Най-добрите войни в историята – топ 10 класация

Най-добрите войни в историята – откакто съществуват цивилизации, има безкрайни войни за власт и земя. Тези войни са произвели едни от най-яростните воини, които светът някога е виждал. Мъже, които не само са изключителни в ръкопашен бой, но също така са били велики лидери и брилянтни стратези. Имало е толкова много смели личности, които можеше да се впишат в тази класация, но няма как да включим всички.

10. Ричард I (Лъвското сърце)

Ричард I получава прозвището Лъвското сърце (Coeur de Leon) заради изключителните си бойни способности и смелост. Херцог на Нормандия и граф на Анжу, той се възкачил на трона на Англия през 1198 г., след като победил баща си Хенри II с помощта на могъщата си майка Елинор от Аквитания. Ричард взема кръста през 1188 г., когато чул за успешното превземане на Йерусалим от Саладин. Той събрал средства чрез продажба на официални титли, права и земи на благородника, предложил най-висока цена.

Той заминава за Светите земи през 1190 г. заедно с френския крал Филип II и по-голямата част от военните сили на християнския свят. След като били задържани първо в Сицилия и след това в Кипър, Ричард и Филип пристигнали в Светите земи през юни 1191 г. Обединените сили първо превзели Акре, а след това се преместили към Арсуф, преди да укрепят Аскалон.

Споровете между това кой ще стане крал на Йерусалим ескалират и Филип напуска кръстоносния поход и се завръща във Франция. Ричард продължил, но когато осъзнал, че няма начин да защити Йерусалим, дори и да беше успял да го превземе, той подписал мирен договор със Саладин и се върнал в Европа. Той прекарва последните си пет години, за да си върне трона от брат си Джон и да се бие срещу настъплението на Филип в Нормандия.

9. Спартак – най-добрите войни в историята

Роден в Тракия през 109 г. пр. н. е., Спартак е най-широко известен като гладиатора, който ръководи въстанието срещу Рим по време на Гладиаторската война. Не е известно със сигурност как Спартак е станал гладиатор, но водещата теория е, че той някога се е бил за римската армия, но е дезертирал и е станал крадец. Той бил арестуван и продаден като гладиатор поради силата си.

През 73 г. пр. н. е. той и седемдесет негови събратя избягали от училище за гладиатори близо до Капуа. Те избягали към планината Везувий, където към тях се присъединили местни роби. Неговата армия продължила да расте, докато достигнала 90 000 мъже. Те започнали да сеят хаос в Южна Италия, побеждавайки две римски армии и плячкосвайки всеки град, който срещнат.

Оттам те тръгнали на север към Галия, където Спартак се опитал да освободи хората си, но те отказали да напуснат и тръгнали отново към Италия за още плячка. Спартак е убит в битка при Лукания през 71 г. пр. н. е. и хората му са разпнати. Той е запомнен като легендарен командир не само с успехите си в битка, но и със собствената си смелост, сила и състрадание.

8. Саладин

Известен на западния свят като антигероя на Третия кръстоносен поход, той е почитан в Близкия изток като героя, върнал Йерусалим в ръцете на мюсюлманите. Кюрдският султан е роден през 1138 г. в Месопотамия (сега Ирак) и израства по време на Първия кръстоносен поход. Той е обучен за войник от чичо си Асад ал-Дин Ширкух и в началото на военната си кариера той работи върху обединяването на арабските сили под негов контрол първо в Египет, след това в Сирия и Палестина.

След това той се прицелва в Йерусалим и побеждава крал Ги дьо Лузинян в битката при Хатин. Битката била огромен успех за Саладин, тъй като армията му почти унищожила кръстоносците в Светите земи. Град Йерусалим паднал в ръцете му, когато се споразумял с Балиан от Ибелин, който защитил града след залавянето на Гай. Неговото превземане на Ерусалим повлиява на английския крал Ричард да обедини силите си с френския крал Филип и да тръгне на Третия кръстоносен поход към Светите земи.

Християнските сили се отправили към Аскалон, когато Ричард се разболял и подписал мирен договор със Саладин, който оставил Йерусалим в ръцете на мюсюлманите, стига християните да могат безопасно да направят своето поклонение. Неговото царуване на Йерусалим обаче е краткотрайно, тъй като той умира от треска на 4 март 1193 г. Саладин най-често е признат колкото за своята щедрост, толкова и за впечатляващите си военни постижения.

