Защо доматите нямат цвят – най-често срещаните причини
Защо доматите нямат цвят? Кои са най-често срещаните причини за този проблем? Доматите са основна земеделска култура в българските градини. Тези вкусни зеленчуци са ценени заради сочните си плодове и богатите си вкусове. Често срещан проблем обаче, с който се сблъскват градинарите, е когато техните доматени растения не успеят да дадат цъфтящи цветове. Без цветове не може да има плодове, което води до чувство на неудовлетвореност и разочарование. Разбирането на причините зад този проблем е от решаващо значение за успешното отглеждане на домати. Ето най-честите причини, поради които доматите може да не цъфтят: Недостатъчна светлина – защо доматите нямат цвят? Доматите са слънцелюбиви растения, които изискват поне 6 до 8 часа пряка слънчева светлина дневно. Недостатъчната светлина може сериозно да повлияе на способността на растението да произвежда цветове. Когато доматите не получават достатъчно слънчева светлина, растежът им се забавя и те могат да дадат приоритет на листата пред цъфтежа. Уверете се, че вашите доматени растения са разположени на място, където получават достатъчно слънчева светлина през целия ден. Ако ги отглеждате на закрито или в сенчеста зона, обмислете използването на подходящи лампи за отглеждане, за да допълните естествената светлина. Недостатъчни хранителни вещества Доматите изразходват доста хранителни вещества при своя растеж. Освен това те изискват балансирано снабдяване с хранителни вещества за качествен растеж и цъфтеж. Липсата на основни хранителни вещества, особено на фосфор и калий, може да доведе до малко образуване на цветове. Фосфорът е от решаващо значение за развитието на цветовете и плодовете. Калият пък поддържа цялостното здраве на растенията. От друга страна, излишъкът от азот може да доведе до буйна зеленина за сметка на цветовете. Редовно тествайте почвата си и използвайте балансиран тор, за да сте сигурни, че вашите доматени растения получават необходимите хранителни вещества. Органичните опции като компост и костно брашно също могат да помогнат за осигуряването на правилните хранителни вещества. С какво да торим доматите за богата реколта? Защо доматите нямат цвят – температурни крайности Доматените растения са чувствителни към температурни колебания. Оптималните температури за цъфтеж са между 21°C до 29°C през деня и малко по-хладни през нощта. Екстремните температури могат да попречат на развитието на цветовете. Когато температурите се покачат над 32°C или паднат под 13°C, доматите може да не цъфтят. Високите температури могат да доведат до окапване на цветовете, преди да завържат плода. Ниските температури пък могат да забавят процеса на растеж. Използването на мулч за регулиране на температурата на почвата и осигуряване на сянка или защита по време на екстремно време може да помогне за смекчаване на тези ефекти. Доматите не узряват? Странната връзка между жега и домати! Липса или излишък на вода Постоянното снабдяване с вода е от решаващо значение за доматените растения. Но самото поливане трябва да бъде равномерно и достатъчно. Както преполиването, така и недостатъчното поливане могат да стресират растенията и да попречат на цъфтежа. Доматите се нуждаят от равномерно влажна почва. Твърде многото вода може да доведе до кореново гниене при доматите и други заболявания. От друга страна пък твърде малкото вода може да доведе до дехидратация и стрес на растенията. Ключът е да се поддържа баланс, като се гарантира, че почвата остава постоянно влажна, но не преовлажнена. Мулчирането около стъблото на доматите може да помогне за задържане на почвената влага и намаляване на изпарението. Проблеми с вредители и болести Вредителите и болестите могат значително да повлияят на здравето на доматените растения, като им попречат да цъфтят. Чести срещани вредители като листни въшки, белокрилки и паякообразни акари могат да повредят листата и цветовете, докато болести като мана и фузарийно увяхване могат да отслабят растението. Редовно проверявайте вашите растения за признаци на нашествия от вредители или болести. Използването на органични или химически методи за борба с вредителите, като инсектицидни сапуни или масло от нийм, може да помогне за справяне с вредителите. Осигуряването на добра циркулация на въздуха и практикуването на сеитбообръщение може да помогне за предотвратяване на болести. Черни мушици по доматите – направете си ефективен домашен спрей Защо доматите нямат цвят – неправилно оформяне и колтучене Подрязването и колтученето на доматите се прави с цел за насочване на енергията на растението към производството на плодове, а не към прекомерна зеленина. Неправилното подрязване обаче може да стресира растението и да намали цъфтежа. Колтуците, които растат между главното стъбло и клоните, могат да бъдат отстранени, за да се насърчи повече плододаване. Премахването на твърде много листа обаче може да лиши растението от фотосинтеза. А това води до намалено производство на цветове. Подрязвайте и колтучете доматите разумно, като се фокусирате върху поддържането на баланс между покритието на листата и премахването на прекомерния растеж. Генетични фактори Понякога липсата на цъфтящи цветове при доматите може да се отдаде на генетичния състав на сорта домати, който се отглежда. Някои сортове са естествено по-малко плодовити в цъфтежа или имат специфични изисквания за отглеждане, които трябва да бъдат изпълнени. Когато избирате семена или растения, изберете сортове, известни със своя висок добив и капацитет на цъфтеж. Наследствените и хибридните сортове имат своите плюсове и минуси, така че проучете и изберете най-добрия вариант за вашите условия на отглеждане. Доматените растения, които не успяват да произведат цъфтящи цветове, могат да бъдат многостранен проблем, често произтичащ от комбинация от екологични, хранителни и генетични фактори. Чрез разбирането и справянето с тези общи причини градинарите могат да подобрят шансовете си за успешно производство на домати. С подходящи грижи и внимание вашите доматени растения могат да плододават изобилно. Често задавани въпроси Кога цъфтят доматите? Доматите обикновено цъфтят около 5 до 7 седмици след покълването. Това може леко да варира в зависимост от сорта домати и условията на отглеждане. Определените сортове, които растат до определена височина и след това се фокусират върху производството на плодове, могат да започнат да цъфтят около 50 до 60 дни след засаждането. Има ли подходящ препарат за цъфтеж на домати? Може да ползвате висококонцентриран фосфорно-калиев тор (калиев монофосфат), който е напълно водоразтворим и високоефективен източник на фосфор и калий. Стимулира растежа и развитието на кореновата система и благоприятства формирането на повече съцветия. Също така може да разредите 5 г борна киселина в 10 литра вода. Пръскайте доматите веднъж на две седмици. Борът не само насърчава нормалното
