Астрофизици твърдят че Земята е жива и има собствен ум. Има хора, които вярват, че Земята е куха и вътре има подземни същества, които оцеляват по някакъв начин въпреки многото научни доказателства, че това е невъзможно. Сега идва група учени, които предполагат, че самата Земя е жива. Тоест земно същество със собствен разум. Ако това е вярно, наистина ли искаме да знаем какво мисли за съществата, които се грижат толкова зле за нея, докато я тъпчат и замърсяват?
„Ако колективната дейност на живота – известна като биосфера – може да промени света, може ли колективната дейност на познанието и действието, основано на това познание, също да променят една планета? След като биосферата се разви, Земята заживя свой собствен живот. Ако една планета с живот има собствен живот, може ли тя да има и собствен ум?“
Да, тази теория, представена в International Journal of Astrobiology от астрофизици от университета в Рочестър, звучи като сюжетите на редица научнофантастични романи и филми. Водещият автор Адам Франк, професор по физика и астрономия в университета в Рочестър, и колегите му представят доказателства и логика, за които псевдоучените само мечтаят.
Астрофизици твърдят че Земята е жива и има собствен ум
За да илюстрират как растителните видове могат да работят колективно, за да покажат планетарен интелект, те посочват като пример горите. Там корените на дърветата се свързват чрез подземни мрежи от гъби с хранителните вещества в цялата гора. Така може да помогнат на райони под стрес. Ако една гора може колективно да се самоподдържа, може ли същото да прави една планета?
„Все още нямаме способността да реагираме общностно в най-добрия интерес на планетата. Има интелект на Земята, но няма планетарен интелект.”
Като добър учител, Франк вижда потенциал. Но имаме да извървим дълъг път. Не е изненадващо, че той използва изменението на климата, за да илюстрира етапа на „незрялата техносфера“ на Земята и всяко живо и неживо същество на нея. Техносферата – нашите създадени и управлявани от човека взаимосвързани системи за комуникация, транспорт, технологии, електричество и компютри – не е интегрирана в земните системи – атмосферата, океаните, подземните плочи и т.н.
Настоящата техносфера работи срещу системите на Земята. Това в крайна сметка ще унищожи тези системи. А това ще унищожи всички видове на Земята. Това не е точно знак за каквато и да е интелигентност. За щастие Земята обещава правилните действия.
„Биосферата измисли как сама да приеме живот преди милиарди години, като създаде системи за движение около азот и транспортиране на въглерод. Сега трябва да разберем как да имаме същия вид самоподдържащи се характеристики с техносферата.
Жива ли е земята?
Земята жива ли е? По дефиницията на Франк, да. Има ли собствен ум? Не, но Земята не е виновна. Като всеки добър колектив, тя се нуждае от нашата помощ, за да започне да измисля как да постигне зрялост. Хората, които разработват повече системи за подпомагане на биосферата, отколкото за разрушаване на биосферата, биха помогнали. Ако това се случи, ще знаем ли как трябва да изглежда? Добър въпрос. По-добрият въпрос може да бъде – бихме ли познали интелигентна екзопланета, ако я видим?
Какво да мислим сега? За да станем малко дистопични, ами ако няма интелигентни екзопланети? Има хора, които вярват, че процесът на постигане на технологията за напускане на планета също ще я унищожи – най-вероятно преди часто от хората да избягат. Франк прогнозира, че единствените други форми на живот, които можем да очакваме да срещнем, са онези, които са оцелели чрез постигане на планетарен интелект.
Всяка година близо 400-те милиарда дървета в тропическите гори на Амазонка получават четири пъти повече валежи от един дъждовен Лондон. Това голямо количество дъжд се дължи отчасти на географска случайност. Интензивната екваториална слънчева светлина ускорява изпарението на водата от морето и сушата към небето. Пасатите носят влага от океана, а граничещите планини принуждават входящия въздух да се издига, охлажда и кондензира. Дъждовните гори се появяват там, където вали.
Как да отгледаме дървета от семена – полезни съвети
Но това е само половината история. Животът в Амазонка не просто получава дъжд – той го прави. Цялата тази буйна растителност отделя 20 милиарда тона водна пара в небето всеки ден. Дърветата насищат въздуха с газообразни съединения и соли. Гъбите издишват струи от спори. Вятърът помита бактерии, цветен прашец, парченца листа и черупки от насекоми в атмосферата. Мокрият дъх на гората, осеян с микроби и органични остатъци, създава идеални условия за дъжд. С толкова много вода във въздуха и толкова много малки частици, върху които водата може да кондензира, бързо се образуват дъждовни облаци.
Амазонка обаче поддържа много повече неща за планетата. Горите са жизненоважни помпи на кръвоносната система на Земята. Цялата вода, която блика от Амазонка, образува огромна река, която носи валежи във ферми и градове в цяла Южна Америка. Някои учени са стигнали до заключението, че чрез далечни атмосферни вълни Амазонка допринася за валежите на места чак до Канада.
Дърветата, водораслите и другите фотосинтезиращи организми произвеждат по-голямата част от кислорода в света. Те помагат животът да се поддържа на достатъчно високо ниво. Океанският планктон задвижва химически цикли, от които зависи целият останал живот. Водораслите, кораловите рифове и черупчестите съхраняват огромни количества въглерод, балансират химията на океана и защитават бреговете от лошо време. А толкова различни животни като слонове, прерийни кучета и термити непрекъснато реконструират лицето на планетата, променяйки потока на водите, въздух и хранителните вещества, подобрявайки перспективите на милиони видове.
