Как ароматите разкриват лични и културни истории?
Ароматите имат необикновената сила да пресъздават спомени, емоции и преживявания. Те носят в себе си историята на културите, епохите и личните ни моменти. Чрез тях не просто подчертаваме своята индивидуалност, а разказваме нещо много по-дълбоко – откъде сме дошли и кой всъщност сме ние. Те се превръщат в мост между нашето минало и настояще, между личното и колективното. Как ароматите ни свързват с културата? Културните корени могат да бъдат проследени хиляди години назад, в древни цивилизации като Египет, Персия и Гърция. Тогава парфюмите са се използвали като луксозен продукт и като свещени ритуални средства. В Древен Египет те символизирали чистота и божественост. Аромати като тамян и смирна, които днес често асоциираме с ориенталски композиции, са се използвали за балсамиране и церемонии. В древна Гърция те се свързвали с красотата и удоволствието. Използването на аромати при социални събития е символ на изтънченост и естетика, отразявайки философията на добър живот. Във всяка култура, парфюмите подчертават външния вид и изразяват мисли и символи, които са дълбоко вкоренени в традициите на тези общества. Личните истории, запечатани в аромати Чувствали ли сте някога как даден аромат моментално ви пренася към определен момент в живота ви? Това не е случайност. Нашето обоняние е пряко свързано с мозъчните структури, отговорни за паметта и емоциите. Един специфичен парфюм може да ви върне към определен ден от детството, към любима вечер, прекарана с близки хора, или дори към първата ви любов. Парфюмите ни дават възможността да предаваме тези лични моменти чрез аромати, които сме избрали. Всеки флакон разказва индивидуална история – вашата история. Например, нежни флорални нотки могат да символизират лекота и романтика, докато дървесни аромати придават чувство за стабилност и зрялост. Парфюмите като израз на личността Ароматите отразяват нашата идентичност и начина, по който искаме да бъдем възприемани от околните. За някои, един парфюм може да бъде знак за елегантност и лукс, докато за други той може да представлява естественост и автентичност. Дали ще изберем нещо леко и свежо, което носи усещане за свобода, или по-интензивен, загадъчен аромат, който подсказва за дълбочина и страст – изборът е в ръцете на нашата индивидуалност. Някои парфюми дори могат да променят нашето настроение и поведение. Цитрусовите нотки, например, са известни с това, че събуждат и вдъхновяват, докато ванилията и кехлибарът носят топлина и комфорт. Парфюмът, който носим, ни помага да изразим себе си и да настроим деня си според нашето вътрешно състояние. Как работят парфюмите? Сложността на един парфюм често се крие в неговата композиция, която се състои от три основни етапа – връхни, сърцевинни и базови нотки. Връхните нотки са първото нещо, което усещате при нанасяне на парфюма – те са леки и бързо се изпаряват. Най-често използваните съставки тук са цитруси, свежи плодове и леки билки. Сърцевинните, още наричани средни, нотки идват на преден план, след като връхните се разсеят. Те съставляват „сърцето“ на аромата и обикновено включват цветя като роза, жасмин и лавандула, както и по-интензивни билкови акорди. Базовите нотки са последният слой на парфюма – това са тежките молекули, които остават дълго време на кожата и формират финала на уханието. Тук най-често ще срещнете дървесни, смолисти или мускусни нотки. Процесът на създаване на един парфюм е деликатен баланс между тези различни елементи. Парфюмеристите работят с десетки, а понякога и със стотици съставки, за да създадат уникална композиция, която да се развива по хармоничен начин върху кожата. В сайта на Venera Cosmetics, например, могат да бъдат открити разнообразни предложения, които отразяват именно тази сложна композиция на аромати. Без значение дали търсите свежест, интензивност или нещо уникално, което да пасва на вашата индивидуалност, важно е да се обърне внимание на това как различните нотки взаимодействат помежду си. Парфюмът не е просто продукт – той е емоционална инвестиция. Чрез него не само подчертаваме нашето присъствие, но и разказваме нашата лична и културна история. Следващият път, когато избирате аромат, замислете се – каква история искате да разкажете? Какво искате да усетите и какво да събудите в другите? Ароматът има силата да прави всичко това възможно, като нежно, но силно изразява нещо много повече от думи. Разберете как да да си направите сапун сами тук.
