10-те най-лоши години в човешката история – топ 10 класация

10-те най-лоши години в човешката история – избирането на най-лошите години в човешката история не е лесна задача. Повечето от тях са без документи и са изпълнени с невероятно лоши неща. Изминахме дълъг път от годините на гладуване и от опустошеното от войни ранно минало. Като че ли по някакъв начин успяхме да изградим работеща цивилизация въпреки всичко, което природата ни е хвърляла през вековете.

За годините, за които имаме рекорди, не е толкова трудно да изберем най-лошите времена за нашата цивилизация. Времена, когато всичко изглеждало изгубено. Без да се вижда надежда нито поради природните бедствия, нито поради глобалните пандемии. Нито поради причини, причинени от човека, като финансови кризи или война.

Тези най-лоши години в записаната история ни напомнят за крехкостта на човешкия прогрес и развитие. Те служат като свидетелство за способността ни като вид да се изправим независимо от трудностите.

10. 1315-та година

Годината 1315 може би е преминала под радара на повечето историци, отброяващи най-лошите времена в човешката история. Ситуацията не е била глобално явление, но за жителите на Европа това наистина било едно от най-лошите времена да бъдеш жив. Това било началото на може би най-тежкия глад в европейската история по отношение на съотношението на засегнатото население. Този период е бил предизвикан от проливни, почти библейски дъждове и наводнения в целия континент. А те сериозно засегнали производството и транспорта на храни.

Нивата на производство вече изоставали значително от необходимото за поддържане на броя на хората, които зависели единствено от земеделието, за да оцелеят. Въпреки че това било проблем в повечето части на Европа, най-лошите последици от глада се усетили на териториите, които сега са Великобритания, Франция и Германия. Докато оценките варират, записите показват, че някъде между 10-25% от населението на континента е било намалено директно поради глада.

Гладът също така донесъл изолирани, но опустошителни огнища на болести в селските райони. Около 10% – 15% от населението се разболяло от болести като пневмония, бронхит и туберкулоза, причинени от силното недохранване. Макар че било нищо в сравнение с разрушенията, причинени от Черната смърт едва 30 години след това, този период все още бил един от най-тежките сривове на населението в европейската история.

9. 1816-та година – 10-те най-лоши години в човешката история

Годината e 1816-та, която познаваме като „годината без лято“. Може да не е много в сравнение с другите лоши години в този списък, но е достатъчно лоша, за да заслужи място тук. Някои изследвания сочат като основна причина изригването на връх Тамбора през 1815 г.

Това е най-голямото вулканично изригване на планетата за последните 10 000 години. В резултат на това времето започнало да се охлажда до началото на 1815 г. Въпреки че може никога да не разберем точно какво го е причинило, знаем, че средната глобална температура се е понижила с около два градуса.

Това довело до много изолирани, но свързани събития в Северна Америка и Европа. В Нова Англия пропадането на реколтата, причинено от захлаждането, довело до преместване на голяма част от фермерите на запад, променяйки трайно демографската структура на страната. В Европа необичайно студеното лято довело до повсеместен провал на реколтата от картофи. И в резултат на това имало повсъвместен глад, а освен това последиците са и едни от най-тежките епидемии от тиф в историята.

Имало спорадични случаи на хранителни бунтове и в други европейски страни, но за щастие това не продължило дълго време. Мрачното настроение на годината оттогава е увековечено в доста литературни произведения. Романът „Франкенщайн“ на Мери Шели например е бил пряко вдъхновен от тъмното и мрачно небе, на което била свидетел по време на ваканцията си в Швейцария по това време.

8. 1600-та година

Трудно е да се определят точните причини, тъй като имаме малко исторически записи от това време, за да кажем със сигурност. Но 1600-та година е началото на едни от най-лошите времена в човешката история. Това било Малката ледникова епоха, която вероятно започва с изригването на вулкана Уайнапутина в Перу през 1600 г.

Това довело до необичайно студено време в много региони по света, включително Китай, Корея, Япония, почти цяла Европа, както и части от Африка и Америка. За разлика от много други периоди в тази класация, този прецедент бил разпространен почти в целия известен свят по това време и продължил десетилетия, причинявайки широко разпространени социални сътресения и страдания.