Борба с лозова филоксера с подходящ препарат
Борба с лозова филоксера с подходящ препарат. Лозовата филоксера е насекомо вредител по лозята по целия свят, първоначално произхождащо от източната част на Северна Америка. Лозовата филоксера (Dactylosphaera vitifoliae) е почти микроскопично, бледожълто сокоизсмукващо насекомо, свързано с листните въшки. Тези насекоми се хранят с корените и листата на лозята (в зависимост от генетичния щам на филоксерата). При Vitis vinifera произтичащите от това деформации на корените („възли“ и „туберози“) и вторични гъбични инфекции могат да опасят корените, като постепенно прекъсват притока на хранителни вещества и вода към лозата. Нимфите също образуват защитни гали по долната страна на лозовите листа на някои видове Vitis и зимуват под кората или върху корените на лозата. Тези листни гали обикновено се срещат само върху листата на американските лози. Понастоящем няма лек за филоксерата. А за разлика от други болести по гроздето, като брашнестата мана например, няма химически контрол или реакция. Единственият успешен начин за контролиране на филоксерата е присаждането на устойчива на филоксера американска подложка (обикновено хибридни сортове, създадени от видовете Vitis berlandieri, Vitis riparia и Vitis rupestris) към по-чувствителни европейски лози. Жизнен цикъл на лозовата филоксера Филоксерата има сложен жизнен цикъл от до 18 етапа. Те могат да бъдат разделени на четири основни форми: полова форма, листна форма, коренова форма и крилата форма. Половата форма започва с мъжки и женски яйца, снесени върху долната страна на младите лозови листа. Мъжките и женските на този етап нямат храносмилателна система и след като се излюпят, те се чифтосват и след това умират. Преди да умре, женската снася едно зимно яйце в кората на ствола на лозата. Това яйце се развива във формата на листа. Тази нимфа, fundatrix (майка на ствола), се изкачва върху лист и снася партеногенетично яйца в листна торбичка (гали), която създава чрез инжектиране на слюнка в листа. Нимфите, които се излюпват от тези яйца, могат да се преместят в други листа или да се преместят в корените, където започват нови инфекции в кореновата форма. В тази форма те пробиват корена, за да намерят храна, заразявайки корена с отровен секрет, който спира заздравяването му. Тази отрова в крайна сметка убива лозата. Тази нимфа се размножава чрез снасяне на яйца за още седем поколения (които също могат да се размножават партеногенетично) всяко лято. Тези потомци се разпространяват в други корени на лозата или в корените на други лози през пукнатини в почвата. Поколението нимфи, което се излюпва през есента, презимува в корените и излиза следващата пролет, когато сокът започне да се издига. Във влажни райони нимфите се развиват в крилата форма, иначе изпълняват същата роля без крила. Тези нимфи започват цикъла отново, като или остават на лозата, за да снасят мъжки и женски яйца върху долната страна на младите гроздови листа, или летят до незаразена лоза, за да направят същото. Борба с лозова филоксера в миналото В края на 19-ти век епидемията от филоксера унищожава повечето от лозята за винено грозде в Европа, най-вече във Франция. Филоксерата е въведена в Европа, когато запалени ботаници във Викторианска Англия събират екземпляри от американски лози през 1850-те години. Във Франция една от отчаяните мерки на лозарите била да заровят жива жаба под всяка лоза, за да изтеглят „отровата“. Райони с почви, съставени главно от пясък или шист, били пощадени. А разпространението било забавено в сух климат, но постепенно филоксерата се разпространила из целия континент. Значително количество изследвания били посветени на намирането на решение на проблема с филоксерата. Постепенно се появили две основни решения: присаждане на резници върху устойчиви подложки и хибридизация. До края на 19-ти век хибридизацията се превърнала в популярен начин за изследване за спиране на филоксерата. Хибридизацията е размножаването на Vitis vinifera с устойчиви видове. Повечето индиански сортове грозде са естествено устойчиви на филоксера (Vitis aestivalis, rupestris и riparia са особено устойчиви, докато Vitis labrusca има малко по-слаба устойчивост към него). Целта на кръстосването била да се създаде хибридна лоза, която е устойчива на филоксера, но произвежда вино, което няма вкус като американското грозде. А единственото европейско грозде, което е естествено устойчиво на филоксера, е гроздето Асиртико, което расте на вулканичния остров Санторини, Гърция. Не е ясно обаче дали устойчивостта се дължи на самата подложка или на вулканичната пепел, върху която расте. Също така и сортът грозде Хуан Гарсия се смята за устойчив, който е автохтонен за средновековното село Фермозел в Испания. За да избягат от заплахата от филоксера, от 1979 година лозите са засаждани върху пясъчните плажове на Bouches-du-Rhône в Прованс, Франция. Пясъкът, слънцето и вятърът в тази област са били основно възпиращо средство за филоксерата. Виното, произведено тук, се нарича „Vins des Sables“ или „вина от пясъците“. В същия департамент, където системата за напояване на канали, построена от римляните, все още частично съществува и до днес, зимните наводнения също се практикуват. Наводняването на лозята за 50 дни убива всички нимфи, които презимуват в корените или кората в долната част на растението. Борба с лозова филоксера с подходящ препарат Основен начин за борба с лозова филоксера е присаждането на лозата върху американска подложка, която е устойчива на кореновата форма на филоксерата. Срещу листната форма на филоксерата, борбата може да се проведе с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. инсектициди. Третира се двукратно през пролетта. Първото третиране се прави в началото на излюпване на ларвите (тази форма зимува като яйце под кората на основата на стъблото, а кореновата – като ларва в почвата). Второто третиране се прави 15-20 дни по-късно. За подходящи се смятат следните препарати: За да се предотврати появата на вредителя изберете място за засаждане с песъчлива почва. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: en.wikipedia.org / pinterest.com