Астрофизици твърдят че Земята е жива
Хората са най-екстремният пример за същества, които трансформират Земята. Изхвърляйки парникови газове в атмосферата, сме променили драстично реакцията на планетата. Било то към слънчевата радиация, рязкото повишаване на глобалните температури, повишаването на морското равнище и засилването на бурите.
Една от многото пречки за справяне с глобалното затопляне е упоритата представа, че хората не са достатъчен фактор, за да повлияят на цялата планета. „Не го вярвам“, казва президентът Тръмп в отговор на един от докладите на неговата администрация за антропогенното изменение на климата. В интерес на истината ние далеч не сме единствените същества с такава сила, нито сме първият вид, който опустошава глобалната екосистема. Историята на живота на Земята е историята на живота, преработващ Земята.
Изправени пред това преобладаване на доказателства, е време да съживим една идея, която някога беше грубо осмивана: хипотезата за Гея. Замислена от британския химик Джеймс Лавлок в началото на 70-те години и по-късно разработена от американския биолог Лин Маргулис, хипотезата за Гея предполага, че всички живи и неживи елементи на Земята са „части и партньори на огромно същество, което в своята цялост притежава силата да поддържаме нашата планета като подходящо и удобно местообитание за живот.“
Въпреки че тази смела идея намери ентусиазирана публика, много учени я критикуваха и й се присмиваха. „Бих предпочел хипотезата за Гея да бъде ограничена до нейното естествено местообитание на книжарниците на станцията, вместо да замърсява произведения на сериозна наука“, пише еволюционният биолог Греъм Бел през 1987 г.
С течение на времето обаче научната опозиция срещу Гея намаля. В ранните си писания д-р Лавлок от време на време предоставя на Гея твърде много свобода на действие. Това насърчава погрешното схващане, че живата Земя копнее за някакво оптимално състояние. Но същността на неговата хипотеза – идеята, че животът трансформира и в много случаи регулира планетата – се оказа далновидна и дълбоко вярна.
Ние и всички живи същества не сме просто обитатели на Земята, ние сме Земята!
Ние и всички живи същества не сме просто обитатели на Земята, ние сме Земята! Част от нейната физическа структура и двигател на нейните глобални цикли. Въпреки че някои учени все още се отдръпват при споменаването на Гея, тези истини са станали част от основната наука.
„Определено е време да поговорим отново за Гея“, казва Адам Франк, астрофизик от университета в Рочестър. Някои учени дори са съгласни, че планетата е жива в много смислен смисъл. Както пише д-р Маргулис, „Земята, в биологичен смисъл, има тяло, което се поддържа от сложни физиологични процеси. Животът е феномен на планетарно ниво и земната повърхност е жива от поне 3000 милиона години.“
Тези, които са настръхнали от идеята за жива планета, ще твърдят, че Земята не може да бъде жива, защото не се храни, не се възпроизвежда и не се развива. И все пак науката никога не е установила точна и общоприета дефиниция на живота, а само дълъг списък от неговите качества.
Подобно на много живи същества, Земята има високо организирана структура, мембрана и ежедневни ритми. Тя консумира, съхранява и преобразува енергия. И ако микробите, привличащи астероиди, или пътуващите в космоса хора колонизират други светове, кой може да каже, че планетите не са способни да се размножават?
Ако Земята диша, изпотява се и се тресе — ако ражда милиони организми, които непрекъснато поглъщат, преобразуват и зареждат нейния въздух, вода и скали — и ако тези същества и тяхната физическа среда се развиват в тандем, тогава защо да не помислим за нашата планета като жив организъм?
Дълбоките мистерии на най-дълбокото езеро в света – Байкал
Хората са мозъкът – съзнанието на планетата. Ние сме Земята, осъзнала себе си. Погледнато по този начин, нашата екологична отговорност не може да бъде по-ясна. Чрез изпаряването на парникови газове ние не просто променихме климата; ние критично наранихме глобална форма на живот и сериозно нарушихме нейните биологични ритми. Никой друг член на това живо общество няма нашата привилегирована перспектива. Никой друг не може да види сухожилията и съдовете на нашето планетарно тяло. Само ние можем да изберем да помогнем да запазим Земята жива.
Наследството на Гея може да ни помогне да изпълним тази отговорност. Можем да се научим да разпознаваме и усилваме вродените процеси на стабилизиране на климата на планетата. Земята има свои собствени методи за съхранение на въглерод: сложна верига от химични реакции, включваща растения, планктон и миди, може да заключи атмосферния въглерод във варовика. В допълнение към намаляването на въглеродните емисии, много учени от земната система смятат, че трябва да проучим как да увеличим това естествено улавяне и свързаните с него процеси.
През последните години тропическите гори на Амазонка претърпяха необичайно интензивни и чести суши. Някои учени го свързват с обезлесяването и горските пожари. Би било лесно да се разделят тези екологични промени като местни трагедии, но това откъсване е илюзия.
Погледнато през призмата на Гея, тежкото положение на Амазонка е източването на нашите общи вени и артерии. Трябва да се научим да усещаме жаждата му вътрешно. „Ние сме част от тази Земя и следователно не можем да разглеждаме нашите дела изолирано“, пише д-р Лавлок. „Толкова сме обвързани със Земята, че нейните проблеми са също и наши проблеми.“ Толкова по темата „Астрофизици твърдят че Земята е жива“!
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още любопитни неща!
Източник и снимки: dailynewz69.com / nytimes.com / pinterest.com
