10 места на които хората не са стъпвали никога – топ 10 класация

Република Саха, Русия

10 места на които хората не са стъпвали никога – благодарение на технологичния напредък и доброто старомодно човешко упорство, голяма част от Земята е картографирана. Хората са обходили почти всеки континент, остров, пустиня, гора и заледена равнина.

Може да е изненада за някои хора, когато разберат, че все още има огромни области на Земята, останали необитаеми, неизследвани или дори некартографирани правилно. Макар и да е вярно, че голяма част от Земята е била изследвана, има огромни части от пустошта в Чили например, които са все още неизследвани. В този списък влизат още шепа планински върхове и безброй пещерни системи, които остават недокоснати от човешки крак. А дъното на океана си остава огромен, извънземен свят, който все още не е картографиран на 100 процента от хората.

Това са днешните топ 10 места на които хората не са стъпвали никога:

10. Muchu Chhish, Пакистан

Muchu Chhish, Пакистан

Muchu Chhish е планина в Пакистан, която достига зашеметяващите 7 453 метра и до ден днешен върхът не е изкачен. През 2003 г. Бутан забранява всякакво катерене, но някои експедиции успяват да получат разрешителни. През 2014 г. английският алпинист Пийт Томпсън се опитал да изкатери планината с надеждата да достигне върха. Томпсън мислел, че ще изкачи последните 1453 метра без въжета, но наличието на твърд лед проваля плана му да стигне до върха, принуждавайки го да се върне обратно на границата от 6000 метра.

Преди опита на Томпсън е имало опит от испански екип катерачи, но те стигат до 6 650 метра. Muchu Chhish си остава най-високата точка в планината, която все още никой не е достигнал. Пакистан е дом на 108 върха по-високи от 7000 метра и много от тези върхове принадлежат към планинската верига Каракорум, от които 40 до 50 процента са покрити с ледници.

Тази планинска верига е толкова голяма, че граничи с Китай, Индия, Пакистан и дори се простира до Афганистан и Таджикистан. Хребетът Каракорум е и един от най-активните в геоложки план райони в света, тъй като ареалът е създаден от взаимодействието на Индо-австралийската плоча и Евразийската плоча.

9. 90% от дъното на океана

90% от дъното на океана

Дъното на океана на Земята е обширен, извънземен свят, който остава почти изцяло неизследван от хората. Засега сателитите са успели да картографират почти 100 процента от дъното на океана на ниска резолюция. Но повече от 80% от него все още не е изследвано или картографирано на по-висока резолюция.

Джеймс Камерън изследва известна част от Тихоокеанската северна долина, известна като Challenger Deep, с помощта на едноместна подводница. Смята се, че Challenger deep е най-дълбоката известна точка на Земята, достигайки дълбочина от 10 920 метра. Потапянето на Камерън е достигнало до впечатляващата дълбочина от 10 908 метра, поставяйки световнен рекорд.

През 1957 г. руският крайцер „Витяз“ измерва дълбочина от 11 034 метра. Но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване. На 24 март 1995 г. японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м.

Една от основните причини, поради която толкова голяма част от дъното на океана все още не е картографирана, се дължи на трудността при разработването на специализирани кораби. Такива, които могат да оцелеят при огромния натиск и условия, в най-дълбоките части на океанското дъно. На тези долбочини в Марианската падина има налягане от осем тона на квадратен инч. А това е предостатъчно, за да смаже човешкото тяло.

Преди първите водолази да направят първото си пътуване в Challenger Deep се е смятало, че дъното на океана е кална, безжизнена пустош. Но оттогава научихме, че реалността е точно обратната. Животът процъфтява в нашите океани и ако бихме могли да изследваме тези привидно извънземни светове, може да открием нови екстремофили и неизвестни форми на живот. Перспектива, която вълнува много учени.

8. Северен горски комплекс, Мианмар

Северният горски комплекс в Мианмар остава една от най-големите зони на непрекъсната пустош в Южна Азия. Простира се през низинни гори и влажни зони, пълни с иглолистни дървета. И точно над северната дървесна линия на Мианмар се намират величествените, назъбени и покрити със сняг планински върхове.

