Странни факти за Слънчевата система – някога се смяташе, че нашата Слънчева система е доста нормална и обикновена. Ние моделирахме нашата теория за въртенето на планетите около идеята, че газовите гиганти се образуват по външните ръбове на планетарния прахов облак. А пък по-скалистите планети се образуват по-близо до слънцето. Екзопланетарните системи обаче коренно промениха тази идея и в резултат на това открихме, че нашата слънчева галактика все пак не е толкова нормална.
Да разгледаме кои са тези странни факти за Слънчевата система, които могат доста да ни учудят:
10. Няма горещи Юпитери
Горещите Юпитери са едни от първите видове екзопланети, открити в ранните дни на търсенето на екзопланети. Те обикалят в непосредствена близост до главната си звезда, достигайки невероятни температури. Изненадващото за астрономите е, че има много по-близки орбитални газови гиганти, отколкото скалисти светове като Меркурий.
И така, защо нямаме такъв газов гигант в близост до нашето слънце? Е, някои учени предполагат, че сме имали такъв в даден момент, но този хипотетичен Горещ Юпитер е мигрирал от вътрешната Слънчева система, причинявайки хаос във вътрешните орбити на Слънчевата система – т.е. нещо като топка за разрушаване, минаваща през антикварен магазин.
Идеята е правдоподобна, но има малко доказателства, които да я подкрепят. Фактът е, че нямаме достатъчно данни, за да предположим защо нашата Слънчева система има толкова много газови гиганти в себе си. Поне все още не знем това.
Една от теориите е, че нашият Юпитер е стартирал като астероид с размерите на Земята и бавно е събирал газове в звездния облак около слънцето, следвайки 700 000 000 години тази орбита. Някои учени наричат това нещо „Гранд Так“, кръстено на начина, по който дадена лодка маневрира около шамандура. Тази „Гранд Так“ орбита би изпратила астероиди, които да бомбандират образуващите се Супер Земи в ранната Слънчева система. Което пък от своя страна ще доведе до тяхното раздробяване – подобно на теорията за ранното формиране на Луната (предполага се, че голямо тяло с размерите на Марс, се е разбило в хипотетична планета, наречена Тея, причиняващо образуването на Земята и Луната).
9. Къде са планетите от тип „Супер Земя“?
Супер Земите са масивни скалисти светове, които често са два пъти по-големи от нашата Земя и могат да бъдат дори по-големи от това. Знае се, че 30 до 50 процента от наблюдаваните екзопланети са близко орбитиращи Супер Земи. Това кара учените да се чудят защо няма такива и в нашата Слънчева система.
През 2004 г. астрономите откриха 55 Cancri e, адска Супер Земя, два пъти по-голяма от нашият дом. Фактът, че тази планета се върти по-близо от Меркурий в нашата Слънчева система, обърка астрономите и ги накара да зададат някои интересни въпроси. Все още не знаем защо се образуват горещите Супер Земи, но знаем, че те са твърде често срещани, за да бъдат пренебрегнати в отсъствието им в нашата собствена слънчева система.
Освен това се смята, че една пета от масата на 55 Cancri e е съставена от по-леки елементи. Смята се, че голяма част от повърхностните елементи са затворени в свръхкритично състояние. Това е поведение и като течност, и като газ – явление, наблюдавано в дълбините на газовите гиганти в нашата Слънчева система.
Тъй като нашите симулации за формиране на планетарна система се подобриха, ние започнахме да виждаме, че светове с твърде ниска маса (като нашата) са склонни да се поглъщат от по-големи. И така, защо това не се случва в нашата система? Е, една теория твърди, че ранните Супер Земи са се образували, но са били унищожени (както е описано в предишния раздел).
Друга теория предполага, че цялата наша Слънчева система е била изтрита преди Юпитер да се премести в сегашното си местоположение. Принуждавайки скалистите светове, които познаваме и обичаме днес, да се формират по-късно. И трета теория предполага, че както слънцето, така и газовият гигант са погълнали повечето от материалите. А това елиминирало всякаква възможност за образуването на Супер Земя.
8. Защо Слънцето няма близнак? – странни факти за Слънчевата система
Над половината звездни системи в нашия Млечен път са двоични, което означава, че в тях има две или повече звезди. Но странно че нашата Слънчева система не е такава. Учените твърдят, че всички звезди се раждат с едноидентичен близнак. Ако случаят е такъв, защо нашето слънце няма такъв? Дори системата Алфа Кентавър Alpha Centauri има множество звезди във вътрешността (поне 3 със сигурност).
