Как да разпознаем болестите по лозата? Бързото и точно идентифициране на болестите по лозата е от ключово значение за предотвратяване на сериозни огнища и загуби в добива и качеството. Въпреки това, наличието на патоген или заболяване не означава непременно, че е необходимо лечение.
Тежестта на болестите варира от година на година, в зависимост предимно от метеорологичните условия, наличието на инокулум (история на заболяването) и чувствителността на лозите. Това означава, че дадено заболяване може да бъде опустошително една година и незначително на следващата. Следователно мерките, които трябва да се вземат за предотвратяване на загубите, могат да варират от сезон на сезон.
Целта на тази статия е да помогне при идентифицирането на различните болести по гроздето и при вземането на решения за борба с вредителите. Точното идентифициране на заболяванията е от решаващо значение за ефективното лечение, което да осигури оптимален контрол, като същевременно минимизира употребата на пестициди.
Поставяне на точна диагноза на заболяването
В идеалният случай едно лозе трябва да бъде напълно проучено – от пукването на пъпките до беритбата. Това обаче обикновено не е практично, така че трябва да се обърне специално внимание на чувствителните сортове или областите, склонни към заболяване, където обикновено се появяват първите симптоми на заболяването.
Добре насочените действия, предприети в началото на епидемията, като цяло ще доведат до подобрен контрол на болестта, често с по-малко използване на пестициди. След прибиране на реколтата е важно да се провери състоянието на лозите преди окапване на листата, за да се оцени наличието на инокулум по листата. По-лесно се откриват и болестите, които засягат дървесината на лозите след окапване на листата.
Примери за възможно объркване при диагностициране на дадено заболяване са:
- Някои заболявания имат подобни признаци и симптоми.
- Едно заболяване може да има различни признаци и симптоми, понякога в зависимост от сорта грозде.
- Няколко заболявания могат да присъстват едновременно.
- Няколко фактора, метеорологични условия, недостатъци, пестициди, могат да присъстват едновременно и могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на болестите.
Предотвратяване на заболяванията
Засаждането на сортове, които са по-малко податливи на болести, е добър начин за предотвратяване на болестите. Ориентирането на редовете Север-Юг и използването на топографски градиенти ще увеличи максимално дренажа на въздуха и почвата.
Остатъците от резитбата могат да действат като инкубатор за болестите и трябва да бъдат отстранени и изгорени. Обработката на почвата през пролетта е форма на културен контрол. Унищожаването и заравянето на заразени отпадъци ще намали популациите на патогените в началото на сезона, като по този начин ще намали риска от заболяване.
Управлението на короната (подрязване, позициониране на филизи, отстраняване на листа) улеснява циркулацията на въздуха, което насърчава изсушаването на листата и повишеното проникване на фунгицидите. Препоръчително е също лозята да се преглеждат системно през целия вегетационен период, за да се следи появата и развитието на болестите. При прибиране на реколтата и в края на сезона оценете наличието на някакви болести.
Основни болести по гроздето
Гроздето е култура, която е податлива на много заболявания. Степента на чувствителност обаче варира в зависимост от сорта. Когато не се извършва борба с вредителите, щетите обикновено могат да бъдат сериозни.
Обикновената мана (1), брашнестата мана (2), сивото и черното гниене (3 и 4), антракнозата (5) са основните болести по гроздето в България. Всички те се причиняват от гъбички, които атакуват плодовете, намалявайки добива и качеството.
Има и други специфични заболявани като болест на Пиърс (6), желязна хлороза (7) и филоксера (8). Тези заболявания имат различни причинители. Нека сега да ги разгледаме малко по-подробно:
1. Обикновена мана (Plasmopara viticola) – как да разпознаем болестите по лозата
Описание на заболяването – това е гъбично заболяване, което се появява в началото на лятото и може да причини сериозни щети на лозите, особено ако не се вземат мерки за контрол на болестта. По листата се появяват груби кръгли жълтеникави петна. От долната страна на листата се появяват бели петна (спорулация на гъбата. Петната стават кафяви с времето и силно заразените листа могат да окапнат.
Заразените върхове на леторастите се извиват и се появява бял пух по стъблото. Съцветията са силно податливи. По време на тежки инфекции те могат да станат жълти, кафяви, след което да изсъхнат напълно. Заразените плодове на червените сортове се оцветяват преждевременно, докато тези на белите сортове придобиват петнист вид. Заразените плодове са склонни да останат твърди, когато останалата част от чепката започне да омеква.