Истината зад петък 13: Произход и значение
Петък 13-ти отдавна се счита за един от най-злощастните дни в календара. Това суеверие е дълбоко вкоренено в много култури по света и има влияние върху поведението и решенията на хората. Петък 13 е станал символ на лош късмет, предизвиквайки страх и тревога у някои, докато други го възприемат просто като мит без реално значение. В тази статия ще разгледаме произхода на суеверията, свързани с петък 13-ти, и как те се различават в различните култури. Ще се запознаем с някои известни исторически събития, случили се на тази дата, и ще проучим как вярванията за петък 13 влияят на съвременния свят. Целта е да разберем по-добре този феномен и да отделим мита от реалността. Корените на суеверието за петък 13-ти Скандинавска митология Корените на суеверието за петък 13-ти могат да се проследят назад до скандинавската митология. Според легендата, Локи, богът на пакостите и хитростта, нахлул неканен на божествен банкет във Валхала. Неговото присъствие превърнало броя на боговете в 13, което довело до трагични последствия. Това събитие се смята за един от първите примери, свързващи числото 13 с нещастие. Християнски влияния Християнството също има важно влияние върху формирането на това суеверие. Тайната вечеря, на която присъствали Исус Христос и неговите 12 ученици, допринесла за негативните асоциации с числото 13. Юда Искариотски, 13-ият гост, предал Исус, което довело до разпятието му в петък. Този ден станал известен като Разпети петък в християнския свят. Библейската традиция свързва петък и с други значими негативни събития. Сред тях са изгонването на Адам и Ева от Райската градина, убийството на Авел от Каин, разрушаването на Соломоновия храм и началото на Големия потоп. Викторианска епоха Въпреки дългогодишните негативни асоциации с петък и числото 13 поотделно, комбинацията „петък 13-ти“ като символ на лош късмет е сравнително ново явление. Според Стив Руд в „The Penguin Guide to the Superstitions of Britain and Ireland“, това е викторианско изобретение . Популяризирането на суеверието се случва през XIX век. През 1907 г. е публикуван известният роман на Томас Лоусън „Петък, 13-ти“, който разказва за безскрупулен брокер, възползващ се от суеверията около тази дата, за да срине стоковия пазар. Това произведение допринесло значително за разпространението на вярването в нещастието, свързано с петък 13-ти. Културни различия в суеверията Въпреки че петък 13-ти се смята за ден на лош късмет в много части на света, това суеверие не е универсално. Всъщност, различните култури имат свои собствени вярвания за нещастни дати и числа. Интересното е, че в нашия Григориански календар вероятността 13-ият ден от месеца да се падне в петък е малко по-голяма, отколкото за всеки друг ден от седмицата. Вторник 13-ти в някои страни В Гърция и испаноговорящите страни, вторник 13-ти се смята за ден на лошия късмет. Това показва как културните различия могат да повлияят на суеверията и как едно и също число може да има различни значения в различните общества. Петък 17-ти в Италия В Италия, петък 17-ти се посреща със страх, вместо петък 13-ти. Причината за това се крие в римските цифри. Числото 17, изписано с римски цифри, е XVII, което, ако разместим буквите, става VIXI. На латински, VIXI означава „живях“, което се свързва със смъртта и следователно носи лош късмет. Това суеверие е толкова силно вкоренено в италианската култура, че трудно ще се види числото 17 като номерация по улиците или на хотелските стаи. Италианците избягват да използват това число, за да не изкушават съдбата. Тези културни различия в суеверията показват как вярванията за късмет и нещастие могат да варират значително в различните части на света. Те са отражение на уникалната история, традиции и културно наследство на всяка страна. Известни исторически събития на петък 13-ти Арестуването на тамплиерите Едно от най-известните събития, свързани с петък 13-ти, е арестуването на рицарите тамплиери. На 13 октомври 1307 г., петък, френският крал Филип IV издава заповед за арестуването на членовете на Ордена на тамплиерите . Хиляди рицари, включително Великият магистър Жак дьо Моле, са задържани по обвинения в ерес, содомия и други престъпления. След жестоки изтезания, много от тях правят самопризнания, а стотици са изгорени на клада. Папа Климент V, под натиска на крал Филип, разпуска ордена през 1312 г. Това събитие става основа за множество конспиративни теории и легенди, свързани с петък 13-ти. Въпреки това, историците отбелязват, че суеверието за тази дата не произлиза директно от арестите на тамплиерите . Потъването на кораби Петък 13-ти е свързан и с няколко известни корабокрушения. На 13 декември 1907 г., петък, седеммачтовата шхуна „Томас Лаурсон“ се разбива в рифовете. Това е едно от най-големите корабокрушения на 20-ти век. По-скорошен инцидент се случва на 13 януари 2012 г., петък, когато туристическият кораб „Коста Конкордия“ частично потъва край бреговете на Италия. В тази трагедия загиват над 30 души. Инциденти в космоса Космическата програма също не е подмината от инциденти на петък 13-ти. На 13 април 1970 г. експлозия на кислороден резервоар осуетява плановете на мисията „Аполо 13“ за кацане на Луната. Интересен факт е, че совалката е изстреляна от ракетна площадка номер 39 (13 х 3). Въпреки трудностите, екипажът успява да се завърне невредим на Земята, превръщайки този инцидент в пример за човешка издръжливост и находчивост. Влиянието на суеверието в съвременния свят Икономически последици Суеверието, свързано с петък 13-ти, оказва значително влияние върху икономиката в световен мащаб. Само в САЩ бизнесът губи между 800 и 900 милиона долара на този ден, тъй като много хора просто не отиват на работа. Това води до намалена производителност и загуби за компаниите. Интересен факт е, че билетите за самолет в петък 13-ти са средно с 16% по-евтини, според проучване от 2017 г. Това показва, че суеверието на едни хора може да се превърне в предимство за други, които не се влияят от тези вярвания. Психологически ефекти Страхът от петък 13-ти, известен като параскевидекатриафобия, засяга значителна част от населението. Според Доналд Доси, основател на Центъра за управление на стреса и Института по фобиите в Ашвил, Северна Каролина, между 17 и 21 милиона американци страдат от този страх. Симптомите варират от умерена тревога до тотална паника. Психолозите установяват, че хората, които се считат за нещастни, е по-вероятно да вярват в суеверия, свързани с лошия късмет. Една
