Най-великите умове на всички времена – ще разгледаме класация на най-великите умове на всички времена през цялата история. Този списък представлява едни от най-влиятелните мислители в различни дисциплини. Те са класирани по начин, който представя силата на техните идеи и тяхното въздействие върху света.
Най-мъдрите мъже и жени включват най-добрите философи, физици, мислители, учители, художници, изобретатели, инженери. Ще видим тези, чиито таланти обхващат много области на изследване.
Тази топ 10 класация има историческа перспектива, така че най-големите мислители, които са включени в този списък, идват от много различни епохи. Най-великите умове на 21-ви век може да са доста различни от големите гении от далечното минало. Но всеки човек трябва да бъде оценяван в контекста на времето, през което е живял.
Например, изобретяването на нов тип телефон през 2013 г. няма да квалифицира такъв като „най-брилянтния ум на всички времена“. Но през 1876 г., когато Александър Греъм Бел за първи път патентова телефона, това е гениален акт, невиждан досега.
И така, кои са едни от най-великите умове на всички времена
10. Карл Фридрих Гаус
Йохан Карл Фридрих Гаус (30 април 1777 – 23 февруари 1855) е немски математик и физик, който е направил значителен принос в много области в математиката и науките. Понякога наричан Princeps mathematicorum („Принц на математиците“) и „най-великият математик след Античността“.
Гаус има забележителен принос към много области на математиката и природните науки и се нарежда сред най-влиятелните математици в историята. Той е автор на определението за математиката като „царица на науките“. Има голям принос към теорията на числата, геометрията, теорията на вероятностите, геодезията, планетарната астрономия, теорията на функциите и теорията на потенциала (включително електромагнетизма).
Признанието на Гаус като наистина забележителен талант обаче е резултат от две големи публикации през 1801 г. Преди всичко е публикуването му на първия систематичен учебник по алгебрична теория на числата, Disquisitiones Arithmeticae. Тази книга за модулна аритметика, дава задълбочен отчет за решенията на квадратните полиноми в две променливи в цели числа и завършва с теорията за факторизацията.
Този избор на теми и нейните естествени обобщения определят дневния ред в теорията на числата през по-голямата част от 19-ти век, а продължаващият интерес на Гаус към темата стимулира много изследвания, особено в немските университети.
9. Сократ
Сократ (470 – 399 г. пр. н. е.) е класически гръцки (атински) философ, считан за един от основателите на западната философия. Освен това той се счита за първият морален философ на Западната етична традиция на мисълта. Енигматична фигура, той не е писал писания и е известен главно от разказите на класически писатели, особено на своите ученици Платон и Ксенофонт.
Сократ е роден в скромно семейство и се е научил на зидария от баща си в крехка възраст. Той не е имал шанса за добро образование, но пък в последствие печели част от своите пари от преподаване.
Сократ е един от най-великите философи на света, който се опитал да разбере смисъла на живота. И до днес той е смятан за „баща на западната философия“. Методите му били толкова радикални, че той се прочул с хората, които се събират около него, за да чуят думите му. Той успял да плени цял град – от войници до търговци, като всички искали да слушат този човек. Цицерон обобщил за него с думите: „Той свали философията от небето“.
8. Аристотел – най-великите умове на всички времена
Аристотел (384–322 г. пр. н. е.) е гръцки философ по време на класическия период в Древна Гърция. Основател е на Лицея и перипатетическата школа по философия и аристотелова традиция. Един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“. Ученик на Платон и учител на Александър Велики, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха.
Неговите трудове обхващат много теми. Физика, биология, логика, метафизика, анатомия, астрономия, политика, геология, етика, естетика, поезия, театър, музика, реторика, психология.
Аристотел е пионер в изучаването на зоологията, както наблюдателна, така и теоретична, в която част от работата му остава ненадмината до 19-ти век. Но той, разбира се, е най-забележителният като философ. Неговите трудове в етиката и политическата теория, както и в метафизиката и философията на науката продължават да се изучават, а работата му остава актуална в съвременния философски дебат.
7. Питагор
Питагор от Самос (около 570 – около 495 г. пр. н. е.) е древен йонийски гръцки философ и едноименният основател на питагорейството. Неговите политически и религиозни учения са били добре известни в Магна Греция и са повлияли на философията на Платон и Аристотел.