Пръскане на лозата против мана – как и с какво да третираме
2. Брашнеста мана или оидиум (Uncinula necator)
Описание на заболяването – първите лезии от брашнеста мана често се откриват по долната страна на листата. С напредването на епидемията лезиите стават видими и по горните страни на листата. Тези лезии ще се увеличат по размер и брой, ако болестта не бъде овладяна. Силно заразените листа могат да станат чупливи и да окапят. Още в края на юли се развиват много малки оранжеви до черни сферични структури по горната и долната повърхност на листата.
Брашнестата мана изглежда като сив до белезникав прах. Тежките инфекции могат да доведат до отпадане на клъстерите, особено ако се извършва механично събиране на реколтата.
Плодовете могат да бъдат заразени до 4 седмици след цъфтежа. Те придобиват пепелявосив цвят и бързо се покриват със спори, което им придава брашнен вид. Засегнатите плодове изсъхват и могат да опадат. Плодовете, които са заразени по-късно през периода, са склонни към разцепване, което ги прави податливи на инфекция с Botrytis.
Предотвратяването на появата на брашнеста мана започва с подвързване на лозята и премахване на излишните издънки за по-добра вентилация на растенията. След това се прави тройна обработка с фунгициди (Ридомил Голд Р, Топсин, Куадрис, Тиовид Джет и други).
3. Сиво гниене (Botrytis cinerea) – как да разпознаем болестите по лозата
Описание на заболяването – сивото гниене се среща в повечето овощни култури, включително и гроздето. Въпреки че най-очевидните симптоми са върху плодовете, сивото гниене може да зарази зелените листа и да причини некротични кафяви петна.
Гъбата причинител, Botrytis cinerea, зимува като склероций (компактна маса от мицел) или мицел в растителни остатъци. През пролетта се образуват спори (конидии) и причиняват поражения върху младите сочни тъкани на гроздето. Обикновено B. cinerea изисква свободна влага, за да покълне, и рана, за да навлезе в тъканта.
Върху лезиите се произвеждат нови спори. Спорите се разпръскват от вятъра и причиняват няколко нови цикъла на инфекция, което позволява на гъбата да остане в лозето. Плодовете могат да бъдат заразени малко след цъфтежа. Плодовете стават по-податливи, когато узреят и тяхното съдържание на захар се увеличава, така че B. cinerea е в състояние директно да зарази плодовете без нараняване.
Съцветията също могат да бъдат заразени, което води до тяхното изсъхване или латентни инфекции. Заразените плодове се покриват със сивкаво филцово вещество, състоящо се от спори на гъбичките. На този етап сивото гниене е в състояние директно да зарази плодовете, които стават по-податливи, когато узреят и тяхното съдържание на захар се увеличава.
Подходящи препарати са Флоует 80 ВГ, Кабрио Топ, Метомор Ф, Мевалон, Авалон, Геокс ВГ, Кантус и др.
4. Черно гниене (Guignardia bidwellii)
Описание на заболяването – гъбата зимува в мумифицирани плодове или части от лозата или на земята като плодно тяло (перитеции), съдържащо полови спори. През пролетта тези спори ще бъдат изхвърлени от тези плодни тела чрез дъжд и ще заразят нов растеж. Лезиите ще се появят около 2-3 седмици след инфекцията (дъжд) по листата и 10 до 14 дни по плодовете.
Черните плодни тела, съдържащи спори, ще се развият върху лезиите и тези спори ще се разпространят по целия нов растеж, листа, дръжки, филизи и плодове, причинявайки нови инфекции до края на сезона. Заразяването ще настъпи, ако мокротата продължи най-малко 6 часа и температурата е между 9 и 32°C с оптимум 20-25°C.
Всички надземни части на растенията могат да бъдат заразени от това заболяване. Черното гниене може да окаже голямо влияние върху добива, ако болестта не се контролира правилно. При силен натиск на заболяването могат да се появят кафяви до черни продълговати лезии с черни пустули.
Първоначално плодовете стават белезникави, след това лилави до черни. Плодовете ще изсъхнат и ще се мумифицират, но в по-голямата част от времето ще останат върху стеблото.
Подходящи препарати са Флоует 80 ВГ, Фолоу 80 ВГ, Скор 250 ЕК, Куадрис 25 СК, Делан Про, Децибел Витис, Еуран СК и др.
5. Антракноза (Elsinoe ampelina) – как да разпознаем болестите по лозата
Описание на заболяването – причинителят на антракнозата, Elsinoe ampelina, вероятно презимува в язви, образувани по лозите и в заразени плодове по земята и перголата. През пролетта малки плодни тела, наречени ацервули, образуват и произвеждат спори (конидии).
