Най-важните императори на Римската империя – почти 200 души са сядали на трона на Римската империя. Някои били много добри и сигурно вече сте чували за тях. Някои били много зле и сигурно и за тях вече сте чували. Повечето обаче били средна работа, потънали в забвение, с кратки царувания, които не постигнали нищо забележително. Сега ще разгледаме 10-те сред тях, които може би са имали най-забележителните и въздействащи управления като императори.
Записите са в хронологичен ред. Също така, нека да уточним едно нещо за Гай Юлий Цезар. Въпреки че той е носил титлата император, тогава това е било по-скоро военна титла и не означава същото като нашето съвременно разбиране за император. Той бил диктатор, така че не е в списъка, въпреки огромното въздействие, което имал върху римската история.
10. Август
(IMPERATOR CAESAR DIVI FILIVS AVGVSTVS)
Очевидно ще започнем с първия римски император Август Цезар. Гай Октавий бил роден през 63 г. пр. н. е., а управлението му бележи прехода между Римската република, продължил почти 500 години и белязал началото на империята.
Той бил праплеменник на Юлий Цезар, както и неговият осиновен син и наследник. След убийството на Цезар, Октавиан се съюзява с двама от бившите съюзници на чичо си, Марк Антоний и Марк Лепид, и сформира Втория триумвират, за да победи враговете си. Това е било постигнато в битката при Филипи през 42 г. пр. н. е. Впоследствие тримата членове на триумвирата управляват различни части на империята, но амбициите им пречат на хармоничното сътрудничество и скоро се бият помежду си за върховната власт.
Октавиан излиза на върха и става първият император на Рим, въпреки че самият той никога не използва тази титла, вместо това предпочитал да се нарича Август и Принцепс и да запази Сената, за да даде илюзия за демокрация, въпреки че в крайна сметка той имал контрол над всички аспекти на правителството.
Ако Август бил неефективен владетел, тогава империята би могла да се разпадне още с нейното създаване и да бъде възстановена републиката. Но това не било така. Той управлявал повече от 40 години, през които почти удвоил размера на империята чрез военна експанзия.
Той основава Преторианската гвардия, провежда нови социални реформи и инициира множество строителни проекти. Той направил много повече, отколкото можем да обхванем тук, но със сигурност поставил Римската империя по пътя на господството, започвайки период на власт и просперитет, известен като Pax Romana.
9. Нерон
(NERO CLAVDIVS CAESAR AVGVSTVS GERMANICVS)
Със сигурност може да се твърди, че императорите, последвали Август като Тиберий и Клавдий и дори Калигула поради известността му, трябва да бъдат включени в този списък. Но тъй като сме ограничени само до десет императори, трябва да бъдем малко по-избирателни и да споменем онези, които са били там в ключови моменти от историята на Римската империя. Ето защо прескачаме малко напред към петия император – Нерон.
Нерон е име, свързано с разврат и тирания. Той се издигнал на трона през 54 г. сл. н. е. благодарение на машинациите на майка си Агрипина и по време на първата част от 13-годишното си управление той се задоволил да седне и да се отдаде на пороците си. В това време Агрипина, неговият възпитател Сенека и преторианецът Префект Бурус всъщност отговаряли за империята.
Това приключило, когато Нерон започнал да се страхува, че майка му може да се заговори срещу него, възнамерявайки да го замени с доведения си син Британик. Нерон накарал и двамата да бъдат убити, заедно с куп други хора и това поставило началото на управлението му като убийствен тиранин.
Най-дълго просъществувалите империи в историята – Топ 10 класация
Най-известното събитие, което се случило по време на управлението на Нерон, е Великият пожар в Рим през 64 г. сл. Хр. Противно на популярната поговорка, Нерон не играел, докато Рим горял, въпреки че е бил обвинен от римските историци, че е подпалил огъня, за да направи място за построяването на новия си дворец, Domus Aurea. Нещото, което той направил, било да обвини християните за пожара и да направи така, че те да бъдат преследвани.
В крайна сметка Нерон се превърнал във враг на всички и се самоубил през 68 г. сл. н. е., тъй като така или иначе вероятно щял да бъде убит. Но смъртта му бележи и края на Юлиево-Клавдиевата династия, първата императорска династия на Рим. Възможно ли е било империята да го надживее? Смъртта на Нерон предизвикала гражданска война, но в крайна сметка империята продължила да съществува, благодарение главно на един човек и името му било …
8. Веспасиан – най-важните императори на Римската империя
(IMPERATOR VESPASIANVS CAESAR AVGVSTVS)
69-та година от н.е. е била бурна за Римската империя. След смъртта на Нерон и края на неговата кръвна линия, имало празнина в управлението, за която множество мъже се борили да запълнят. Това събитие става известно като Годината на четиримата императори и, както подсказва името, цели четири човека поели последователно императорската титла.