Въпреки научните изследвания той остава една от най-загадъчните личности на античността. Неговите съвременници го смятали за изпратен от Аполон чудотворец, лечител и шаман, посветен във всички тайни.
Питагор успява да разпространи нов по-оптимистичен поглед върху съдбата на душата след смъртта. Успява да създаде начин на живот, който е привлекателен със своята строгост и дисциплина и който привлича към него многобройни предани последователи.
Ако изучавате Питагор, вашият въпрос ще се промени на „Как е възможно Питагор да е измислил математиката и никой да не преподава за него в училище“. Питагор определено е бил от най-големите природни математически гении на всички времена. Той изобретява думата Философ за себе си, създава първия известен университет, той е първият човек, който говори за 10-измерена Вселена. Също че земята се движи и не е център на света, той създава теорията за златното сечение и спиралите.
6. Никола Тесла – най-великите умове на всички времена
Никола Тесла е американски изобретател (от сръбски произход), електроинженер, машинен инженер, физик и футуролог. Известен е най-вече с приноса си към дизайна на модерната система за електроснабдяване с променлив ток (открил и патентовал въртящото се магнитно поле, основата на повечето машини с променлив ток).
Тесла натрупва опит в телефонията и електротехниката, преди да имигрира в САЩ през 1884 г., за да работи за Томас Едисон в Ню Йорк. Скоро той се урежда с финансова подкрепа, създавайки лаборатории и компании, които да разработят набор от електрически и механични устройства.
В своята лаборатория експериментира със снимки, подобни на тези, които по-късно са използвани от Вилхелм Рьонтген, когато той открива рентгеновите лъчи през 1895 г. Безбройните експерименти на Тесла включвали работа върху лампа с въглеродна дъга, върху мощността на електрическия резонанс и върху различни видове осветление.
През 1898 г. Тесла обявява изобретението си на телеавтоматична лодка, управлявана от дистанционно управление. В Колорадо Спрингс, Колорадо, където пребивава от май 1899 г. до началото на 1900 г., Тесла прави това, което смята за най-важното си откритие – земни стационарни вълни. С това откритие той доказва, че Земята може да бъде използвана като проводник и направена да резонира при определена електрическа честота.
5. Галилео Галилей
Галилео Галилей e роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза (Италия). Умира на 8 януари 1642 г. близо до Флоренция. Той е италиански натурфилософ, астроном и математик, направил основен принос в науките за движението, астрономията и здравината на материалите, както и за развитието на научния метод.
Неговата формулировка на кръговата инерция, закона на падащите тела и параболичните траектории бележат началото на фундаментална промяна в изследването на движението. Неговото настояване книгата на природата да е написана на езика на математиката променя натурфилософията от словесна, качествена сметка в математическа, при която експериментирането се превръща в признат метод за откриване на фактите от природата.
И накрая, откритията му с телескопа революционизират астрономията и проправят пътя за приемането на коперническата хелиоцентрична система. Но застъпничеството му за тази система в крайна сметка води до процес на инквизиция срещу него. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.
4. Алберт Айнщайн – най-великите умове на всички времена
Алберт Айнщайн (14 март 1879 – 18 април 1955) е роден в Германия теоретичен физик, който развива теорията на относителността, един от двата стълба на съвременната физика (заедно с квантовата механика). Неговата работа е известна и с влиянието си върху философията на науката. Той е най-известен на широката публика със своята формула за еквивалентност маса-енергия E = m c 2.
Айнщайн печели Нобелова награда за физика през 1921 г. за обяснението му за фотоелектрическия ефект. Обикновено се смята за най-влиятелния физик на 20-ти век. Айнщайн стартира и новата наука за космологията.
Неговите уравнения предсказват, че Вселената е динамична – разширяваща се или свиваща се. Това противоречи на преобладаващото мнение, че Вселената е статична, затова той неохотно въвежда „космологичен термин“, за да стабилизира своя модел на Вселената. През 1929 г. астрономът Едуин Хъбъл установява, че Вселената наистина се разширява, като по този начин потвърждава по-ранната работа на Айнщайн.