Черни мушици по доматите – направете си ефективен домашен спрей
Черни мушици по доматите – направете си ефективен домашен спрей. Ако имате нашествие от досадни черни мушици по вашите домати, може сами да си направите ефективен домашен препарат. С него ще може да защитите градината си. Използвайки само няколко прости съставки, можете да създадете натурален препарат под формата на спрей, който е насочен към тези често срещани вредители. Сега ще разгледаме как се смесват и прилагат съставките. Това е един безопасен и ефективен домашен спрей за справяне с черните мушички по доматите. Какво представляват неприятните черни мушици по доматите? Черните мушици, често малки и пъргави, могат да причинят значителни щети на нашите насаждения от домати в градината. Това е така, защото те се хранят със сока на растенията и разпространяват болести. Те обикновено се появяват по листата, стъблата и понякога по плодовете на доматите, което прави навременните контролни мерки от решаващо значение. Може да разпознаете нашествието на тези малки насекоми много лесно. Те най-често са по върховете на растенията или от долната страна на листата. Възможно е листата да станат лепкави и да имат признаци на безобидна черна плесен, наречена саждиста плесен. Ефективен домашен спрей против черни мушички в градината – съставки: За да си направите сами ефективен домашен спрей против черни мушички, ще имате нужда от следните съставки: За да направим защитния спрей, трябва да смесим всички съставки. В подходящ съд първоначално смесваме суровото прясно мялко с йодните капки. След това добавяме двата литра вода, като разбъркваме добре. Изсипваме готовата смес в пръскачката, като можем да ползваме малка 1,5-литрова помпа за пръскане. Този тип пръскачка ще ни помогне да нанесем сместа равномерно и да достигнем до всички части на растението. Щедро пръскаме сместа върху нашите доматени растения. Трябва да пръскаме обилно както горната, така и долната страна на листата, както и стъблата. Фокусираме се върху зоните, където забелязваме най-висока концентрация на черни мушички. Най-добрите практики за приложение Пръскаме рано сутрин. Пръскането в ранните часове помага да се гарантира, че растенията имат време да изсъхнат през деня, намалявайки риска от гъбични заболявания. В зависимост от популацията от черни мушици, може да се наложи пръскане няколко пъти, обикновено на всеки 7 до 10 дни. Наблюдаваме реакцията на доматите. След първото третиране е добре да наблюдаваме нашите растения, за да видим как реагират. Ако има някакви признаци на дистрес, разреждаме сместа допълнително или намаляваме честотата на приложение. Поддържаме градинската площ чиста и без отпадъци. Само така ще намалим шансовете за поява на вредители. Може да помислим за засаждане на придружаващи растения, които естествено отблъскват мушиците и другите неприятни вредители. Препарати за пръскане на домати след дъжд Този прост, но ефективен спрей с мляко и йод предлага естествена алтернатива на химическите пестициди, като ви позволява безопасно да прогоните черните мушици от вашите доматени растения. Редовното приложение като част от профилактиката на вашата градина може да доведе до по-здрави растения и по-богата реколта от домати. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: sharingideas.me
С какво да торим доматите за богата реколта
С какво да торим доматите за богата реколта? Юни е идеалното време за подхранване на домати – през този период растението се развива активно. За да се насладите на богата реколта от домати в края на лятото, трябва да ги подхраните правилно по време на цъфтежа. Опитните градинари са сигурни, че правилното торене на доматите е ключът към обилното плододаване и получаването на вкусни домати. През месец Юни е много важно да подхраните вашите доматени растения. Според експерти торенето в началото на лятото може да бъде разделено на два вида: кореново и листно. Корените са особено важни през юни: по това време растението активно расте и се развива. Доматите през този период се нуждаят от много хранителни вещества. Да започнем с торовете, които могат да се използват специално за кореново торене. С какво да торим доматите за богата реколта – компост или хумус? Естественият тор ще помогне за отглеждането на здрави и силни растения. Преди да добавите компост, трябва да разрохкате почвата около доматите и да разпръснете тора на слой от 5-7 см. След това ще трябва да смесите компоста с горния слой почва. Ако решите да използвате хумус, слоят трябва да бъде малко по-тънък – 3-5 см. Хумусът също е доста подходящ за торене на вашите домати през лятото. Може да се спрете на подхранване с птича тор. За тази опция можете сами да подготвите тора. Трябва да вземете 1 кг птичи тор и 10 литра вода. Смесете продуктите в подходящ бидон, разбъркайте и оставете да престои в продължение на 2-3 дни. След това ще трябва да разредите органичната смес в съотношение 1:10 и да полеете около корените на доматите. С какво друго можем да торим доматите? Можем да се доверим на домашно приготвен разтвор на дървесна пепел. За да приготвите такъв разтвор, трябва да смесите 10 литра вода с чаша дървесна пепел. По-нататъшният план за действие е същият като при разтвора от птичи тор. Друг начин да получите богата реколта от домати е торенето с минерални торове. Най-добре е да използвате торове с азот, фосфор и калий в съотношение 10:10:10 или 16:16:16. Как да подхраним доматите чрез листно подхранване? През първия летен месец може да се извърши и листно подхранване. По този начин можете да повишите качеството и количеството на реколтата. Ето няколко варианта за листно подхранване на доматите: …с какво да торим доматите за богата реколта… Имате доста варианти за кореново и листно подхранване на доматите. От вас зависи кое ще предпочетете и кое ще бъде подходящо за вашата градина! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: https://doctorpiter.ru/
Торене на ягоди в градината за гарантирана реколта
