Против миризливки в градината и дома с ефективни препарати
Против миризливки в градината и дома с ефективни препарати. Зелената миризливка (Palomena prasina) е опасен вредител в градинита и селскостопанските полета. В България е известна и под други имена като смърдулка, смрадливка, вонещица. Възрастните буболечки са ярко зелени през пролетта и лятото. Те придобиват по-тъмен бронзовокафяв цвят през есента. През 1998 г. видът е въведен в Съединените щати, където се размножава в огромни размери. До 2016 г. вече е част от 11 европейски страни. Вредителят няма естествена граница, а освен това няма и врагове в Европа. През зимата насекомите се преместват в нашите къщи. Те не са опасни за хората, но са способни да разпространяват неприятна миризма. Описание и жизнен цикъл на миризливката Зелената миризлива е член на семейството на миризливките (Pentatomidae). Тялото е плоско, крушовидно, дълго 10-17 мм. Има здрава обвивка на тялото с кафяво-мраморен цвят, с редуващи се тъмни и светли участъци. Долната част на насекомото е светло със сиви петна. Устният апарат на миризливката е от пробивно-смучещ тип, а антените се състоят от 5 сегмента. Миризливите жлези са разположени на гърдите между два чифта крайници и корема. Женските снасят яйца през пролетта, като ги поставят на гроздове върху листата на дърветата. Ларвите от първата възраст са оранжеви, след линеене потъмняват. Периодът на развитие до възрастен е 35-45 дни. Нимфите сменят 5 възрасти. При благоприятни субтропични условия вредителят има време да даде 3 поколения преди настъпването на студеното време. Женската снася 300-400 яйца. През зимата насекомите търсят подслон и преминават в диапауза. Тежките студове намаляват броя на буболечките със 70-80%, но високата плодовитост им позволява бързо да възстановят загубите. Против миризливки в градината и дома – с какво се храни буболечката? Миризливките са фитофаги (хранят се с живи части на растенията), по-специално – хранят се с растителен сок. В диетата на вредителя влизат около 300 вида култури, като списъкът непрекъснато се разширява. Вредителите увреждат зеленчуци (домати, пипер), овощни дървета (праскови, круши, кайсии, череши), зърнени и бобови култури, ядки. Насекомите се срещат по декоративни храсти, цветя, грозде, малини и оризища. Само за справка, през 2010 г. селското стопанство на САЩ търпи загуби за над 21 милиарда долара от този неприятен вредител. Може би се питате как точно миризливките вредят на плодовете и зеленчуците? След като повърхността на плода бива повредена от хоботчето на миризливката. На мястото на пробиване на листната плоча се получава деформация на тъканите, а патогенните бактерии проникват вътре. На мястото се развиват некротични процеси. Накрая заразените плодове и зеленчуци падат. Мащабът на щетите зависи от размера на колонията. Растенията изостават в развитието си, плодовете губят търговските си свойства. В зеленчуковите градини пораженията могат да достигнат 90-100%, а в овощните градини до 50-60%. Борба с миризливки в дома Зелената миризливка не понася ниските температури! За зимуване тя търси отопляеми сгради. Още първите студове принуждават миризливките да търсят подслон. Те са в състояние да проникнат през малки пукнатини, така че собствениците на тези жилища трябва да вземат защитни мерки. Необходимо е да запечатате всички възможни пролуки и процепи в отворите на прозорците и вратите с уплътнения. Защо миризливките не се харесват от хората? При най-малък контакт с насекомото, то започва да излъчва остра неприятна миризма. При някои хора това предизвиква алергична реакция под формата на хрема или конюнктивит. Броят на миризливките в една къща може да достигне доста голямо число. Устният апарат на насекомото не може да ви охапе. Но реакцията под формата на дерматит, сърбеж или обрив може да бъде причинена от течност от тялото на миризливата буболечка, попаднала върху кожата. Ето защо може да закупите специална инсектицидна лампа против летящи насекоми. Светлинните капани са доста подходящи за противодействие на миризливки. Отличителна черта на насекомите е желанието за светлина, женските и мъжките активно летят към огън или лампа. Светлинните капани се използват за изследване на числеността и разпространението на насекомите. Но в апартаментите те помагат да се справите с вредителите. Устройството има мрежа с електричество, при докосване насекомите умират. Или са заредени с лепящ капан, който „обира“ всичките летящи насекоми около вашия дом. Против миризливки в градината и дома с феромонни капани Най-ефективният метод за контрол и елиминиране на вредителите е използването на феромонни капани. Синтезирани са няколко вида феромони, като тази смес привлича миризливките през целия сезон. По дизайн капаните са окачени. Първите са висока пирамида (1,2 м), боядисана в черно. На основата е монтиран 2-литров съд, в който са поставени подходяща примамка и инсектицид. Висящият вариант е с по-малка стойка, иначе устройството е същото. Възрастните и нимфите се втурват към стръвта, но не могат да излязат от капана. Домашните устройства са не по-малко ефективни от закупените дизайни. Има няколко опции за капани: Лампа и сапунен разтвор. Това е един от най-простите дизайни против миризливки в градината и дома. Ще ви трябва настолна лампа и широк съд със сапунена вода. Достатъчно е да включите осветлението вечер, насекомите ще летят до него и ще паднат във водата. Този тип капан може да унищожи до 10 пъти повече вредители от фабричната версия. Пластмасова бутилка и LED – това е опростен дизайн от бутилка от 2 литра. Съдът се разрязва на две части, като горната е 1/3 от общата височина. На дъното на бутилката е поставено LED фенерче. Горната част се обръща с главата надолу и се вкарва в основата като фуния. През нощта зелените миризливки ще се насочат към светлината, но няма да могат да излязат. Борба с миризливки в градината Ако имате нашествие на миризливки в градината, то тогава имате голям проблем. Може да намерите миризливки по картофите, зелето, царевицата, фасула (боба), пипера, доматите и т.н. Тогава започвате да издирвате подходящ препарат против миризливки по доматите, за да спасите вашата реколта. Разпространението на вредителя е ограничено от климатичните условия. В страните, където миризливката се е появила изкуствено, там тя няма естествени врагове. Вонящите насекоми се избягват от повечето видове птици. Домашните кокошки идват на помощ на хората, но те не са в състояние значително да повлияят на ситуацията. В Азия например разпространението на миризливите буболечки се контролира от самурайската оса Trissolcus japonicas. Паразитира върху техните яйца. Ларвите на осите ядат потомството на вредителя. В Европа химикалите остават най-ефективният вариант. Механичното събиране на възрастни миризливки, техните яйца и нимфи е