Как да управлявам времето си: Практически съвети за ефективно управление на времето
Управление на времето? Това е едно от най-ценните умения в днешния забързан свят. Всяко едно от нашите решения, навици и приоритети определя как ефективно или неефективно използваме времето си. В тази статия ще разгледаме ключови стратегии и техники, които ще ви помогнат да подобрите управлението на времето си, да увеличите производителността и да постигнете повече с по-малко усилия. Какво представлява управлението на времето? Управлението на времето включва планиране и контролиране на това как разпределяте своето време между различни дейности. Лошото управление на времето може да доведе до стрес, липса на мотивация и по-ниска производителност, докато доброто управление на времето ви позволява да постигате повече с по-малко усилия. Защо управлението на времето е важно? Ефективното управление на времето е ключът към успеха както в професионалния, така и в личния живот. Когато не управляваме добре времето си, често изпитваме стрес, напрежение и недоволство. Ето някои от ползите от правилното управление на времето: 1. Повишена производителност: Когато знаете как да приоритизирате задачите си, можете да постигнете повече за по-кратко време. 2. По-малко стрес: Правилното планиране и организация на времето ви помага да избегнете напрежението от изпълнението на задачи в последния момент. 3. По-добър баланс между работа и личен живот: Управлението на времето позволява по-добро разпределение на задачите, така че да имате време за семейството, приятелите и хобитата си. 4. Повишено самочувствие: Когато постигате целите си навреме, това повишава увереността ви и създава мотивация за нови предизвикателства. Ключови техники за ефективно управление на времето 1. Приоритети и поставяне на цели Най-важният аспект на управлението на времето е способността да определите приоритетите си. Много хора губят време, защото не са сигурни какви задачи трябва да завършат първи. Използвайте техники като „Матрицата на Айзенхауер“, която ви помага да определите кои задачи са важни и кои са спешни. Съсредоточете се първо върху тези задачи, които са важни, но не са спешни. Друг инструмент за управление на времето е SMART методът за поставяне на цели. Вашите цели трябва да бъдат: – S (Specific) – Конкретни – M (Measurable) – Измерими – A (Achievable) – Постижими – R (Relevant) – Релевантни – T (Time-bound) – Времево ограничени Пример: Ако искате да напишете доклад за работа, вместо да си поставите абстрактна цел като „Трябва да завърша доклада“, използвайте SMART цел: „До петък ще завърша чернова на доклада за 1500 думи“. 2. Техниката Pomodoro Една от най-популярните техники за управление на времето е Техниката Pomodoro. Тази техника включва разделяне на времето ви на 25-минутни интервали (наречени „помодори“), в които се фокусирате интензивно върху една задача. След това правите кратка почивка от 5 минути. След четири „помодори“, вземете по-дълга почивка от 15-30 минути. Тази техника е ефективна, защото ви помага да се фокусирате върху задачата, без да се разсейвате. Освен това, редовните почивки помагат за поддържане на енергията и мотивацията ви през целия ден. 3. „2-минутното правило“ „2-минутното правило“ е прост метод, който гласи: ако една задача може да бъде завършена за по-малко от 2 минути, направете я веднага. Този подход помага да избегнете натрупването на малки задачи, които могат да заемат ненужно място в списъка ви със задачи. 4. План на седмицата Създаването на седмичен план може значително да подобри управлението на времето ви. Използвайте неделя, за да прегледате предстоящите задачи за следващата седмица и разпределете времето си съответно. Направете списък със задачи за всеки ден и приоритизирайте най-важните от тях. 5. Избягване на многозадачност Многозадачността може да ви изглежда като добър начин да свършите повече работа за по-кратко време, но често резултатите са обратни. Когато се опитвате да изпълнявате няколко задачи едновременно, концентрацията и качеството на изпълнение страдат. Вместо това, фокусирайте се върху една задача до нейното завършване, преди да преминете към следващата. Приложения и инструменти за управление на времето В днешния дигитален свят съществуват много приложения и инструменти, които могат да ви помогнат да управлявате времето си по-ефективно: – Trello: Управлявайте проектите и задачите си, като създавате дъски и картички за всяка задача. Trello е полезен както за лични, така и за екипни проекти. – Google Calendar: Организирайте своята седмица с помощта на Google Calendar. Този инструмент е отличен за управление на срещи, задачи и събития. – RescueTime: Това приложение проследява колко време прекарвате на различни уебсайтове и приложения, като ви помага да разберете къде губите време. – Forest: Забавно приложение, което ви мотивира да останете фокусирани, като засаждате виртуални дървета. Ако излезете от приложението, дървото умира – перфектно за хора, които често се разсейват. Как да избегнем разсейването? Разсейванията са един от най-големите врагове на ефективното управление на времето. Социалните мрежи, телефонните обаждания, имейли и други фактори често могат да ви разсеят, когато се опитвате да работите върху важни задачи. 1. Изключване на известията Изключете известията на телефона и компютъра си, когато работите върху важна задача. Това ще ви помогне да се концентрирате и да не губите време в проверка на имейли и съобщения. 2. Използване на „do not disturb“ режим Ако работите в офис или дом с други хора, използвайте режима „do not disturb“, за да минимизирате разсейванията. Това може да включва поставяне на слушалки, сигнализиране на хората около вас или създаване на определени „работни часове“, в които да не ви прекъсват. 3. Подредено работно пространство Подреденото работно пространство може да помогне за подобряване на концентрацията и ефективността. Разхвърляният бюро или офис често води до разсейвания и забавяне на работата. Заключение Управлението на времето е ключов фактор за успех във всички аспекти на живота. Независимо дали сте студент, професионалист или просто търсите по-добър начин да организирате деня си, използването на правилните техники и инструменти може да ви помогне да постигнете повече с по-малко усилия. Като се фокусирате върху приоритизирането на задачите, избягването на разсейвания и използването на полезни приложения, можете да подобрите производителността си и да намалите стреса. Разберете как да пазите личните си данни онлайн тук.
