правим нещата

Мистериозни реликви от древните цивилизации – Топ 10 класация

Мистериозни реликви от древните цивилизации – всички ние знаем по нещо или сме запознати с религиозните реликви от древните времена. Тези религиозни реликви, намерени по целия свят, наистина представляват основна част от нашето споделено човешко наследство. Чуваме думата „реликва“ и първите неща, които ни идват на ум обикновено са почитани физически останки или специфични исторически предмети. Тези предмети могат да бъдат свързани с християнството (до голяма степен благодарение на филмите за Индиана Джоунс например). Както и с другите религии по света. И така, да видим кои са тези мистериозни реликви от древните цивилизации: 10. Големият Шигирски идол През 1894 г. златотърсачи, проучващи торфища близо до руския град Екатеринбург, се натъкват на нещо странно – масивна издълбана дървена статуя, дълга над 5 метра. Установява се, че внимателно шлифованата колосална статуя има разпознаваеми човешки лица. Също така има ръце както отпред, така и отзад, а също и геометрични линии и други интересни дизайнерски характеристики. Устата на тази статуя с човешка глава стои отворена на буквата „о“. След откриването си и след повече от век, статуята е изложена като новост в музея в Екатеринбург. За тази древна статуя се смята, че е на няколко хиляди години. През 2018 г. бяха обявени доста любопитни подробности. Статуята е била изсечена от едно единствено дърво – лиственица, като се изчислява, че е изсечена преди 11 600 години, около края на най-новата Ледена епоха. Правилното датиране на статуята е разбило на пух и прах повечето от често срещаните схващания около праисторическото изкуство, оставени от ловци-събирачи, датиращи от ледниковия период. Въпреки че не можем да знаем със сигурност какво е изобразено, никога не бива да подценяваме хората, които са го издълбали. Те са разполагали с необходимите ресурси и умения, включително много точното възприемане на света. 9. Картата на Пири Рейс Картата на Пири Рейс е открита в библиотеката на двореца Топкапъ в Истанбул от германски историци през 1929 г. Нарисувана е върху кожата на газела и е датирана с точност до 1513 г. Картата е била направена от Пири Рейс, виден адмирал на тогавашния турски флот. В анотация Пири Рейс отбелязва, че картата е изградена около информацията, която той е намерил на няколко други по-стари карти – испански, португалски и арабски, дори някои от тях са били изготвени от изследователя Христофор Колумб. Оцелелите фрагменти от картата изобразяват различните части на света, както е изглеждало на създателите на карти около 15 век. Картата включва всички открити досега континенти, но идва с една загадка: тя изобразява северното крайбрежие на Антарктида през долния му участък, който според историците не е бил открит до 1773 г. По отношение на сложните материи континентът е ясно свързан на юг с Америка и тя не е покрита с лед, както през последните 6000 години. Няколко историци твърдят, че представянето на Антарктида е надеждно и че следва оформлението на континента, преди да се покрие с лед. А това е доста любопитно как изобщо е възможно да бъде направено през 15-ти век! 8. Скулптурата на „Постещия Сидхарта“ Скулптурата на постещия Сидхарта, известна още като постещия Буда, датира от втори или трети век пр.н.