Най-известните тракийци в историята – свидетелствата за човешко обитаване в района на днешна България датират от средния палеолит (старокаменна епоха – от 100 000 до 40 000 г. пр. н. е.). Земеделските общности обаче се появяват през неолита (новокаменната епоха), а през бронзовата епоха земите са обитавани от тракийски племена.
В зората на записаната история два индоевропейски народа доминират в района на балканите. Илирийците на запад и траките на изток от голямото историческо разделение, определено от долините на реките Морава и Вардар.
През първото хилядолетие преди Христа древните траки са може би най-многобройният народ в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите – в Югоизточна Тракия, бесите – в Родопската област, гетите – в североизточните райони, трибалите – в днешна Северозападна България и витините – в Мала Азия.
Траките били напреднали в металообработването, коневъдството, винарството, грънчарството, кожарството и др. Персийските нашествия през VI и V в. пр. н. е. събират тракийските племена в Одриското царство.
Земите на съвременна България са били обитавани от хора, които строели укрепления и градове, погребвали мъртвите в монументални гробници, пиели вино от златни и сребърни чаши и воювали с всички наоколо.
Няма да спорим дали траките и българите не се различават по нищо, независимо от многобройните доказателства (генетични, като артефакти, традиции и т.н.), че българите и траките са едно и също. Направо се впускаме в едно историческо пътешествие във времето, за да видим кои са едни от най-известните траки в историята.
10. Севт III
Севт III или Севтес III (Seuthes III) е тракийски владетел от 330 пр.н.е. до 300 пр.н.е. и последният голям владетел на Одриското царство. През есента на 2004 г. в тракийската могила Голяма Косматка край днешния град Шипка, община Казанлък, е открит запазен гроб от археолога Георги Китов, за който се смята, че е гробът на Севт III.
Севт е известен с това, че се разбунтува срещу управлението на македоните около 325 пр.н.е., след като управителят на Зипурион бил убит в битка срещу гетите. След смъртта на Александър през 323 пр.н.е., Севт отново въоръжено се противопоставя, този път срещу новия управител Лизимах.
През 320 пр.н.е., Севт III обособява Одриското царство повече към централна Тракия и построява своята столица Севтополис, като се жени повторно за Береника между 315 – 310 пр.н.е. През 313 пр.н.е. той поддържа Антигон I във война срещу Лизимах, блокирайки проходите на планината Хемус срещу своя господар. Но за съжаление отново бива победен и е принуден да се покори.
9. Терес I – най-известните тракийци в историята
Терес I е одриски цар, роден вероятно през втората половина на 6-ти век пр.н.е. Баща е на царете Спарадок и Ситалк. Успява да разшири земите на одрисите и да създаде обширно и мощно царство.
В края на VI век пр. Хр. Терес предприема военен поход на североизток, като по пътя си завзема земите на гетите и достига Дунав. Там той се изправя срещу нахлуващите от Северното Причерноморие скити, но до въоръжен конфликт не се стига. Отношенията между двете страни са уредени по дипломатичен път. Терес омъжва дъщеря си за скитския владетел Ариапейт, а за граница помежду им е определена река Дунав.
След 478 г. пр. Хр. воюва срещу тините, търсейки разширение на юг към Тракийския Херсонес, но претърпява поражение. След 465 г. пр. Хр. води успешни битки на югоизток, като завзема земите между Бизантион и Салмидесос.
Старогръцкият историк Тукидид твърди, че през V в. пр.н.е. Одриското царство е най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че през 429 г. пр.н.е. одриският цар Ситалк провежда военна операция с огромна армия – 150 хил. души, в която освен подвластните му тракийци участват и доброволно присъединили се съюзници.
Терес умира около 448 г. пр. Хр., на 92-годишна възраст. На трона е наследен от сина си Спарадок. Той нито за миг не губи своя плам и желание да воюва и да защитава земите на своята държава. Велик владетел, той бива признат от самите атиняни, които от страх пред него създават легенда, с която му приписват роднинска връзка с един от митологичните персонажи от техния пантеон.
