Най-мистериозните текстове в света – повечето книги са предназначени да бъдат лесни за четене и разбиране. Най-старите от тях често могат да служат като прозорци към отдавна изчезнали култури, цивилизации и начини на живот. Но други, или поради умишлено объркване от автора, или поради това, че са написани на мъртви езици, остават мистериозни за учените, които ги изучават. От неясни религиозни текстове и книги за магия до неразбиваеми кодове и шифри. Ето една интересна класация за най-мистериозните текстове в света, която най-много е обърквала изследователи и преводачи.
10. Книгата Codex Seraphinianus – най-мистериозните текстове в света
Написана между 1976 и 1978 г. от италианският художник Луиджи Серафини, Codex Seraphinianus не е нищо друго освен умишлен опит за създаване на нещо мистериозно. Доколкото може да се разбере, се казва, че книгата е енциклопедия на въображаема планета, пълна с карти и рисунки на растителен и животински свят. Най-интересното от всичко е, че Серафини е написал книгата на езика на своя хипотетичен свят. Целият Кодекс е съставен на странна азбука, която все още не е преведена дори след интензивно проучване от лингвисти.
Тъй като самият текст е нечетим, Кодексът стана най-известен с произведенията на Серафини, които варират от сюрреалистични и красиви до направо смущаващи. Една страница изобразява плод, който изглежда кърви, докато друга показва риба, която е оформена като летяща чиния. В едно от най-известните изображения на книгата, серия от панели изобразяват голи мъж и жена, които бавно се трансформират в алигатор.
Възможни обяснения – теориите изобилстват за това каква всъщност е тайната на Codex Seraphinianus. Серафини обаче остава мълчалив за значението на книгата от излизането й в началото на 80-те години. Критици и почитатели предложиха множество теории, сред които, че текстът на книгата всъщност е фалшив език, който не означава нищо, но реални отговори така и не бяха открити.
9. Liber Linteus
Liber Linteus е древен текст, който датира от дните на етруските, култура, която процъфтява в Италия в годините преди възхода на Римската империя. Освен че е един от най-старите и дълги етруски документи, Liber Linteus е забележителен и с това, че е единственият известен пример за книга, направена от лен. Още по-интересен от самият документ е контекстът на откриването му. След падането на етруските, артефакти от тяхната култура като Liber Linteus престават да имат каквото и да е значение за римляните. Това, което ги интересувало обаче, било лененото платно, върху което била написана книгата.
Това било така, защото след като римляните завладели Египет, много от тях започнали да възприемат обичая на мумифицирането. Този процес изисквал тялото да бъде увито в плат. Именно чрез тази практика Liber Linteus, който вероятно е бил разглеждан като безполезен артефакт, в крайна сметка е бил използван като погребална опаковка за мумифицираното тяло на съпругата на египетска шивачка. Същият този мумифициран труп е закупен стотици години по-късно от богат хърватин. Той възнамерявал да го използва като декорация на стена. След смъртта му през 1800 г. мумията е дарена на музей и едва тогава е осъзнато голямото културно значение на Liber Linteus.
Възможни обяснения – като цяло Liber Linteus се състои от 230 реда текст с общо 1200 думи. Днес се знае много малко за етруския език и като такъв документът никога не е бил напълно преведен. Но въз основа на ограничените си познания учените са установили, че Liber Linteus най-вероятно е календар, описващ етруски религиозен ритуал. Само за справка, за етруските племена се казва, че са потомци на траките, живели в северозападна Италия.
8. Книгата на Сойга – най-мистериозните текстове в света
Средновековието е създало своя дял от странни текстове, но може би никой не е бил толкова мистериозен, колкото Книгата на Сойга. Този текст представлява трактат за магията и паранормалното и съдържа пасажи, които все още не са преведени от учените. Книгата се свързва с Джон Дий, известен мислител от Елизабетинската епоха, за когото е известно, че се занимавал с окултизъм. През 1500 г. се казва, че Дий притежавал едно от единствените копия на книгата и се предполага, че е станал обсебен от разкриването на нейните тайни. Особено от поредицата от криптирани таблици, за които Дий вярвал, че съдържат ключа към някакъв вид езотерично духовно познание.