Торене на ягоди в градината за гарантирана реколта. Малко вероятно е друга ягодоплодна култура да се конкурира с градинските ягоди по своята популярност. Сладките ароматни плодове са желан деликатес за всеки от нас. За да имаме обаче богата реколта, ягодите имат нужда от подходящо подхранване. През всеки летен сезон ягодовите растения преминават през няколко важни етапа на развитие. И ние можем да насочим растението им в правилната посока. Ягодите са като малки деца – награждаваме ги с бонбони за добро поведение. Само че в нашия случай заместваме бонбоните с подходящи торове, които даваме предварително – малко преди очакваното плододаване. Струва си да споменем веднага, че няма да вземем предвид попълването на почвата с хранителни вещества по време на засаждането на ягодите (идеалното време за това е края на юли и началото на август). Добавянето на достатъчно количество тор към почвата (кофа с хумус, 2 супени лъжици суперфосфат, 1 супена лъжица калиев сулфат и 1-2 чаши дурвесна пепел за всеки м²) не само ще гарантира активно начало на младите растение. Също така те ще спасят градинаря от ненужни проблеми през следващия сезон. Торене на ягоди в градината за гарантирана реколта Темата се отнася за 2-4 годишни растения, които са влезли в периода на активно плододаване. За да поддържат добро плододаване, ягодите имат нужда от най-малко 5 различни подхранвания на сезон. Подходящото торене на ягоди в градината трябва да включва „калорични“ органични вещества, макро- и микроелементи. Първото подхранване на ягодите трябва да се направи в началото на пролетта (веднага след топенето на снега). По това време най-важният „витамин“, който ще укрепи силата на растенията и ще им помогне да започнат активно да растат, ще бъде азотът. Но преди да „почерпите“ ягодите с такова вкусно лакомство, не забравяйте да почистите градинската леха и да премахнете всички миналогодишни растителни остатъци от него. Може да се спрете на направата на шербет, който е идеалният тор за осигуряване на растенията с достатъчно азот. Ако използвате пресен птичи тор, просто го поставете в буре до половината му обем. Залейте с вода до горе и разбърквайте няколко пъти на ден в продължение на 7-8 дни. След това шербетът е готов. Ако имате добре угнил оборски тор, разредете с вода в съотношение 1:1 и изчакайте за 7-10 дни. Предварително поставете съда на топло място. След това изсипете 1 литър от готовата смес в 15 литра вода и наторете насажденията по същата схема – 1 литър на растение, като се опитвате да не намокряте листата на ягодите. Ако ползвате карбамид ще трябва да разредите 2 супени лъжици в 10 литра вода. Изсипете по половин литър от този хранителен разтвор под всяко ягодово растение. Второ торене с подходящ тор за ягоди След като станат по-силни самите растения през пролетта, те влизат в следващия жизнен цикъл. Тогава те започват да образуват пъпки, изразходвайки доста ресурси за тази важна процедура. Тъй като количеството на завръзите зависи пряко от броя на цъфтящите цветове, ние „насърчаваме“ градинските ягоди през периода на разпъпяване с комплекс от макроелементи, като се фокусираме върху калия. За тази цел можете да използвате всеки подходящ минерален тор и да добавите към него монокомпонентен тор на базата на калий (калиева сол например). За да приготвите хранителен разтвор, ще трябва да разредите 2 супени лъжици минерален тор в 10 литра вода, добавяйки 1 супена лъжица калиева сол. Изсипете по 0,5 литра от получената смес под всяко растение. Трето торене на ягоди в градината за гарантирана реколта След като подхранихме градинските ягоди с втория тор, за да цъфтят буйно, ние подготвяме нов „бонбон“ – тор, който ще помогне да се получат завръзите от всяка цъфтяща пъпка. Тук, на първо място, си струва да си припомним за елемента бор, който увеличава броя на завръзите и намалява количеството безплодни цветове. За тази цел купуваме борна киселина от аптеката или магазин за градинарство и приготвяме разтвор за листно пръскане. Имаме нужда от 2 гр брона киселина за 10 литра вода (на върха на ножа). Тъй като борната киселина не се разтваря добре в студена вода, първо разредете праха в чаша гореща вода и след това изсипете получената смес в кофа със студена вода. Ефектът ще бъде много по-добър, ако вместо разтвор на борна киселина третирате листата на ягодите с течен тор, съдържащ комплекс от микроелементи. По този начин можем щедро да напръскаме ягодите с този тор с пръскачка по време на масовия цъфтеж. Четвърто подхранване на ягодите Половината битка е свършена – принудихме градинските ягоди да завържат голям брой плодове. Сега остава само да запазим образуваните завръзи и да им помогнем да се превърнат в големи сочни и сладки ягоди. За тази цел подготвяме комбинирано подхранване, което трябва да бъде възможно най-калорично, тъй като през този труден период растението изразходва огромно количество енергия и особено се нуждае от добро подхранване. Съгласно описаната по-горе рецепта, пригответе разтвор на шербет от птича тор. Добавете обаче и чаша пресята дървесна пепел към 10 литра такава хранителна смес и оставете за един ден. След това разтворете в този хранителен коктейл 1 с.л. лъжица балансиран минерален тор и добавете 1 литър от получения разтвор под всяко растение. Пето торене на ягодите в градината за гарантирана реколта След като сте събрали щедра реколта от ягоди, е твърде рано да почивате на лаврите си! За да помогнем на растенията да възстановят силата, изразходвана през периода на плододаване, да положат много цветни пъпки за следващия сезон и да се подготвят правилно за предстоящата зима, извършваме последното торене за годината. Тази процедура трябва да се извърши няколко седмици след събирането на последните узрели ягоди, но не по-късно от началото на август, тъй като именно през август градинските ягоди залагат плодни пъпки, които ще се превърнат в плодове през новия сезон. За тази цел добавяме или монокомпонентни фосфорни и калиеви торове в суха форма към ягодовите редове съгласно инструкциите, или ги заменяме със сложен тор. Отличен вариант е балансирания „есенен“ тор, който съдържа минимално количество азот и повишени дози фосфор и калий. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: 7dach.ru
Богата реколта от картофи в малка градина по метода на Сергеенко