е. Този изключителен пример за арт произведения е открит в Сикри, Пакистан, през 19-ти век и продължава да бъде един от най-забележителните артефакти от класическия период на Пакистан. Скулптурата изобразява изключителна степен на детайлност, която включва детайлни релефи, ръце, подмишници, ребра и дори вени. По принцип, скулптурата трябва да се нарича „Постещия Бодхисатва“, тъй като представлява събитие, което се е случило много преди просветлението на Буда. По време на духовното си пътуване Сидхарта търсел разнообразни самоотричащи се ритуали, включително 49 дни медитация и никаква храна. Обаче заприличал на жив труп. В крайна сметка той осъзнал, че знанието и дълбочината на разбирането, а не физическото лишаване, ще доведат до неговото просветление. Скулптурата е представена в музея в Лахор в Пакистан през 1894 г., където може да бъде намерена и до днес. 7. Небесният диск от Небра Небесният диск от Небра породи доста противоречия. От иманярите, които първоначално са открили обекта с металотърсачи, до последвалите съдебни процеси и продължаващия спор между археолозите. Независимо обаче дори и от претенциите за отмъщение, дискът остава един от най-известните праисторически реликви в Германия. Много учени вярват, че това е най-старото познато точно изображение на космоса. Най-вероятно това е астрономически инструмент за измерване, който е бил използван като древен астрономически часовник за изчисляване на времето за засаждане и прибиране на реколтата. Предполага се, че реликвата е била открита през 1999 г. близо до Небра, Германия, от иманяри, които са се опитали да я продадат на дилъри на черния пазар. Поради многобройните противоречия в разказите на иманярите как точно е получен артефактът, историците продължават да изследват точния му произход и история и до днес. Смята се, че е от бронзовата епоха, преди около 3500 години. В крайна сметка небесният диск е конфискуван от служителите на реда, представящи се за дилъри, и иманярите са били изправени пред правосъдието. Днес тази древна реликва е изложена в Държавния музей на праисторията в Хале. 6. Самолетите от древността – мистериозни реликви от древните цивилизации Нормално е да се открият необясними артефакти в Египет. Но точно като известната птица от Сакара, в Централна и Южна Америка са открити няколко реликви, имитиращи конструкции на самолети. Артефактите от Кимбая са открити в Колумбия. Цивилизацията (културата) Кимбая създава многобройни предмети, които представляват съвременни самолети от чисто злато. Изглежда, че някои от тези реликви дори имат подробни задни крила и витла, което кара мнозина да предполагат, че древните колумбийци може да са схванали концепцията за аеродинамика и че тези реликви могат да бъдат умалени модели на действителни самолети или планери от някакъв вид. Наличието на толкова много паралели със съвременните самолети подкрепя теорията за „артефакти не на място“, популярна от различни псевдоархеолози и теоретици на древни извънземни, които твърдят, че предметите изглеждат твърде сложни за Кимбая. Въпреки че цивилизацията Кимбая е създала множество различни видове златни артефакти (над 120 всъщност), вниманието на широката общественост остава съсредоточено върху тези, които се смята, че са твърде напреднали за тяхната цивилизация. 5. Нефритените дискове Нефритените дискове, известни още като би дискове, са кръгли сплескани