Този глобален спад в температурите щял да бъде в основата за всички бурни събития от 17-ти век по света. Това предизвикало драматично понижаване на летните температури в Китай. А това от своя страна довело до широко разпространена загуба на реколтата и епидемии в цялата страна. В крайна сметка се стигнало до падането на династията Мин през 1644 г. поради селски бунт, подхранван до голяма степен от широко разпространения недостиг на храна и социални вълнения. Същото се случило и в други части на Азия. Корея например загубила 20% от населението си от разразилата се суша през 1670 г.

Необясними загадки от древен Египет – Топ 10 класация

В Европа имало слани през летните месеци, разпространени почти през целия век. Това довело до бунтове, огнища на инфекциозни болести и глад, които в крайна сметка се превърнали във война и социални сътресения, невиждани през относително проспериращите години от последните няколко века. В Ирландия гражданската война и гладът довели до над 500 000 жертви в продължение на почти десетилетие през 1650-те. В Русия тези години са записани като „Великият глад“, като според някои оценки 10 милиона руснаци са преки или косвени жертви на глада.

Това бил и векът на Тридесетгодишната война в Европа, може би един от най-бруталните религиозни конфликти в човешката история. Те били пряко подхранвани от трудностите на глада и ненормалните температури на ледниковия период. Като цяло оценките показват, че болестите, войните, глада и гражданските войни, причинени от това глобално охлаждане, са довели до смъртта на около една трета от известното населението на света по това време.

7. 536-та година – 10-те най-лоши години в човешката история

Изборът на най-лошата година в историята, въпреки най-добрите ни изследвания, е субективно усилие. Много години в тази класация може да са били само една година в дълга поредица от лоши времена или дори десетилетия в някои случаи. Според един историк от Харвард, специализиран в средновековната история, на име Майкъл Маккормик, обаче, ние имаме единствен, окончателен отговор на въпроса „коя е най-лошата година в историята“. Отговорът е 536-та година.

Това било началото на мистериозна мъгла. Тя потопила Европа, Близкия изток и големи части от Азия в непрекъсната, 18-месечна мъгла, причинявайки почти постоянно затъмняване на слънцето през целия период. Температурите паднали с до 2,5 градуса по Целзий, което било началото на най-студеното десетилетие от поне 2300 години. Периодът бил белязан от летни слани и сняг на места в Китай и други части на Азия. Те причинили ужасно ниски добиви и болести, както и широко разпространен глад в европейски региони като Ирландия.

Ако това не било достатъчно, само няколко години по-късно през 541 г. цели части на Европа били засегнати от чумата на Юстиниан. Тази бубонна епидемия от чума, кръстена на византийския император по онова време е една от най-смъртоносните язви в историята. За капак ситуацията се влошава от продължаващата Готическа война, която ще отнеме живота на над 100 милиона души в цялата империя.

Въпреки че може никога да не разберем точните причини за този период на широко разпространена чума, война и глад, някои скорошни изследвания показват, че масивно изригване на вулкан в Исландия може да е една от възможните причини. Каквато и да е причината, 536-та година ще влезе в човешката история като началото на едни от най-лошите времена за човечеството. Ще минат векове, преди най-тежко засегнатите региони да успеят напълно да се възстановят напълно.

6. 1918-та година

Испанският грип от 1918 г. може и да не е най-тежката пандемия в историята. Макар че в комбинация с Първата световна война и социалните и политически катаклизми през годините след нея, това определено било началото на едни от най-лошите времена да бъдеш жив.

Въпреки че точните цифри вероятно никога няма да бъдат изчислени напълно, чумата причинила приблизително 50-100 милиона смъртни случая по света. Това далеч надминава общия брой на смъртните случаи и в двете световни войни, взети заедно. Този грип продължил 15 месеца и засегнал почти всяка голяма държава по това време на три вълни, всяка по-смъртоносна от предишната.

10 невероятни подводни градове от целия свят – Топ 10 класация

Най-лошото при този грип е скоростта на разпространение. Докато Черната смърт се разпространявала в продължение на десетилетия в многобройните си изолирани вълни по света, испанският грип поразил хората само за 15 месеца.