Богата реколта от картофи в малка градина по метода на Сергеенко. Цените на хранителните продукти растат с всяка изминала година. Ето защо повечето градинари все още отглеждат свои собствени картофи. Някои го правят и от гледна точка да получат биологично отгледана храна. Виктор Сергеенко, неуморен сибирски градинар, успешно отглежда различни култури в малката си градина. Той винаги има видеокамера под ръка, а популярният блогър споделя опита си с абонатите на канала в платформата YouTube. И очертава всичко най-важно в книгата „Зеленчукова градина. Как да отглеждам здравословни зеленчуци„. Пресните картофи са много вкусни във всякаква форма: варени, пържени или печени на фурна – те са просто вкусни! Затова си струва да ги отглеждате във вашата лятна вила поне в малки количества. Толкова е хубаво да отидете и да изкопаете пресни картофи през лятото. Ако нямате много място в градината, можете да ги засадите като допълнение между млади насаждения от касис, ябълкови дървета и други овощни култури. Освен това можете да поставите картофи от двете страни на лехите с краставици, дини, тиквички или пъпеши в 1-2 реда. Посадъчният материал е важен за богата реколта от картофи в малка градина по метода на Сергеенко За да отглеждате големи и вкусни картофи, първо трябва да подготвите висококачествен посадъчен материал. Когато прибирате реколтата, не забравяйте да подредите изкопаните картофи отделно по сорт и за всеки сорт поставете грудки от мощни и продуктивни растения с ясно изразени сортови характеристики (оттук ще изберем семена). За семена трябва да вземете картофи с размер около 10 см, защото те дават повече продукция от по-малките. …богата реколта от картофи в малка градина по метода на Сергеенко… Картофите за семена трябва да се измият старателно в чиста вода, да се изсушат, да се разпръснат в светло помещение за съхранение в продължение на 2 седмици, за да позеленеят, и едва след това да се изпратят в мазето. Запасът от семена се съхранява в отворени полипропиленови торби. В началото на март е необходимо да се пренесат картофеното семе на топло място за покълване. Изсипваме клубените в решетъчни кутии. Първо ги поставяме на тъмно място за 5 дни, след това ги прехвърляме на светло и преди засаждане ги поставяме отново за 5 дни в тъмна стая. Тези прости процедури стимулират картофите да растат активно и осигуряват по-ранна реколта. Как да засадите картофите и как да се грижите за тях по метода на Виктор Сергеенко? За добра реколта, картофените предшественици трябва да бъдат зеле, краставици, моркови или цвекло. Дори през есента ние равномерно трябва да разхвърлим органичен тор като птичи тор например (2-3 кг на 1 м²) върху местата, предназначени за тази култура, и го оставяме така до пролетта. Засаждането на покълнали ранни картофени клубени, като преди това са поръсени с дървесна пепел, обикновено се извършва в началото на април на разстояние 70 см един от друг и на дълбочина 15 см. След поникване на кълновете до 5-10 см високи, трябва да се направи първото загърляне на растенията, като ги заровите изцяло. В случаите, когато в началото на май настъпят студове, насажденията трябва да бъдат защитени с ленти от покриващ нетъкан текстил. …богата реколта от картофи в малка градина по метода на Сергеенко… Когато картофите се извисят до 30-40 см, идва времето за второто загърляне, като целта е да засипете почвата високо: оставяйки само върховете. През май и юни картофите трябва да се поливат веднъж седмично и да се подхранват веднъж с разтвор на птичи тор. Времето съвпада с подхранването на други зеленчуци. Колорадският бръмбар, ако се появи, трябва да се премахва (третира) веднага, без да му се дава възможност да се размножава. При добри грижи картофите растат до кръста на човек, а някои растения дават почти цяла кофа с продукция! Някои от картофите са просто гиганти! Не е сложно, но си трябват грижи! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: 7dach.ru
Болести по ябълките – как да се защитим от най-опасните болести?
Болести по ябълките – как да се защитим от най-опасните болести? Болестите по ябълките отслабват овошките и намаляват тяхната продуктивност. Те влияят отрицателно върху качеството на плодовете. Най-засегнатите случаи могат да ви лишат от реколта и да доведат до загиване на дърветата. Овощарите са запознати с повечето болести при ябълките, но не всеки знае как да спаси овошките си. И как да ги извади от безкрайния цикъл на заболявания, които продължават да заразяват овошките от година на година. Нека да разгледаме 3-те основни болести при ябълките и да видим как да защитим градината си от тях. 1. Бактериален огнен пригор по ябълката Бактериален огнен пригор по ябълката е опасна болест. Огненият пригор обхваща широк спектър от култури. Erwinia amylovora е бактерията, която причинява болестта огнен пригор при ябълката. Тази бактерия предизвиква инфекцията си чрез DspA / E ефектор, който взаимодейства с чувствителния протеин на ябълката MdDIPM4. Бактериален огнен пригор по ябълката – как изглежда и как се развива? Симптомите са много характерни: цветовете и младите филизи изсъхват внезапно, листата се извиват, неузрелите плодове се набръчкват. В този случай всички засегнати органи почерняват и остават на дървото. Ако погледнете засегнатата клонка, ще видите, че тя е оформена като жезъл. Леторастите и клоните набъбват и отблизо се вижда, че върху тях се появява ексудат – водниста течност, първоначално безцветна, а след това жълта или тъмнокафява. След това замръзва. Засегнатата кора се напуква, образува мехурчета и леко потъва, което позволява визуално да се разграничи границата между здрава и болна тъкан. Болестта се разпространява чрез посадъчен и присаждащ материал, насекоми и дори дъжд (ако пръски от болен екземпляр паднат върху съседни дървета). Мерки за контрол при бактериален огнен пригор по ябълката – болести по ябълките Ако вече е настъпило изгаряне, тогава се извиква карантинна инспекция и растението се изкоренява и унищожава. Ето защо основните мерки за контрол са превантивни. Спазването на земеделските практики и периодичното торене с торове с микроелементи имат положителен ефект върху функционирането на естествените механизми на устойчивост на растенията. Специални вещества, наречени елиситори, също повишават устойчивостта. Препаратите на тяхна основа могат да се интегрират в системата за растителна защита. „Фитосев“ е фунгицид-елиситор от ново поколение, който според производителя осигурява 100 % защита на растенията! Много важно е и използването на медсъдържащи препарати през пролетта и есента. Експертите по огнен пригор по ябълките препоръчват третирането да се прилага през есента, в началото на падането на листата, и да се повтаря след падането на листата. Това предотвратява навлизането на патогени през листата. През лятото в схемата за защита се включват антибиотици, препоръчани за овощните дървета, а 5-7 дни след пръскането с тях се внасят препарати с живи бактерии антагонисти. Антибиотиците могат да се добавят към резервоарна смес с химически фунгициди, препоръчани за борба с други болести по ябълките. За да се предпази ябълката от зараза, се използва биологичният фунгицид и бактерицид СЕРЕНАДА АСО СК. Дозата за третиране на ябълки и круши против огнен пригор е 400-800мл/дка. При подрязване на овощна градина е необходимо инструментът да се дезинфекцира добре. 