Това не било лесна задача, тъй като неизвестният автор на книгата бил използвал редица типографски трикове, включително писане на определени думи отзад и кодиране на други в математически скрипт. Дий толкова се фиксирал върху разбиването на кодовете, че дори пътувал до континентална Европа, за да се срещне с известен духовен медиум на име Едуард Кели. Чрез Кели Дий твърдял, че се е свързал с архангел Уриил, който му казал, че произходът на книгата датира от Райската градина.
Възможни обяснения – за съжаление, Дий не успял да завърши декодирането на мистериите на Книгата на Сойга преди смъртта си. Самата книга, въпреки че се знае, че е съществувала, се смяташе за изгубена до 1994 г., когато две копия от нея бяха преоткрити в Англия. Оттогава учените са изучавали книгата и един от тях е успял частично да преведе таблиците, които толкова са очаровали Дий. И все пак, освен че откриват, че книгата най-вероятно е свързана с Кабала, мистична секта на юдаизма, тези изследователи не са успели да дешифрират истинското значение на книгата.
7. Кодексът Рохон
Един документ, който се оказа устойчив на всякакъв вид последователен превод или обяснение, е Кодексът Рохон. За тази вековна книга се твърди, че се е появила в Унгария някъде през 1700 г. Кодексът се състои от 448 страници текст и всичките те са написани на все още неизвестен език. Учените твърдят, че това може да е всичко – от ранен унгарски до хинди, но му липсват много от забележителните характеристики на който и да е от тези езици. Освен това азбуката включва много повече знаци от всеки друг основен език извън китайския.
Може би дори по-завладяващи от текста на Кодекса Рохон са 87-те илюстрации, които го придружават. Те изобразяват всичко – от пейзажи до военни битки. Също така използват религиозна иконография, която е уникална за редица различни религии, включително християнство, индуизъм и ислям. Това предполага, че каквато и култура да изобразява документът, е имало много различни вероизповедания, съществуващи едновременно.
Възможни обяснения – има няколко частични превода на Кодекса Рохон, всеки със свои собствени уникални резултати. Един учен обяви документа за религиозен текст, докато друг каза, че това е история на власите – латинска култура, която някога е процъфтявала в съвременна Румъния. Но може би най-популярната представа за произхода на документа е, че това е измама, извършена от Самуел Литерати Немеш, известен фалшификатор от средата на 1800 г. Тази идея често е била оспорвана. Въпреки че са успели да докажат, че текстът на Кодекса не е просто безсмислици, съвременните учени не са успели да докажат, че теорията за фалшификацията е грешна.
6. Ронгоронго – най-мистериозните текстове в света
Ронгоронго не е толкова текст, колкото поредица от артефакти. Името се отнася до неразгадаема система от пиктографско писане, която произхожда от малката островна държава Рапа Нуи, известна още като Великденския остров. Съществуват няколко примера за ронгоронго, с изключение на някои каменни резби и дървени плочи. Това обаче остава една от най-големите неразгадани лингвистични мистерии в света. Това е така, защото чистата изолация на Великденския остров означава, че ронгоронго би било създадено без влиянието на други езици. А тази функция предоставя на учените уникална възможност да проучат как писмеността е възникнала за първи път.
Подобно на египетските йероглифи, ронгоронго е пиктографски по природа, състоящ се от поредица от глифове и символи. Смята се, че самите глифове са ключът към момента на изобретяването на писмеността. Това е така защото те включват определени растения и животни, които са били разпространени само на Великденския остров в ерата преди откриването му от европейците през 1700 г.
Възможни обяснения – въпреки многото изследвания, учените не са успели да преведат нито една от писмените системи Ронгоронго. Всъщност толкова малко се знае за тази писменост, че някои твърдят, че това изобщо не е писане, а по-скоро декоративен вид произведение на изкуството. Откриването на табличка обаче, която изобразява лунен календар, изглежда доказва, че тази теория е грешна. Но докато глифовете Ронгоронго не бъдат напълно преведени, много малко ще се знае със сигурност за тях.
5. Шифърът на Бийл
Историята зад шифъра на Бийл, който осуетява потенциални разбивачи на кодове в продължение на повече от 100 години, е вид старомодна заплетена история за заровено съкровище. Историята започва във Вирджиния през 1820 г., когато се предполага, че човек на име Томас Бийл е поверил кутия на един кръчмар. Кутията съдържала три страници кодиран текст, като кръчмарят бил инструктиран кутията да бъде отворена само ако Бийл не се върне, за да я вземе в рамките на десет години. Впоследствие Бийл изчезнал безследно, а собственикът на странноприемницата, на име Робърт Морис, по-късно прекарал няколко години в опити да декодира страниците.