Годината също така бележи началото на десетилетия на вълнения за голяма част от света. Отчасти подхранвани от опустошението на пандемията и отчасти от събитията в Руската империя. По време на Руската гражданска война, народното въстание успешно свалило императора. Това вдъхновило безброй антиимпериалистически и антиколониални граждански войни по света, които в крайна сметка ще оформят света за години напред.

5. 1929-та година – 10-те най-лоши години в човешката история

Що се отнася до сривовете на пазара, крахът на Уолстрийт през 1929 г. следва подобен модел на всички други финансови сривове, които са се случвали преди или след това. Подхранван от прекомерни спекулации с пазарни активи, които просто не отразяват реалността на място – особено в САЩ – както и приток на евтини кредити от финансовите институции, позволили на балона да расте все повече. Докато не се спукал накрая, за да даде пример за това как световните пазари имат начин да се коригират.

Това, което го отличава от всички други сривове обаче, е мащабът на изтриването и мащабът на последствията, които последвали. Рецесията, която последвала, била най-голямата рецесия в историята за развития свят. Според някои оценки безработицата нарасна до над 20% само в САЩ през годините след срива, а БВП спаднал с над 30% през пиковите си години. Тази рецесия задминава следващата най-голяма рецесия в историята – тази от 2007-09 г. – с голяма преднина.

Голямата депресия, както оттогава стана известна в популярното пространство, предизвика много от най-лошите събития на 20-ти век. Дори не говорим за нейните преки последици, като масовите лишения и годините на трудности, пред които са изправени хората в почти всяка индустриализирана икономика по света.

Рецесията, съчетана с бързо изчерпващи се ресурси в наскоро индустриализираните икономики като Германия и Япония, подхрани предстоящия възход на крайни националистически и популистки идеологии, проправяйки пътя за широко разпространените разрушения и страдания от Втората световна война – най-големият глобален военен конфликт в история.

4. 2020-та година

Макар че може да е твърде рано, 2020 г. със сигурност беше една от най-лошите в живата ни памет. По-голямата част от света прекарва времето си затворена вкъщи поради К0вид п@ндемията. Това е една от най-трудните п@ндемии в историята, не само заради смъртните случаи, а и заради последниците за хората. Коя е най-лошата част? С опустошителното възраждане на вируса в много страни по света, което се случва в момента, изпитанието може далеч да не е приключило още.

По отношение на числата е доста лесно да се каже, че 2020 г. ще бъде една от най-лошите години в историята. До момента огнището е заразило малко по-малко от 160 милиона души по целия свят, а над 3,2 милиона вече са починали. Въпреки че това може да не изглежда като огромни цифри, като се има предвид днешното глобално население, трябва да отбележим, че числата нарастват все още. Все още отчитаме много смъртни случая от епидемията всеки ден.

Що се отнася до икономическото му въздействие, много експерти – включително МВФ – вече нарекоха рецесията, причинена от пандемията, като най-тежката след Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Много страни отбелязват рекорден спад в БВП, който не се наблюдава от 19-ти век насам. Въздействието е най-остро в икономиките, до голяма степен зависими от световната търговия и финанси.

3. 1943-та година – 10-те най-лоши години в човешката история

Макар че би било изключително неточно да се избере най-лошата година от Втората световна война, без съмнение 1943 беше годината, когато се случиха някои от най-лошите събития от войната.

От една страна, това беше пика на Холокоста. До края на пролетта на същата година геноцидът вече е отнел живота на около 1,3 милиона еврейски затворници от цялата територия, контролирана от нацистите. Това беше и годината, в която Йозеф Менгеле – най-скандалният от всички нацистки учени, отговорен за някои от най-нечовешките експерименти върху затворниците – беше назначен в Аушвиц, като започна вероятно най-лошата фаза на Холокоста досега.

От другата страна на света в Индия се случваше друго по-малко известно, но също толкова опустошително събитие. Бенгалският глад от 1943 г. – причинен от британските сили, отклоняващи огромни количества хранителни ресурси от региона, причинил смъртта на близо 3 милиона души, което го прави едно от най-лошите хуманитарни бедствия от цялата война.