Регионът може да се похвали с едно от най-големите биоразнообразия в Южна Азия. Много области тук остават практически недокоснати от човешко проучване. Смята се, че многобройни видове тигри, слонове и птици съставляват значителна част от това биологично разнообразие. Сърцето на гората е близо 13 679 километра и е най-големия резерват за тигри в света.

Въпреки относителния недостиг на човешки живот в гората, около 1 милион души живеят около границите на гората, живеейки както във вътрешността, така и на прилежащото крайбрежие. Въпреки че голяма част от горите остават под протекции за опазване на околната среда, много от тези протекции изтичат. А според някои експерти това може да доведе до катастрофа за бъдещето на продължаващото биоразнообразие на горския комплекс. Незаконното преследване на животните продължава да бъде проблем, тъй като Китай е основен играч в търговията с екзотични животни, взети от района.

7. Пустинята Намиб

Пустинята Намиб - места на които хората не са стъпвали.

Пустинята Намиб е едно от най-враждебните места за живот на Земята и в момента се смята, че е най-старата пустиня в света. Поради екстремните горещини и сухите условия, районът остава почти изцяло необитаем.

Брегът на скелетите е колкото смъртоносен, толкова и красив, с бели пясъци и корабокрушения от минали епохи, затрупващи бреговете му, сякаш предупреждават за опасностите, които пустинята може да предложи, ако бъде посетена от непредпазливи пътници.

Въпреки това, пустинята Намиб е дом на изненадващ набор от диви животни, като бабуини, леопарди, гепарди и кафяви и петнисти хиени. А хипопотами са били забелязвани от време на време да бродят във водите на брегът на скелетите. Единственият реален трафик, който районът притежава, се дължи на важни търговски пътища.

6. Пещерата Шандонг, Виетнам

Ханг Сон Доонг, Виетнам

Пещерата Шандонг (Hang Son Doong) е открита за първи път през 1990 г. от местен фермер на име Хо Кан, който търси подслон от преминаваща буря в джунглата. Хо Кан забелязва, че от масивна дупка във варовика в джунглата идват облаци и шум от бързаща подпочвена река. Той оцелява след бурята, но се изгубва, опитвайки се да излезне от джунглата. Така мястото на пещерата е загубено в продължение на 18 години.

За наше щастие, той преоткрива входа на пещерата през 2008 г., докато ловува. Сега пещерата се смята за една от най-големите в света, простираща се на впечатляващите пет километра дължина и достигаща височина от 200 метра. Първата експедиция до пещерата, водена от група британски водолази, не успява да картографира цялата пещерна система поради липса на подходящо оборудване.

Пещерата Шандонг е дом на впечатляваща уникална екосистема, разполагаща със собствена локализирана метеорологична система. Изключително редки варовикови пещерни перли остават разпръснати из пещерата, лежейки в изсъхнали басейни. Също така тази пещера е дом на най-големия сталагмит откриван някога, с размери от зашеметяващите 80 метра

Поради деликатната екосистема, хората нямат право да влизат в Пещерата Шандонг и голяма част от нея остава неизследвана. Смята се, че системата може да бъде дори по-голяма от първоначалните оценки.

5. Република Саха, Русия

Република Саха, Русия - места на които хората не са стъпвали.

Въпреки че е най-голямото административно подразделение в света и най-голямата част от Руската федерация, република Саха (Якутия) е замръзнала пустош. В тази пустош, животните отдавна са изчезнали и са запазени във вечната замръзналост. През зимата става студено до -43,5 градуса по Целзий и през лятото е само 19 градуса. Това е едно от най-слабо населените места в света, където живеят по-малко от 1 милион души, въпреки че е достатъчно голямо, за да побере няколко държави в него. За сравнение ще кажем, че там може да се побере 27 пъти площта на България.

Руският фолклор разказва, че Бог е прелетял тази огромна площ от замръзнала земя, носейки земните съкровища и поради силния студ, ръцете му са замръзнали. А това го накарало да изхвърли тези съкровища из цялата република Саха. В региона се намират едни от най-богатите находища на природни ресурси, които съставляват 82% от диамантите, 17% от златото, 61% от урана и 5% от железните руди в Русия. Огромните части от пустошта в република Саха са останали напълно неизследвани от човека.

4. Гангкар Пуенсум, Бутан

Gangkhar Puensum, Бутан - места на които хората не са стъпвали.