Спорите са покрити със слузесто вещество, което им позволява да се придържат към мястото на инфекцията. Те се разпръскват от дъжда. Колкото по-дълго листата и стъблата остават мокри (>12 часа), толкова по-тежка е инфекцията. Заболяването се развива при температури от 10 до 35°C; оптималните температури за развитие на болестта са между 20 и 26°C. Симптомите се появяват 4 до 12 дни след заразяването.
Гъбата ще причини малки кръгли петна, които с напредване на възрастта отстъпват място на малки дупки (оставяйки вид на „дупка от изстрел“). При тежки инфекции листата се сбръчкват и падат.
Съцветията са силно податливи. По време на тежки инфекции те могат да станат жълти, кафяви, след което да изсъхнат напълно. Силно заразените плодове изсъхват и окапват преждевременно.
Подходящи против антракноза по лозата са препаратите Дитан М-45, Санкоцеб 80 ВП, Топсин М 70 ВП, Скуби-Л, Куксамин, Манцик и др.
6. Болест на Пиърс (Xylella fastidiosa)
Описание на заболяването – болестта на Пиърс е бактериално заболяване, причинено от Xylella fastidiosa. Тази бактерия живее в проводящата тъкан (ксилема) на лозата и се разпространява от растение на растение от насекоми, хранещи се със сок.
Характерният симптом на болестта на Пиърс при лозята е изгарянето на листата. Листата стават жълти около ръбовете на листата или между вените. Външната част на листа може внезапно да изсъхне, докато останалата част от листата остава зелена. Засегнатите листа са по-малко енергични и по-малки от здравите листа.
Листата изсъхват постепенно за период от дни до седмици. Виждат се концентрични зони с обезцветена и мъртва тъкан. Целият лист може да се свие и да падне, оставяйки само листната дръжка прикрепена. Болните стъбла често узряват неправилно, с петна от кафява и зелена тъкан. Те са известни като „зелени острови“.
Цветните гроздове на заразените лози могат да заложат плодове, но те обикновено изсъхват, преди да достигнат зрялост. Симптомите обикновено са по-очевидни при лози, които са стресирани от високи температури или условия на суша. Климатичните различия между регионите могат да повлияят на времето и тежестта на симптомите, но не и на вида на симптомите.
7. Желязна хлороза – как да разпознаем болестите по лозата
Описание на заболяването – най-честият симптом на желязната хлороза е междужилковата хлороза. Това е пожълтяването на листата с мрежа от тъмнозелени вени. При по-тежки случаи целият лист пожълтява или побелява, а външните ръбове могат да изгорят или покафеняват.
Жълтите листа показват липса на хлорофил, който е зеленият пигмент, открит в листата на растенията. Без него растенията се борят да фотосинтезират правилно. Ако растенията не са в състояние да фотосинтезират правилно по време на вегетационния период, растежът и жизнеността на растенията ще пострадат.
На първо място е необходимо да се установи основната причина за развитието на болестта при гроздето. Лечението на неинфекциозната и едафична хлороза се състои в незабавното създаване на нормални условия за растеж на гроздовото растение. Почвата се обогатява с разтворими и налични за растенията железни съединения или се използва листно подхранване.
За предотвратяване на хлороза се използва железен сулфат (зелен камък). За постигане на дълготраен ефект е по-добре да третирате лозовите листа с железен хелат. Вижте още как да противодействате на желязна хлороза по лозата – как да третираме + профилактика!
8. Филоксера (Daktulosphaira vitifoliae)
Описание на заболяването – гроздовата филоксера е малко (по-малко от 1 мм) листно въшко насекомо, което живее и се храни с корените на лозята. Увреждането на корените, причинено от филоксера, води до упадък на лозата и в крайна сметка до смърт на растението.
През пролетта и лятото филоксерата се появява на повърхността на почвата, преди да изпълзи в короната на лозата, където се движи по листата и гроздовите чепки, но не се храни и не причинява щети. Няма контрол върху филоксерата и веднъж установена в дадено лозе, единственият начин да се контролира е да се премахнат всички податливи лози.
Гроздовата листна въшка има специфична храносмилателна система, която й позволява да се храни със зелени листа и кълнове, без да пренебрегва кореновата система. Борбата с вредителя е трудна. Лесни начини, даващи задоволителен резултат в борбата срещу вредителя – не съществува.
Радикалното средство за премахване на вредителя е наводнението. Мястото на лозето трябва да бъде наводнено за 40-50 дни. Механизмът на действие на този метод е прост: водата измества въздуха от почвата и без въздух вредителят умира. За да се предотврати появата на вредителя изберете място с песъчлива почва.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!
Източник и снимки: agriculture.canada.ca
