветриво пространство костилковите овошки моментално ще получат всякакви гъбични заболявания.
- Имат нужда от много слънце, колкото повече слънце, толкова по-сладка е черешата. И сливите също. Черешите и кайсиите без слънце ще страдат много, вместо да растат и да дават плод.
- Предпочитат слабо алкална или неутрална почва – торфените блата не са за костилкови плодове.
- Костилковите дръвчета страдат повече от прекомерна влага, отколкото семковите дръвчета. Това е особено вярно за региони, където зимите са влажни. На много влажни почви, кореновата шийка на костилковите овошки е предразположена към гъбички, които при първа възможност ще се установят на дървото и бързо ще го „погълнат“.
Тоест костилковите дръвчета трябва да са на по-високо място с неутрална почва, максимална светлина, пространство и въздух. Ако има подземни води наблизо и корените на костилковите дръвчета достигнат до тях, ще загинат без предупреждение.
Устойчивостта на голямото разнообразие от неблагоприятни фактори силно зависи от вида и сорта на растението. И още повече – от подложката.
Тънкостите в избора на сорт – как да направим есенното засаждане
В днешно време можем да намерим всякаква информация за различните сортове плодни дръвчета. Обаче върху каква подложка е присадено дръвчето знаят само в разсадника. Нека да разгледаме вариантите, като използваме ябълкови подложки като пример.
Най-често като подложка на ябълковите дръвчета се използва дива ябълка. Например „киселицата“ е най-подходящата подложка за ябълката. Ако ползваме такава подложка, животът на присаденият сорт ябълка се превръща в безкрайна борба с желанието на дървото да бъде „по-бързо растящо, по-високо, по-силно“. Получава се много мощен растеж, по-късно навлизане в плододаване (ябълките ще започнат да плододават на 5-7 година). Но дървото ще живее много дълго време, като ще дава плодове изобилно, дори и на вашите внуци. С подходящите грижи разбира се.
Ето защо е много важно да изберем правилния сорт овошки, които са присадени на подходящи за нашия регион подложки. Защото има подложки, които са по-подходящи за южните райони, осигурявайки нисък ръст, ранна зрялост, устойчивост на суша, но са склонни към образуване на коренови издънки. Но и тяхната устойчивост на замръзване е доста по-слаба. Препоръчват се за полуслабо и слабо растящи сортове. Подходящи са за неполивни условия.
Как да отгледаме собствен кофеин в градината с подходящи растения
Ако използваме вегетативни (клонови) подложки, трябва да знаем, че те имат по-слаба растежна сила. Също така встъпват по-рано в плододаване и придават по-добра изравненост на присадените растения по размери и количество на добивите. За съжаление обаче много често те са по-слабо приспособими към неблагоприятни почвено-климатични условия.
Сортовете, присадени върху такива подложки, започват да дават плод на 2-та или 3-та година, плододават изобилно в продължение на 15 години и не растат над 2,5 метра. Те изискват висока селскостопанска технология – поливане, торене, редовно подрязване.
И това е само за ябълковото дърво! Крушата може да бъде присадена върху подложка на дивачка, глог или дюля, като има свои собствени характеристики.
Кайсии, сливи и праскови се присаждат върху черешови, сливови, джанкови, кайсиеви подложки.
Черешите и вишните се присаждат на подложка от дива череша. Тя се използва в райони с влажен климат и със слабо кисела реакция на почвата. Присадените дървета са със здрава и добре разположена коренова система, с големи корони, добра плодовитост и дълголетие.
Как да подрежем овошките през пролетта – полезни съвети
Ако вашият район не е такъв, то тогава се използва подложка от махалебка. Това е семенна подложка, която е по-сухоустойчива и по-студоустойчива. Има дълбоко проникваща здрава коренова система. Подходяща за засушливи райони и за почви с повишено съдържание на варовик. Индуцира умерен растеж, ранно встъпване в плододаване и високи добиви.
Оттук следва изводът – закупуването на разсад е по-надеждно в разсадника. Желателно е дръвчетата да са подходящи за вашия регион. Там експертите ще ви посъветват за овошките, които са най-подходящи за конкретните условия. Също така ще ви кажат върху какво са присадени и ще ви разкажат подробно за сорта. Поне така би трябвало да бъде. Ако не успеете да посетите разсадник или имате нужда от повече информация, добре е да се научите как да търсите това, което ви трябва в Интернет.
Съвет: ако можете да присаждате сами калеми върху някаква подложка, го направете и не купувайте дръвчета от разсадници. Дивите ябълки, круши, сливи (т.н. саморасляци), които са във вашия район, са много по-подходящи и приспособени.
