Как да направим алпийски кошер Роже-Делон – размери на корпуса
Как да направим алпийски кошер Роже-Делон – алпийският кошер е от типа на многокорпусните кошери, но в отличие от традиционните конструкции той има само една прелетна дъска и няма разделителни решетки, както и отвори за вентилация. По-новите тенденции са всеки корпус да има кръгла прелка с диаметър 22 мм, която при нужда да се затваря. Кошерът е така конструиран, че свежият, богат на кислород въздух, се изкачва нагоре. В резултат на жизнената дейност на пчелите, въздуха се насища с въглероден диоксид, пари и продукти от обмяната, става влажен и тежък и се спуска надолу, като се изхвърля от кошера. Хранилката, намираща се най-отгоре, играе ролята и на въздушна възглавница и не позволява образуването на конденз. Капакът на кошера има дебелина 30 мм и предпазва пчелите от прегряване и охлаждане. Дъното е подвижно (дебелина 30 мм), а прелетната дъска е с наклон 45°. Прелката е с височина 7 мм и широчина 300 мм. Особености на алпийски кошер Роже-Делон Една от съществените особености на алпийския кошер са неговите рамки. Те се състоят от горна носеща летвичка с размери 320/25/9 мм и монтирана към нея П-образна тел с обща дължина 730 мм и дебелина 3 мм. Металната рамка се захваща към носещата летвичка, като се вкарва през два странични отвора. Основата се монтира, като се вкарва през специални прорези на горната летвичка. Така получените рамки не се зателват и восъчните основи се монтират бързо. А можем да си ползваме и стандартната дървена рамка. Изборът е наш. Други особености за този тип кошер е, че при първата пролетна паша към двата оставени за презимуване корпуса се добавя трети. Той е зареден с изградени пити и се поставя под двата корпуса. Целта е да се създаде по-благоприятен температурен режим в горните корпуси с пило, който да активира пчелната майка и да се увеличи яйцеснасянето. Когато пчелната паша вече е стабилна между двата горни корпуса се поставя четвърти. Щом пчелите изградят основите в този корпус се добавя нов, пети корпус, отново под най-горния. След изграждането на питите и в петия корпус се поставя шести, но вече между третия и четвъртия. Това се прави, за да се ограничи движението на майката в трите долни корпуса и да се възпрепятства роенето. Когато и шестия корпус се запълни с мед, той трябва да се центрофугира, като корпусът с центрофугираните пити се поставя под корпуса пълен с нектар. За подготовката за зимуване на Алпийския кошер, трябва да отбележим следното. След приключването на главната паша пчелното семейство остава на три корпуса, като в горния са хранителните запаси, в средния –пилото, а в долния –събрания прашец. След излюпването на последното пило късно през есента пчелното кълбо се сформира в средния корпус под хранителните запаси. Препоръчва се долния корпус да се свали. Пчелите остават да зимуват на два корпуса с отворен долен вход. Предимствата на Алпийският кошер Роже-Делон са: Подходящи са за суровите условия на планините, където ранното пролетно развитие на семействата е от решаващо значение, т.е. за местности с не много силно, но продължително нектароотделяне. Кошерът “Роже Делон” обикновено се използва за работа с едно семейство, но в него винаги има възможност един корпус да се използва като нуклеус за оплождане на майката. Алпийските кошери успешно може да се използват и за презимуване на запасни оплодени майки. За целта един или два корпуса със запасни майки се поставят върху корпусите на нормално семейство. През пролетта, след като младите майки се придадат на осиротелите семейства останалите пчели от запасните корпуси се обединяват с главното семейство. Излишните пити се прибират в склада или се използват за подхранване. Доближават се до идеалните естествени условия за пчелните семейства -хралупите. В алпийските кошери пчелните семейства по-лесно поддържат оптимален микроклимат. Това подпомага благоприятното им зимуване с малък разход на храна и малък зимен подмор. През зимата семействата не се нуждаят от допълнително затопляне с възглавници и други материали. Така отпадат трудоемките операции по стесняване, разширяване и затопляне на пчелните гнезда. Поради добрия въздухообмен в кошерите от тази система няма проблеми с влагата и плесените през зимата. Лесен за изработка и е евтин. Корпусите са много леки и удобни за работа. Недостатъци на алпийския кошер: Като недостатъци може да се посочи следното: при използването на алпийските кошери при много силна паша или при няколко главни паши една след друга (акация, липа и т.н.) се налага поставяне на много корпуси (7 и повече). Това прави кошерите много високи (1,5 –2 м) и за обслужването им е необходима стълба. Те са нестабилни и се налага да се привързват към колове, дървета и др. Затова са по-подходящи за райони с по-слаба паша. Добрият пример Като добър пример можем да дадем пчеларя Ивайло Георгиев. Той има опит с кошерите с малки размери, но той работи с 1/2 Роже-Делон корпуси. Казва, че добре се развиват и добре зимуват. Можем да видим две клипчета, свързани с информация за малкият алпиец. Още за пчелите вижте тук Харесайте нашата Фейсбук страница, за да научавате още полезни неща!