Защо омъжените двойки в Япония често спят отделно: Културни и социални аспекти
Спането в отделни легла или дори в отделни стаи е често срещано сред двойките в Япония. Това явление може да изглежда странно в западните култури, където споделянето на легло с партньора е широко разпространено. Всъщност, в тези култури се счита за знак на интимност и близост. Въпреки това, в Япония тази практика има своите корени в културни, социални и дори здравословни фактори, които са дълбоко вкоренени в японското общество. Културни и исторически аспекти Традиционно, японските домове имат малки стаи и ограничено пространство. В миналото хората са спали на футони, които се разстилат на пода. След това те се прибират през деня, за да освобождават място. Това означава, че всяко пространство в дома е използвано многофункционално. Така се улеснява индивидуалното разпределение на спалните места. Дори и днес, когато съвременните японски домове са по-големи, традицията на отделното спане се запазва в много семейства. Културно, в Япония се отдава голямо значение на личното пространство и удобството. Следователно, споделянето на легло с партньора може да се разглежда като нарушаване на това пространство. Това е особено вярно, ако двамата имат различни навици на сън. Освен това, японците обикновено водят много натоварен начин на живот. Поради това, те придават голямо значение на качествения сън, който е основен фактор за добро здраве и продуктивност. Социални и здравословни причини Един от основните мотиви за отделното спане са различните навици и предпочитания на сън. Например, един партньор може да предпочита по-ниска температура в стаята. Междувременно, другият може да се чувства по-комфортно при по-висока температура. Освен това, различията в предпочитанията за твърдостта на матрака, нуждата от тишина или светлина през нощта, както и други фактори, могат да доведат до решение за отделно спане. Здравословните проблеми също играят роля в тази практика. Хъркането, безсънието или нуждата от чести ставания през нощта могат да нарушат съня на партньора. В такива случаи отделното спане гарантира, че и двамата ще получат качествен сън. Това е от съществено значение за здравето и доброто настроение. Влияние върху връзката Най-важният въпрос е как отделното спане влияе върху връзката между партньорите. В западните култури споделянето на легло се счита за важно за запазване на интимността и емоционалната близост в брака. Въпреки това, в Япония отделното спане не се възприема като проблематично. Напротив, много двойки смятат, че това им позволява да се чувстват по-спокойни и удовлетворени. Те могат да се наспиват по-добре, без да се тревожат за навиците на другия. Интимността и близостта в брака не са задължително свързани със споделянето на едно легло. Вместо това, много японски двойки намират други начини да поддържат връзката си силна. Например, те отделят време за съвместни дейности, общуват открито и поддържат физически контакт през деня. Понякога спането отделно дори може да увеличи желанието за тези моменти на интимност. Създава се известно разстояние, което след това двойката може да преодолее с желание. Практически аспекти и съвременни тенденции Съвременните японски двойки често приемат отделното спане като практично решение на много проблеми. Натоварените графици, често несъвпадащи работни часове и стресът от ежедневието могат да бъдат по-лесно управлявани. Това е възможно, когато всеки партньор има свое пространство за почивка и възстановяване. Освен това, икономическите аспекти също стимулират тази практика. Японските домове често са компактни, и създаването на две отделни спални пространства може да бъде предизвикателство. Затова много семейства предпочитат да спят на футони, които лесно се прибират, за да освобождават място през деня. По този начин се улеснява адаптирането на пространството според нуждите на всеки партньор. Заключение Отделното спане сред омъжените двойки в Япония е сложен феномен, който отразява културните, социалните и здравословните аспекти на японското общество. Въпреки че тази практика може да изглежда необичайна за западните стандарти, тя е логично и практично решение за много японски семейства. Отделното спане може да допринесе за по-добра хармония в брака, като гарантира качествен сън и уважава личното пространство на всеки партньор. Интимността и близостта се поддържат по начини, подходящи за конкретната двойка. В крайна сметка, важно е да се намери баланс, който отговаря на нуждите и предпочитанията на двамата партньори, независимо от избора на спане. Искате да резервирате своя билет за Япония. Научете повече за резервирането на билет най-изгодно тук.
Историята на Illy – от страстта към кафето до световен символ на качеството
Кафето превъзхожда обикновената напитка – то е свят на култура, традиции и страст. Illy превръща тези елементи в несравнимо изживяване, обединявайки почитателите на кафето от различни краища на земното кълбо. Ще разгледаме пътешествието на Illy, от скромното начало като малко кафене, до неговото утвърждаване като емблематична марка на глобално ниво, символизираща високо качество, новаторство и ангажираност към устойчиво развитие. Зараждане – от идея до реалност В самото сърце на Италия, през 1933 година, се ражда компания, която ще преобрази света на кафето. Франческо Или, със своя пионерски дух и визия, основава Illy с една ясна цел пред очите си – да предложи несравнимо кафе, което да задоволи дори най-взискателните вкусове. Този амбициозен замисъл води до разработването на революционни методи за печене и блендиране, които да гарантират високото качество на всяка чаша кафе. В този период, когато кафето все още се смята за ежедневна нужда, а не за изключително изживяване, Франческо Или инстинктивно разбира, че ключът към успеха лежи в неуморния стремеж към иновация и съвършенство. Той започва своята мисия с внимателен подбор на най-фините кафени зърна от различни краища на света. Всяко зърно е избрано с мисълта за уникалния вкус, който ще допринесе към крайния продукт. Създаването на единствения в своя вид бленд Illy е друга крачка към извисяването на марката. Вместо да се ограничи до един вид зърно, Франческо експериментира с различни комбинации, докато не открива перфектния баланс между киселинност, горчивина и сладост. Този бленд става веднага разпознаваем за марката и допринася за нейната уникалност на пазара. Развитие и Иновации От самото си създаване, Illy се отличава с нестихваща амбиция за развитие и нововъведения. Преходът от скромни начала към световно признат лидер в производството на кафе е път, изпълнен с постоянно усъвършенстване на процесите и продуктите. Основополагащата иновация е въвеждането на революционния метод за печене под налягане. Този процес подобрява вкуса и аромата на кафето и позволява на продуктите да запазят свежестта си за по-дълъг период. В допълнение, компанията разработва уникални опаковки, които предпазват кафето от въздействието на кислорода, влагата и светлината, три от основните фактори, влияещи негативно на качеството на кафето след печене. Illy също така преразглежда и усъвършенства своя подход към блендирането. Компанията внимателно избира зърна от различни части на света, за да създаде своя фирмен бленд, който предлага богат и балансиран вкус. Този процес включва строг контрол на качеството на всяка стъпка, от избора на зърната до крайното печене и опаковане, за да се гарантира, че всяка чаша Illy кафе предоставя незабравимо изживяване. Той разширява своята иновативна визия и към устойчивото развитие, като става една от първите компании в индустрията, която инвестира в сертифициране за устойчиво производство на кафе. Компанията работи в тясно сътрудничество с кафеените ферми, за да подобри условията на труд, да насърчи екологично отговорните практики и да осигури справедливо възнаграждение за труда на фермерите. В днешно време, продължава да се инвестира в научни изследвания и развитие на нови технологии. Компанията разработва иновативни машини за кафе и системи за приготвяне, които улесняват потребителите да постигнат перфектната чаша кафе у дома. Компанията изследва и нови методи за борба с климатичните промени и негативното въздействие на производството на кафе върху околната среда. Иновациите и устойчивото развитие изграждат основата на Illy, като марката продължава да вдъхновява с високото качество. Превръщайки консумацията му в изтънчено изживяване, Illy удовлетворява и най-взискателните вкусове. Със своя ангажимент към иновациите, компанията задава стандарти в индустрията, които отговарят на очакванията за изключителност. Illy представя не само продукт, но и философия за качество и отговорно потребление, обогатяваща света на кафе за ценители.