7. Лейтенант Оди Мърфи

Роден като син на беден тексаски земеделец през 1924 г., Оди става най-награждаваният американски войник през Втората световна война. В опит да се освободи от трудностите си, той се присъединява към армията като редник през 1942 г. След основното си обучение той е изпратен в Казабланка, Мароко, където продължава обучението си. Той действал в Северна Африка, Сицилия, Франция и Германия и се отличавал с бърза мисъл и смелост.

Оди Мърфи унищожава в битка няколко от вражеските картечници за минути. Също така скача върху горящ разрушител на танкове и насочва картечницата си към врага, както и практически сам отрязва германска контраатака от шест танка и 250 пехотинци. За тези прояви на смелост той е получил безброй отличия, включително Медал на честта, Кръст за изключителна служба, две сребърни звезди, Легион за заслуги, две бронзови звезди и три лилави сърца; както и френския Орден на почетния легион и два Croix de Guerre.

Той се завръща в Америка като герой и превръща военната си слава в успешна филмова кариера. С помощта на приятелите си Оди пише автобиография, озаглавена „До ада и обратно“, която по-късно е направена във филм, в който той играе самия себе си. Докато е в командировка, той загива в самолетна катастрофа на 28 май 1971 г. и е погребан в Националното гробище в Арлингтън с военни почести.

6. Миямото Мусаши – най-добрите войни в историята

Най-великият боец ​​с меч на своето време, Миямото Мусаши, известен също като Светеца на меча, е един от най-известните самураи в японската история. Роден през 1584 г. в провинция Харима, Мусаши е отгледан от чичо си в шорейския храм. Когато бил на 13 години, той вече бил спечелил първия си дуел срещу Арима Кигей, ученик от училището за военни изкуства Шинто Рю.

През следващите 16 години той си създава име, като се бие в повече от 60 дуела (включително срещу школата Йошиока и най-известния му дуел срещу Сасаки Коджиро), в които е непобеден. През това време той също се записва в армията на Тойотоми Хидейоши и въпреки че е от страната на губещите, той успява да избяга, пълзейки сред трупове и пиейки от кални локви, за да оцелее.

След войната той насочва вниманието си към преподаването на фехтовка и му се приписва създаването на техниката ниторю, при която се биете с два меча. По-късно в живота си той става майстор художник и писател. Най-известната му писмена работа е Книгата на петте пръстена, която обхваща сбора от неговия опит като боец ​​с меч, включително стратегия, тактика и философия. На 62-годишна възраст Мусаши умира от рак на гръдния кош в пещерата Рейгандо (същата пещера, в която е живял като отшелник, докато пишел Книгата на петте пръстена).

5. Гай Юлий Цезар

Най-великият генерал в историята на Рим, Цезар идва на власт първо като квестор и претор, преди да бъде избран за консул и проконсул през 59 г. пр.н.е. и да организира Първия триумвират с Помпей и Крас. Той се отличавал с ръководенето на кампании в Галия, Британия и Германия, но нарастващата му власт изплашила сената и той бил помолен да разпусне силите си.

Той не само отказал на тази молба, но и тръгнал към Рим. Така започнало избухването на гражданска война, която продължила до декември 49 г. пр. н. е., когато той държал диктатура в Рим в продължение на единадесет дни, докато бил избран за консул. След това Цезар преследвал Помпей в Египет, където живее с Клеопатра няколко години.

При завръщането си в Рим той подобрява условията на живот на своя народ и изготвя сложни планове за консолидиране на империята. През 44 г. пр. н. е. той става диктатор за цял живот, титла, която трае кратко, защото на Мартенските иди (15 март) 44 г. пр. н. е. той е намушкан до смърт от група негови приятели и протежета, включително Цимбер, Каска, Касий и Брут.

4. Ханибал Барка – най-добрите войни в историята

Картагенският генерал Ханибал бил майстор стратег, който разработил заобикалящи тактики. Наречен баща на стратегията от военния историк Теодор Еро Додж, той израства с яростна омраза към римляните. След смъртта на своя зет Хасдрубал, той поема командването на гало-картагенската армия и насочва погледа си към Рим. Ханибал тръгва през пролетта на 218 г. пр. н. е. и си пробива път през Пиренеите и Алпите със сила от 46 000 войници и 37 бойни слона.

Когато бил на римска територия, той опустошил стотици градове, оставяйки пълно разрушение след себе си. Някои от най-големите му победи са при Требия, езерото Тразимен и Кана, като дори обръща някои римски градове срещу враговете си. В крайна сметка Сципион го побеждава в родината му в битката при Зама, след което подписва мирен договор през 201 г. пр.н.е.

