Тайният континент Кумари Кандам и връзката с лемурийците. Това е мистериозна земя по протежението на планината Меру, потопена по време на унищожаването на Кумари Кандам. Тази земя съставлявала огромна територия от Хималаите до Южния полюс. Името Кумари Кандам означава буквално „Земята на Девата“ или „Девствения континент“ (на тамилски „Кумари“ означава „чист/девствен“).
Кумари Кандам е митичен континент, за който се смята, че е изгубен с древна тамилска цивилизация. Този митичен континент си остава до ден днешен голяма мистерия. Легендарният потънал континент е споменат в няколко произведения на тамилската литература и е описан в литературата на санскрит.
През 19-ти век някои европейски и американски учени спекулират за съществуването на потопен континент, наречен Лемурия, за да обяснят геоложките и други прилики между Африка, Австралия, Индийския субконтинент и Мадагаскар. Част от тамилските записи свързват легендите за земи, изгубени от океана. Според тези автори древна тамилска цивилизация е съществувала в Лемурия, преди да бъде изгубена в морето при катастрофа.
Тайният континент Кумари Кандам – какво се „знае“ за него?
Тези великолепни земи били обитавани от 30 000 – 11 000 г. пр. н. е.. Но с течение на времето различни части от тях били потапяни под морската вода от различни разрушения като земетресения, цунами и вулканични изригвания. Всеки път хората се местели на изток, както и към северните и северозападните региони.
Споменава се, че огромни вълни са довели до ерозия на огромни територии. И че сегашната земя е остатък от морското ниво, което се е понижило след ледниковия период. Това породило нови земни региони и нови нации, включително Индия, Австралия и Африка.
Тамилският континент Кумари Кандам – смятан за връзката между Африка и Южна Индия – отдавна е идентифициран и тясно свързан с хипотетичната „изгубена земя“ на Лемурия. Управляван е от древна тамилска династия (династията Пандиан) в продължение на 10 000 години. Континентът е бил разделен на 49 територии.
„Silappadhikaram“, един от петте велики епоса на тамилската литература, написан през 2-ри век от н.е., потвърждава това катастрофално събитие. Друг древен тамилски източник дава списъка на пандиански владетели, управлявали Кумари Кандам.
В тамилската литература се казва също, че за период от около 11 000 години пандианците са създали три тамилски сангама. Те имали за цел да насърчат сред своите поданици любовта към знанието, литературата и поезията, които се превръщат в най-важната основа на тамилската култура, защитавайки и усъвършенствайки тамилския език и литература.
Първият сангам
Първият Сангам (около 9000 г. пр. н. е.) се описва като проведен в столицата на Пандиан, на юг от Мадурай. Тогавашният владетел Агастия бил президент на този Сангам, докато градът не бил изгубен в морето.
Имало е 89 царе на Пандиан (наследници и владетели от този период) и този Сангам е продължил 4440 години. Имал е 549 членове, които предполагаемо включват някои богове от индуисткия пантеон като Шива, Кубе́ра, господарят на богатствата и съкровищата, често споменаван в епоса „Рамаяна“ и Муруган, главнокомандващият на армията на девите и син на Шива.
Поради този катаклизъм, царят и всички хора, които оцелели, се преместили в останалата земя на Кумари Кандам, като преместили столицата си в Капатапурам. По същото време сегашното местоположение на Тамил Наду е било управлявано от Чера, Чола и 46 други малки кралства.
Вторият сангам
Вторият Сангам продължил 3700 години и имал 59 членове и 3700 поета. Управляван е от 59 пандиански царе. Този град обаче също потънал. Тези тектонични процеси изиграли важна роля в изчезването на древния континент, известен на западните учени като Лемурия. Шри Ланка заедно с Индия, Индонезия и Малайзия били част от този континент.
Сега, когато Кумари Кандам вече не съществувал, царят на Пандиан завзема частта от земите, принадлежащи на кралствата Чола и Чера. Той създал морско пристанище на най-южния край на Индийския полуостров – Коркай. Градът става столица, която по-късно е преместена в днешния град Мадурай.
Третият сангам – тайният континент Кумари Кандам
Предполага се, че Третият Сангам е бил разположен в сегашния град Мадурай и е просъществувал 1850 години. През този период е имало 49 пандиански царе. Академията е имала 49 членове и 449 поети.
Индийският историк К. К. Пилай (1905 – 1981) казва: „Важно е да се отбележи, че Лемурийският континент трябва да е съществувал, ако изобщо е съществувал, много отдавна. Според геолозите разчленяването на континента Лемурия или Гондвана на няколко единици трябва да е станало към края на мезозойската ера.“
„Регионите на екватора винаги са били най-предразположени към природни катастрофи като земетресения и изригвания на вулкани… според професор Карстен М. Сторетвед от Университета в Берген, Норвегия.
„…описанията на катаклизми в ранната литература, когато земята внезапно потъва под водата, са логични. Но трябва да се докаже, че са научни факти. Това може да стане с помощта на анализ на морското дъно, който е възможно да се извърши. Съвременните теории намират подкрепящи доказателства както в древната литература, така и в историята на езика…“
Тайният континент Кумари Кандам и връзката с лемурийците
Легендата разказва, че някога цялата суша на Земята е била един огромен древен континент. Хипотетичният свръхконтинент Пангея бил разпокъсан с времето и останал с доста потънали под морското равнище части. Именно това се случва и с Лемурия.
Потъналият континент на лемурийците е известен още като континента Му. Името си Лемурия получава заради популациите на лемурите, обитаващи именно тези територии. Индийците го наричат Кумари Кандам.
През 1868 г. английският полковник Джеймс Чърчуърд твърди, че е придобил познанията си за тази изгубена земя, след като се е сприятелил с индийски свещеник. Той го бил научил да чете древен мъртъв език (говорен от малцина). Свещеникът разкрил за съществуването на няколко древни плочи, написани от лемурийците.
Свещенникът позволил на Чърчуърд да види тези записи след първоначално нежелание. Познанията му остават непълни, тъй като наличните плочи са просто фрагменти от по-голям текст. Чърчуърд твърди, че е намерил потвърждение и допълнителна информация в записите на други древни народи.
Това била историята на Му, или Лемурия – земя, неприличаща на нищо (освен на Атлантида), което някога е съществувало по земната повърхност. Тя била люлката на човешката цивилизация. Управлявали я царе-жреци, извисили човешкото познание до непознати и непостижими висоти.
Ще бъде доста интересно, ако някой ден научим цялата история на човеците и техните създатели!
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още любопитни неща!
Източник и снимки: ancientpages.com / pinterest.com