Български древен календар – най-точният и най-старият в света
Български древен календар – най-точният и най-старият в света. Честита 7529 година според Древнобългарският календар. Най-старият календар в света принадлежи на българите, като той е провъзгласен от ЮНЕСКО за най-точният в света със своите почти невъобразими точности. Някои историци са на мнение, че този календар е създаден през 2350 г. пр. н. е.. Повечето от тях обаче се придържат към мнението, че точната година е 5505 г. пр. н. е.. Ако това е вярно, това значи че българският календар е доста по-стар от китайския календар. Календарът е бил използван не само като инструмент за измерване, но и като основание за идентичност с неговата структура, в която можете да видите как началото и краят са част от огромната вечност. Това е било оръжие за българите, за да измерват историята и как различни неща са се случвали в нея. Българският календар е достатъчно свидетелство за напредналите познания на българите по астрономия и измерване. В интерес на истината, много повече информация за това как е работил календарът може да се проследи в именника на българските ханове, книга с огромно значение, която показва как е царувал всеки владетел. На какво се базира древният български календар? Слънцето е най-важният космически обект за живота на Земята. Без него животът на земята е просто немислим. Ето защо древните хора винаги са го почитали като бог (прабългарите, древните египтяни, маите и т.н.). Връзката между слънцето и календара е неразривна. Главната единица за време е годината, но това всъщност е времето за една обиколка на земята около слънцето. Древният български календар се базира на слънцето, което е обратно на китайския календар, който се базира на луната. Освен това календарът е базиран на въртенето на Юпитер около Слънцето и е цикличен. Българското име на Юпитер е Янкул (овчарят). В свободен превод Янкул означава Господар на времето. Това показва че Юпитер има доста важна функция в българския календар. …български древен календар… Всяка нова година започва на 22-ри декември, деня на зимното слънцестоене. Този ден не бил включен в календара като част от нито един от сезоните в него. Той се е броял като нулев ден. Древнобългарските имена на нулевия начален ден са Ени; Сур; Коледа; Колада! Останалите дни (364) били разпределени на четири еднакви части – по 91 дни. Доста интересен е фактът, че поради това разпределение всяко ново тримесечие е започвало в неделя – първия ден от седмицата на българите. Връщайки се към китайският календар, струва си да се каже, че в българският календар последователността на елементите е вода, огън, земя, дърво, метал. А последователността в китайския календар е – дърво, огън, земя, метал и вода. Животинските фигури от древнобългарския календар са: Защо древният български календар се смята за по-точен от Григорианския календар? Древният български календар е признат за по-точен от съвременния западен календар, който се използва днес. Древнобългарският календар има 365 дни, 4 тримесечия, 52 седмици и 13 месеца, от които 13-ият се състои само от 1 ден (Новата година). Така всички дни от седмицата и числото на дните от месеца са еднакви за всяко тримесечие. Първият ден в годината винаги е и първи ден от седмицата. Всяко тримесечие съдържа три месеца. Първият месец съдържа 31 дни, а вторият и третият – по 30 дни. Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. А всяка година е точно копие на всяка друга. Такава подредба няма у никой друг календар по света и никой не е успял да я постигне. Ето защо този календар се счита от ЮНЕСКО за най-точния календар в света! А за разлика от други български постижения към световната история и култура, все още никой не оспорва произхода на българския календар! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни идеи! Източник и снимки: bgkalendar.com / bnppress.com / en-academic.com / theeternalsunshineofthespotlessmind.wordpress.com / pinterest.com
Скритите от НАСА артефакти на анунаките – видео
Скритите от НАСА артефакти на анунаките – видео. Чудили ли сте се някога защо училищата учат толкова малко, ако не и нищо, за първата напреднала цивилизация в света? Скрити ли са артефактите на анунаките от НАСА? Нека разберем, но нека първо да помислим какво ви идва на ум, когато мислите за древните цивилизации? Може би веднага ще се сетите за римляните. А може би пък се сещате за маите. Или си мислите за аборигените в Австралия. Нека да разгледаме една друга велика древна цивилизация – шумерите. Разположен в Месопотамия, древен Шумер е бил сбор от градове-държави. Шумерите са имали напреднали знания в математиката, писмеността, военното дело и т.н.. Много от техните писания разказват на съвременните хора за шумерската култура. Шумерската цивилизация съществува от 4100 г. пр.н.е. до около 1750 г. пр.н.е. Името „Шумер“ означавало „земя на цивилизованите царе“. Шумерите са една от първите групи, които разделят времето на часове и минути. Те имали сложна религия, която включвала богове, наречени анунаки. Кои са анунаките? Смятало се, че анунаките отговарят за съдбите на шумерите. Много митове включвали анунаки, които произнасяли присъди над хората. Освен това боговете са описани като деца на Земята и небето. Повечето хора приписват тези истории на митологията, по същия начин, по който ги правят за гръцките богове. Други обаче се чудят дали има нещо повече в историята. Някои изследователи смятат, че анунаките може да са били действителни същества. Една популярна теория е, че те са дошли на Земята от друга планета. Някои смятат, че идват от мистериозната планета X, която според тях е преминала близо до Земята преди хиляди години. Други превеждат думата анунаки като „Онези, които идват от небето“! …скритите от НАСА артефакти на анунаките… Въпросът е – защо извънземни ще дойдат на Земята и ще се представят за богове? За да поробят човешкия род, разбира се! Вярващите в тази теория казват, че анунаките са принудили хората да добиват злато за тях. Други пък отиват доста