Неговите трудове спомагат да се разработи ядрената бомба. Но Айнщайн бил част в последствие от международен комитет, опитващ се да постави атомната бомба под контрол. От 1925г. прави теория на полето – всеобхватна теория, която ще обедини силите на Вселената, а оттам и законите на физиката, в една рамка. В по-късните си години той спира да се противопоставя на квантовата теория и се опитва да я включи, заедно със светлината и гравитацията, в по-голяма обединена теория на полето
3. Мария Кюри
Мария Склодовска Кюри (7 ноември 1867 – 4 юли 1934) е полско-френска физичка и химичка, която провежда пионерски изследвания за радиоактивността. Тя е първата жена, която спечелва Нобелова награда, първото и единствената жена, която спечелва Нобелова награда два пъти и единственият човек, спечелил Нобелова награда в две различни научни области.
В Париж започва пионерската си работа в невидимите лъчи, отделяни от уран – ново явление, открито наскоро от професор Анри Бекерел. Мари също така забелязва, че пробите от минерал, наречен смола, която съдържа уранова руда, са много по-радиоактивни от чистия елемент уран. В крайна сметка заедно с мъжа си извличат черен прах 330 пъти по-радиоактивен от урана, който наричат полоний. Полонийът е нов химичен елемент, атомен номер 84.
През 1898 г. Кюри публикува сериозни доказателства в подкрепа на съществуването на нов елемент – който те наричат радий – но все още не разполага с проба от него. През 1902 г. Мари в крайна сметка изолира радий (като радиев хлорид), определяйки атомното му тегло като 225,93. Пътуването до откритието било дълго и мъчително.
По време на Първата световна война Мария Кюри работи за разработването на малки мобилни рентгенови устройства, които могат да се използват за диагностициране на наранявания близо до бойния фронт. След войната Мари продължава работата си като изследовател, учител и ръководител на лаборатория и получава много награди.
2. Исак Нютон
Сър Исак Нютон (25 декември 1642 – 20 март 1726/27) е английски математик, физик, астроном, богослов и автор (описан по свое време като „естествен философ“). Той е широко признат за един от най-влиятелните учени на всички времена и ключова фигура в научната революция. Неговата книга Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica (Математически принципи на естествената философия), публикувана за първи път през 1687 г., поставя основите на класическата механика.
В математиката Нютон бил първият, който разработил пълен набор от алгоритми за символично определяне на това, което сега наричаме интеграли и производни. Но впоследствие той се противопоставил основно на идеята, защитена от Лайбниц, за трансформиране на математиката в дисциплина, основана на манипулация на символи.
Откритията на сър Исак Нютон, един от най-великите учени на всички времена, доведоха до по-дълбоко разбиране на природата и дадоха на физиката здрава физическа и математическа основа. Най-известни му открития са:
- Трите закона на движение на Нютон поставят основата на съвременната класическа механика.
- Неговото откритие на гравитационната сила даде на човека способността да предсказва движения на небесни обекти, като същевременно потвърждава законите на Кеплер и хелиоцентричния копернически модел на Слънчевата система.
- Неговото съвместно откритие на смятане е мощен математически инструмент, подпомагащ прецизното аналитично третиране на физическия свят.
1. Леонардо да Винчи – най-великите умове на всички времена
Леонардо ди сер Пиеро да Винчи е италиански полимат, художник, скулптор, архитект, музикант, математик, инженер, изобретател, анатом, геолог, картограф, ботаник и писател.
Широко се смята за един от най-великите художници на всички времена и може би най-разнообразно талантливият човек, живял някога. Неговият гений, може би повече от този на която и да е друга фигура, олицетворява ренесансовия хуманистичен идеал. Леонардо често е описван като архетип на Ренесанса.
Сега да разгледаме една малка част от някои интересни негови изобретения:
- Парашутът – завинаги очарован от възможността за полет, Да Винчи прекарва голяма част от времето си в измисляне на начини да вкара човечеството във въздуха. И може би по-важното, как да ги върне безопасно обратно.
- Костюмът за гмуркане – Да Винчи е бил нает от военните, за да намери начини за увеличаване на шансовете им във война. И така се появил този костюм.
- Бронираният танк – Още един от неговите подли военни проекти. Докато работил за херцога на Милано, той създава бронирана военна машина, пълна с 36 оръдия
- Летяща машина
- Картечница
- Роботизиран рицар
Леонардо да Винчи е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“.
#БОНУС – Асен Йорданов
Асен Христов Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. Има залив в Антарктида, който е кръстен на негово име.
Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с практическа стойност, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции. Те стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост.
Той също така е един от създателите на въздушната възглавница. Също така разработва машина, която е началото на телефонния секретар. Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:
Източник и снимки: ranker.com / britannica.com / en.wikipedia.org