Как да направим разсад за домати в домашни условия

Как да направим разсад за домати в кофички през зимата – обикновено през месец Февруари можем да засеем семената от ранните домати, които ще пресадим в парника след 30-50 дни, в зависимост от избрания сорт. Можем да се ориентираме по описанието в опаковката на семената за нужното време. Но този период може да бъде удължен – от последната десетдневка на Януари, та чак до първата десетдневка на Март. Всичко зависи от нашите цели, региона на засаждане и климатичните особености на годината. Сега ще разгледаме как сами да си направим разсад от домати. Не е сложно, но си има изисквания, които трябва да спазваме. А след като оберем първите узрели домати от парника, ще бъдем изключително доволни от нашите усилия. Защото от домашно отгледания домат няма по-вкусен! Доматите се нуждаят от топлина и светлина. Обикновено семената поникват в рамките на 1 седмица. А веднага след като доматените семена покълнат и се покажат от почвата, трябва да ги преместим на ярка светлина. И така, да видим как се отглежда разсад за домати? Как се прави разсад за домати в домашни условия Като първа стъпка имаме нужда от семена и от контейнери с почва. Не е препоръчително да използваме семена за домати от хибридни сортове. Вариант реколтата да е същата, няма. Ако вече сте закупили семена за хибриди ги използвайте, но не събирайте семена от тях за нова реколта домати. Важно е и семената, които ще използвате да са с голяма кълняемост. Преди засаждане се препоръчва семената да се третират с препарати, предпазващи от вторични инфекции в почвата. Добре ще бъде да намерите семена от старите български сортове домати, които са се доказали във времето. Ако са и сертифицирани, още по-добре. След като изберете подходящите семена, те трябва да бъдат обеззаразени. Най-лесният и най-разпространен начин е – в продължение на 15 минути потопете семената в 1% разтвор на калиев перманганат (1 гр. на 100 мл вода), а след това изплакнете и подсушете. Почвата също е важна за разсада от домати Почвата също трябва да бъде стерилна, като се препоръчва торово-почвена смес, представляваща 2 части песъчливо-глинеста почва плюс 3 части пресят, добре разложен оборски тор. Разбира се, може да си купите почва от магазина, която да е с гарантиран произход. Почвата трябва да е рохкава и влажна. Подходяща почва за разсад от домати може да направите по следния начин – смесете в равни части пясък, хумус и компост, а след това добавете дървесна пепел в съотношение почва:пепел – 10:1. След като вече сме готови със семената и почвата, трябва да направим следното нещо. Изсипваме в правоъгълна или кръгла саксия по-голямата част от почвата. Поливаме внимателно и изравняваме почвата. След това насипваме (нахвърляме) семената от доматите, като внимаваме да имат поне 1 пръст разстояние между тях. Насипваме от 1 пръст почва отгоре и пак леко изравняваме почвата. Поливаме внимателно с още малко хладка вода. Захлупваме саксията с найлон или стъкло отгоре и оставяме на място с непряка слънчева светлина в някоя отопляема стая. След около седмица нашите семенца трябва да се покажат над повърхностния слой почва. Когато това стане, махаме найлона и преместваме саксията на някой прозорец, за предпочитане с южно изложение. Сега вече трябва да следим за влажността и за ежедневното обръщането на саксията, за да не се наклони на една страна доматения разсад. Как да поливаме разсада от домати – как да направим разсад за домати Как се полива младия разсад от домати? Младите растения трябва да получават достатъчно количество влага, но не трябва да допускаме преовлажняване или пресушаване на почвата. На етап поникване, режимът на влага се поддържа благодарение на покритата със стъкло или найлон саксия. След като вече сме махнали покритието, след самото покълване, трябва да следим за влажността по-често. Да уточним обаче, че премахването на покритието след появата на пониците не е необходимо да стане веднага. Може контейнерът периодично да се открива, давайки възможност на разсада да се адаптира към новата среда. След 1-2 седмици премахваме напълно покривните материали. С растежа на разсада и увеличаването на температурния режим се изисква по-честа поливка, защото почвата започва интензивно да поглъща и изпарява вода. Навлажняването на разсада трябва да става в корените без да се мокрят зелените части. Водата трябва да е престояла и темперирана (+22°С). Първите 27-30 дни след поникване на разсада над повърхността на почвата се правят три-четири поливки. Първата се прави след появата на пониците. Втората и третата редуваме през около 10 дни, но в зависимост от слънчевото греене и температурата в стаята. Последното поливане правим ден преди пикирането (ако е предвидено такова). Температурен режим и торене – как да направим разсад за домати Някой опитни градинари практикуват следния температурен режим: Няма да е грешка да държите разсада и на по-топло, но както казахме преди всичко зависи от слънчевото греене, поливането с вода, сорта на доматите и т.н. Не трябва да държите разсада от домати на прекалено топло, защото по този начин стеблата ще станат прекалено високи и тънки, което е проблем за бъдещото развитие. Също така не трябва да имате работещ радиатор под прозореца, на чийто перваз ще поставяте саксията с разсада. Относно торенето, в началото няма нужда да торите с нищо. След като се появи обаче втория чифт от истински листа, то тогава се препоръчва еднократно или двукратно торене. Първите два листа се наричат „семенни листа“, а следващите листа се наричат „истински листа“. Използвайте водоразтворим тор, който е подходящ за целта. Торенето не е задължително при отглеждането на разсад. А ако предварително сте направили богата на хранителни вещества почва, то изобщо забравете за торенето на разсада. Добре отгледаният и здрав разсад от домати трябва да бъде с тъмнозелени листа и с хубави и дебели стебла. Как да се грижим за доматите в нашата градина Как се пикира готовия разсад от домати Как се премества готовия разсад от домати в кофички? 7-12 дни след появата на истинските листа е време да пресадим разсада от домати. За целта трябва да извадим всички стръкчета домати и да ги засадим по единично в малки съдове. Най-често се използват празни кофички от кисело мляко, които са много подходящи за целта. Също така

За нас

Категории