Как да направим почвата рохкава с подходящите добавки? Докато хидропониката все още не е станала супер популярна и широко разпространена, всеки градинар се интересува от направата на висококачествена почва в лехите си.
Един от най-належащите въпроси е как да направим почвата рохкава. Казват, че ние сами сме създателите на своето щастие. Нека да видим какво можем да направим за градината – както се казва, със собствените ни ръце.
Рохкава почва – какво е това и защо ни трябва?
Изглежда като глупав въпрос. Оказва се обаче, че не е така. Рохкава почва е тип почва, който се характеризира с високо съдържание на органични материали, като разложени растителни остатъци и хумус. Тя е мека, кристална и лесно раздвижима, като често се разпада на дребни частици или зърнени структури. Рохкавата почва обикновено има висока плодородност и е подходяща за селското стопанство и градинарство.
Ето някои от предимствата на рохкавата почва:
- Осигурява добър френаж. Рохкавата почва има добър дренаж, което означава, че водата може да преминава лесно през нея. Това помага да се предотврати задържането на излишна влага около корените на растенията, което може да доведе до загниване на корените.
- Задържа водата. Въпреки че рохкавата почва има добър дренаж, тя също така задържа влагата. Органичните материали в почвата имат висок капацитет за задържане на вода, което помага на растенията да получават достатъчно влага, особено по време на сухи периоди.
- Богата на хранителни вещества. Рохкавата почва обикновено съдържа значително количество хранителни вещества. Органичните материали се разлагат във вътрешността на рохкавата почва и предоставят хранителни вещества на растенията. Това води до по-добър растеж и развитие на растенията.
- Лесна за обработка. За селското стопанство и градинарството рохкавата почва е предпочитана, защото е лесна за обработка. Тя позволява по-лесно проникване на корените на растенията и по-лесно поставяне на семена и разсад.
- Защитава почвата. Рохкавата почва има способността да предпазва почвата от ерозия, като образува устойчива структура.
Градинските растения се нуждаят от добре аерирана и в същото време абсорбираща влагата почва. Тя трябва да бъде богата на всички необходими хранителни вещества, като същевременно е достатъчно плътна, за да може растението да бъде добре вкоренено и стабилно. Как да постигнем изпълнението на всички изисквания едновременно?
Нашите грешки
В идеалния случай (и тук, разбира се, привържениците на органичното земеделие са прави) почвата не трябва да се прекопава. Най-често казват, че при копаене почвената биота умира. Това е отчасти вярно. Но като се има предвид скоростта на размножаване, например, на бактерии (20-30 минути от появата на нова бактерия до момента, в който е готова да се раздели), загубата на част от техния брой по време на копаене едва ли може да се счита за значителна .
По-важно е нарушението на структурата на почвата, което не се е развило изведнъж и следователно изисква много повече време за възстановяване. В природата почвата се формира в продължение на хиляди години – със скорост 0,5-2 см на 100 години.
На пръв поглед почвата е просто различни органични и минерални насипни материали от различни фракции, положени в леха. Следователно изглежда, че е достатъчно да добавите повече пясък или перлит, доломитово брашно и органична материя. Разбъркайте добре и ще има отлична, рохкава и плодородна почва.
Въпреки това, често се случва, че градинарят изглежда е направил всичко правилно – и той е внесъл достатъчно пясък, и изгнили дървени стърготини, и оборски тор. Смесвайки старателно всичко и прекопавайки се получава отлична, рохкава почва.
Но след поливане на повърхността се образува кора и отново трябва да я разрохкате. А след като снегът се стопи през пролетта, земята като цяло може да стане като асфалт. Това не е изненадващо – добре смесеният насипен материал е идеално уплътнен с вода.
Какво е естествена почва – как да направим почвата рохкава
Ненарушената естествена почва не е просто смес от пясък, глина и хумус. Представлява нещо като порест каучук – сбор от малки и по-големи канали. Тези канали също са изградени от самите зелени организми, които раздалечават почвените частици със своите корени.