Една от тях най-накрая била разшифрована от един от приятелите на Морис, който използвал Декларацията за независимост на САЩ като ключ. Тогава било открито, че страниците са карта на местоположението на скривалище със заровено съкровище. Според документа Бийл и някои съучастници са открили огромно количество злато и сребро в Ню Мексико, което по-късно заровили в окръг Бедфорд, Вирджиния. За съжаление, Морис и неговият приятел не успели да декодират другите две страници, които дават точното местоположение на съкровището. Странният метод на криптиране на Бийл успял да обърка всеки, който се опитал да го дешифрира оттогава.
Възможни обяснения – шифърът на Бийл оттогава се е превърнал в собствен мини-феномен. Стотици потенциални търсачи на съкровища са арестувани за нахлуване в окръг Бедфорд. Но златото и бижутата на Бийл така и не са открити. Мнозина оттогава твърдят, че шифрите не са нищо друго освен сложна измама и много от подробностите на историята – като определени думи в документите, които не са били популярни до години по-късно – изглежда подкрепят това. Все пак това не е спряло хората да се опитват да разкрият тайните на Бийл, особено след като сега съкровището ще бъде оценено на приблизително 40 милиона долара.
4. Криптос – най-мистериозните текстове в света
Скулптурата Криптос на художника Джим Санборн може и да не е документ, но е включена тук, защото текстът, вписан върху нея, е създал мистерия, която дори и най-добрите разбивачи на кодове в ЦРУ не са успели да разгадаят. Скулптурата е поръчана от ЦРУ като паметник на работата по събиране на разузнавателна информация, която направи агенцията известна. Скулптурата е монтирана в централата им в Лангли, Вирджиния през 1990 г. Вместо просто да направи красиво произведение на изкуството, Санборн направи крачка напред.
Той си сътрудничил с Ед Шайд, топ криптограф на ЦРУ, и вписва кодирана поредица от букви и въпросителни знаци върху скулптурата, която прилича на свитък. Кодовете са съставени от 869 знака и могат да бъдат разделени на четири отделни части, всяка от които се предполага, че е частичен ключ към отговора на останалите. Заедно те служат като градивни елементи на това, което Санборн нарича „гатанка в загадка“, която може да бъде разрешена само чрез използване на сложни техники за декодиране.
Възможни обяснения – шифърът на Санборн и Шайд оттогава се е превърнал в мания както за любители, така и за професионални криптографи. Всички членове на ЦРУ и Националната Агенция за Сигурност са се опитвали да го разбият и дори има онлайн група, посветена на това, която има хиляди членове. Двадесет години по-късно тези ентусиасти са успели да разбият три от четирите части на шифъра. Но четвъртата и най-важна продължава да ги обърква. Санборн намекна, че съдържанието на другите три части – които дават дължината и ширината на точка на 200 фута югоизточно от скулптурата и включват цитати, свързани с откриването на гробницата на Тутанкамон от Хауърд Картър – предлагат най-добрите улики. Засега обаче никой не е успял да стигне до дъното на мистерията.
3. Книгата Урантия
Книгата Урантия е псевдо-религиозен текст, който твърди, че „разширява космическото съзнание и подобрява духовното възприятие“ чрез своите дискусии върху философията, космологията и живота на Исус. Предполага се, че книгата произхожда от Чикаго, Илинойс някъде в началото до средата на двадесети век. Днес се е превърнала в своеобразен феномен, вдъхновявайки много изследвания и дори фондация, която се стреми да популяризира книгата и нейните учения . Текстът от над 2000 страници няма известен автор, а историята за произхода му е особено странна. През 1925 г. лекар на име Уилям Садлър (на снимката по-горе) се предполага, че е влязъл в контакт с болен мъж, който често изпадал в транс и говорел дълго на глас.
Садлър и стенограф записват тези монолози, за които докторът твърди, че по-късно са добавени от някакъв небесен, свръхестествен процес. Предполага се, че Книгата Урантия споделя много общи характеристики с основните религии, особено християнството, но също така отделя много време за обсъждане на научни теории. Най-забележителни са описанията в книгата на географията на Вселената, която се разделя на „супервселени“ и „локална вселена“. За нея се казва, че е съставена от около 1000 обитаеми планети!
