Най-древните цивилизации в света – в хода на човешката еволюция, практиката на живот в група с взаимно разбиране и зависимост се е превърнала в много полезен и практичен начин на живот. В течение на времето, от малките изолирани групи са се образували по-големи общности. След това са последвали в общества, които с времето се превръщат в цивилизации.
Сега нека поговорим за някои от най-старите цивилизации, съществували някога в света. Като тук ще изброим цивилизациите, за които знаем че съществуват реално, плюс тези цивилизации, които са обвити в митове и няма 100% доказателства за тяхното съществуване. Ето предполагам списък на най-древните цивилизации в света:
10. Цивилизацията на маите – 1800 г. пр. н. е. – 1697 н.е.
Империята на маите, съсредоточена в тропическите низини на днешна Гватемала, достига върха на своята мощ и влияние около VI век сл. н.е. Маите се отличават със земеделие, грънчарство, писане на йероглифи, правене на календари и математика и оставят след себе си изумително количество впечатляваща архитектура и символични произведения на изкуството. Повечето от големите каменни градове на маите обаче са изоставени след 900 г. сл. н.е.
Най-ранните селища на маите датират около 1800 г. пр. н.е. Или началото на така наречения предкласически или формен период. Най-ранните маи са били земеделци, отглеждащи култури като царевица, боб, тиква и маниока. По време на средния предкласически период, който продължи до около 300 г. пр. н.е., маите започват да разширяват присъствието си както в планинските, така и в низинните райони. В средния предкласически период се наблюдава и възходът на първата голяма мезоамериканска цивилизация – олмеките. Подобно на другите мезоамерикански народи, като сапотеките, тотонаците, теотиуакан и ацтеките, маите са извлекли редица религиозни и културни черти – както и тяхната бройна система и известния им календар – от олмеките.
В допълнение към земеделието, предкласическите маи са показали и по-напреднали културни черти като изграждане на пирамиди, градско строителство и надписване на каменни паметници.
Знаете ли, че? Сред най-ранните маи съществува един-единствен език, но от предкласическия период се е развило голямо езиково разнообразие сред различните народи на маите. В днешна Мексико и Централна Америка около 5 милиона души говорят около 70 езика на маите; повечето от тях са двуезични на испански.
9. Олмекската цивилизация – 2500 – 400 г. пр. н. е.
Олмеките са най-ранната известна голяма мезоамериканска цивилизация. След прогресивното развитие в Соконуско, те заемат тропическите низини на съвременните мексикански щати Веракрус и Табаско. Предполага се, че олмеките произхождат отчасти от съседните култури Мокая или Микс-Зок.
Олмеките процъфтяват по време на периода на формиране на Мезоамерика, датирайки приблизително от 1500 г. пр. н.е., до около 400 г. пр. н.е. По-ранната олмекска култура процъфтява от около 2500 г. пр. н.е., но към 1600–1500 г. пр. н.е. се появява ранната олмекска култура, центрирана на площадката Сан Лоренцо Теночтитлан, близо до брега в югоизточния Веракрус.
Това е първата мезоамериканска цивилизация, която полага много от основите на следващите цивилизации. Наред с другите „първи“, олмеките изглежда практикуват ритуално кръвопускане и играят мезоамериканската игра с топки, отличителни белези на почти всички следващи мезоамерикански общества.
Най-познатите произведения на изкуството на олмеките са така наречените „колосални глави„. Цивилизацията на олмеките е определена за първи път чрез артефакти, които колекционерите са закупили на доколумбовия пазар на изкуството в края на 19 век и началото на 20 век. Произведенията на олмеките се считат за най-забележителните в древна Америка.
8. Индска цивилизация – 3300 – 1300 г. пр. н. е.
Цивилизацията на долината на Инд е цивилизация от бронзовата епоха в северозападните райони на Южна Азия. Тя продължила от 3300 г. пр. н.е. до 1300 г. пр. н.е. Заедно с древен Египет и Месопотамия, това е една от трите ранни цивилизации в Близкия Изток и Южна Азия. Индската цивилизация обхващащи територия, простираща се от Североизточен Афганистан, през голяма част от Пакистан, и до Западна и Северозападна Индия.
Цивилизацията на Инд, известна още като Харапската цивилизация, процъфтява в басейните на река Инд, която тече през дължината на Пакистан, и по система от многогодишни, предимно мусонни реки. Тези реки някога са се движили в близост до сезонната река Гагар-Хакра през северозападна Индия и източен Пакистан.
Градовете на цивилизацията са известни със своето градоустройство, къщи от печени тухлени, сложни дренажни системи, водоснабдителни системи, клъстери от големи нежилищни сгради и нови техники в занаятите (карнеолски изделия, дърворезба) и металургията (мед, бронз, олово и калай). Големите градове Мохенджо-даро и Харапа се разраснали доста, като са приютявали между 30 000 и 60 000 жители. А самата цивилизация по време на нейният пик, най-вероятно е имала между един и пет милиона жители.
