Най-важните фараони в древен Египет – древната цивилизация в Египет е една от най-трайните и завладяващи цивилизации на древния свят. Такава, която и до днес ни очарова. Тяхното общество се простира в продължение на 3000 години история и ни донася пирамидите, сфинкса, мумиите и, разбира се, фараоните. Всемогъщите владетели на Древен Египет, за които се е смятало, че произхождат от самите богове.
С толкова дълга история очевидно е имало много фараони, така че днес ще разгледаме в хронологичен ред 10 от тях, които вероятно са изиграли най-значимите роли в развитието на Древен Египет. За добро или за не чак толкова добро:
10. Нармер/Менес
Не е изненадващо, че започваме тази класация с първия фараон на Древен Египет. Владетелят, който обединил двете земи на Горен и Долен Египет и основава Първата династия преди повече от 5000 години. Самоличността му обаче все още е предмет на дебат сред учените.
По принцип имаме две имена, с които да работим – Нармер и Менес. Като има доказателства, които идентифицират всеки човек като първи фараон, макар че везните се накланят в полза на Нармер. Много факти сочат, че именно той носи короните както на Горен, така и на Долен Египет.
Има и трета възможност, която е обсъждана сред египтолозите в продължение на повече от сто години. Дискусията е, че Нармер и Менес са всъщност едно и също лице, което не би могло да бъде изключено, тъй като фараоните са имали множество имена.
Каквото и да е името му, това, което е направил, има значение. Този фараон създава ново царство, което ще има уникално и неоспоримо място в древната история.
9. Джосер – най-важните фараони в древен Египет
Очевидно едно от първите неща, които идват в съзнанието на хората, когато мислят за древните египтяни, са пирамидите. Изграждането на тези древни чудеса обаче било дълъг процес, тъй като египтяните не започнали да строят пирамидите веднага. Те не са имали ноу-хау за изграждането на тези сложни структури, нито са имали интерес, тъй като задгробният живот на фараона не е бил толкова неразделна част от тяхната култура. Поне още не …
Първите фараони били погребвани в основни гробници, състоящи се само от няколко камери, вкопани в земята и облицовани с кални тухли. Някои от тях имали мастаба. Това представлявало гробница с плосък правоъгълен покрив. През втората династия галерийните гробове стават все по-често срещани, въпреки че някои от техните гробници остават неоткрити и до днес.
Тогава идва Джосер, вторият фараон от Третата династия. Явно е имал продължително царуване, по време на което е ръководил няколко успешни военни експедиции. По това време е осигурил ценни ресурси за своите владения. Единственото, с което той се помни, е гробът му в некропола Сакара. Това е не само първата пирамида в Египет, но и най-старата оцеляла каменна структура.
Заслугата за това нововъведение се дължи на архитекта на Джосер – Имхотеп. Тъй като искал да създаде нещо по-велико от всичко, което някога е виждал, той започнал с традиционна мастаба, но след това поставил друга, по-малка върху нея. И след това още една върху последната … и още една. И така, докато Стъпаловидната пирамида на Джосер, както станала известна, завършва с шест слоя и почти 62 метра височина. За наше щастие, строителите са направили пирамидата от нарязан варовик вместо тухли от кал. Така тя оцелява и днес, почти 5000 години по-късно.
8. Хуфу (Хеопс)
Когато говорим за пирамиди, трябва да споменем Хуфу. Това е фараонът, който е отговорен за най-голямата пирамида в Египет, едно от Седемте чудеса на древния свят – Великата пирамида в Гиза.
Третата династия може да е започнала тенденцията за изграждане на пирамиди, които да служат като кралски гробници на фараоните. Но четвъртата династия я усъвършенства. Това било Златен век за Древен Египет, който позволил на фараоните да изразходват потресаващи количества ресурси и труд, за да изградят своите кралски гробници.
В платото Гиза, разположено днес извън град Кайро, три гигантски пирамиди все още се издигат в противоречие с ефемерната природа на човечеството. Те са придружени от друго добре познато древно чудо – Големия Сфинкс, както и няколко по-малки пирамиди. Те принадлежат на Хуфу, както и на двама други фараони от четвъртата династия, дошли след него – Хафра и Менкаура.
Много малко се знае за Хуфу извън неговата пирамида, но само този подвиг е достатъчен, за да си осигури място в историята.
7. Ментухотеп II – най-важните фараони в древен Египет
Въпреки че епохата на фараоните е известна с дълголетието си, тя би приключила много по-рано, ако не бил Ментухотеп II. Ето защо той принадлежи към тази класация, въпреки че името му може да не е познато на повечето хора.
С края на Шестата династия дошъл и краят на така нареченото Египетско старо царство около 2200 г. пр. н. е. Последвал 125-годишен интервал, пълен с раздори и хаос, известен като Първият междинен период. През това време Египет вече не е обединен. Фараоните от Горен Египет управляват от Тива, докато тези в Долен Египет установяват ново седалище на властта в Хераклеополис.