Когато годината започнала, Галба бил император. Той бил убит от Преторианската гвардия през януари и заменен от Отон, признат за нов император от Сената. Той обаче трябвало да се бори с Вителий, който бил провъзгласен за новия владетел от войските си и тръгнал към Рим с армия, за да претендира за трона. Вителий спечелил през април и станал новият император, а Отон се самоубил.
Междувременно, в краищата на империята, Веспасиан, който бил известен и уважаван военен командир, бил зает да се бие в Първата юдейско-римска война. Подобно на Вителий, верните му войски в Юдея провъзгласяват Веспасиан за нов император, както и тези в Египет и Сирия. Намирайки се по-далеч, просто му отнело повече време, за да стигне до Рим, но той стигнал през октомври. Вителий е убит и през декември Веспасиан е провъзгласен за новия император на Рим.
Веспасиан продължил да управлява почти десет години, основавайки Флавиевата династия. Несъмнено най-голямото му постижение било да внесе така необходимата стабилност в империята и да предотврати нейното изчезване. Като бонус Веспасиан е и този, който започва строителството на най-известната забележителност на Рим – Колизеума, въпреки че е завършен по време на управлението на сина му Тит.
7. Траян
(IMPERATOR CAESAR DIVI NERVAE FILIVS NERVA TRAIANVS GERMANICVS AVGVSTVS)
Вече преминаваме към третата династия на Рим, може би и най-известната. И по-точно династията Нерва-Антонин, наречена „Пет добри императора“, име, което се отнася до първите пет владетели от тази династия, които са председателствали по време на богатство и сила за Рим.
Първият бил Нерва, но ще се съсредоточим върху втория от Петте добри императора, наречен Траян. Той бил много успешен войник-император, който бил отговорен за втората по големина военна експанзия на империята след тази на самия Август. При управлението на Траян Римската империя станала по-голяма от всякога, като анексира Набатея, Дакия, Армения и части от Месопотамия и ги превърнала в нови римски провинции.
Траян управлява почти 20 години, умира през 117 г. сл. Хр., след като се разболява, докато е в кампания. Сенатът го обожествява и провъзгласява Траян за Оптимус Принцепс или „най-добрият император“. Дори и до днес Траян обикновено се споменава в същия дух като Август, когато се говори за най-добрите владетели, които Рим някога е имал, като някои дори поставят Траян на пиедестал една стъпка над първия император.
6. Адриан – най-важните императори на Римската империя
(IMPERATOR CAESAR TRAIANVS HADRIANVS AVGVSTVS PONTIFEX MAXIMVS)
Единственият император в нашия списък, който наследява предишното управление, Адриан бил наследник на Траян и трети от Петте добри императора. Той също имал дълго управление от над 20 години и прекарал по-голямата част от това време в изграждането, ремонта и укрепването на империята си.
Управлението на Адриан бил в пълен контраст с това на неговия предшественик. Той нямал почти никакви експанзионистични амбиции и дори изоставил по-голямата част от новата земя, която Траян прекара цял живот в победа. Обикновено загубата на територия е признак на лош владетел и Адриан знаел, че този ход е невероятно рисков и ще му спечели врагове, но той бил прагматик.
Адриан разбирал, че Рим просто не разполага с войници, необходими за задържането на всички нови провинции, и опитът да го направи само ще разтегне ресурсите си до степен, че рискувал да предизвика бунтове в цялата империя. Адриан се задоволил с простото подобряване на Римската империя отвътре, вместо да я разширява.
Той вероятно е осъществил повече строителни проекти от всеки друг император и нямаме предвид само мащабни проекти като Адриановия вал например, а основни конструкции като крепости, гарнизони, бани и храмове. Неговото управление не било особено вълнуващо, но било точно това, от което империята се нуждаела, за да компенсира предишното експанзионистично управление на Траян.