След няколко години като суфет той е обвинен от своите политически врагове в заговор със сирийския цар Антиох. При заплахата от римско разследване, Ханибал избягал в двора на цар Прусий от Витиния, където се отровил, преди римляните да успеят да го принудят да се предаде.

3. Сун Дзъ

Китайският генерал Сун Дзъ е автор на първата и най-сложна книга за военна теория, писана някога, Изкуството на войната. Въпреки че не се знае много за човека, общоприето е, че той е бил завършен генерал, който е служил на владетеля в периода на Воюващите държави през 4-ти век пр.н.е. По това време той написва Изкуството на войната, която обхваща логистиката, шпионажа, стратегията и тактиката с дълбока зависимост от философията.

Основните моменти, върху които се набляга, са високата цена на войната, непредсказуемостта на битката, връзката между политическата и военната политика и неефективността на установяването на твърди и бързи правила. Не само е повлиял на азиатското военно мислене от векове, но също така е формирал основата на военните стратегии на Наполеон, Мао Цзедун, генерал Норман Шварцкопф младши и Хенри Кисинджър. В по-нови времена Изкуството на войната е приета от студенти по бизнес в Токио, Ню Йорк и Лондон като текст за бизнес стратегия.

2. Леонид I – най-добрите войни в историята

Най-известен с героичната си последна битка в битката при Термопилите, ранните години на Леонид почти не са документирани, въпреки че легендата разказва, че той е потомък на Херакъл. Неговото царуване започва някъде около 490 г. пр. н. е. и той споделя контрола с Леотихид, както е спартанският обичай на времето. Персийската армия, водена от цар Дарий, завладява Гърция близо десет години, когато Леонид става цар.

Когато Дарий умира през 481 г. пр.н.е., синът му Ксеркс продължава експанзията на баща си в гръцката континентална част. В опит да спре настъпващата армия по пътя им, Леонид (въпреки предупрежденията на Делфийския оракул, който съобщил за смъртта му) отива да посрещне Ксеркс със 7000 войници, включително прочутите 300 спартанци, при прохода на Термопилите. Ксеркс изпраща вълна след вълна от войски, включително неговите Безсмъртни, които на свой ред са избити от гърците.

След няколко дни битка гръцки предател казал на Ксеркс за планинска пътека, която може да използва, за да заобиколи врага си. Леонид научава за предателството и изпраща повечето от хората си, като запазва само 300-те спартанци, които съставляват личната му гвардия. 300-те души на Леонид храбро се бият с настъпващите перси до последния им човек. Леонид бил убит и тялото му било обезглавено и разпънато, което само разгневило събратята му спартанци. Те прогонили персите от Гърция няколко месеца по-късно в битката при Платея.

1. Александър Велики

Може би един от най-великите пълководци на древността, завоеванията на Александър Велики разширяват македонското царство от Гърция до Индия – почти целия известен свят по онова време. Роден през 356 г. пр.н.е., ранните му години са прекарани под ръководството на философа Аристотел. Ранната му военна кариера преминава в освобождаването на Гърция от хватката на персите.

Оттам той се премества през Сирия, Египет (където основава град Александрия) и Мала Азия преди окончателното завладяване в Индия. След това той се върнал на запад и започнал да се подготвя да нахлуе в Арабия, но преди да успее да постигне това завоевание, той се разболял и починал през юни 323 г. пр.н.е. По време на неговото управление, загубите на войските му в сравнение с тези на враговете му били значително по-малко, най-вече поради бързото му тактическо мислене и любовта му към мъжете, които се биели под негово ръководство.

#БОНУС – Генерал Владимир Вазов – най-добрите войни в историята

На 2 март 1917 г. генерал Владимир Вазов е вече в щаба на плевенската дивизия и се залавя да проучи в детайли цялата му поверена позиция в Дойран. Проучването му продължава един месец. Започва укрепване на позицията като дължината на окопите в цялата система е над 100 км. и самите окопи са оградени с телени мрежи. Изгражда се система от тунели и скривалища под земята, засилени с железобетон, за да се даде сигурно убежище под разрушителния неприятелски огън.

Враговете са не само отблъснати а и обърнати в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно: „ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“

Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно: „ В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.“

В Лондон през 1936 г. е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов, тогава кмет на София. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни воиника и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Тази победна битка при Дойран – се изучава във всички военни академии. Бъдете горди българи, не забравяйте, че ние колкото и да сме малки, сме се били срещу държави от Великите сили, и сме ги побеждавали нееднократно!

Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!

Източник и снимки: toptenz.net / pinterest.com / bulgarianhistory.org