Факти за безмилостната армия на древните асирийци – в конвенционален смисъл, когато говорим за древните асирийци, нашите представи се отнасят най-вече за това, което е известно като Неоасирийската империя (или Късната империя). Тази империя управлява най-голямата империя в света до това време, съществуваща приблизително от период от 900-612 пр.н.е.
Известна е със своята пълна безмилостност и ефективна военна система, поддържана от великолепна и успешна военна машина. Както при германската армия от Втората световна война, асирийската армия била най-напредналата в технологично и доктринално отношение на своето време и била модел за другите за поколенията след това. Асирийците са първите, които масово използват железни оръжия. Освен че железните оръжия са по-добри от бронзовите, те можело да бъдат масово произведени, позволявайки наистина да се оборудват много големи армии.
Но за разлика от поддръжниците на нацистка Германия, асирийците вероятно били по-„прогресивни“ в своите политически институции. Въпреки че имало тенденцията да депортират голям брой хора, те вярвали в колективната природа на това да бъдат асирийци („титла“, дадена дори на завладените хора под тяхно господство). По същество те не вярвали в безсмислени същности като „господарска раса“.
Освен това асирийската държава е съществувала дълго преди окончателната си кулминация във великолепната неоасирийска империя. Всъщност, според повечето историци, тяхната столица Ашур е основана някъде през 3-то хилядолетие пр.н.е., като по този начин е дори по-стара (с векове) от великия вавилонски цар Хамурапи и неговия кодекс.
10. Асирийският парадокс – факти за безмилостната армия на древните асирийци
По време на своя зенит от 10-ти век пр.н.е. до 7-ми век пр.н.е., асирийците контролирали огромна територия, която се простирала от границите на Египет до източните планини на Иран. Много историци смятат Асирия за една от първите „суперсили“ на древния свят. В брилянтно прозрение на историка Марк Хийли, доста парадоксално, възходът на асирийския милитаризъм и империализъм (от 15-ти век пр. н. е.) отразява първоначалната уязвимост на тяхната земя. Това е така, тъй като тя се намира в грубия триъгълник, определен между градовете Ниневия, Ашур и Арбил (всички в Северна Месопотамия).
Просто казано, тези богати на зърно земи, били отворени за плячкосване от повечето страни. Това от своя страна повлияло на реакционна мярка в асирийското общество – което довело до развитието на ефективна и добре организирана военна система, която можела да се справи с постоянното състояние на агресия, конфликти и набези (подобно на римляните).
Такъв присъщ обхват на армията, свързан с икономическото благосъстояние на държавата, довел до това, което може да се нарече ефект на доминото. Така че в известен смисъл, докато асирийците формулирали своите стратегии „атаката е най-добрата отбрана“, близките държави станали по-войнствени. Ето защо те били добавени към списъка с врагове, които асирийската армия трябвало да завладее.
Гъвкавостта, дисциплината и невероятните бойни умения станали отличителният белег на асирийската армия, която триумфира над повечето от могъщите месопотамски царства в Азия до 8-ми век пр.н.е.
9. Войната – великата икономическа система на асирийците
Обхватът на асирийското военно развитие и експанзия било неразривно свързан с икономическия просперитет на изгряващото царство. В периода около 1450 г. пр. н. е. такава военна система е била необходима за действителната защита на уязвимостта на асирийските земи. Защото тези земи се намирали между мощните месопотамски държави Митани на север и Вавилония на юг, което поддържало икономическата стабилност на земята. Но с течение на вековете Асирия се превърнла в агресор с помощта на непрекъснато развиващата се военна мощ.
Достатъчно е да се каже, че повече завладени земи донесли повече плячка под формата на различни ценни ресурси, вариращи от метали, коне и хора. Това било допълнено от контрола на важни търговски пътища, които пресичали различни части на Месопотамия.
По същество воденето на войни се превърнало в организирани начинания, провеждани за подобряване на икономиката на асирийското царство. Така просто казано, до 11-ти век пр. н. е. нуждите от сигурност на държавата стават неразличими от просперитета на възходящата империя.
8. Асирийският цар въплъщавал върховната сила
Тъй като войната се превръща в организирана икономическа дейност на Асирия, милитаризмът на царството е олицетворен от неговия владетел. С други думи, когато царството се превърнало в процъфтяваща империя, обхватът на експанзионизма бил отразен от идеологическите ценности. Това е така, защото икономическият просперитет сам по себе си не бил достатъчен за привличане на нарастващото население.
Такива националистически тенденции за свързване на войната със славата се превръщат в крайъгълен камък на политиката на политическия елит на Асирия. А царят заемал централно място в политиката, основана на война. Месопотамският бог Ашур бил глава на асирийския пантеон и следователно всяко решение, взето от владетеля, било взето под символичното „утвърждаване“ на Ашур – вариращо от плячкосване, кланета и дори до вътрешната политика.
