Невероятните защити на древните замъци – топ 10 класация
Невероятните защити на древните замъци – топ 10 класация. Когато си представяте живописен средновековен пейзаж, е почти невъзможно да не визуализирате и замък някъде на заден план. И макар да е вярно, че различни видове укрепления съществуват от древни времена, замъците се появяват през средновието. Но това, което повечето хора не знаят за средновековните замъци – особено тези в Европа – е, че те обикновено са били частни укрепени резиденции за местни феодали или благородници. В зависимост от обстоятелствата тези замъци са изпълнявали както отбранителна, така и нападателна роля. Както и административни и битови функции. От само себе си също трябва да се разбира, че замъците са действали и като символи на статус, излъчващи сила в региона. Сега ще разгледаме десет невероятните защити на древните замъци от цял свят. 10. Естествена защита Едно от най-важните неща, които трябва да имате предвид при изграждането на замък, е изборът на място. А мястото е трябвало да се възползва от възможно най-много природни дадености. Трябвало е да затрудните много врага, опитващ се да ви обсади. Изграждането на укрепление на високо място винаги е било добра идея. Не само увеличава височината на стените по отношение на вражеската армия, но също така ги принуждава да атакуват нагоре. А това ги забавя и затруднява. И прави почти невъзможно приближаването на обсадно оборудване. Замъците Мот и Бейли са едни от най-ранните примери за замъци в истинския смисъл на думата. Те са били популярни през 11-ти век, особено във Франция и нормандска Англия. Крепостта, която била основният защитен елемент на замъка Мот и Бейли – и домът на местния лорд – била разположена на върха на стръмен хълм. Друго чудесно място за изграждане на замък било до река, особено до завой на река. Това осигурявало естествена защитна система, която можело да бъде изкуствено разширена, за да заобиколи целия комплекс на замъка. Построяването на остров в средата на езеро имало същия ефект. Тези видове замъци, построени до реки или езера, също имали допълнителната полза от осигуряването на постоянен източник на прясна питейна вода. Замъците, построени на високи хълмове, често имали невероятно дълбоки кладенци, за да имат източник на вода вътре в стените. 9. Рустикирани стени – невероятните защити на древните замъци Рустикацията се отнася до строителни камъни, които са оставени груби и необработени върху външната страна на стената. В продължение на много години историците спорят защо някои от старите зидари са правили това. Първоначално се смяташе, че рустикацията е просто техника за спестяване на време и разходи за строителство. Някои дори спекулират, че това е придало на крепостта по-заплашителен вид. И докато това определено било от полза, оказва се, че то има и по-отбранителна цел. Историците са открили, че рустицираните каменни стени са много по-добри в разсейването на енергията на високоскоростни снаряди като тези, изстрелвани от катапулт, требюшет или друга древна или средновековна артилерия. Неравната повърхност на рустицираните камъни възпрепятства директното предаване на енергията на снаряда в стената. Подобно е донякъде на начина, по който работи раздалечената броня на съвременните танкове. Рустикираната зидария предшества Древен Рим. Тя е била използвана за стените на много замъци до разпространението на барута и оръдията. 8. Бойници Бойниците са каменни защитни конструкции, изградени върху каменни или тухлени стени. Те са с различна форма. Целта на бойниците е да осигурят на защитниците на стената отвори за стрелба по нападателите, разположени в основата на стената. Те имат подобни на прозорци отвори, за да изстрелват стрели, както и дупки в пода, за да хвърлят камъни или други снаряди по вражеските войници. Без тези защитни бойници защитниците не могат да стрелят скрито по врага. Въпреки че изискват по-сложно ниво на инженерство и по-високи разходи, бойниците са постоянни. Те не могат да бъдат запалени и са устойчиви на арбалетни изстрели и дори по-тежки артилерийски снаряди. През 19-ти и 20-ти век, когато военните действия се промениха значително, бойниците били използвани единствено за декоративни цели, както се вижда в архитектурния стил на готическото Възраждане. 7. Назъбвания и процепи Ако си представите стена на средновековен замък, има вероятност да я видите назъбена. Тези форми се използват от древни времена, като най-ранният известен пример е дворецът Мединет-Абу в Тива в Египет. Те също присъстват на Великата китайска стена и много други укрепления. Зъбците се състоят от мерлони, които са издатините на върха на стената. Кренелите са изрязаните части между мерлоните. Въпреки че не изглеждат така много на пръв поглед, те осигуряват отлична защита за защитаващите се войници. Те използвали мерлоните, за да се скрият отзад, докато стрелят със стрели, арбалети или хвърлят камъни през кренелите. Назъбванията не са били често изграждани от вътрешната страна на стената в случай, че врагът успее да ги прехвърли и да ги използва срещу защитниците. Някои средновековни замъци дори са имали мерлони с вградени процепи за стрели за допълнителна защита. Изобретяването на прорезите за стрели се приписва на Архимед по време на обсадата на Сиракуза през 214–212 г. пр.н.е., но има вероятност те да са много по-стари от това. И въпреки че са били използвани от древните гърци и римляни, те са били въведени отново едва в края на 12-ти век от норманите. 6. Силно защитени порти – невероятните защити на древните замъци Портите са естествена слаба точка във всяко укрепление. А работата на защитниците е да подсилят всяка такава слабост възможно най-добре. В крайна сметка те са дупка в стената и имат някои от най-тежките защитни елементи в целия комплекс на замъка. Също така е важно да се отбележи, че това не са просто обикновени порти, а врати. В много случаи било предизвикателство дори да се доближиш до вратата като нападател, особено с таран. В зависимост от замъка, ще имате пълен с вода ров или дълбок ров с подвижен мост. Като алтернатива ще намерите стръмна или остра пътека, водеща до портата, което затруднява, ако не и невъзможно, приджижването с таран. Повечето врати също така били оборудвани с две странични кули, осигуряващи по-добър ъгъл на портата. Това позволявало на стрелци с лък и арбалет да стрелят по врага точно до портата. Точно над портата били поставяни решетки, за да хвърлят камъни върху нападателите. Основната характеристика на