Постепенното изсъхване на почвата в региона през 3-то хилядолетие пр. н.е. може да е било първоначален стимул за урбанизацията. Но в крайна сметка, по-слабите мусони и намаленото водоснабдяване са причинили упадъка на цивилизацията и разпръскването на населението й на изток и на юг. Все пак тази древна цивилизация се е запазила чак до 1300 г. пр. н.е.
7. Египетската цивилизация – 3100-332 г. пр. н. е.
В продължение на почти 30 века – от обединението му около 3100 г. пр.н.е. до завладяването му от Александър Македонски през 332 г. пр. н. е. – Древен Египет е бил видната цивилизация в средиземноморския свят. От великите пирамиди на Старото царство през военните завоевания на Новото царство, величието на Египет отдавна е завладяло археолози и историци и е създало жизнено поле за изследване.
Основните източници на информация за древен Египет са многото паметници, предмети и артефакти. Те са били възстановени от археологически обекти, покрити с йероглифи, които са дешифрирани едва наскоро. Картината, която се очертава, е за култура с малко равни по красота на нейното изкуство, изпълнение на архитектурата или богатството на религиозните традиции.
Историята на древен Египет е възникнала като поредица от стабилни царства, разделени от периоди на относителна нестабилност, известни като междинни периоди. Старото царство от ранната бронзова епоха, средното царство от средната бронзова епоха и новото царство от късната бронзова епоха.
Древен Египет достигна върха на своята мощ в Новото царство, управлявайки голяма част от Нубия и значителна част от Близкия изток, след което навлиза в период на бавен упадък. По време на своята история, Египет е бил нападнат или завладян от редица чужди сили. Включително хиксосите, либийците, нубийците, асирийците, ахеменидските перси и македонците под командването на Александър Велики. Гръцкото Птолемеево царство, образувано след смъртта на Александър, управлява Египет до 30 г. пр. н.е., когато под управлението на Клеопатра, то пада към Римската империя и става римска провинция.
6. Месопотамската цивилизация – 3500-539 г. пр. н. е.
Месопотамия е исторически район в Западна Азия, разположен в речната система Тигър-Ефрат, в северната част на плодородния полумесец. В днешни дни, тази цивилизация би влезнала в границите на Ирак, Кувейт, източните части на Сирия, Югоизточна Турция.
Шумерите и акадите (включително асирийците и вавилонците) доминират в Месопотамия от началото на писмената история (около 3100 г. пр. н.е.) до падането на Вавилон през 539 г. пр. н.е.., когато е завладян от Ахеменидската империя. През 332 г. пр.н.е., тази обширна земя е превзета от Александър Велики, а след смъртта му става част от гръцката империя Селевкид.
Около 150 г. пр. н.е. Месопотамия е била под контрола на Партската империя. Мястото се превръща в бойно поле между римляните и партите, като западните части на Месопотамия попадат под ефимерен римски контрол.
Месопотамия е мястото на най-ранните развития на неолитната революция от около 10 000 г. пр. н.е. Мястото е „вдъхновило някои от най-важните разработки в историята на човечеството, включително изобретяването на колелото, засаждането на първите зърнени култури и разработването на курсив, математика, астрономия и земеделие“.
5. Шумерската цивилизация – 5300 – 1900 г. пр. н. е.
Шумер е най-ранната известна цивилизация в историческия район на Южна Месопотамия (сега Южен Ирак). Възниква през халколита и ранната бронзова епоха между шестото и петото хилядолетие пр. н. е. Това е и една от най-древните цивилизации в света. Живеейки по долините на Тигър и Ефрат, шумерските фермери отглеждат изобилие от зърно и други култури, излишъкът от който им дава възможност да образуват градски селища.
Тази цивилизация е напълно забравена след началото на нашата ера. Но е преоткрита през втората половина на 19-и век, благодарение на разкопките на археологически обекти, които продължават до 1990-те. Открити са десетки хиляди плочки с клинописно писмо, може би най-старите известни писмени документи.
Шумерският език не принадлежи към никоя от известните групи езици. Той е език с все още неопределен произход и съществува съвместно с други езици. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Убейд). В епоса на шумерите „Епос за Гилгамеш“ се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).
Шумерите имат голямо влияние върху древните цивилизации, особено тези от Месопотамия. Те са основоположници на изграждането на цивилизацията на Месопотамия. И допринасят за появата на първите държави, с техните сложни институции и администрации. Както и на развитието на първите градски общества, развитието на различни техники в областта на селското стопанство, строителството, металургията и търговията.
4. Цивилизация Рама 10 000 – 2 500 г. пр. н. е.