2. Струпясване по ябълките Струпясване по ябълка може да се нарече най-популярната болест при ябълките, както по отношение на разпознаването, така и по отношение на осведомеността на овощарите за болестта. Крушата също е засегната от струпясване, но причинителят на болестта е различен (това са гъбички, които са много сходни по структура и цикъл на развитие, но и двете са високоспециализирани), така че струпясването по ябълката не може да се разпространи върху крушата и обратно. Струпясване по ябълките – как изглежда и как се развива? При ябълковите дървета се повреждат листата, плодовете, чашелистчетата и дръжките и по-рядко леторастите. По листата се появяват петна – кадифени на допир, цвят на маслини. Освен това, за разлика от крушата, на листата на ябълките има повече от горната страна. Първоначално тези части са малки и изолирани, след това се увеличават по размер и се разпространяват в пространството. Колкото по-дъждовно е лятото, толкова повече и по-големи петна ще има. Петната по плода са тъмни или черни, с кръгла форма. Ако кожицата се премахне по време на растежа на гъбичките, те стават заобиколени от светла граница. На мястото на лезията растежът на тъканите се забавя или спира, така че плодовете могат да се напукат. Мерки за контрол при струпясване по ябълките – болести по ябълките Основното правило при засаждане на ябълкова градина е да изберете сортове, които са устойчиви на струпясване по ябълките. В противен случай сме обречени на поредица от трудоемки дейности година след година. Струпясването по ябълките, подобно на други инфекции, засяга предимно отслабени дървета. По правило това са ябълкови дървета в лошо вентилирани насаждения. Ето защо е много важно правилното разположение на овощните дървета, годишната резитба за предотвратяване на удебеляването и балансираното прилагане на торове. Вижте повече за: кога се режат ябълките и видове резитби В ябълкова градина е задължително събирането и унищожаването на падналите листа в началото на пролетта, за да се унищожи източникът на първична зараза. Дори във фазата на зелен конус трябва да се извърши превантивно пръскане с препарат, предназначен за борба с това заболяване. Такива например са препаратите 1% бордолезов разтвор, Хорус, Скор и други. Ако метеорологичните условия са благоприятни за развитие на струпясване, третиранията се повтарят във фаза розов бутон и след цъфтежа. През есента, преди падането на листата, можете да напръскате дърветата и почвата със 7% разтвор на карбамид. Вижте повече за: как да предпазим ябълките от струпясване с подходящи методи 3. Брашнеста мана по ябълките Друго често срещано заболяване е брашнестата мана по ябълките. Топлото, но влажно време е благоприятно за болестта (редовни дъждове, мъгла, силна роса – всичко, което насища въздуха с водни пари). Ако такова време се установи през пролетта и през първата половина на лятото, тогава може да се очаква бързо разпространение на брашнеста мана. Брашнеста мана по ябълките – как изглежда и как се развива? Брашнестата мана засяга листата, издънките и съцветията на ябълковото дърво. Плодовете могат да показват признаци на заболяване, но това е доста рядко. Основният симптом е много характерен – бяло покритие със сивкав оттенък, в повечето случаи наистина брашнесто (понякога може да прилича на
Ябълков плодов червей – кога се пръска и как да третираме?
Ябълков плодов червей – кога се пръска и как да третираме? Излишно е да казваме, че нашите собствени ябълки в градината винаги са по-добри от закупените ябълки от магазина. Домашно отглежданите ябълки се отличават със своя аромат и вкус, както и с добре узрелият си вид. Често обаче по нашите ябълки може да забележим дупки от червеи. Това се случва поради 2 главни причини. Едната е, че повечето хора не искат да третират ябълките с химически препарати. Другата причина е, че часто овощарите не знаят кога и как да третират ябълките, за да не допускат червясване на плодовете. Главният виновник за червясването на ябълките е т.н. ябълков плодов червей. Самият ябълков плодов червей (Cydia pomonella) е доста разпространен в България. Гъсениците на молеца повреждат плодовете на ябълката, крушата, прасковата, кайсията, ореха и сливата. Най-големите поражения са при ябълките, като вредителят е способен да унищожи 30-40% от плодовете, когато овошките не се третират. Ябълков плодов червей – малко биология На външен вид молецът прилича на обикновен молец с невзрачен прашен цвят, с тъмни петна. Размахът на крилата достига 22 мм. Зимува под паднали листа, сред изоставени отсечени клони и в пукнатини на кората на дърветата. Със затоплянето на времето през пролетта се събужда и изчаква благоприятно време за летене. Това най-често се случва през април и може да продължи до септември, но най-често не повече от 8 седмици. Трудно е да се видят тези пеперуди, тъй като те летят през нощта. Времето трябва да е тихо и сухо. Около седмица след цъфтежа на ябълките, плодовият молец започва да снася яйца по листата и плодовете, като насекомото харесва не само ябълковите овошки, но и крушите. Светлорозовите ларви (които представляват ябълковите плодови червеи) се излюпват след 5-10 дни. Те стоят на открито в продължение на няколко часа, след което започват да гризат листата за известно време. След това започват да проникват в плодовете. Лошото е, че тяхната цел изобщо не е да изядат вкусната пулпа на плода, а да стигнат до камерата със семената. За да направят това, гъсениците правят проходи в плодовете, запушвайки входния отвор зад тях. Семената на една ябълка не са достатъчни за червея, затова той се премества в друга и може да развали 2-3 плода. След като се нахрани, ларвата на ябълковия плодов молец се придвижва към ствола и изпада в летаргия. След това какавидира и след определено време, в зависимост от условията на средата (от 1 седмица до месец), се появява като нова пеперуда (молец). Цикълът се повтаря. Последната вълна от гъсеници напуска паднатите ябълки, търси подходящо място, какавидира и чака пролетта. Пораженията от действията на гъсениците Повредените плодове се виждат отдалеч. Те започват да изостават в развитието си и „узряват“ преждевременно: стават червени или жълти и падат. Ако разгледате такава ябълка или круша, можете да видите местоположението на гъсеницата, а на разреза – просто тъжна картина. Нападнатите зрели ябълки и круши бързо се развалят и не могат да се съхраняват. Кога се пръска за ябълков плодов червей и кои са подходящите препарати? Всеки овощар трябва да започне да третира своите овошки след цъфтежа на ябълките. Но трябва да се съобразим и с климатичните условия (валежи, температура на въздуха и т.