Адриан бил последван от последните двама от Петимата добри императори: Антонин Пий и Марк Аврелий. Те също управлявали дълги години и се интересували повече от административни и социални въпроси, отколкото от военни. В комбинация тримата управлявали над 60 години относителна стабилност и просперитет, но всичко това изчезнало, защото били последвани от …
5. Комод
(IMPERATOR CAESAR LVCIVS AVRELIVS COMMODVS AVGVSTVS PATER PATRIAE)
„Важен император“ не трябва да означава добър. За добро или лошо, Комод оказва голямо влияние върху историята на Рим. Неговото управление се счита за края на Pax Romana, края на римската златна епоха.
Той бил син на Марк Аврелий. Става император през 176 г. сл. н.е., като съуправител с баща си, а след това става единствен император през 180 г., когато Аврелий умира. В началото Комод бил просто некомпетентен.
Предпочитал да прекарва времето си в организиране на пищни партита в двореца си, отколкото да изпълнява задълженията си на император. Скоро повечето от доверените генерали и сенатори на баща му загубили властта и влиянието си. Те били заменени от обкръжението на Комод, мъже, които лесно манипулирали младия и глупав император, за да станат възможно най-богати и могъщи.
Но с времето Комод се превърнал в убийствен тиранин. Той бил обект на множество конспирации и продължавал да ги преживява, но с всеки път ставал все по-параноичен и кръвожаден. Повечето хора около него били екзекутирани, защото не знаел на кого може да се довери. В крайна сметка късметът му свършил и Комод бил убит на 31 декември 192 г. сл. Хр.
Той нямал наследници, така че смъртта му прекратява династията Нерва-Антонин и предизвикала нова гражданска война, дори по-лоша от тази, причинена от смъртта на Нерон. Както казал Дион Касий, „Комод накара Римската империя да слезе от златно царство в царство от желязо и ръжда„!
4. Аврелиан – най-важните императори на Римската империя
(IMPERATOR CAESAR LVCIVS DOMITIVS AVRELIANVS PIVS FELIX INVICTVS AVGVSTVS)
Придвижваме се към 235 г. сл. н. е., година, която бележи началото на едно от най-бурните времена за Рим, период на голяма нестабилност, продължил 50 години и почти донесъл края на империята, известна като Трети век.
Имало множество фактори, които предизвикали тази ситуация. Вътрешно Рим просто не бил толкова силен или богат, колкото преди. Империята е била опустошена от чума през втория век и скоро щяла да се изправи срещу друга между 249 и 262 г. сл. н. е. Това поставило икономиката и военните в тежко положение, тъй като предишната династия на Северите била принудена да обезценява валутата си няколко пъти. Външно Рим трябвало да се бори с многобройните варварски нашествия, главно от германските племена. Нямало как да ги държат настрана, като същевременно потушавали всички бунтове, появяващи се в цялата империя в резултат на болести, глад и бедност.
Друг основен проблем бил липсата на стабилно лидерство. Смъртта на Александър Север през 235 г., която слага край на династията му, също предизвикала гражданска война за това кой ще стане новият владетел. Това довело до Годината на шестимата императори през 238 г. сл. н. е., което означава, че шестима мъже се опитали да претендират за трона за една година.
10 мистерии на древните цивилизации – топ 10 класация
В крайна сметка всичко това направило така, че империята да рухне. Към 268 г. сл. Хр. две големи парчета от Римската империя се откъсват и стават самостоятелни. На запад имаме Галската империя, която включвала провинциите, разположени в днешна Франция, Великобритания, Германия и Испания. А на изток имаме Палмирската империя, съставена от провинциите Египет и Сирия.
Тук идва Аврелиан. Той става римски император през 270 г. и спечелва голям брой военни победи. По този начин били възвърнати бившите римски провинции, а освен това успял да отблъсне нахлуващите германски племена. За това Аврелиан получил титлата Restitutor Orbis или „Възстановител на света“. За съжаление, Аврелиан бил убит след кратко царуване от пет години, така че нямал време да прекрати окончателно кризата. Тази задача била оставена на …
3. Диоклециан
(IMPERATOR CAESAR GAIVS AVRELIVS VALERIVS DIOCLETIANVS PIVS FELIX INVICTVS AVGVSTVS PONTIFEX MAXIMVS PATER PATRIAE PROCONSVL)
След смъртта на Аврелиан се възобновила практиката на кратки, нестабилни царувания. Диоклециан заел престола през 284 г., по-малко от десетилетие след Аврелиан. Но за тези години Рим е имал цели шест императора. Но след това нещата най-накрая се променили с Диоклециан, който имал дълго управление от над 20 години и най-накрая сложил край на кризата на Третия век.