Кога да засадим овощни дървета – през есента или пролетта – как да направим есенното засаждане
По-добрият вариант е да засадим овошките през есента след листопада. Ако пропуснем този период (поради замръзване на почвтата или друга причина), тогава трябва да направим засаждането през пролетта, преди да започне вегетацията. Обикновено есенно засаждане на овошки се прави през ноември или декември. Най-добре е то да се извърши скоро след края на вегетацията или най-късно 15 дни, преди да започнат зимните студове.
Рано извършеното есенно засаждане на овощните дръвчета позволява на корените да започнат да калусират (зарастват) раните си още преди да са настъпили зимните студове. Почвата сляга и плътно прилепва до корените. Така овощните дръвчета се намират в добри условия за прихващане и своевременно започване на растежа си през пролетта.
Ако нямаме опцията да засадим закупените овошки през есента, трябва да съхраним фиданките по най-добрия начин. За целта изкопаваме плитка дупка, в нея поставяме разсада заедно под ъгъл от около 45°, така че корените и стъблата да са под нивото на почвата. Клоните, стърчащи отвън, ще трябва да бъдат увити с дебела хартия и нещо водоустойчиво.
Покриваме корените с пръст и поливаме кореновата зона. Накрая трябва да направим „могила“ от още пръст и сухи насипни материали над разсада. За тези цели са подходящи суха почва, компост, торф, дървени стърготини – каквото има под ръка. Избираме място, което е сенчесто и защитено, където снегът не се топи дълго време през пролетта. В заслона разсадът ще спи спокойно до момента, в който почвата се размрази на слънце и може да се копае.
Ами ако условията не са подходящи – как да направим есенното засаждане
Нашите градини рядко отговарят на всички необходими условия за отглеждане на всякакви растения. Необходимо е да се засадят както семкови, така и костилкови плодни дръвчета. А душата иска нещо по-екзотично, което ще ни изисква някаква собствена оранжерия. Да не говорим за декоративните хортензии и азалии или пък за лавандулата и люляка. Как да угодим на всички!
Градината е дългосрочна перспектива, затова е препоръчително да се вземе отговорно отношение към нейната организация. За да разберем каква почва имаме, ще трябва да направим анализ на почвата. Или да видим какви билки растат върху нея. С билките е по-лесно, тъй като в различните райони почвата може да се различава забележимо по киселинност. Не можем да правим безкрайни тестове на всяко ъгълче в градината, но билките няма да бъдат заблудени. Те също така могат да ни кажат приблизителното ниво на подземните води.
Ако подземните води са по-близо от 3 метра, ще трябва да направим сериозен дренаж на терена, в противен случай дърветата ще умрат след известно време, колкото и да засадим. Ако е напълно невъзможно да се извърши дренажна работа, можем да опитаме да решим проблема „локално“ – намираме най-сухото и най-високо място (или правим изкуствена могила) и засаждаме желания сорт върху подложка джудже. Кореновата система ще бъде доста компактна и разположена повече настрани.
Как да присаждаме калеми върху овошките – подходящи техники
От друга страна, на сухите места, особено по склоновете, освен организирането на тераси, които донякъде задържат водата, могат да помогнат и някои растения. Декоративните смърчове, засадени над нивото на градината, „издърпват“ водата на повърхността. Можем да организираме жив плет от тях например.
Киселинността на почвата е доста голям проблем, костилковите овошки категорично отказват да растат на торфища. Засаждането в голяма яма с дренаж и засипване с алкална почва, последвано от ежегодно внасяне на деоксидиращи материали (вар, пепел), може да помогне. В същото време засаждания сорт трябва да се направи на подложка джудже, в противен случай огромната череша ще има такава коренова система, че корените ще навлезнат в неподходящата почва.
На алкални почви пък помага въвеждането на торф в ямите за засаждане и редовното мулчиране с трева около стволовете на овошките. Така леко ще подкиселим почвата и в същото време ще задържим влагата.
При голяма сянка на обекта трябва да изберем място за засаждане в зависимост от вида на растението. За високите овошки засенчването отстрани (къща, сгради) е приемливо, но при липса на засенчващи обекти – те ще се простират много нависоко. По-трудно е с по-ниските овошки – те имат нужда от открито небе и от слънце. Ще трябва да вземем относително устойчиви на сянка сортове.
Случва се ситуацията да изглежда безнадеждна, тоест да няма подходящи места за нашите овошки. Но знайте, че старите ябълкови дървета ще „приемат“ и ябълка, и дюля, а сливата е приятелски настроена към всички костилкови плодове, с изключение на черешите и вишните (те са приятели помежду си). Крушата от своя страна ще се разбира с глога. Ако все пак вече имаме засадена фиданка, която е сложена на грешното място, можем да отрежем калем на пролет и да го присадим върху друго дърво, за да запазим сорта.
С това завършваме нашата тема за това как да направим есенното засаждане на овошките. Дано поне малко да сме успели да ви помогнем с полезна информация!
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!
Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:
Източник и снимки: botanichka.ru / pinterest.com