Така че в много отношения асирийската държава е подкрепяна от нейния цар. Това означава, че асирийският владетел трябвало да поеме множество роли. Да действа като земен „агент“ на Ашур, да се доказва като способен главнокомандващ на асирийската армия и също така да участва във вътрешните и политически дела.
Такава строго централизирана структура на администрацията и политиката била изгодна за динамични владетели като Тиглатпаласар III, Саргон II и Сенахериб. Но от другата страна на монетата, това направило асирийската държава явно зависима от своя цар. Следователно слабият владетел обикновено отразявал „лошите времена“, пред които е изправена империята.
7. „Правомерната“ политика за страх – факти за безмилостната армия на древните асирийци
В пример от асирийски анали през 9-ти век пр. н. е. седмата кампания на цар Ашурнасирпал II е описана в пълни и кървави подробности. Ключовите думи в тези официални записи често съдържат фрази като „изклан“, „разрушен“, „унищожен“, „изгорен“, „паднал с меч“ и „издигнати живи хора на колове“.
Сега, докато тези думи създават образи на дивачество и садизъм, имало е нещо повече в обхвата на асирийската бруталност от чист терор. Всъщност, според исторически доказателства, повечето от тези наказателни кампании обикновено са били провеждани за смекчаване на бунтовете, които бушували около ъглите на Асирия. Така че в известен смисъл самата природа на тези брутални действия и наказания действали като противодействие на безпокойството на потенциалните бунтовници.
С други думи, политиката на страх е използвана като психологическа мярка, която ще „дисциплинира“ бунтовните поданици – военна стратегия, използвана също от монголите срещу техните противници. За тази цел подобни ужаси били нанесени като умишлени „изчислени“ трикове от царя и неговите лоялни командири.
Освен това, ако вървим по пътя на асирийските аналистични традиции, наказанията са били специално подбрани и прилагани само при избрани обстоятелства. Но когато те наистина били нанасяни, дивите действия били доста „рекламирани“, за да послужат като напомняния за бъдещите бунтовници и близки сили.
6. Имперските политически ходове
До първата половина на 8-ми век пр. н. е. (от около 811-745 г. пр. н. е.) Асирийската империя изпада в политически сътресения с много провинциални управители. Те придобиват повече власт и на практика обявяват своята автономия от традиционно централизираната държава.
Но възходът на цар Тиглатпаласар III променил всичко с периода на разцвет, на строги политически и административни реформи. Едно от първите му действия било да раздели областите (и по този начин популациите), обхванати от всяка провинция, на по-малки административни единици.
Просто казано, подобни мерки били одобрени, за да подкопаят напълно властта на провинциалните благородници и политически елити. Динамичният Тиглатпаласар обаче не спрял само с това да намали териториалната си цялост. Той също така възприел привидно отчаяния подход, който по своята същност щял да ограничи властта на благородниците в бъдещи сценарии. А именно като използвал „ша реше“ или евнуси като контролирани от държавата губернатори на много такива административни единици, разпръснати из империята. Такива драстични стъпки гарантирали, че недоволните наследници на много елити нямат достъп до тяхната властова база, като в същото време засилват лоялността на евнуси, наети от държавата.
5. От лятна служба до професионална постоянна армия – факти за безмилостната армия на древните асирийци
Отвъд политическите и административните сфери, Тиглатпаласар III бил известен и с реформирането на асирийската армия. В периода между 14-ти век и началото на 8-ми век армията е съставена основно от местното селско население. В това отношение военните трябвало да следват сезонната кампания, тъй като повечето фермери били заети през пролетта и началото на лятото.
Така че само до юли годишните повиквания като цяло били правени; и по този начин кампаниите, нашествията и дори набезите били „коригирани“ в съответствие с годишния график за земеделие.
Достатъчно е да се каже, че тази система за събиране била негъвкава поради много сезонни променливи. Но Тиглатпаласар преминал през капризите на природата, като създал цяла постоянна армия. С други думи, армията му била на разположение през цялата година. От родните провинции била наложена строга политика за набиране. Това било допълнено от данъци под формата на жива сила от близките васали заедно с наемници, като по този начин превърнал националната асирийска армия в разнообразна група.
Въпреки това разнообразие, асирийците вероятно са сред първите фракции в историята, които използват униформени изяви за своите военни сили. Освен тактическите предимства, елементът на еднаквост на видовете брони и оръжия вероятно е бил използван, за да придаде „националистичен“ усет на армията на империята. Тези фактори от своя страна довели до важното създаване на добре оборудвани въоръжени сили, които били древните предшественици на съвременните професионални армии.