по-далеч като казват, че анунаките са били вид влечугоподобни хуманоиди. Те вярват, че тези влечуги са помогнали на шумерите да развият своите системи за писане и математика. Освен това те смятат, че влечугите са все още наоколо и днес и притежават огромна власт в човешкия свят. Анунаките истински ли са били? Или са били митични богове? Ще ви оставим да решите това сами. Но едно нещо е сигурно – тези древни шумерски богове все още очароват хората днес. Но нека сега да се върнем на: Скритите от НАСА артефакти на анунаките Зекария Сичин превежда 14 глинени плочи на Енки. Той шокира историческия и археологическия свят, след като публикува своята поредица от книги за „боговете-анунаки“, които са пристигнали от планетата Нибиру преди около 445 000 години. Според него тези древни астронавти са кацнали в едно от земните морета и са създали Ериду, „Дом в далечината“. Ериду е градът на Боговете според древните шумери. Преводът на автора обяснява историята на цивилизацията на анунаките и тяхната пълноценна цел за посещение на Земята. Плочите са разказ за Енки, Аннунаки и планета, наречена Нибиру. Енки бил първородният син на Ану, царят на планетата Нибиру. Предполага се, че Нибиру обикаля около слънцето на всеки 3600 земни години. За Енки се твърди (според превода на Сичин), че е дошъл на Земята, за да копае злато за родната си планета Нибиру. Златото било необходимо за възстановяване на атмосферата на тяхната планета. Имали нужда от минни работници, така че Енки създал хората на Земята по техен образ. Въпреки че има много скептици в историята на анунаките, много учени и теолози започнаха да признават, че библейските истории за Сътворението, за Адам и Ева, Райската градина, Потопа, Вавилонската кула, всъщност са продукт на древни текстове, записани преди хилядолетия в древна Месопотамия от древните шумери.… Вижте във видеото повече за скритите от НАСА артефакти на анунаките: Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: newstangail24.com / wonderopolis.org / pinterest.com
Форт Кумбалгарх – Великата стена на Индия
Форт Кумбалгарх – Великата стена на Индия. Кумбалгарх, известен също като Великата стена на Индия, е крепост, известна под името Мевар. Намира се в западната верига на хълмовете Аравали – на около 48 км от град Раджсаманд в района на Раджастан в западна Индия. Великата стена на Индия е включена като обект на световното наследство. През 2013 г. на 37-ата сесия на Комитета за световно наследство, проведена в Пном Пен, Камбоджа, Форт Кумбалгарх, заедно с пет други крепости на Раджастан, беше обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО под групата Хълмови крепости на Раджастан. Крепостта е сред най-големите крепостни комплекси в света. Това е втората най-голяма крепостна стена в света след Великата китайска стена! Крепостта има множество дворци, храмове и градини и е един от най-големите крепостни комплекси в света, достоен за посещение. Известно е, че това е родното място на Махарана Пратап. Много народни приказки са посветени на владетеля на Мевар. Той бил смятан за еталон на раджпутската добродетел – защитник на слабите, пазител на честта на семейството си, борец срещу чуждите нашественици. В съвременна Индия Махарана Пратап е почитан като национален герой. Каква е историята на Форт Кумбалгарх? За ранната история на крепостта се знае много малко и не може да бъде установена поради липса на доказателства. Преди Рана Кумба да построи новата крепост, е имало малка крепост, ограничена до малка хълмиста местност. За нея се смята, че е построена от владетеля Сампрати, управлявал към края на Маурийската империя. Стената Форт Кумбалгарх е построена от Рана Кумба, който бил Кумба на Мевар от клана Сисодия на раджпутите. По време на неговото управление Мевар става една от най-могъщите сили в Северна Индия. Той бил най-могъщият суверен на своето време. Мистериозният древен укрепен град Джадо на опасно пътешествие през Сахара Рана Кумба се възползвал от известен архитект на епохата „Мандан“. Кралство Мевар на Рана Кумба се простирало от Рантхамбор до Гуалиор и включвало големи участъци от това, което сега е Мадхя Прадеш и Раджастан. От 84-те крепости в неговото владение, за Рана Кумба се твърди, че е построил 32 от тях, от които Форт Кумбалгарх е най-големият и най-сложният. Кумбалгарх също така разделял Мевар и Марвар един от друг. Той е използван като място за убежище за владетелите на Мевар в моменти на опасност. Забележителен пример бил случаят с принц Удай, младият крал на Мевар, който бил отведен тук нелегално през 1535 г., когато Читор бил под обсада. Принц Удай по-късно наследил трона. Крепостта останала непревземаема за директно нападение. Форт Кумбалгарх – Великата стена на Индия Ахмад Шах I (владетел от династията Музафарид) от Гуджарат атакува крепостта през 1457 г., но намира усилията за безполезни. Тогава имало местно вярване, че божеството Банмата в крепостта я защитава. Имало допълнителни опити през 1458–59 и 1467 г. от Махмуд Халджи, но те също се оказали напразни. Генералът на Акбар, Шахбаз Хан, атакувал този форт през октомври 1577 г. и след 6-месечна обсада той успял да превземе форта през април 1577 г. Но той бил превзет отново от Пратап през 1578 г. През 1818 г. въоръжена банда саняси сформира гарнизон за защита на крепостта, но по-късно крепостта била превзета от британците. Архитектура и култура Масивната порта на крепостта Кумбалгарх е наречена Рам Пол (или портата Рам).