Годината беше и кулминацията и пикът на битката при Сталинград. Това е най-голямата и кървава битка в човешката история по отношение на цифрите. Там загиват над 2 милиона военни и около 400 000 цивилни до края на войната. Макар че това е повратната точка за съюзническите сили, човешката цена на тази единична битка била огромна, както за Германия, така и за Съветската империя.

2. 1492-та година

Пристигането на европейците в Северна и Южна Америка често се обсъжда като едно от най-опустошителните събития за населението на континента и е точно така. Повечето от нас обаче не осъзнават цифрите, за които говорим тук, тъй като повечето оценки са явно преувеличени или занижени, което прави всичко трудно за вярване.

Ако погледнем скорошно проучване, става ясно, че 1492 е годината, когато Христофор Колумб за първи път акостирал някъде в Карибите. Така проправил пътя за колонизацията на Америка, бележейки началото на една от най-лошите периоди за човечеството. Направено е проучване от изследователи от Лондонския университет през 2019 г., в което се установява, че предколумбовото население на континентите е близо 60 милиона.

Загадъчни древни изобретения без научно обяснение – Топ 10

До началото на 17-ти век този брой ще бъде намален с около 56 милиона, тъй като целият регион бил опустошен от десетилетия на войни и болести, срещу които местното население нямало имунитет (едра шарка, бубонна чума и грип). Също така една от причините е намаляването на обработваемата земя поради чуждото нашествие, а по-голямата част от населението все още разчитало на земеделието за препитание.

Като дял от глобалното население, това е най-голямото намаляване на човешкото население в историята, тъй като съставлява близо 10% от всички хора, живеещи в света по това време. За сравнение, второто най-унищожително събитие – Втората световна война, намалило глобалното население с 3%.

Въздействието на това абсолютно унищожение на местното население на Америка било толкова огромно, че дори повлияло на глобалните метеорологични модели. Тъй като броят на хората, работещи във ферми, бил намален с толкова огромна степен, че цялата тази област скоро била възстановена от природата. В съчетание с гореспоменатото изригване на Уайнапутина в Перу, това предизвикало спад в температурите по целия свят в началото от 17-ти век, причинявайки глад, огнища на болести и социални вълнения от Европа та чак до Китай и Япония.

1. 1347-та година – 10-те най-лоши години в човешката история

Има причина Черната смърт да се появява в почти всяка класация с най-лошите времена в човешката история. Освен огромното човешко страдание, наблюдавано от хората, преживели изпитанието, въздействието му върху бъдещето било огромно. В много отношения чумата оформила съвременния свят такъв, какъвто го познаваме.

Причинена от бубонната чума – която вече била убила милиони и хвърлила цели части на Европа в хаос още през VI век под формата на Юстинианова чума – Черната смърт се появява отново в Европа през 1348 г. Докато появата й на континента е все още е въпрос на дебат, някои изследвания показват, че това е дошло чрез умишлена биологична война, водена от монголите по време на обсадата на Кафа през 1346 г., което води до началото на чумата през 1347 г.

Най-великите умове на всички времена – Топ 10 класация

Въпреки че може би никога няма да узнаем това със сигурност, това, което знаем, е абсолютното унищожаващо въздействие, което болестта е оказала върху европейското население. Според някои оценки чумата убива над 50 милиона души, което било около 60 процента от населението на целия континент по това време. Това не означава, че трагедията е ограничена до Европа. Има спорадични съобщения за болестта, която унищожава цели села и градове в източните региони като Персия и Китай. Благодарение на монголските завоевателни войни в почти целия регион на Азия и Близкия изток по това време обаче записите от тази епоха са оскъдни и предимно ненадеждни.

Докато пикът на епидемията е продължил около шест години, епидемията не е приключила напълно още много векове напред. Изолирани, но ужасяващи случаи на възобновяване се съобщават в цяла Европа до 17-ти век. Чумата имала широкообхватно въздействие върху политиката и социалния ред на континента, някои от които дори могат да бъдат наречени „положителни в ретроспективна перспектива“. Въпреки че за тези, които са били свидетели от първа ръка, това наистина било едно от – ако не и най-лошите времена да си жив в човешката история.

Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща!

Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:

Източник и снимки: toptenz.net / pinterest.com