Подобно на наченките на месопотамската култура, древната империя Рама е забулена в мистерия. Това е една от най-древните цивилизации в света, която има своите артефакти. Години наред се смяташе, че древна Индия е датирала само около 200 години преди нашествието на Александър Велики в района, около 500 г. пр.н.е. Тази датировка е променена, след като през миналия век са открити останки от градовете в индийската долина, на територията на днешен Пакистан. Откритието измества началото на тази империя с около 10 хиляди години назад, по време на съществуването на Атлантида, с която Рама са имали връзки.
Откритите от тях градове са толкова сложни, че смятат, че трябва да са били планирани преди да бъдат разработени, показвайки ранна форма на градско планиране. Всъщност те дори са имали водопроводна система, която е по-усъвършенствана от някои, открити днес. Почти всяка къща имала зона за къпане и дренажна система.
Древноиндуските писмени паметници свидетелстват, че развитието в технологично отношение на цивилизация Рама е на изключително високо ниво. Те имали летящи машини, известни като вимани. Според описанията, тези летателни средства са били подобни на дирижабли, доста приличащи на летящи чинии.
Подобно на маите, не е ясно какво е прогонило тази цивилизация от домовете им. Няма индикации за наводнение, като градът не е бил напълно изоставен. Една от теориите е, че близката река Инд е променила курса, но това все още не обяснява края на цивилизацията. Друга повтаряща се теория е, че цивилизацията е била унищожена от „ранна ядрена война“, но това е изключително малко вероятно.
3. Озирийска цивилизация – 10 500 – 3 200 г. пр. н. е.
Казва се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази древна цивилизация, предшестваща Египетската династия, е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море от Северен Египет, реката завивала на запад. Минавайки през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантическия океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).
След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн. Унищожавайки големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата, принуждавайки техните жители да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.
Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки, и е имала електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както Атлантида и Рама, те са имали дирижабли и други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж.п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.
Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната платформа, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставена от най-големите в света сечени камъни, прочутите дялани камъни на Баалбек. Някои от тези камъни са дълги 25 м и дебели над 4.5 м, и се смята, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки!
2. Древна Атлантида – 19 000 – 5600 г. пр. н. е.
Атлантида е бил средноатлантически континент, който изведнъж потънал в океана.
Идеята, че Атлантида е действително историческо място, а не просто легенда, измислена от Платон, се появява едва в края на 19 век. В книгата си от 1882 г. „Атлантида, допотопният свят“ писателят Игнатий Донели твърди, че постиженията на древния свят (като металургия, език и селско стопанство) трябва да са били предадени от по-ранна напреднала цивилизация. Защото древните хора не са били достатъчно усъвършенствани, за да развият тези постижения сами.
Предполагайки, че Атлантическият океан е дълбок само стотина метра, Донели описва континент, наводнен от изместващи се океански води. Тези води са потънали точно на мястото, за което Платон е казал: в Атлантическия океан, точно пред „Херкулесовите стълбове“, двете скали, които маркират входа на Гибралтарския проток.
Друга теория предполага, че самата Атлантида е била измислена. Но историята за нейната гибел е вдъхновена от действително историческо събитие: пробив на Босфора от Средиземно море и последващо наводнение на Черно море, около 5600 г. пр. н.е. По това време Черно море е сладководно езеро, наполовина по-голямо от сегашния си размер. Потопът наводнява цивилизации, за които е известно, че процъфтяват по брега му. Тъй като жителите на региона се разпръсват, те разпространяват историята за потопа. А това може да е довело по-късно до разказа на Платон за Атлантида.
Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети“, и в последвалото го през 1940 г. продължение „Завръщане на обитателя за земята“, се споменава за изключителни изобретения и устройства.
А те включват:
- климатици за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения;
- безвъздушни цилиндрични лампи;
- тръби от кристал, светещи през нощта;
- електрически пушки;
- оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение);
- монорелсов транспорт;
- водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата;
- вайликси – въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.
1. Лемурия – 76 000 – 24 000 години пр.н.е.
Според различни езотерични източници, първата от най-древните цивилизации в света се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент, известен като Лемурия. Като тази цивилизация е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години.
Те не се развили така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации. Но се твърди, че лемурийската цивилизация е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на лемурийците.
Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на тази цивилизация. И тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет.
Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст. За да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години.
За финал на най-древните цивилизации в света – Балканите
От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.!
За сравнение ще кажем, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е. А египетската – около 3000 г. пр.н.е. Балканите са били обитавани от една високо развита култура, която е по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле.
Така завършваме днешната ни класация за най-древните цивилизации в света.
10 невероятни факти за Александър Велики
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации
Източници – en.wikipedia.org; history.com; sanovnik.bg; gohighbrow.com; hiclub.bg