Построена на върха на хълм на 1100 м над морското равнище в планината Аравали, крепостта на Кумбалгарх има периметърни стени, които се простират на 36 км. Това я прави сред най-дългите стени в света. Предните стени са високи 4,5 метра. Кумбалгарх има седем укрепени портала. Във форта има над 360 храма, както джайнистки, така и индуистки храмове. От върха на двореца е възможно да видите километри от планината Аравали. Хануман Пол (или портата Хануман), е следващата порта. Тя се намира на половин километър от Хала Пол. Хануман Пол е двуетажна порта с осмоъгълни бастиони. Портата получила името си от каменното изображение на Хануман (кралят на маймуните), разположено пред портата, донесено от Махарана Кумба. Загадъчните руини на град на гиганти в планина в Перу Храмът на Ганеша е разположен отляво на Рам Пол. Този храм е построен от Махарана Кумха и образът на Ганеша е закрепен в светилището. Ганеша е божество в индийската митология. Той е син на Шива и Парвати. Стои на висока платформа, в която се влиза през стъпала от юг. Храмът Чарбхуджа е посветен на четириръката богиня, като този храм е точно на склона на хълма от дясната страна на храма Ганеша. Издигната е върху висока платформа и е ограден със стена с вход от изток. Форт Кумбалгарх – Великата стена на Индия Някои от основните атракции в крепостта включват двореца Кумба, Бадал Махал (Двореца на облаците), храма Неелкант Махадев и храма Веди. Форт Кумбалгарх е не само архитектурно чудо, но има и голямо историческо значение. Играе важна роля в историята на Раджастан. Днес крепостта е популярна туристическа дестинация и се посещава от хиляди хора всяка година. Освен това е популярно място за културни събития и фестивали, включително годишния фестивал Кумбалгарх, който празнува богатото културно наследство на Раджастан. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: wikipedia.org / timesofindia.indiatimes.com / pinterest.com
Митичната гробница на Озирис беше открита от археолозите
Митичната гробница на Озирис беше открита от археолозите. Митовете и легендите са част от всяка култура. Една такава легенда е историята на крал Артур, великият владетел от британската легенда, и неговата кралица Гуиневир. В египетската митология Озирис е известен като бог на подземния свят и смъртта. Подобно на други религии, митовете за Озирис са сложни и многостранни. Той символизира безсмъртието, казва се, че съди мъртвите въз основа на техния морал и се разглежда като бог на обновлението и възкресението. В зависимост от култа, той има различни други задължения. Озирис – могъщият бог Въпреки репутацията си, Озирис бил широко ценен като могъщ Бог. Наскоро археолозите разкриха, че са открили древна гробница. Тя изглежда директно моделирана според митичната гробница на Озирис. Откритието е направено от испанско-италиански археологически екип в сътрудничество с египетското министерство на антиките. Египетските предания разказват за съществуването на тази гробница в некропола на шейх Абд ел-Курна. Тя е част от северния манастир на Дейр ел-Бахари в Западния бряг на Тива. Гробницата първоначално е била открита през 1887 г. от Филип Вири. А през 20-ти век се правят бегли опити да се картографира основната структура. Въпреки това, гробница Kampp-327, която можете да видите по-долу, никога не е била очертана. …митичната гробница на Озирис беше открита от археолозите… Новооткритият комплекс на Озирис включва пасаж, който се свързва с различни стаи, които съдържат интригуващи реликви. Едната стая има стенен релеф, който показва серия от демони, държащи ножове, които са били използвани за защита на останките на починалия. Друга камера (централният сводест параклис) има божество с изумрудена кожа, седнало и обърнато към стълбище с 9-метрова шахта в него. Шахтата се свързва с друга стая с втора шахта, която се спуска на 6 метра в две стаи. Настройката е почти като лабиринт. Въпреки че точният период, в който е построен този гробничен комплекс, не е сигурен, експертите го сравняват с подобни гробници, които съдържат сходни елементи. Те предполагат, че може да е създаден или по време на 25-та династия (760-656 г. пр. н. е.), или по време на 26-та династия (672-525 г. пр.н.е.). Най-известният пример е гробницата на Озирис, наречена Озиреон, построена в собствения погребален комплекс на Сети I. В изкуството Озирис е изобразяван с изумруденозелена кожа, брада на фараон, корона, украсена с две блестящи щраусови пера, и краката му, вързани като на мумия. Той обикновено държи извит жезъл и нехех – два символа на царството и земята. Митичната гробница на Озирис беше открита от археолозите Легендата за Озирис се разиграва всяка година от древните египтяни в драматична форма, в която се преразказва смъртта и възкресението му. Смята се, че той е загинал в Нил. Според някои версии е бил нарязан на 14 части от брат си Сет, богът на пустинята, войната, гръмотевиците, хаоса и виното. Изида, покровителката на природата и магията, подредила парчетата отново заедно в рамките на 12 дни, с изключение на неговия фалос, който бил изгубен. Тялото на Озирис било транспортирано до гробницата му с лодка, докато Изида изработила заместващ фалос, направен от злато. Пропит с магия, този предмет върнал Озирис от мъртвите достатъчно дълго, за да забременее Изида с дете. Това било Хор, божеството с глава на сокол, свързано с владетеля и царството. Според историците, символиката на Озирис е много очевидна. Тук присъстват всички елементи, напомнящи за митичната гробница на Озирис. А именно голямо стълбище с дължина 3,5 метра и висок 4 метра таван в долната част, водещо към Долния свят. Има и друго стълбище, водещо директно към статуята на Озирис, която следователно е на по-високо ниво. Тя е идеално изолирана на „неговия остров“ – самата статуя на Озирис; празният коридор около него, който символизира канала на водата; очакваната гробна камера под статуята, като по този начин идентифицира починалия с Озирис. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: newstangail24.com
Археолог откри незавършена древна пирамида в Сакара, която струва живота му