8. Елена – майката на Константин Велики
Флавия Юлия Елена (250-330 г. сл. Христа.), позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол, e майка на сина им император Константин I, наричан Константин Велики.
Тя е родена в тракийският град Дрепана (Дрепанум), Витиния, в Мала Азия, който е преименуван на Хеленополис в нейна чест. По това време градът вече е под римска власт. Става съпруга на римския император Констанций Хлор, като в последствие се развежда с него. Когато нейният син Константин става император на Римската империя, Елена получава титлата августа.
Считана е от Православието и Римокатолицизма за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май – празника на пресветите равноапостолни Константин и Елена. На този ден има места в България, в които се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци този обичай е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките, което не е никак случайно.
7. Лъв I Тракиец – най-известните тракийци в историята
Флавий Валерий Лъв (на латински: Flavius Valerius Leo), известен като Лъв I Тракиец, също още и като Лъв Бес или Лъв Велики, е византийски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Поставя началото на т.нар. Тракийска династия.
Роден е в тогавашната провинция Дакия Аврелиана, със столица днешна София. Родът на Лъв произхождал от тракийското племе беси. Коронацията на Лъв за владетел е първата, която включвала църковна церемония. Тя е извършена на 7 февруари 457 г. от константинополския патриарх Св. Анатолий I.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля – предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на екскубиторите. Управлението на Лъв I също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се Западна Римска империя. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военноморска експедиция срещу вандалите в Северна Африка, организирана през 468 г., съвместно със Западната империя. Това е един от най-големите военноморски десанти в историята на човечеството.
Православната църква почита император Лъв I като светец на 20 януари, под името Лъв Велики, Изповедник. Споменава се като съвестен труженик и войн, но и ревностен християнин. На неговата заповед дължим утвърждаването на неделята като неработен ден!
6. Юстиниан I
Флавий Петър Сабатий е роден през 482 г. в близкото на Скупи (Скопие) градче Таврезиум. Той е от селско семейство с трако-римски произход. Благодарение на чичо си, Юстиниан е назначен на служба в императорския двор в Константинопол.
С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна римска империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие. Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и общество из основи.
Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници, императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно-, така и във външнополитически план. Води множество войни.
По време на управлението на Юстиниан се случват поредица от природни бедствия. Тогава е и голямата чумна епидемия от 541-542 г., засегнала широки слоеве на населението, включително и самия император, който едва оцелял. Епидемията продължила близо 20 години, почти до края на Юстиниановото управление.
Днешни изследователи изчисляват загубата от пандемията на около 40 до 60% от жителите на Константинопол. Със загубата на толкова много работна сила и данъкоплатци приключва периодът на икономически просперитет за империята. По негово време е създаден известният храм Света София в Константинопол, забележително със своите размери архитектурно постижение, запазено и до днес.
5. Рез (цар Резос) – най-известните тракийци в историята
Резос е легендарен тракийски владетел на едоните, обитавали двата бряга на река Струма, в района на златоносната планина Пангей (дн. Кушница). Живял е през 14-ти век пр. Хр. Според друга легенда той отглеждал коне и се занимавал с лов в Родопите. Рез е представен или като син на речния бог Стримон (реката Струма), или като син на Хеброс – персонификация на река Марица, или като син на бога на войната Арес.
* „Сърцата на Арес“ – доминирането на Одриското царство, съчетано с огромните запаси от работна сила на Тракия, означава, че постоянната загриженост обзема градове-държави като Атина, Коринт и Тива. Те се страхуваха от голямо тракийско нашествие – състоящо се от хиляди високи, добре сложени воини – да слезе над цивилизования свят и да превърне всичко в хаос.
Илиада на Омир, вероятно написана през седми или осми век пр.н.е., отбелязва, че траките са били в съюз с троянците по време на Троянската война (дали и Троя не е бил тракийски град, който е подкрепен от своите братя?).
Цар Резус пристигнал на бреговете на Троя с намерение да се притече на помощ на града. В свитата на Резус са едни от най-страховитите конници от този период – тази тракийска репутация за опит в конете остава сред тяхното благородство през цялата древност.
