Продължете към съдържанието
Home » Древните цивилизации не са били технологично напреднали (според историците), но ето доказателствата (ВИДЕО)

Древните цивилизации не са били технологично напреднали (според историците), но ето доказателствата (ВИДЕО)

Според историците, древните цивилизации не са били технологично напреднали, но ето доказателствата (ВИДЕО)

Древните цивилизации не са били технологично напреднали (според историците), но ето доказателствата. Нека бъдем честни: нашата култура е много новаторска, когато става въпрос за намиране на нови начини да общуваме чрез нашите структури. С всеки изминал ден сякаш се появява нов стил и отмира някой остарял.

Въпреки това, колкото и да се опитваме, има определени структури, които абсолютно не можем да разберем. Такъв е случаят с откритията, които ще разгледаме. Удивителните конструкции и реликви, които датират от допотопните епохи, са основно това, за което говорим.

С две думи, сгради и процеси, които не можем да си представим, че са правени толкова отдавна. Разбира се, някои от тези неща може и да бъдат направени днес, ако посветим нашите най-добри работници в работата. Но въпросът остава как древните цивилизации са направили тези неща?

Тези структури са построени с помощта на техника, известна буквално като „Невъзможно древно инженерство“. Името е ясно – това е реална невъзможност.

Има много доказателства за древна напреднала технология за рязане, открита в Египет и не само. Засега можем само да спекулираме и да спорим. Но, за съжаление, решенията най-накрая ще се появят пред очите ни някой ден. И кой знае, може би решението е много по-лесно, отколкото си мислим. Може би отговорът е просто да погледнем към небето и да се усмихнем. Нека да видим тези невероятни неща:

6. Чапада Диамантина

Според историците, древните цивилизации не са били технологично напреднали, но ето доказателствата (ВИДЕО)

Чапада Диамантина или „Диамантеното плато“ е регион на щата Баия, в североизточната част на Бразилия. Тази планинска верига е известна като „Serra do Espinhaço“ в щата Минас Жерайс, южно от Баия.

Тук има огромни каньони с реки от кафеникави води и няколко водопада. Пътеките някога са били използвани от миньори в търсене на диаманти. Има много пещери, където могат да бъдат намерени праисторически скални рисунки и други доказателства за ранно човешко обитаване. Поради тази причина Иракуара получава прозвището „Градът на пещерите“.

Но любопитнито тук е една скала, която е отрязана в древността по доста интересен начин. Като че ли някаква супер модерна машина е рязала тук.

5. Скалните релефи в Дадзу – древните цивилизации не са били технологично напреднали?

Скалните релефи в Дадзу

Скалните рисунки на Дадзу са поредица от китайски религиозни скулптури и дърворезби и обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Релефите датират от 7-ми век сл. н. е., изобразяващи и повлияни от будистки, конфуциански и даоистки вярвания.  

Някои са в изсечени в скалните пещерни светилища, в обичайния китайски будистки стил. Но повечето са скални релефи, издълбани в откритите скали. Вписани са като обект на световното културно наследство през 1999 година. Скалните релефи в Дадзу се състоят от 75 защитени обекта, съдържащи около 50 000 статуи, с над 100 000 китайски йероглифа, образуващи надписи и епиграфи. Вижте повече за Пещерите Дадзу!

4. Скалните църкви в Лалибела

Скалните църкви в Лалибела

11-те средновековни монолитни пещерни църкви са разположени в планински район в сърцето на Етиопия близо до традиционно село с жилища с кръгла форма. Лалибела е високо място на етиопското християнство, използвано и до днес като място за поклонение и преданост.

Строежът им се приписва на цар Лалибела, който построил през 12-ти век „Нов Йерусалим“, след като мюсюлманските завоевания спрели християнските поклонения в Светите земи. Лалибела процъфтява след упадъка на империята Аксум.

Църквите не са построени по традиционния начин, а по-скоро са изсечени в скала от монолитни блокове. Тези блокове били допълнително издълбани, оформяйки врати, прозорци, колони, различни подове, покриви и т.н. Тази огромна работа била допълнително завършена с обширна система от дренажни канавки, ровове и церемониални проходи, някои с отвори към отшелнически пещери и катакомби.

3. Баалбек – древните цивилизации не са били технологично напреднали?

Баалбек - древните цивилизации не са били технологично напреднали

Как руините на Баалбек в Ливан се смятат за място на боговете? Кацнал на висока могила с изглед към буйната долина Бекаа в Ливан, се намира Баалбек, град, пропит с история и дом на руините на един от най-големите римски религиозни обекти. Останалите му колонади са се превърнали в национална емблема.

Но 300-годишното римско управление на Баалбек засенчва неговите 10 000 години непрекъснато обитаване. Праисторическия му произход и ролята му на извор на двата основни водни източника в долината – епицентър на живот и плодородие. 