н.). За съжаление няма точен календар за пръскане на ябълки против нападение на плодов червей. За наше щастие има подходящ начин, с който може да определим времето за третиране. А именно чрез поставянето на феромонов капан. Чрез закачането на капан с феромонова уловка за ябълков плодов червей, ние ще можем да определим дали летенето на молеца наистина е започнало и дали е време да започнем да пръскаме овошките. През пролетта пръсканията се извършват 2 седмици след началото на масовия летеж на пеперудите, а през лятото – след 10 дни. Освен това един капан на 10 дка е достатъчен за значително разреждане на популацията на мъжкия ябълков или сливов молец. Трябва да се отбележи, че всеки вид пеперуда има свои собствени феромони, така че капаните за тези насекоми ще бъдат различни (вземете това предвид при закупуване на капаните). Против ябълков плодов червей може да пръскате с някой от съвременните ефективни препарати: Как да предпазим ябълките от струпясване с подходящи методи Редовно събирайте и унищожавайте падналите плодове. Също така е необходимо разрохкване на почвата в градината през лятото и оран през есента. През есента може да премахнете и изгорите старата и напукана кора на овошките. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: 7dach.ru
Какво се слага в дупката при засаждане на краставици?
Какво се слага в дупката при засаждане на краставици? За добра реколта от краставици, не забравяйте да поставите тор в дупките, когато засаждате разсада. По този начин растенията ще растат силни и ще плододават добре. Сега ще разгледаме какво точно може да се използва и в каква дозировка. Какво се слага в дупката при засаждане на краставици? Разсадът от краставици, когато се засажда в дупки на постоянно място, може да изпита доста голям стрес. Хранителните вещества, които ще дадат сила на растенията за по-нататъшен растеж и плод, ще помогнат за намаляване на неговото влияние. Можете да използвате органични и минерални торове, както и комбинация от тях. Популярни са и народните рецепти за подхранване, които лесно се правят от това, което имате под ръка. Добавките в дупката обаче няма да донесат осезаеми ползи при засаждането на разсада от краставици, ако не обърнете внимание на някои важни правила: …с какво да торим краставиците преди засаждане… Ако в лехите са поникнали плевели, трябва да ги окосите, да ги вкопаете в почвата и да ги полеете с микробиологични препарати (например Байкал-ЕМ 1) или препарат на основата на гъбата триходерма. Това ще ускори разграждането на органичните вещества. След това лехата се покрива с черен агротекстил, като по този начин се създават условия за дейността на полезната почвена микрофлора и земните червеи. Сега нека да разгледаме какво да поставим в дупката, когато засаждаме разсад от краставици в оранжерия или на открито в градината. Какво се слага в дупката при засаждане на краставици? При избора на подходящ тор си струва да се има предвид, че краставиците от ранни сортове и хибриди не се нуждаят от твърде много подхранване. Те може да нямат време да изразходват хранителните вещества, ще започнат да прорастват и няма да имат много цветове и завръзи. Но растенията със средно и късно узряване се нуждаят от по-хранително запълване на дупката. Въпреки това, не трябва да бъдете твърде ревностни, защото плановете ще включват и кореново и листно подхранване. И още един важен момент! Когато запълвате дупката с органични отпадъци, трябва да запомните, че ще отнеме време за разлагане. Растенията няма да могат веднага да консумират хранителните вещества от такова подхранване. А висококачественото разлагане е възможно само в среда, богата на почвени бактерии. Ето защо, ако почвата е много бедна и изтощена, тогава преди да изкопаете дупките, трябва да възстановите нейното плодородие с помощта на органични торове. И е по-добре да направите това през есента или поне няколко седмици преди засаждането на разсада. …с какво да торим краставиците преди засаждане… Торът трябва да се смеси добре с почвата. Ако е минерален тор, тогава корените не трябва да го докосват. Почвеният слой между тях трябва да бъде най-малко 5 см. Следната смес може да се използва като универсален пълнеж за дупката: Допълнително можете да въведете: Яйчените черупки са богати на калций, който ще помогне за предпазване на плодовете от гниене. Въпреки това, разлагането му отнема много време, така че черупките трябва да се натрошат колкото е възможно повече и да се използват при засаждане на къснозрели сортове краставици. Ако почвата в градинската леха е лоша, тогава във всяка дупка трябва да поставите (по желание): Ако почвата е доста питателна, тогава няма да е излишно да добавите 1-3 супени лъжици доломитово брашно или 2-3 с.л. дървесна пепел. …какво се слага в дупката при засаждане на краставици… На тежки глинести почви също е полезно да изсипете шепа едър пясък, добре изгнили дървени стърготини, перлит и вермикулит в дупката. Високоефективен е и градинският диатомит, който не само ще подобри състава на почвата, но и ще насити растенията със силиций, калций, магнезий, ще повиши устойчивостта на стрес на разсада, ще отблъсне вредителите и ще намали растежа на патогенната микрофлора. Ако почвата е твърде песъчлива, тогава определено трябва да използвате компост, хумус или вермикомпост. След като запълните дупката, трябва да я полеете добре с топла вода. След това засадете разсада от краставици и уплътнете почвата около корена. Препоръчително е да мулчирате лехата с изгнили дървени стърготини, компост, торф, окосена трева и др. Ако времето е слънчево, първо трябва да засенчите растенията. За да направите това, монтирайте дъги и опънете над тях агротекстил. Какво се слага в дупката при засаждане на домати? Торовете, добавени в дупката, ще гарантират нормалното развитие на разсада и последващото качествено плододаване. Изберете подходяща рецепта за наторяване и я тествайте още през този сезон! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: ogorod.ru