Надеждата на Резус да вдигне гръцката обсада на Троя обаче бързо пропаднала – хората му така и не започнали да действат. Вместо да паднат на бойното поле, Резус и неговите войници били убити в съня си, а прочутите им коне са заловени от Диомед и Одисей.
Легендарният Резус се превръща в герой на тракийския фолклор – могъщ владетел на конете, прочут с умението си да води война. Той е събирателен образ на всички тракийски царе – непобедим воин в златни доспехи и върховен жрец на бог Дионис.
4. Константин I – най-известните тракийци в историята
Константин е провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година. Той успява да отстрани всички съперници за властта. Управлява еднолично Римската империя от 324 г. до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император.
Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 година. С него се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим. На 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол и след смъртта на Константин градът остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
По време на своето управление Константин подкрепя финансово Църквата, строи разнообразни базилики. Най-известните му строителни проекти включват Църквата на Божи гроб и старата базилика „Свети Петър“.
3. Ахил
Според гръцката митология Ахил е най-великият от всички гръцки воини и е централният герой на Омировата Илиада. Дали обаче е бил грък? Според фламандският лингвист Алберт Йорис Ван Виндекенс името на Άχιλλεύς (Ахил) не е гръцко име, а пеласгийско име, което е подобно на имената на някои реки в района на Тесалия. Шведският лингвист Ялмар Фриск също говори за предгръцкия произход (Пелазг) на името Άχιλλεύς (Ахил).
Германският автор Бернхард Гизеке публикува през 1858 г. своя труд върху своите изследвания, като заявява, че езикът на пеласгите е същият като този на траките (предци на днешните българи), които са доминиращата цивилизация на Балканския полуостров в онези дни.
Той бил син на Тетида и Пелей, царят на Мирмидоните. Роден е в Лариса – древен град столица на тракийското племе пеласги. Омир нарича Ахил водач на мирмидоните – войнствен народ обитаващ Тесалия, като той подчертава, че мирмидоните не са гърци.
Мистериите на тракийската цивилизация – Топ 10 класация
Съществува литературно отъждествяване на мирмидонците от древността със средновековните (пра)българи. В „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи„.
В началото на 20-ти век, през 1908 г., в Германия излизат няколко тома книги за културата на древната елинска цивилизация: «Die hellenische Kultur» с изненадващи и мистериозно забравени древни ахилесови рисунки. В тях има красиви, но малко известни изображения на статуи, фрески и др. от времето, когато се предполага, че се е състояла Троянската война. Сред уникалните рисунки са и тези на Ахил. Една от тях е от особено значение за историята, защото младият герой е представен с обръсната отзад глава, оставяйки кичур дълга коса отгоре, тоест кика.
Още един показателен факт за това, че Ахил е бил тракиец е това, че прическата му е била под формата на чумбас или кика – дълга опашка, започваща от върха на главата. Специфичната прическа, с която днес разпознаваме древните българи, е била разпространена и сред някои тракийски племена, като пеласгите например.
2. Спартак – най-известните тракийци в историята
Спартак (ок. 109 г. пр.н.е. – 71 г. пр.н.е.) е гладиатор, оглавил най-голямото робско въстание срещу Рим. Спартак е тракиец, произхождащ най-вероятно от племето меди (населявало средното поречие на река Стримон). Според други историци Спартак е бил тракиец от племето беси (обитавало териториите от Мизия до Родопите) или от племето гети (разположено по двата бряга на Долен Дунав).
Смята се, че Спартак е бил войник от тракийска помощна войска, сражавала се на страната на римляните. Друга версия твърди, че е бил пленен по времето на наказателен поход на Сула през зимата на 86 – 85 г. пр.н.е. срещу медите.
Военнопленникът Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат.
Според Плутарх жената на Спартак е пророчица и е от същото племе като него. Плутарх пише, че „Спартак притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стоял по-високо от своята съдба и положение“. Спартак и жена му успяват да избягат от гладиаторската школа.