4. Колесниците – ужасяващите приспособления
В асирийската армия колесниците заемат специално място сред кралското семейство и техните богати слуги. Това се вижда от непрекъснатата им употреба на бойното поле в продължение на повече от хилядолетие. Всъщност, по времето на Ашурбанипал в края на 7-ми век пр. н. е., колесницата се превърнала от гъвкава платформа за стрелба с лък и разузнаване в тежък военен инструмент, теглен от четири коня и яхнат от четирима мъже.
Така че в много отношения колесницата е проектирана като най-доброто ударно оръжие, което след като послужи като мобилна ракетна платформа, ще се нахвърли във вражеските редици със своята внушително здрава рамка. Ударът, подобно на по-късните средновековни рицари, би засегнал врага както психологически, така и физически.
Колесницата обаче имала и своите недостатъци в обхвата на гъвкавостта, особено при неравен терен. Това е мястото, където обучените кавалерийски сили на асирийците влязали в битка. Интересното е, че една от тактическите единици на асирийската армия се отнасяла до сдвояването на двама конници, където единият ездач държел юздите на другия кон, докато неговият „партньор“ ездач стрелял с лък.
С течение на времето икономическото предимство на кавалерийските сили пред колесниците ставало много очевидно и като такива асирийците започват да третират конете като ценен ресурс. Всъщност до 9-ти век пр. н. е. много от техните войни и набези са били насочени към придобиване на земи с доказано коневъдно родословие, като мидийците.
3. Системата от щит и стрелец на асирийската армия
Освен елитните колесници и кавалерийски сили, по-голямата част от асирийската армия била сформирана от пехотинци. Като се има предвид асирийската склонност към организационен капацитет, пехотата трябвало да бъде групирана в специфични формирования – всяка със собствен набор от тактически ценности.
За тази цел асирийците също използвали системата за сдвояване, когато ставало дума за техните често уязвими стрелци. В древни времена някои култури оценяват умението за стрелба с лък и затова преобладаването му като настъпателна сила на асирийската армия е вкоренено в техните военни доктрини. Асирийците доразвиват тази сфера, като използват специален копиеносец, който придружава стрелеца. И така, докато стрелецът презарежда лъка си, копиеносецът е отговорен за защитата на партньора си (тип формация, срещан и в по-късните персийски армии на Ахеменидите).
Огромните щитове (които често са били по-високи от мъжете) очевидно са изобразени в барелефите от времето на Тиглатпаласар. Според съвременните сведения тези щитове очевидно са направени от дебели сплетени тръстики.
2. Владеене в обсадната война – факти за безмилостната армия на древните асирийци
Неоасирийците също били известни с друг елемент на войната и това включвало техния отдаден подход към обсадите. До 8-ми век пр. н. е. повечето от големите търговски центрове и селища на Месопотамия и близките земи са оградени със стени. И тогава експериментите на асирийската армия достигат върховете си с разполагането на различни обсадни кули и машини.
Например, релефът на стената на Лахиш, който изобразява обсадата от Сенахериб през 701 г. пр. н. е., ясно показва платформи на колела, драпирани в дебели кожи. Тези масивни конструкции били подредени и изтласкани към стените на града с помощта на специално направени коловози. Асирийската цел основно включвала приближаването на тези огромни обсадни машини близо до стената, където те биха могли да разбият отбраната с помощта на „вградени“ тарани.
Историкът Марк Хийли отбелязва (в книгата си „Древните асирийци“), че асирийците не винаги са били „удобни“ с обсадната война. Първият им избор традиционно се връщал към дисциплинирани, но гъвкави маневри на открити бойни полета. В това отношение може да се твърди, че политиките на тероризъм и страх може да са били използвани като „решения“, които разбиват морала на враговете, преди дори да се стигне до последния етап на отбранителна обсадна война.
1. Напомпаните кожи за плуване под вода
Асирийската военна изобретателност обаче не се спира до смесени кавалерийски сили и невероятни обсадни машини. Един конкретен барелеф показва как асирийската армия (вероятно тези, които нападат от брега на реката) е била снабдена със специално проектирани торби от козя кожа. Те са били надувани и след това използвани като ферибот през водата, като конете са били връзвани и водени зад тях. По подобен начин техните огромни бойни машини били основно модулни по дизайн.
Така че тези кули и машини е можело да бъдат демонтирани и вързани към специално разработени морски плавателни съдове, направени от кожа и лесно теглени през реки, за да бъдат сглобени по-късно извън градските стени. Тези надуваеми торби също така са били ползвани в древна Асирия, както е представено на 3000-годишна фреска, от войниците за плуване под вода.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Източник и снимки: realmofhistory.com / pinterest.com