Астрономите дори са търсили в небето за хипотетична звезда-сестра, наречена „Немезида“. Чието гравитационно влияние се е смятало, че е изпратило астероида, който е убил динозаврите от нашата планета. Но така и не са я намерили досега.
Въпреки че Немезида никога не е била открита, астрономите твърдят, че това не означава, че никога не е съществувала. Използвайки радиотелескопи за пробиване на мъглявината Персей, място, което десетки млади слънцеподобни звезди наричат дом, изследователи от Смитсоновата астрофизическа обсерватория на Харвард сравняват разстоянията между бинарните звездни системи в мъглявината и забелязват нещо особено.
В мъглявината Персей има три различни диапазона на разстоянията между звездните близнаци – повечето от тях са родени в орбита близо една до друга. Също така има среден диапазон от звезди, които са родени в орбита една около друга. Има и окончателна класификация на звездите, родени на повече от 500 астрономически единици една от друга. Това е повече от разстоянието от слънцето до Нептун.
Настоящата теория е, че нашето слънце всъщност е имало близнак, но само през първите няколко милиона години от живота си. След първите няколко милиона години двете звезди се отделят една от друга поради разстоянието между тях и влиянието от други гравитационни влияния.
7. Проблемът с живота
Повечето скалисти светове, които сме наблюдавали, са били открити около звезди червени джуджета. А в орбитата на повечето от горещите Юпитери сме открили звезди по-големи от нашите. Потенциалът за живот в много от откритите от нас екзопланетни системи е доста нисък. По-лошото в случая за наличието на живот в тези планетарни системи е, че повечето скалисти светове са Супер Земи. Смята се, че те са твърде големи, за да бъдат идеални за развитието на сложен живот.
И така, защо нашата система има живот? Какво я прави толкова специална?
Системата TRAPPIST-1 направи огромно откритие в научната общност. Досега се смяташе от учените, че съществува система със седем скалисти светове, подобни на Земята! Нови данни показват, че гравитационните сили, упражнявани върху тези планети от техния червен родител джудже, ще ги принудят да бъдат заключени гравитационно. Това не означава, че развитието на сложен живот в тези светове не е възможен, но определено предполага, че няма да намерим много повече от бактерии или прости форми на живот в TRAPPIST-1.
Наскоро обаче открихме първите планети, подобни на Земята, които обикалят около забележително подобни звезди на нашата. Дори учените възлагат големи надежди на екзопланетата KOI-456.04. След като преразгледаха данните, събрани от вече пенсионирания космически телескоп „Кеплер“, астрономите решиха да изследват родителската звезда на KOI-456.04 и откриха, че екзопланетата е 2 пъти по-малка от размера на Земята.
Въпреки че ще трябва да изчакаме да се появят повече данни за състава на тези светове, преобладаващата теория е, че сложният живот вероятно ще се появи само в светове около звезди като нашата, което прави нашата Слънчева система повече от специална.
6. Къде са червените джуджета? – странни факти за Слънчевата система
Още през 80-те години на миналия век, когато идеята за Немезида беше теоретизирана за първи път, се смяташе, че спътникът на слънцето ще бъде червено джудже. Червените джуджета съставляват по-голямата част от звездите в нашата галактика и повечето от екзопланетите, които сме наблюдавали досега, обикалят около този тип звезди. Всъщност наскоро открихме система от множество Супер Земи, които обикалят около червеното джудже GJ 887.
Звезди като нашата съставляват само около 10% от наблюдаваните в нашата галактика. Отсъствието на червено джудже близнак или червено джудже като цяло прави нашата Слънчева система малко по-странна и загадъчна.
10 от най-големите неразгадани загадки в света – Топ 10 класация
5. Разделението на скалисти и газови гигантски планети е твърде равномерно
Едни от най-често срещаните особености на откритите до момента 4000 екзопланети е, че те не са еднородни. Дори нещо повече. Орбитите им се смесват между големи и малки тела – представете си сложен танц между Горещи Юпитери, далечни светове и Супер Земи и ще получите основна представа за хаоса на повечето звездни системи в нашата галактика.
