Мистериозна древна шумерска звездна карта със запис на масивен удар на астероид в Земята. Глинена плоча на 5500 години, открита през 19-ти век в подземната библиотека на владетеля Ашурбанипал в Ниневия, е астрономическо съкровище. Древният „документ“, открит в днешен Ирак от сър Хенри Лейард, дава безпрецедентна представа за астрономическите наблюдения, извършени преди повече от 5500 години в древна Месопотамия. Дълго време се смяташе, че плочата е асирийска, но компютърният анализ, който я сравнява с небето на Месопотамия през 3300 г. пр.н.е., разкри, че тя всъщност има много по-стар шумерски произход.
Астролабията (античен астрономически уред използван за измерване на ъгли и определяне на положението на небесните тела), който е най-ранният известен астрономически инструмент, е изобразен на плочата. Състои се от сегментирана звездна диаграма с форма на диск с маркировки на ръба за многото ъгли, които могат да бъдат измерени. Повече от 150 години експертите са озадачени от древната глинена плоча, съхранявана в Британския музей. Клинописната плочка, позната под № K8538 в колекцията на Британския музей, е известна като „Планисферата“.
Древният астероид и плочата от Ниневия
Преди повече от 5600 години се случило удивително събитие, когато километров астероид се сблъскал с Алпите в Кьофелс, Австрия. За съжаление, значителни части от планисферата (приблизително 40%) липсват поради повреда, причинена от разграбването на Ниневия. Обратната страна на плочата не е надписана.
Арчибалд Сейс и Робърт Босанкет откриват астрономическата връзка на плочата през 1880 г. и я наричат „Астролабия“. Леонард Уилям Кинг направил първата стъпка към анализ на съдържанието, като създал факсимиле на снимка на самата плоча. През 1912 година работата му е публикувана.
Факсимилето на изображението на клинописните знаци е перфектно транслитерирано, но той не е превел факсимилните знаци на съвременен език. Той се присъединява към археологическа експедиция до същото място в Ниневия с надеждата да намери други астрономически плочи с допълнителна информация. За съжаление нищо подобно не било открито. Леонард Уилям Кинг предположил, че K8538 е „Планисфера“, показваща нощното небе над Ниневия.
Три години по-късно, през 1915 г., Ернст Ф. Вайднер публикува работата си върху K8538. Той направил усилие да дешифрира всяка от 8-те отделни части на плочата на шестте страници на книгата, но текстът останал загадка за него. Той го описа като „магия“. Тъй като разпределението на звездите на плочата не съвпадали с това в небето на Ниневия, той отхвърлил термина на Кинг „Планисфера“.
Мистериозна древна шумерска звездна карта – пробивът
Двама автори, Алън Бонд и Марк Хемпъл, в крайна сметка постигнали значителен напредък двадесет години по-късно. Те отбелязват във въведението към книгата си, че до 2008 г. „никога не е имало изчерпателен и последователен превод на тази уникална плоча, която може да се отнася до въздействието на близък до Земята обект.“
Те превели клинописния надпис, твърдейки че плочата записва падането на древен астероид в Кьофелс. Самият удар на метеорита се определя някъде на около 3100 г. пр.н.е. Това обаче предизвикало смут в археологическата общност.
Геолози за първи път изследвали масивно свлачище през 19-ти век, което било мистерия за тях. Дълбочината била близо 500 метра, в петкилометров кръг. Както вече казахме, намира се близо до Kьофелс в Австрия. Поради доказателствата за смазващ натиск и експлозии, изследователите в средата на 20-ти век стигнали до заключението, че това трябва да е причинено от много огромен метеорен удар.
Тъй като в Кьофелс липсва кратер, за съвременните очи мястото на удара не изглежда така, както трябва. Идеята, че това е просто поредното свлачище, обаче не отчита фактите, които объркали предишните експерти.
Какво свързва сложната шумерска звездна карта, открита в подземието на библиотеката в Ниневия, с енигматичното въздействие, случило се в Австрия?
Глинената плоча е изследвана, като се установява, че представлява астрономическа карта, тъй като съдържа рисунки на съзвездия и имена на разпознати съзвездия в текста. Въпреки че получила много внимание, никой не предложил достоверно обяснение какво представлява след повече от век.
Изследователите са идентифицирали какво изобразява плочата, използвайки съвременни компютърни алгоритми, които могат да имитират траектории и да пресъздадат нощното небе преди хиляди години. Плоча K8538 е създадена от неизвестен буден шумерски астроном. Той осъзнавал историческото значение на събитието от своята астрономическа наблюдателна кула и решил да го запише. Бонд и Хемпсъл го нарекли „Лугаланшейгибар – великият човек, който наблюдаваше небето“.
Половината от плочата записва позициите на планетите и облачната обстановка, както всяка друга нощ. Но на другата половина е отбелязан обект, достатъчно голям, за да се забележи формата му още в космоса. Астрономите записали точно неговата траектория спрямо звездите. Това било в съответствие с удара в Кьофелс с точност до една степен на грешка.
Мистериозна древна шумерска звездна карта
Наблюдението показва, че астероидът бил по-голям от един километър в диаметър. Първоначалната му орбита около Слънцето е била тип Атен, клас астероиди, които обикалят близо до Земята и са в резонанс с орбитата на Земята.
Тази траектория обяснява защо в Кьофелс няма кратер. Входящият ъгъл е бил много нисък (шест градуса). Това означава, че астероидът е подрязал планина, наречена Гамскогел над град Лангенфелд, на 11 километра от Кьофелс. Астероидът експлодирал преди да достигне крайната си точка на удар. Той прераснал в огнена топка с ширина пет километра, докато летял надолу по долината (с размерите на свлачището).
Когато ударил Кьофелс, астероидът създал огромен натиск. Той разпрашил скалата и предизвикал свлачището, но не създал класически ударен кратер, защото вече не бил твърд обект.
Марк Хемпсел, обсъждайки събитието Кьофелс, казва: „Може да се направи още едно заключение от траекторията. Обратният облак от експлозията (облакът гъба) се извил над Средиземно море, навлизайки отново в атмосферата над Леванта, Синай и Северен Египет.
Нагряването на земята, макар и много кратко, би било достатъчно, за да запали всеки запалим материал. Вероятно повече хора са загинали от температурата, отколкото от ударната вълна.“
Като много рядък запис за научно наблюдение, плочата K8538 предоставя сравнителни факти, които помагат при реалистични прогнози за опустошението на астероидите и произтичащите от това мегасуши на Земята. Сега Британският музей отговаря за опазването на този ценен документ, създаден от шумерския астроном Лугаланшейгибар.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща!
Източник и снимки: newstangail24.com