Археолог откри незавършена древна пирамида в Сакара, която струва живота му. Древната история на Египет е изпълнена с изобилие от открития. Много от тях остават все още необяснени и до днес. Едно такова откритие е направено от археолога Закария Мухамед Гонейм в средата на 50-те години. Находката на Гонейм е толкова уникална, че учените все още спорят какво точно е открил археологът и за какво е било всичко. През 1951 г., докато търси нови недокоснати погребения, археологът Закария Гонейм се натъква на стена, която според него може да бъде една от неоткритите, незавършени древни пирамиди. Останките от структурата се намират в некропола на Сакара, недалеч от древната стъпаловидна пирамида на Джосер, чиято възраст се оценява на 4700 години. Какво пише Гонейм в своята книга? В книгата си, озаглавена „Изгубената пирамида“ (Rinehart & Company, 1956), Гонейм пише: „Може да се смята, че тъй като сградата е била използвана като кариера в по-късни времена, нейното съществуване е било известно до сравнително скорошна дата. За щастие успях да се уверя, че паметникът е бил необезпокояван поне 3000 години, а вероятно и по-дълго. Доказателство за това се крие в големия брой по-късни погребения, които моите работници откриха по време на разкопките. Най-ранните от тях датират от Деветнадесетата династия (1349-1197 г. пр.н.е.), и тъй като някои бяха открити да лежат необезпокоявани над самата заровена пирамида, очевидно е, че стените, които бяхме разкрили, не са били виждани от човешки очи от онази далечна епоха.” Археолог откри незавършена древна пирамида в Сакара Понеже входът на египетските пирамиди се намира в средата на северната страна, намирането на входа на недовършената пирамида е било въпрос на техника. През януари 1954 г. Гонейм започва търсенето на входа на пирамидата, сигурен, че „никоя суперструктура не би била построена без началото на подструктурата“. Разкопавайки северната страна, той първо открил останките от погребален храм. Окуражен, той потърсил входа там, тъй като входът към пирамидата на Джосер бил намерен на подобно място. Когато това се оказало безполезно, той преместил работата на север. Накрая, на около 22 метра от стената на пирамидата, той намерил нещо, което изглеждало като входна галерия. Галерията била блокирана с тежки камъни, а празнините между тях били запълнени с натрошени камъни. Най-накрая вратата към пирамидата била открита. „За наше изключително облекчение“, пише Гонейм, „открихме, че вратата е непокътната, запечатана със зидария.“ Пирамидата е открита на 9 март 1954 г. Вратата водела до висока галерия, изсечена в скалната основа. Но на 18 метра се натъкнали на стена от натрошени камъни, стигаща от пода до тавана. Екипът открил вертикална шахта в тавана, през която били пускани камъните. А входът на шахтата отгоре бил заровен в надстройката на пирамидата. Проклятието на пирамидата – какво открил Гонейм? Гонейм установил, че шахтата не е пробита напълно откакто пирамидата е построена. Насипаните натрошени камъни в коридора се оказали доста – повече от 15 метра. Но първо трябвало да се разчисти шахтата, така че камъните да не паднат върху работниците отдолу. При разчистването на шахтата се случила трагедия, която спряла разкопките за дълго време. Един от каменните блокове се срутил и затрупа работниците, убивайки един от тях. Това незабавно разпространило приказките за проклятието на пирамидата и медиите преувеличили новината, твърдейки, че пирамидата се е срутила и е убила 80 души. Тогава се разнесла мълвата, че в гробницата е затворен зъл дух, който щял да погуби всички. Самият Гонейм също бил уплашен, но подновил разкопките. След като изчистил камерата, Гонейм открил много гробни съдове, върху печатите на които прочел името на „неизвестния досега владетел“ Секемхет (този фараон бил известен под друго име Джосер Тати). Гонейм също така намерил златно съкровище. 21 златни гривни, пинсети, златна пръчица под формата на сърп, златни плочи, златна кутия за прах от черупки и много мъниста от карнеол (вид минерал). Археолог откри незавършена древна пирамида в Сакара, която струва живота му До камерата те трябвало да си проправят път през отломките от камъни, които блокирали прохода поради земетресения. На 31 метра те открили страничен проход, водещ до дълъг Т-образен коридор, съдържащ 120 празни складови помещения. И едва след още 72 метра археологът открива гробна камера, скрита зад защитна стена и огромни каменни блокове. Била е в самия център на недовършената пирамида на Секемхет. „В средата на грубо изсечена камера лежеше великолепен саркофаг от блед, златист, полупрозрачен алабастър. Тръгнахме към него. Първата ми мисъл беше: „Цял ли е?“ Набързо, с моета електрическо фенерче, проверих горната част за капака. Но нямаше капак; горната част беше от едно цяло с останалите“, пише Гонейм. След като го почистили от пясък и прах, археолозите открили няколко странни неща. Първо, върху саркофага под формата на буквата V имало нещо като погребален венец. Втори, капакът на саркофага не бил отгоре, а в края. Той се издигал нагоре, сякаш археолозите не били пред ковчег, а пред капан за диво животно. Циментът, с който бил намазан капакът, се оказал непокътнат. С голяма трудност археолозите разчистили място около саркофага, монтирали повдигащи блокове и, уверени, че тялото на Секемхет е вътре, отворили „ковчега“. Вътре обаче било празно. Разочарованието на Гонейм нямало граници. Сезонът на разкопките обикновено приключвал през април поради горещините. В жегата и задуха експедицията работила до 26 юни в името на резултатите. И всичко това само за да се намери празен саркофаг! Разкопките били прекратени. Връщайки се на работа през 1955 г., Гонейм разчистил галерията и намерил много артефакти, но не можел да разреши загадката на пирамидата. Може би в саркофага наистина е бил затворен зъл дух? Скоро проклятието настигнало Гонейм: през 1959 г. той се самоубил, като се удавил в Нил. Най-мистериозните факти и теории за Големия Сфинкс Самият Гонейм определил възрастта на пирамидата на 4700 години. Но радиовъглеродният анализ на „венеца“, който лежал върху саркофага, показал, че растенията са с 800 години по-стари от пирамидата. Защо египтяните са спрели да строят пирамидата? Защо са си тръгнали? Защо саркофагът бил толкова внимателно затворен и проходите затворени? Защо някой е сложил върху него древни изсушени растения? Има няколко версии за това. Вътрешната архитектура на пирамидите все още озадачава експертите. Имало толкова много тесни, наклонени и вертикални проходи, че само змия можела да