През 73 г. пр.н.е. група от около двеста гладиатори от школата на Батиат планират бягство. Когато планът им е разкрит, около седемдесет души, отначало невъоръжени, успяват да се доберат до обикновени сечива и проправят пътя си с бой, като в движение успяват да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.
За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите. След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република.
Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа въстаниците отново поемат на юг. Марк Лициний Крас поема издирването, като формира шест легиона от ветерани и опитни войници. При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби, участвали във въстанието, са разпънати на кръст по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.
1. Орфей – най-известните тракийци в историята
Орфей е доста известна фигура от древногръцката митология. Той е най-известен с виртуозните си способности да свири на лира или „цигулка“. Музиката му можела да очарова дивите животни в гората и дори потоците спирали, а дърветата се навеждали малко по-близо, за да чуят възвишеното му пеене.
Той също бил известен поет, пътувал с Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно. Дори се спуснал в подземния свят на Хадес, за да възстанови изгубената си съпруга Евридика. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.
Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Орфей е широко споменат във всички форми на древногръцкото изкуство от керамика до скулптури.
Ужасяващи факти за древните Спартанци – Топ 10 класация
Орфей имал отлично музикално родословие, тъй като майка му била музата Калиопа. Освен това той научил големите си умения от баща си бог Аполон, най-добрият музикант от всички тях. За официален баща на Орфей се смята обаче тракийският речен бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина). Орфей също предава своите музикални умения, по-специално обучавайки цар Мидас, митичния цар на Фригия, чието докосване променяло всичко в злато.
Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения включително поезия, филми, опера, музика и живопис. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Съществуват 92 такива върху антични вази със сцени от основните орфически легенди.
Някои източници приписват на Орфей допълнителни дарове за човечеството: медицина, писане, селско стопанство, където Орфей поема елевзинската роля на Триптолем като даващ знанията на Деметра на човечеството. Орфей е авгур и гледач, като той практикувал магически изкуства и астрология, основава култове към Аполон и Дионис и предписва мистериозните ритуали, запазени в орфическите текстове.
Най-известните тракийци в историята – заключение
Оцелялата древна рисунка, която представя Ахил с кика, е наистина чудо. Враговете на тази неудобна истина са били наясно с доста неудобни за тях факти още от началото на 20-ти век. Те са знаели за трако-пеласгийския произход на Тезей, Пелей, Тетида и Ахил. Както и за това, че трако-пеласгите са носили кика.
В същото време те виждат как българите дори до Средновековието са запазили обичая на своите тракийски предци да носят кика, а останалата част от косата си бръсната. Това предизвика паника сред последователите на лъжите на класическата елинска култура.
Всяко доказателство, свързващо корените на класическата елинска култура със северните райони на Гърция (днешна България, Македония, Албания), трябвало да бъде унищожено от враговете на „истината“ и всъщност много неща били изтрити. Става дума за неудобни хроники, както и за статуи, епиграфски паметници и т.н. разрушени, след като гърците са имали надмощие над Егейско море от 8-ми век пр.н.е.
Най-древните цивилизации в света – топ 10 класация
Османската окупация от почти 5 века между края на 14-ти век и края на 19-ти век на българските земи също причинява големи разрушения на древните тракийски останки. 2-те съвременни световни войни и последвалата комунистическа ера до 1990 г. са мълчали за България в продължение на векове. Но сега някои учени надигат глас и утвърждават значението на тракийската култура и цивилизация в развитието на Европа, като първата цивилизация, предшестваща гръцката и римската!
„Някои държави са изградили престижна и туристическа индустрия, присвоявайки постиженията, божествата и героите на предците на българите. Групите за натиск на тези страни ще продължат ревниво да защитават статуквото, защото ако то бъде нарушено, последствията ще бъдат сериозни за тях, както по отношение на финансите, така и по отношение на имиджа“ – фраза, произнесена от американския писател, носител на награда „Пулицър“, Ъптoн Синклер (1978-1968). Той казва: „Трудно е да накараш човек да разбере нещо, когато заплатата му зависи от това да не го разбира“.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Източник и снимки: bg.wikipedia.org / britannica.com / historyhit.com / pamettanabulgarite.com / senderismoeuropa.com / pinterest.com