Кореновата система на едногодишните растения отмира през есента, обработва се от абсорбери на органична материя и остава мястото, където е бил коренът. По-големите животни, които живеят в земята (например земните червеи), също правят тунели, като в същото време укрепват стените им със своите секрети и копролити. Резултатът е пореста гъба, в която:
- възниква циркулация на въздуха;
- влагата се задържа, прониква в долните слоеве и се издига на повърхността поради капилярност;
- увеличава се площта за пребиваване на полезните бактерии, в резултат на жизнената дейност на които хранителните вещества се появяват в достъпна за растенията форма;
- структурата на почвата се укрепва (не се уплътнява от проливни дъждове или сняг, т.е. остава рохкава в нашето разбиране).
Порьозност има не само горният почвен слой. Подобна структура може да се види на дълбочина до 1 метър, а в някои случаи дори до 1,5 метра.
Разрохкване или мулчиране?
Преди да отговорите на въпроса как да направите почвата рохкава, струва си да определите сами метода на земеделие. Ако в градината ви има глинеста почва, се извършва така нареченото опесъчаване. Най-често се използва обикновен пясък, но е по-ефективно да се използва пясъчно-чакълена смес с фракция на чакъл до 10-15 мм.
Ето защо често можете да намерите съвет, че пясъкът трябва да бъде речен пясък, а не кариерен пясък. Речният пясък е по-едър, а другият пясък е по-подходящ за бетонови разтвори. Но ние изобщо не се нуждаем от него, за да образуваме добър бетон в градината.
Колко пясък да добавите? На този въпрос не може да се отговори, тъй като количеството зависи от условията в конкретния обект. Най-правилният съвет: на око – докато почвата стане достатъчно рохкава (според вас). Освен пясък може да се използвате и други подобрители:
- Перлит – това е скала с вулканичен произход. За градинарството обикновено се използва агроперлит или експандиран перлит – продукт от топлинна обработка на естествен перлит, който има пореста структура. За градинарски цели предлагат материал с фракция от 1 до 10 мм.
- Вермикулит – това е скала със слоеста структура. Подобно на перлита, той има висока водопоглъщаемост – до 530 мл вода на 100 г материал. Освен това претърпява набъбване по време на производствения процес, счита се за една от най-добрите почвени добавки за растенията.
- Експандирана глина – това означава керамични порести топчета отвътре. Произвежда се в различни фракции, за разрохкване на почвата е за предпочитане да се използва фин (с диаметър 5 мм) или експандиран глинен пясък (по-малък от 5 мм).
Как да използваме доломитово брашно в градината и защо
Перлитът, вермикулитът и експандираната глина са за предпочитане пред пясъка, тъй като в допълнение към механичното отделяне на глинестите частици една от друга, тези материали регулират влагата в почвата, абсорбирайки излишната влага и давайки я на растенията, ако е необходимо. Какво е по-добре да изберете? Зависи от възможностите, защото пясъкът, разбира се, е много по-евтин.
В допълнение към горните материали, в някои случаи доломитово брашно или пресяване от натрошен варовик също може да действа като подобрител на почвата. С тях ще постигнете 2 цели – ще дезоксидирате почвата и ще подобрите нейните гранулометрични характеристики.
Освен минерални са необходими и органични добавки. Те не само променят механичния състав на почвата, но и задържат влагата и стават храна за растенията. Оборски тор, торф, компост, дървени стърготини (ако прилагате пресни, не забравяйте да добавите минерален тор, съдържащ азот), нарязана слама.
Между другото, ако почвата, напротив, е песъчлива, тогава се предприемат същите мерки. Само че тук се добавя свързващо вещество – глина. Е, органична, разбира се. И един съвет – по-лесно и по-евтино е да облагородите не цялата градина, а само отделните лехи.
Естествено земеделие – как да направим почвата рохкава
Ако сте привърженик на естественото земеделие, тогава се интересувате повече от пореста почва, отколкото от рохкава почва. За да се запази естествената структура на почвената гъба, се използва мулч, под който повърхността на почвата не изсъхва и не ерозира – не се издухва от вятъра и не се измива от дъждовната вода. Постепенно самият мулч се превръща в почва, увеличавайки слоя хумус във вашите лехи.
Друг начин да поддържате почвата на лехите рохкава е да засеете сидерати и да ги косите, обикновено в началото на цъфтежа. В същото време кореновата им система остава в почвата, създавайки микротубули, а зеленината остава на повърхността като мулч.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!
Източник и снимки: 7dach.ru