Възможни обяснения – всичко това може да звучи като научна фантастика. И наистина – идеята, че Книгата на Урантия е умна литература, е популярно обяснение на мистерията зад нея. Скептиците, сред които писателят на науката Мартин Гарднър, твърдят, че Садлър и група доверени лица най-вероятно сами са съставили книгата някъде през 20-те години на миналия век. Скорошни изследвания, включително есе, което твърди, че Книгата Урантия е плагиатство на редица академични текстове за религията, изглежда подкрепят това твърдение. Но все още няма окончателно доказателство кой наистина стои зад всичко това.
2. Гностическите евангелия – най-мистериозните текстове в света
Известни също като библиотеката от Наг Хамади, гностическите евангелия са колекция от подвързани с кожа книги, които датират от 4-ти век. Те съставляват основните текстове на гностицизма, разклонение на християнството, съществувало през 2-ри век. Неговите последователи са вярвали, че истинското спасение идва чрез дълбоко самопознание и разбиране на „по-висша реалност“. Гностическите евангелия, които включват томове като „Евангелието на Тома“, „Евангелието на Мария“ и дори „Евангелието на Юда“, са открити през 1945 г. от двойка фермери в Наг Хамади, Египет. Те са били погребани в защитен сандък векове по-рано, най-вероятно от свещеник, който се е надявал да ги скрие от ортодоксалната християнска църква, която е смятала гностиците за еретици.
Книгите преминали през много различни собственици. В един момент дори били продадени на черния пазар и едва през 70-те години най-накрая били преведени на английски. Оттогава те се превърнаха в популярен философски текст и дори заемат видно място в редица различни филми и романи. Те също така са доста противоречиви. Не само заради припокриването им с Библията, но и заради начините, по които приписват думи на Исус, които не се появяват в Новия завет.
Възможни обяснения – за разлика от някои други записи в тази класация, учените като цяло разбират гностическите евангелия и текстовете са успешно преведени на редица езици. Все пак книгите са забележителни поради мястото, което заемат в подпомагането на развитието на изучаването и историята на гностицизма като система от вярвания. По-важното е, че откриването на древни текстове, които твърдят, че предлагат неоткрити досега истории за Исус, предизвика ожесточен дебат в религиозните и академичните кръгове. Някои твърдят, че книгите не са нищо повече от еретически измислици. Други пък твърдят, че гностическите евангелия трябва да се разглеждат при същите условия като Библията.
1. Ръкописът на Войнич
От всички странни и мистериозни текстове, които са били открити през годините, може би никой не е толкова известен като ръкописа на Войнич. Тази книга, написана от анонимен автор на неизвестен език, е объркала почти всеки криптограф, който някога се е опитвал да я преведе. От това, което изследователите са успели да разкрият, ръкописът от 15-ти век е бил част от йезуитска библиотека през 1800 година. Оттам е преминал през няколко човека, преди да попадне в притежание на полски търговец на книги на име Вилфрид Войнич през 1909 г. След смъртта на Войнич , ръкописът стана обект на очарование за лингвисти и криптографи, много от които прекараха години в изучаване на мистериозния език и азбука на книгата.
Има много теории за текста на ръкописа на Войнич. Едни твърдят, че това е някакъв кодиран пъзел. Други – че е написано на неоткрит досега език. Или че екнигата е предназначена за четене под микроскоп. Някои пък дори споделят, че това е някакъв вид божествено вдъхновен религиозен документ, който е написан в транс. Но всичко това са само теории. Дори след около петдесет години изследване от най-добрите световни разбивачи на кодове, нищо не се знае със сигурност. Груби рисунки на растения и гърнета в полетата на книгата накараха мнозина да твърдят, че това трябва да е наръчник по медицина или алхимия, но това също е само предположение.
Възможни обяснения – тъй като се е оказал толкова устойчив на превод, ръкописът на Войнич неизбежно е бил отписан от мнозина като измама. Критиците на тази теория твърдят, че синтаксисът на книгата е твърде сложен, за да бъде фалшифициран. Но други са показали, че технологията на времето – по-специално кодиращо устройство, наречено „карданна решетка“ – би направило възможно някой да фабрикува Войнич като измама. И все пак нито един от тези аргументи не е убедил напълно учените, които или не искат, или не могат да признаят, че документът може да е фалшив. Въглеродното датиране наскоро доказа, че ръкописът наистина датира от 1400 г., но освен това произходът и целта му все още остават енигма.
Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни класации!
Източник и снимки: toptenz.net