Очевидно четири и половина династии са включени в Първия междинен период, но владетелите на тези династии са почти напълно непознати за нас. Много от тях са имали кратко управление само за няколко години и днес ние ги познаваме само като имена в списъка с фараони и нищо друго.
Ментухотеп II е признат за шести фараон от 11-та династия, която управлява Горен Египет едновременно с 10-та династия, управляваща Долен Египет. През 14-та година от управлението си той започнал военна кампания срещу Долен Египет и бавно, но сигурно изтласкал врага.
Противоположният фараон от 10-та династия, Мерикара умира по това време. А това прави още по-лесно напредването на Ментухотеп, който в крайна сметка завладява Хераклеополис и обединява двете части на древен Египет.
Ментухотеп II става първият фараон на новата златна епоха, известна като Средното царство, а в по-късните надписи се споменава като „вторият основател“ на Египет.
6. Хатшепсут
След Средното царство идва друг период на нестабилност, предвидимо наречен Втори междинен период. Египет отново бил разделен, но този път голяма част от него била загубена от чужда сила. Хората, известни като хиксоси завладяли по-голямата част от Египет и формирали 15-та династия. Междувременно местните фараони запазили контрол само над Тива и близкия район. Шестнадесетата и Седемнадесетата династия управлявали тази земя едновременно с хиксосите.
Този път бившата слава на Египет не била възстановена от някой фараон, а по-скоро от продължителният конфликт, обхванал няколко царувания. Той завършил с Яхмос I, който окончателно победил хиксосите, обединил отново Египет и поставил началото на третия и последен златен век, известен като Новото царство. Той бил първият фараон от 18-та династия, решаваща династия, която ще бъде добре представена в тази класация, както скоро ще разберете. Въпреки това, тъй като се ограничаваме до десет номера, Яхмос I получава само почетно споменаване, тъй като се фокусираме върху петия фараон от Осемнадесетата династия, Хатшепсут.
Какво прави този фараон специален?
Хатшепсут била жена. Не само това, но и египтологът от 19-ти век Джеймс Хенри Брест описал Хатшепсут като „първата велика жена в историята, за която сме информирани“.
Първоначално Хатшепсут управлявала като регент на младия си доведен син, Тутмос III, но тя не отстъпила властта, когато той навършил пълнолетие. Тя се обявява за фараон. Защо и как е направила това, все още е предмет на дебат. Някои смятат, че това е обикновена жажда за власт, а други смятат, че Хатшепсут го е направила, за да защити доведения си син от друг член на семейството, който също се борил за трона.
Хатшепсут е имала продължително и продуктивно управление, оставяйки след себе си богата и мощна империя. Тутмос III разширява империята до най-големия си размер, което го прави също достоен за споменаване тук в нашия списък. Тя не била първата жена фараон, но Хатшепсут несъмнено била най-могъщата жена, управлявала Древен Египет.
5. Ехнатон – най-важните фараони в древен Египет
Оставаме в 18-та династия, но преминаваме към фараон, който постигнал вечна известност за нещо напълно различно. Първоначално управляващ като Аменхотеп IV, Ехнатон е запомнен като еретик, който отхвърля хилядолетните религиозни традиции. Той премахнал всички стари богове и въвел нова монотеистична религия, наречена Атенизъм, която се фокусирала върху почитането на Атон, слънчевия диск.
В същото време фараонът решил, че се нуждае от нов град, който да му служи като столица, затова основава Ахетатон. По-късно този град става известен като Амарна и също дава името си на нов и краткотраен стил в изкуството, който остава уникален в египетския история.
Ехнатон бил обсебен от атенизма, в ущърб на всички други аспекти на неговото управление. Последните му няколко години като фараон са слабо засвидетелствани, така че не сме сигурни относно неговата смърт и наследяване, но знаем, че атенизмът е умрял с него. След като Ехнатон починал, египтяните бързо обърнали цялата му политика и се върнали към старите начини, като дори изоставили новия си град само след 20 години съжителство.
Това за нас е добре, защото в противен случай може би никога нямаше да разберем за него. След смъртта на този фараон храмовете му са съборени и името му е премахнато от надписите, в опит да се заличи Ехнатон от историята. И наистина е проработило за 3300 години, докато руините на Амарна не са разкопани през 19-ти век.
4. Тутанкамон
Този фараон едва ли се нуждае от представяне, защото Тутанкамон е най-известният фараон в историята. Той бил син на Ехнатон, и поел трона, когато бил само на осем или девет години. Тъй като египтяните твърдо отхвърлили атенизма, Тутанкамон прекарал първата част от управлението си, като обърнал политиките, приети от баща му. Тива отново станала столица и старите богове били отново на почит. След това „Момчето крал“ се дистанцирал от баща си и го нарекъл еретик, който не заслужавал да бъде запомнен.
Малко вероятно е самият Тутанкамон да е имал реално мнение по въпроса. Въпреки че бил фараон, той все още бил дете и повечето решения били вземани от неговите близки съветници, които го заменяли като фараон.
Тутанкамон умира, когато е на 17 години, след доста незначително управление. Със сигурност не трябва да е в нашата класация, но цялата му слава била постигната посмъртно, почти 3300 години по-късно.
