Как изглеждат растенията използвани като подправки? Всяка домакиня в кухнята има подправки, без които приготвянето на различни ястия е незаменимо. Някои домакини са минималистични и минават само с черен пипер и магданоз. Други пък за сметка на това имат цяло шкафче с ароматни подправки. Малко хора обаче са виждали растенията, от които се берат любимите им подправки.
Разбира се, има и такива, от които не трябва да се очакват специални изненади. Например, очевидно е, че дафиновият лист е просто лист от дърво със съответното име. Мнозина са виждали как растат подправките кимион, синап и копър. Дори фактът, че шафранът представлява изсушените плодници на цветовете на така наречения шафранов минзухар, може би няма да бъде откритие. Ще разгледаме само тези, които изглеждат неочаквани и дори екзотични.
Черен пипер
Това е най-продаваната подправка в света и същевременно най-разпространената. Откъде идва парещият и ароматен черен пипер? Черният пипер (Piper nigrum) е многогодишно увивно растение от семейство Пиперови (Piperaceae). За да се получат самите зърна, той се отглежда в плантации в Индия, Тайланд, Виетнам, островите Суматра, Мадагаскар, Западна Индия, както и в Южна Америка и Западна Африка.
След събиране и различна обработка получавате:
- черен пипер – от почти узрелите зрънца;
- бял пипер – от зрелите зрънца, но обелени;
- зелен пипер – от различна степен на неузрели зрънца;
- розов или червен пипер (най-редкият и най-скъпият, със сладникав послевкус) – от зрелите зрънца.
Бахар
По произход тази подправка няма нищо общо с черния пипер, тъй като представлява изсушени неузрели плодове на лечебната пимента (Pimenta officinalis). Това вечнозелено тропическо дърво идва от Карибските острови, а в днешно време се отглежда в Индия, Централна и Южна Америка, Куба, Ямайка.
Пиментата цъфти обилно с бели цветове, събрани в гроздовидни чадъри. По-късно се появяват плодовете – първо зелени, след това стават сини, а докато узреят стават червени. Тъй като плодовете имат най-ярък аромат, когато са незрели, те се берат точно така: отчупват се „гроздовете“ на плодовете и ги изсушават (на слънце или в сушилня), след което се изпращат за продажба цели или смлени.
Интересно е, че под името бахар се крие още една подправка – иначе я наричат японски пипер. Представлява плодовете на Zanthoxylum Bunge (Zanthoxylum bungeanum) – дърво, което расте на японските острови.
Канела – как изглеждат растенията използвани като подправки
В магазина канелата може да се намери под формата на прах или като малки дървени пръчици. Историята на тази подправка започва в древни времена, а първите търговци внимателно прикриват информацията за това откъде идва канелата. Едва през 15-ти век португалските търговци достигат Цейлон (Шри Ланка) и установяват, че ценната подправка представлява кората на цейлонската канела (Cinnamomum verum).
Този вид все още се счита за най-ценния източник на истинска (благородна) канела. Именно нейният аромат е най-деликатен, а пръчиците от слой с дебелина 1 мм са по-крехки и имат слоеста структура.
В момента съществуват и други видове канела (търговски наименования), които са по-широко разпространени поради по-ниската си цена:
- Китайска канела – кора китайска канела (Cinnamomum cassia, или C. aromaticum). Именно този сорт се среща най-често в нашите магазини.
- Индийска канела (Malabar) – кора от хималайска канела (Cinnamomum tamala).
- Пикантна канела – кора от канела (Cinnamomum culilawan Blume).
Уасаби
Тази пикантна подправка дойде при нас едновременно с популяризирането на японската кухня. Автентичната паста от уасаби се прави от корена на едноименното растение, известно още като японска еутрема (Eutrema japonicum), известно още като японски хрян. Роднина е на „нашия“ хрян, но разликите са много съществени. Уасаби расте в планински потоци, в течаща вода, при температура от +10…+17°C най-малко година и половина, преди да стане годно за употреба.
Джинджифил – как изглеждат растенията използвани като подправки
Популярният парещ, сочен и ароматен корен има много приятни и полезни свойства, благодарение на които се използва много широко в кулинарията и медицината. В магазина джинджифилът може да се намери под формата на прах, пресен и сушен корен, както и маринован.
Джинджифилът (Zingiber officinale) се отглежда за продажба в Китай, Индия, Индонезия, Австралия, Западна Африка и Ямайка. В Европа е пренесен през Средновековието и тогава е смятан за най-доброто средство срещу чумата. Търговците в онези дни го продават на баснословни цени, подкрепяйки ги с невероятни легенди.