Фактът е, че орбитите в нашата Слънчева система изглеждат твърде подредени, за да е съвпадение. Защо други системи като нашата не са така подредени?
Е, изследователите стигнаха дотам, че сравниха средния размер на екзопланетите със съседите им, надявайки се да намерят някакъв модел, който би имал смисъл и да обяснят защо планетарните съседи в нашата система изглеждат толкова сходни помежду си.
Консенсусът? Нямаше модел и по този начин нямаше отговори.
4. Нашата звезда е необичайно спокойна
Слънцето ни може да става малко шумно от време на време, но в по-голямата си част е доста спокойно – особено в сравнение с другите звезди в нашата галактика, повечето от които са изключително активни.
В направен анализ на 369 звезди, които са подобни на нашата, се видя, че повечето от тези звезди са били далеч по-активни от нашата. Има много фактори, които трябва да се вземат предвид, когато се мисли за относителното спокойствие на нашата звезда. Разполагаме с данни от поне 8000 години назад благодарение на дървесни пръстени и други подобни начини за изследване на ефектите от слънчевата активност върху нашата планета. Но този период от време е нищо в сравнение с възрастта на слънцето. Не е известно дали сме просто късметлии, които са спечелили звездната лотария или нашата звезда преминава през тиха фаза.
Но в момента изглежда, че нашата звезда е далеч по-спокойна от другите като нея.
3. Много масивни планети в екзопланетарните системи имат ексцентрични орбити
Вече знаем, че Горещите Юпитери съставляват голям брой екзопланети в Млечния път. Също така знаем, че те почти липсват от нашата Слънчева система. Но какво да кажем за техните орбити?
Докато орбиталната форма в екзопланетарните системи има тенденция да бъде до голяма степен кръгла, това не е вярно, когато става въпрос за Горещи Юпитери. Всъщност според някои изследвания, газовите гиганти като цяло имат по-ексцентрични орбити в другите системи. И всъщност, дори да има приличен брой екзопланети с газови гиганти с кръгови орбити, повечето от тях са склонни да орбитират близо до родителската си звезда. Дали единственото нещо, което държи нашия Юпитер на място е гравитационното привличане на Сатурн?
За съжаление, без повече данни, свързани с историята на ранната Слънчева система, може би никога няма да разберем истината.
10 места на които хората не са стъпвали никога – топ 10 класация
2. Повечето планети нямат звезди
Смята се, че средно звездите в Млечния път имат около 10 планети, които обикалят около тях. Това е доста впечатляващо. Въпреки това, с откриването на изобилие от екзопланетни системи, заедно с тях идва и друго откритие – съществуването на самотни планети. Учените смятат, че изобилието на тези самотни планети се дължи на ранното изхвърляне от техните родни системи. Така че, възможно е в един момент и нашата родителска звезда да е имала повече планети, но и те да са били изхвърлени от орбитите си в студените дълбини на космоса.
Смята се, че самотните планети намаляват броя на тези орбитални звезди в Млечния път и много от тези планети имат луни като партньори – спътници на кафяви джуджета и газови гиганти като Юпитер. Фактът, че по-голямата част от планетите в нашата галактика нямат родителска звезда, отново стигаме до извода, че нашата Слънчева система е малко по-уникална?
1. Отсъствието на водни светове – странни факти за Слънчевата система
Повечето от екзопланетите, наречени Супер Земи, се смятат за „водни светове“. Докато нашата Слънчева система има ледени гиганти (Уран и Нептун), а Нептун има относително прилично количество вода, водните светове обикновено не са толкова масивни и имат кора. Възможно е в един момент от еволюцията на нашата Слънчева система да е имало и други водни светове, обикалящи около нашата звезда. Но за разлика от идеята Юпитер да бъде близо до нашето слънце, няма много доказателства в подкрепата на тази идея.
Но водните светове може да са далеч по-впечатляващи, отколкото може би си мислите. Те могат да имат океани дълбоки стотици километри и поради огромната си маса и гравитация ще имат по-голям шанс да задържат вътрешната си топлина.
Те не са просто по-малки версии на Нептун или Уран; поне не смятаме, че са. Това може да означава, че тези така наречени водни светове могат да имат много по-голяма вероятност да произведат живот, отколкото първоначално сме предполагали. А по-странното е, че нашата Слънчева система не разполага със скалист воден гигант.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:
Източник и снимки: toptenz.net