Римляните го познават с гръцкото му име Хелиополис, което означава „град на слънцето“. Камъните за храма на Юпитер са особено забележителни поради изключителния си размер. За подиума на храмовете били изсечени камъни с дължина до 20 метра и височина до четири метра, тежащи около 1000 тона всеки.

Тези основни камъни, особено тези на Трилитона, са една от големите мистерии на древния свят. Не е известно как тези тежки блокове – повече от 10 пъти теглото на отделните блокове, които съставляват Голямата пирамида в Гиза – са били повдигнати на място. Наклонът нагоре на могилата изключва колички, лостове и макари.

2. Витрифицираните каменни останки от Инките

Витрифицираните каменни останки от Инките

Витрифицираните камъни са просто камъни, които са били разтопени до точка, в която образуват стъкло или глазура. В археологическите кръгове има много дебати относно изследваните древни примери по две причини. Първо, малко случаи са известни, че са тествани и дори да са, има много въпроси относно това как са направени.

Стъклените скали се образуват естествено при условия на висока температура и налягане, открити във и около вулканите. Стъклото или глазурата традиционно се създават с помощта на пещ. Керамичните глазури се създават чрез залепване на определени фино натрошени камъни, понякога с тинктури, върху изпечени тенджери и чинии. След това всичко се изпича до температури, обикновено надвишаващи 1000 градуса по Целзий.

Любопитното с древните остъклени образци е, че те се намират върху толкова големи предмети, че не могат да бъдат поставени в пещ. Самият процес на витрификация е доста мистериозен. Екип от химици подлага скални проби от 11 крепости на строг химичен анализ. Те заключават, че температурите, необходими за производството на витрификация, са до 1100°C. Простото изгаряне на стените с дърво, преплетено с камък, не може да постигне такива температури. Последните експерименти в тази насока на практика нямаха никакъв успех.

Има няколко потвърдени случая на необичайни витрифицирани останки от целия свят. Грубите каменни стени изглежда са били подложени на действието на топлината. В нито една от тези структури обаче не е открит хоросан. Въпреки това скалите изглеждат слети заедно.

1. Саксайуаман – градът на инките в Перу

Саксайуаман - градът на инките в Перу

Саксайуаман е цитадела в северните покрайнини на град Куско, Перу – историческата столица на империята на инките. Мястото е на надморска височина от 3 701 метра. Някои от камъните тежат по 300 – 400 тона и са били пренесени от разстояние над 30 километра, след което били повдигнати и подредени един върху друг с изключителна прецизност и точност.

Твърди се, че комплексът е построен от инките през 15-ти век. На мястото са построени сухи каменни стени, изградени от огромни камъни, като работниците внимателно изрязвали камъните, за да ги прилепнат плътно един към друг без хоросан.

Испанският летописец Педро Сиеса де Леон пише през 1553 г.:

Скалата е изкопана за основата, която е подготвена с такава здравина, че ще издържи колкото издържи светът. Според моята оценка конструкцията имаше дължина 330 крачкии ширина 200. Стените й бяха толкова здрави, че нямаше артилерия, която да ги пробие.

Главният вход беше нещо, достойно за съзерцание, за да се види колко добре е построен и как стените са подредени така, че едната командва другата. И в тези стени имаше камъни, толкова големи и могъщи, че умориха преценката да си представя как биха могли да бъдат пренесени и поставени и кой би могъл да има достатъчно сила да ги оформи, като виждах, че сред тези хора има толкова малко инструменти.

Някои от тези камъни са широки почти 4 метра и дълги повече от 6 метра, а други са по-дебели от бик. Всички камъни са положени и съединени с такава деликатност, че риал не може да бъде поставен между два от тях.

Вижте още от загадките на древните цивилизации във видеото:

Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща!

Cave di Cusa – мистерията на древните каменни колони на Сицилия

Cave di Cusa – мистерията на древните каменни колони на Сицилия. „Пещерата ди Куза“ е археологически обект, разположен в провинция Трапани, Сицилия, Италия. Този обект е особено интересен, защото показва много ясно как през 6-ти век пр.н.е. се е добивал камък, за да се направят колони за гръцката колония Селинунт. Пещерата ди Куза, известна още…

Още много пирамиди се крият в пясъка – защо не са разкопани?

Още много пирамиди се крият в пясъка – защо не са разкопани? Докато изследвал пустинята в района на Мемфис, д-р Васко Добрев открива признаци, че пирамидите са под пясъка. Той твърди, че пустинята може да крие около 120 пирамиди. Добрев още през 2019 г. посочи плато, което според него не е с естествен произход, а…

Зерзура – изгубеният град в Сахара с руси жители и великани

Зерзура – изгубеният град в Сахара с руси жители и великани. В дълбините на пустинята Сахара, скрито под пластове пясък, се крие потенциално съкровище – останките от древни цивилизации. Дълго време се говореше, че Зерзура съществува дълбоко в пустинята на запад от река Нил в Египет или Либия.  В писания, датиращи от 13-ти век, авторите говорят за град, който е…

Източник и снимки: knowledge-time.com / wikipedia.org / pinterest.com