През ноември 1922 г. Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон в Долината на царете. Гробници на фараоните са били откривани и преди, но никоя не била като тази. Гробницата на Тутанкамон била почти непокътната и от там били извадени над 5000 предмета, включително емблематичната златна маска на Тутанкамон, неговият непокътнат саркофаг и мумията му, кама, изработена от метеорит и други безценни съкровища, които ни обърнаха мирогледа за фараоните.
3. Рамзес II – най-важните фараони в древен Египет
Рамзес II, също изписван като Рамзес, се смята от много учени за най-дълго управлявалия фараон в египетската история. Той имал невероятно дълго царуване, управлявайки до началото на 90-те си години и баща на около сто деца.
Той вероятно е бил най-плодотворният строител на Древен Египет, но е бил и един от най-успешните му военачалници. След повече от шест десетилетия на трона, той може би довел цивилизацията си до върха на своята мощ и дори днес останките от могъщото му управление все още преобладават в целия Египет.
Рамзес станал фараон след управлението на баща си, Сети I, който също бил успешен владетел, оставил след себе си богато царство, позволявайки на сина си да го издигне до нови висоти. Рамзес започва с възлагането на голям брой строителни проекти – религиозни храмове, погребални храмове, паметници и много гигантски статуи на себе си.
След това фараонът предприел поредица от военни кампании срещу нубийците, ханаанците, либийците и най-големия му враг хетите. Неговата победа над хетите в битката при Кадеш, която довела до мирен договор между двете страни, често е приветствана като най-голямото му постижение, но е важна и от научна гледна точка. Текстът на договора все още е оцелял и на двата езика, което е нещо уникално от онова време.
Но текстът е само началото, защото има толкова много други елементи от неговото управление, които могат да се видят и днес. Има храмов комплекс, известен като Рамесеум; масивните скални храмове в Абу Симбел, всички гигантски статуи на фараона и, разбира се, мумията на самия Рамзес. Всички те служат като напомняне за времето, когато Рамзес II управлявал Египет.
2. Камбис II
След фараон, който символизирал Египет на върха на неговата мощ, имаме един, който е антитеза на това. Камбис II не е египетски, а персийски владетел. Той е син на Кир II Велики и втори владетел на Ахеменидската империя. Камбис завладявал Египет и станал първият фараон от 27-та династия, превръщайки някога могъщото царство само в една част от още по-голяма империя. Никога повече Египет нямало да успее да се изкачи до височините, които някога е постигнал.
През 525 г. пр. н. е. Камбис побеждава фараон Псаметих III в битката при Пелузий, слагайки край на управлението на 26-та династия. Тогава Египет става част от Ахеменидската империя и 27-та династия продължава 125 години, като се състои главно от персийски фараони, както и от няколко местни египтяни, които успяват да се бунтуват в продължение на няколко години.
Управлението на Камбис II представлява повратна точка за Древен Египет. Кралството е било завладявано и преди и е било управлявано от чужди фараони, но винаги е успявало да обърне ситуацията и да си възвърне независимостта. Те успели да го направят и тук, но само за кратък 60-годишен период, преди да бъдат завладени още веднъж от персите под ръководството на Артаксеркс III. След това идва Александър Велики. След смъртта му бившият му генерал Птолемей започва гръцката династия на Птолемеите. А след тях идват римляните, като по този начин слагат край на времето на фараоните.
Очарователни факти за Индската цивилизация – Топ 10 класация
1. Клеопатра – най-важните фараони в древен Египет
Завършваме тази класация с Клеопатра, която е не само един от най-известните владетели в древната история, но вероятно и последният истински фараон на Египет. Ние казваме „вероятно“, защото Цезарион, нейното дете с Юлий Цезар, може би технически е бил единственият фараон няколко дни след смъртта на Клеопатра, докато не е убит от римския пълководец Октавиан. Но той нямал никаква реална власт. Самият Египет бил далеч от могъщото царство, което било, и бил колония на Рим.
Освен важното си място в историята, Клеопатра (която всъщност била Клеопатра VII, ако говорим технически) станала известна благодарение на многото интриги и афери, които тормозели живота й. Първо се бие с брат си Птолемей XIII за трона и съблазнява Юлий Цезар, за да си осигури неговата подкрепа.
Впоследствие се смята, че е отровила другия си брат, Птолемей XIV, за да може да назове сина си за свой нов съуправител. След като Цезар бил вече мъртъв, Клеопатра намерила нов любовник в лицето на Марк Антоний и се съюзила с него в борбата му за власт срещу Октавиан. Тя се самоубива, след като Антоний е победен, използвайки отровна змия, според легендата.
Смъртта на Клеопатра и синът й слага край на кръвната линия на Птолемеите. След това Октавиан става Август и основава Римската империя, превръщайки Египет в една от провинциите. От историческа гледна точка това довело до окончателния край на династичния период на Египет и започвайки нова глава в неговата история, тази на Римския Египет.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:
Източник и снимки: toptenz.net / pinterest.com