Какво да засадим до малините, за да спрем разпространението
Какво да засадим до малините, за да спрем разпространението? Прекомерният растеж на малините е един от най-честите проблеми, пред които са изправени градинарите, отглеждащи тази култура. Един от начините да спрете „разрастването на малините“ на мястото е да засадите конкретни растения. Малините не са най-приятния съсед за другите култури. Това се дължи на криволичещото коренище с голям брой допълнителни корени, от които с течение на времето се появяват множество издънки. Пускайки нови издънки, малиновият храст расте. В същото време не само вреди на други растения, но и им пречи да реализират пълния си потенциал. Причини за свръхрастежа на малините Широкото разпространение на малини извън територията, предназначена за тях, се дължи на биологичните характеристики на този вид. И по-специално на спецификата на неговото възпроизвеждане. За да разберем как растат малините в градината, нека разгледаме динамиката на разпространението им през годините. През първата година от живота си разсадът от малини, получил се от малиново семе, придобива коренище и ниско стъбло. През втората година по малините се появяват плодни клонки, а на коренището се появяват няколко заместващи издънки. В същото време дъщерните издънки започват да се образуват върху корените. До края на сезона тези потомци успяват да придобият независимо коренище, което може да произвежда свои собствени подземни издънки. До третия сезон майчините и дъщерните издънки вече имат плодни клони. Защо малините не дават плодове – 5 често срещани причини Така година след година малините растат, заобикаляйки се с все повече и повече с млади издънки. Те започват да превземат все пове територия. В един момент майчиното растение умира, което води до разпадане на „веригата“, но дори и при липса на родителска издънка, малиновото растение, разделено на няколко групи, продължава да съществува, сякаш нищо не се е случило. Можете да предотвратите агресивното разпространение на малини в градината по различни начини. Така например може да засадите растения около периметъра на мястото с малини, които могат да се конкурират с него за вода и хранителни вещества при равни други условия. Киселец – какво да засадим до малините Като засадите киселец около малините, вие ще спрете ефективно разпространението на малините. Веществата, отделяни от киселеца, предотвратяват растежа на подземната част на малините. По този начин предотвратявате образуването на коренови издънки. Можете да постигнете желаното само ако ширината на насажденията от киселец е най-малко 50 см. Ето защо, ако искате да предотвратите разпространението на малини с помощта на това растение, ще трябва да вземете предвид някои обстоятелства. Първо, 50-сантиметрова лента от киселец по протежение на малиновите насаждения ще намали използваемата площ, която може да бъде посветена на отглеждането на други култури. Второ, това растение също има репутацията на една от най-непретенциозните и бързо растящи градински култури. Това означава, че като се отървете от един проблем, рискувате да придобиете друг. Тъй като киселецът се възпроизвежда еднакво успешно както със семена, така и с корени, ще трябва постоянно да плевите насажденията. Също така би било добра идея да се гарантира, че птиците не се доближават до киселеца. Те изпитват необяснима любов към семената на това растение и, без да го забелязват, ги разпространяват в цялата градина. Боб Някои градинари отбелязват, че малините предпочитат да „стоят далеч“ от аспержи и зърнени семена. Това вероятно се дължи на факта, че нодулните бактерии, живеещи върху корените на боба, насищат почвата с азот. И именно азотното торене е една от най-ефективните мерки за борба с разпространението на малините. Този химичен елемент стимулира растежа на зелената маса на тази градинска култура в момента, когато има най-голяма нужда от това, а именно през пролетта. Тоест когато малините току-що са се събудили след зимата и трябва да бъдат подновени. Азотът изглежда пренасочва силите на растението, „принуждавайки“ го да изразходва получените вещества не за растеж на корените, а за укрепване на надземната част. …какво да засадим до малините… Имайте предвид, че бобът предпочита добре осветени зони. Така че ако искате не само да ограничите растежа на малиновите издънки, но и да получите богата реколта от боб, тогава е най-добре да засадите боб на етап, когато малиновите растения не са прекалено високи, че да попречат на растежа на боба. Ливадна метлица – какво да засадим до малините Ливадната метлица е едногодишно растение със силно развита коренова система, което може да окаже възпиращо действие върху разпространението на малиновите леторасти. Във всяка друга ситуация това растение спокойно може да се нарече плевел. Но в случая с малините използването на това растение е напълно оправдано. Растяща между редовете на малините, метлицата покрива почвата, като по този начин лишава издънките на малиновия корен от слънчева светлина и влага. В същото време кореновата система на самата метлица черпи върху себе си всички вещества, които биха могли да влязат в растежа и развитието на кореновите издънки на малината с последващото образуване на дъщерни издънки. Как да контролираме прекомерното разпространение на малините? Не винаги е възможно да се ограничи разпространението на малините чрез засаждане на определени култури. Това е особено вярно в случаите, когато растението е успяло да „отиде твърде далеч“ от очертаните за него граници. В такива ситуации самото засаждане на киселец няма да свърши работа. Добрата новина е, че все още е възможно да се реши проблемът. Но за да направите това, ще трябва да използвате не един, а два или три метода наведнъж. Как да режем малините за богата реколта година след година Мощните основни (базални) издънки могат да станат отличен посадъчен материал. Ако проблемът с растежа на малината не е твърде остър, оставете най-силните издънки до есента, така че в края на сезона да ги изкопаете заедно с почвата около корена и да ги пресадите на ново място. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: ogorod.ru
