Продължете към съдържанието

Кукерите в България – една от най-старите български традиции от времето на траките

Кукерите в България – една от най-старите български традиции от времето на траките. Всяка зима много хора във България се обличат като кукери (чудовища) и участват в кукерски игри и фестивали и различни празнични събития. Кукерското хоро за прогонване на зли духове е един от най-завладяващите предхристиянски ритуали в България, признат от ЮНЕСКО. Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от времето на траките през VІ-ти век.

Кукерите, наричани още чаушибабугеристанчинаридервишистарцисуратибаба̀рибабрисурова̀рикалогеросджумаликьопек бей или джамалари, са участниците на карнавалните маскаради в Югоизточна Европа. Фестивалите обикновено се провеждат в началото на Великия пост, най-често на Сирни понеделник. В някои райони, като Западна България, това може да става и между Коледа и  Богоявление по време на мръсните дни.

Името кукери произлиза от старославянската дума “кука“, която означава зъл дух. Сложните костюми покриват цялото тяло на кукерите. Най-интересната част е украсената маска, изработена от кожи или дърво. Обикновено представлява животно и може да бъде с две лица. Комплект звънци (чанове), прикрепени към колана, сигнализират на жителите на отделните населени места, когато кукерите наближат къщата. Кукерските празници обикновено започват след Нова година и завършват преди Великите пости.

Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта. В наши дни кукерските маскарадни игри имат по-скоро карнавален характер. При това маските са станали по-пищни и атрактивни за публиката. 

Кукерите в България – кога се провеждат кукерските фестивали?

Кукерските празници започват още на 01 Януари в град Разлог. Кукерският фестивал е познат под името „Старчевата”, като почти всички жители на града се обличат в кози кожи и интересни колоритни костюми. В съседната община Банско също се прави ежегоден кукерски фестивал от доста години. Интересно е да отбележим, че в средата на месец Януари в Разлог се провежда Международен кукерски фестивал. Той се провежда през няколко години, като в него вземат участници от България, Италия, Франция, Турция, Македония, Сърбия и др.

Най-голямото кукерско събитие в България и на Балканите е Фестивалът Сурва. Той се провежда в град Перник в края на януари. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“. Кукерски носии и танци могат да се видят и по време на маскарадите в Симитли, Равно поле, Благоевград, Брежани и т.н. в средата на януари. Благоевградска област е богата на кукерски традиции, а през януари в много села има паради.

Международните фестивали на кукерските и маскарадни игри “Кукове” в Раковски, “Кукерландия” в Ямбол, както и Националният кукерски събор “Поклади” в Момин проход обикновено се провеждат в края на февруари или началото на март. В съботата преди Сирни Заговезни в град Карлово се провежда кукерският празник “Старчовден“. Кукерите тук се наричат старци и игрите се изпълняват само от мъже. Кукерите в село Елешница (общ. Разлог) пък се появяват на Великден.

История и символика на кукерите в България

Кукерите обикновено представляват персонаж, който отразява съществени за времето си социални, тиранически, обществени отношения. Участват главния кукер, войници, момци и девойки. Някъде има поп, булка, баба, лекар, мечка и други. Всички са костюмирани и маскирани. Играта е пантомимна – скачане, гонене, преследване на публиката и обратно. Всичко това създава голям шум и смях. Накрая се оформя целият смисъл, който е символично и митично осигуряване на плодородие по посевите.

Публиката участва активно в действието, като дразни кукерите или отвлича бабата, детето ѝ или някои от момите, за което е гонена и наказвана от кукерите. Кукерът се опитва да предпази бабата или закача момичета от публиката, с която активно взаимодействат и кадията, харачарите, бръснарят.

Накрая главният кукер запряга момите в рало и оре по площада и улицата. Начертава няколко бразди, след което му подават шиник с жито и го сее, като разпръсква житото, захвърля шиника и благославя за голямо плодородие. Следва търкалянето и играта на земята от маскираните кукери. Накрая главният кукер разчупва нарочно приготвена пита с пара и раздава на околните. На който се падне парата, той бива избран за главен кукер за следващата година. Именно в това се крие символиката. Да има богато плодородие през годината и домовете да бъдат пазени от зли сили и нечисти помисли.

Завладяващи факти за древните шумери – топ 10 класация

Кукерите са свързани със земеделския бит и в редица действия изразяват надеждата и очакването за голям берекет. Те прогонват злото от нивите и дворовете на стопаните, а техните магически действия оплождат природата, „та да се роди и прероди“ – както казват старите хора.

Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Българската кукерска традиция е представена от много населени места от цялата страна. Кукерските костюми са изработени от животински кожи (най-често козя кожа от дългокосместа порода кози). А най-важният елемент от костюмите са звънците (чанове или хлопки), чието тегло може да достигне 40-50 кг. Това е една мистична традиция, останала от векове. Надяваме се да остане и за векове в бъдещето на България!

А сега да се насладим на една красива галерия от снимки на кукерите на България:

Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща!

Загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя

Загадките на цивилизацията Оксус и възхода на Персийската империя. Наскоро откритите градове на цивилизацията Оксус, които се появяват между 2200 и 2000 г. пр. н. е., забогатяват чрез търговия с Древен Египет, Месопотамия и Индската цивилизация. Тази мистериозна цивилизация се сринала около 1600 г. пр. н. е. Централноазиатските градски обекти щели да се възстановяват и…

Загадките на цивилизацията Муиска в Древна Колумбия

Загадките на цивилизацията Муиска в Древна Колумбия. Цивилизацията Муиска (или Чибча) процъфтява в древна Колумбия между 600 и 1600 г. от н.е.. Това е една от най-високо развитите цивилизации в Южна Америка, наред с тези на ацтеките, маите и инките. Тяхната територия обхваща днешна Богота и нейните околности. Те са спечелили голяма слава като източник на легендата…

30 000 годишна скрита писменост може да промени цялата ни история

30 000 годишна скрита писменост може да промени цялата ни история. Находка от такова значение може напълно да промени познанията ни за каменната ера и световната история. Авторът и изследовател д-р Дерек Кънингам предложи провокативна и завладяваща хипотеза. Саксайуаман, в покрайнините на стария град на инките Куско, е един от най-зрелищните и интригуващи замъци в…

Източник и снимки: rove.me / vsichkitemi.com / bg.wikipedia.org / pinterest.com