Гангкар Пуенсум най-високият връх в Бутан и същевременно най-високият непокоряван връх в света към днешна дата. Надморската му височина е 7570 метра и е малко вероятно някой да го изкачи в скоро време. Този връх е свещен за хората в Бутан и се счита за изключително табу за всеки, който се опитва да изкачва склоновете и върхът.

Но наредбите и табутата не могат да спрат всички. И тъй като част от планината се простира през китайската граница, първият и единствен опит да бъде покорен е ръководен от японски екип по катерене през 1998 г. Те са били спрени на крачка от целта си да изследват неизследваната планина от политическото възмущение от страна на Бутан. Планината си остава неизследвана от хората.

Продължаваме с Топ 3 на днешната ни класация за 10 места на които хората не са стъпвали никога:

3. Карджианг I, Тибет

Карджианг I, Тибет - места на които хората не са стъпвали.

Погледнато отдалеч, планината Карджианг изглежда като по-висока, заледена планина, разбита от астероид. Създавайки голям кратер, около който острите и замръзнали върхове сочат навътре. Както повечето планини в Тибет, това е невероятна гледка. С височина от 7 221 метра, първият връх на Карджианг остава един от най-високите не изкачени върхове в света.

Планината Карджианг се намира близо до границата между Бутан и Китай в автономния регион Тибет. Последният сериозен опит за достигане на върха е бил от холандска експедиция през 2001 г. В някакъв момент от своето изкачване холандските изследователи трябвало да се върнат поради суровите метеорологични условия. Те успяват да достигнат кота от 6820 метра, изкачвайки се в Карджианг III, преди да се върнат.

Докато Карджианг I остава недокоснат от човешки крак, връх Карджианг II е изкачен през 1986 г. от група японски изследователи. Трудното при Карджианг I е, че по склоновете му има опасност от лавини. А непрекъснато променящите се метеорологични модели правят почти невъзможно да се предскаже какви условия ще има по време на дадена експедиция.

2. Северните острови, Гренландия

Гренландия Северните острови - места на които хората не са стъпвали.

Гренландия е най-големият остров в света и е дом на зашеметяващи ледници и покрити с лед планини. Страната е призната за автономна част на Дания и по-голямата част от нея е необитаема, с по-малко от 58 000 жители. Неопитомените пейзажи на Гренландия разказват история отпреди почти 3,8 милиарда години.

През 2005 г. топенето на полярния лед разкри нови острови. Те не са били категоризирани, когато Гренландия е била картографирана за пръв път преди близо век. Откриването на нови земи, свързани с необятния остров, е само една от многото тайни, които биха могли да бъдат разкрити, ако климатичните промени продължат безпрепятствено. Учените са много загрижени, че глобалното затопляне може да доведе до топене на ледниците, които покриват по-голямата част от вътрешността на острова.

Най-големият геоложки обект в страната, ледникът Якобшавн, се движи с невероятна скорост от 30 метра на ден, по-бързо от всеки друг ледник на Земята. Смята се, че тази ледена покривка е източникът на айсберга, който е потопил Титаник.

1. Северна Патагония, Чили

Северна Патагония, Чили - места на които хората не са стъпвали.

Обширната пустош на Северна Патагония е дом на умерени дъждовни гори, ледници, фиорди и горещи извори. Това е един от най-малко населените региони в Чили. Докато паркът Los Glaciares в Аржентина и националният парк Torres del Paine в Чили продължават да бъдат туристически центрове, извън този район пустошта остава до голяма степен неизследвана.

В този район безопасността на обикновения турист зависи до голяма степен от това, кои пътеки е избрал да предприеме. Има огромни региони, толкова негостоприемни, че дори и най-упоритият изследовател може да има проблеми с навигацията по терена.

Регионът Айсен разполага с висящи ледници, огромни фиорди, зашеметяващи сини пещери и опасни дъждовни гори. Районът е достъпен само от Carretera Austral, името на чилийската магистрала Route 7. Всъщност ледените полета са толкова обширни, че са сравними с тези в арктическия кръг и се оказват невероятно трудни за правилно картографиране.

С това завършваме днешната ни класация – 10 места на които хората не са стъпвали никога.

Вижте още интересни класации тук!

Източник: toptenz.net