Макар и военен, Диоклециан провежда реформи във всеки аспект на римското правителство, като дори продължава някои от политиките, които Аврелиан първоначално е искал да приложи. Най-голямото нововъведение обаче било прилагането на нова система на управление, наречена тетрархия, или „правило на четиримата“.
Той щял да управлява половината империя, докато друг човек на име Максимиан управлявал другата. Те били съимператори с титлата Август, но всеки от тях назначил и младши съимператор с по-малката титла Цезар, който също щял да съуправлява, но в същото време ще служи и като техен наследник. Основната цел тук била да се осигури по-плавен преход на властта, когато някой от Август умре или абдикира.
Системата на тетрархията не продължила дълго, но разкрила една стъпка, необходима за спасяването на империята. Поради тази причина няколко десетилетия по-късно Римската империя се разделя на източна и западна половина, като всяка страна е управлявана от различен император.
Като цяло е трудно да се каже дали Диоклециан е бил добър император. Неговата тетрархия не работила твърде добре. Икономическата му реформа била провалена и той осъществил най-жестокото преследване на християните. Неговото въздействие обаче е неоспоримо, тъй като управлението му трайно променя хода на римската история.
2. Константин – най-важните императори на Римската империя
(IMPERATOR CAESAR FLAVIVS CONSTANTINVS PIVS FELIX INVICTVS AVGVSTVS PONTIFEX MAXIMVS PATER PATRIAE PROCONSVL)
Причината, поради която тетрархията на Диоклециан се провалила, била, че зависи от това всеки съуправител да е доволен от своята роля, а в реалния живот амбициите пречат. След абдикирането на Максимиан неговият младши Цезар Констанций поел главната роля на Август, но когато той внезапно починал само година след неговото управление, между множеството претенденти избухнала нова гражданска война.
Войната в крайна сметка е спечелена от сина на Констанций, Константин, който се превръща в един от последните истински велики владетели на Римската империя. Неговото управление понякога се разглежда като преходна точка между древната Римска империя и тази от средновековната епоха, тъй като Константин е донесъл толкова много промени, които са променили посоката на римската история.
Най-забележителното е, че Константин е първият римски император, приел християнството, превръщайки това в новата религия на империята и разпространявайки го в цяла Европа. Той основава и нов град на мястото на древното селище Византия и го кръщава на себе си – Константинопол. Това е и причината, поради която по-късно Източната Римска империя ще бъде наричана Византийска империя от историците.
Константинопол щял да се превърне в новото седалище на властта и в столицата на Източната Римска империя, докато Рим щял да се превърне в обикновена черупка на бившия си Аз, още един знак за преминаването на древните времена.
1. Юстиниан – най-важните императори на Римската империя
(Flavius Petrus Sabbatius Iustinianus)
За нашият последен император пътуваме до 6-ти век сл. н. е. Към този момент не само империята се е разделила на западната и източната си половина, но Западната римска империя вече е спряла да съществува, като е била завладяна и разделена на различни царства. Но много източни императори все още вярвали в renovatio imperii romanorum, „обновяването на империята на римляните“. Идея, че все още е възможно да се възстанови загубеното и да се възстанови предишната им слава. Юстиниан бил един от тях и той бил по-близо от всеки друг до превръщането на тази идея в реалност.
С едно от най-дългите царувания в римската история на почти 39 години, Юстиниан имал достатъчно време да се опита да осъществи амбициите си. Той прекарва по-голямата част от управлението си във военни кампании срещу Сасанидската империя и многото германски нации като остроготите, вестготите и вандалите, които сега контролирали бившите провинции на Западната Римска империя. Когато завършил, Юстиниан успял да си върне голяма част от територията в Средиземно море, включително Северна Африка, Далмация, части от Иберийския полуостров и най-важното – Италия.
Вътре в империята си Юстиниан бил плодовит строител, като най-известният му принос е Света София. Той също така въвел нов и влиятелен кодекс на закона, наречен Corpus Juris Civilis, или просто Кодексът на Юстиниан, който формира основата за много правни системи, дошли след него. В крайна сметка Юстиниан не изпълнил всичките си цели, но управлението му било достатъчно въздействащо.
Той бил един от малкото, получили прозвището „Последният от римляните“!
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:
Източник и снимки: toptenz.net / pinterest.com