Въпреки топлолюбивия произход на джинджифила, ако желаете, всеки човек може да си го отглежда. За да направите това, използвайте части от корена с око и използвайте добрия стар метод на разсад. Интересното е, че младите джинджифилови кълнове могат да се използват и като храна, като имат вкус на мандарина с остър оттенък. Вижте повече за това как да отгледаме джинджифил вкъщи и неговите ползи!
Куркума
Подправката се произвежда от растение – роднина на джинджифила. Те имат сходни условия на отглеждане и външен вид на корените. От големия брой видове куркума, само три са подходящи за кулинарни цели – дълга куркума, ароматна куркума и цитварна куркума.
Често те се наричат индийски шафран, като първият вид е най-често срещан. Индия се смята за родното място на културата. Куркумата под формата на прах се използва в медицината и кулинарията, както и като стабилен оцветител за подправки. Коренът на куркумата има характерен ярък цвят.
Подобно на джинджифила, куркумата може да се отглежда у дома или в градината и е дори по-малко взискателна от роднината си. Размножаването обаче ще изисква пресен корен и е по-трудно да се придобие от джинджифила, но също е възможно.
Кардамон
Този признат крал на подправките, със силен и привлекателен аромат с нотки на камфор, е плодът на многогодишното тревисто растение кардамон (Elettaria cardamomum). То също е свързано с джинджифила.
Тропическата култура, произхождаща от Индия и Шри Ланка, не само дава една от най-скъпите подправки в света, но и сама по себе си е доста декоративна, особено по време на цъфтежа. Растението цъфти през януари, а от октомври до декември постепенно узряват малките зелени кутии, в които са скрити плодовете. Те представляват семена с дължина около 4 мм. Именно те имат уникалният опияняващ сладък аромат.
Продават се и черен кардамон, етиопски и бял, но това са плодове от съвсем различни растения, макар и от едно и също семейство. Смятат се за по-нискокачествена подправка.
Сминдух – как изглеждат растенията използвани като подправки
Повечето цветни подправки са с тропически произход, но и Европа може да се похвали с уникални подправки. Такъв например е синият сминдух (Trigonella caerulea) от семейство Бобови. Родината му е Средиземноморието, но расте добре и се култивира в цяла Европа. В България е познат още под името чимен.
Всички части на растението имат специален, запомнящ се аромат, а сушените плодове имат орехов вкус. Те се използват за приготвяне на популярната грузинска подправка уцхо-сунели. Също така се използват при приготвянето на почти всяко ястие (с изключение на десерти), включително бастурма. Има известни оригинални сортове сирене със сминдух.
Анасон
За всеки случай трябва веднага да уточните, че под това име в ежедневието има две подправки – анасон и звездовиден анасон (звезден анасон). Ароматът на звездния анасон е подобен на анасона, така че името си остана. Но тези растения нямат нищо общо помежду си.
Обикновеният анасон (Pimpinella anisum) принадлежи към семейство Сенникоцветни. Предполага се, че родината му е Средиземноморието и се отглежда в цяла Южна Европа. Семената на анасона се използват много широко в кулинарията и приготвянето на напитки, включително и на алкохол. На външен вид растението анасон прилича на други представители на семейството си – копър, морков и др.
Звездовидният анасон (звезден анасон) е плод на вечнозелени дървета и храсти от рода Illicium. Миризмата им е подобна на анасон, но към сладкия аромат на тревистите семена се добавя горчивина.
Кориандър – как изглеждат растенията използвани като подправки
Тази популярна подправка е семената на растението кориандър (Coriandrum sativum), принадлежащо към същото семейство Сенникоцветни. Ако изчакате, докато ароматната зелена култура произведе цветовете си под формата на чадър и след това кафеникавите „мъниста“ узреят, тогава можете да съберете своя собствена подправка.
В България кориандърът се отглежда отдавна. Това растение е доста медоносно и подпомага пчелите в медосбора.
Черен кимион
Въпреки името, черният кимион и обикновеният кимион нямат нищо общо помежду си. Черният кимион (Nigella sativa), популярен в цял свят, има много други имена, тъй като расте свободно в обширни райони на Балканския полуостров, в Крим, в Кавказ, в Мала и Средна Азия. Нарича се посевна нигела, калинджи, сейдана, римски кориандър, нигела. Културата принадлежи към семейство Ranunculaceae, а Югозападна Азия и Средиземноморието се считат за негова родина.
Едно непретенциозно растение с прекрасни сини цветове дава много черни семена. Те са били използвани за медицински цели и като подправка от древността. За производството на лекарства се използва масло от семена на растения от южни видове, а в готвенето – семена от нигела.
Понякога тъжно се шегуват, че децата в големите градове не знаят откъде идват яйцата или млякото. Но признайте, че поне някои подправки ви изненадаха с вида си, когато са били още растения. Кое беше най-голямата изненада за вас?
Харесайте нашата Фейсбук страница, за да научавате още полезни неща
Източник и снимки: 7dach.ru
