Великолепието на Хатуша – столицата на хетската империя
Великолепието на Хатуша – столицата на хетската империя. Историята понякога може да бъде несправедлива и изглеждаше, че Хетската империя щеше да бъде забравена. До началото на 20-ти век съществуването на хетите е по-скоро мит, отколкото факт. Всичко това се промени с откриването на град Хатуша, столицата на Хетската империя. Мястото представлява едно от най-големите турски археологически руини. Хатуша е била столица на царството на хетите в късната бронзова епоха. През 2-ро хилядолетие пр. н. е. царството се простирало от Егейско море през Анатолия, Турция, Северна Сирия и до река Ефрат. В древни времена това е бил велик град. Дори и днес неговите великолепни руини свидетелстват за величието на това място. Смята се, че населението на старата столица е било най-много 50 000 души. Историята на Хатуша Хатуша има богата история със своите осем километрови стени, обграждащи древния град. Забележителни са неговите монументални порти, 71-метровия подземен проход и откритите досега 31 храма. Лъвската порта, Кралската порта и откритият храм Язълъкая са някои от впечатляващите забележителности. Първото заселване около Хатуша е станало през 6-то хилядолетие пр. н. е. по време на халколита (каменно-медната епоха). Тогава се появяват малки, широко разпръснати селища, най-вече по планинските склонове и скалистите разкрития. През късното 3-то хилядолетие пр. н. е., към края на ранната бронзова епоха, се развива селището на Хатите. Те постепенно са асимилирани от индоевропейските хети, които наследяват името на страната. Този период бележи началото на непрекъснато обитаване на мястото. Хетите управляват централното анадолско царство Хати от ок. 1900 – до 800 пр.н.е. Те формирали най-ранната известна анадолска цивилизация и използвали напреднала система на управление, основана на установена правна система. Тяхната военна сила била добре обучена, добре оборудвана и използвала колесници. А те били най-леките и най-бързите за времето си. Великолепието на Хатуша – столицата на хетската империя Хатуша се състои от два обекта: Долен град и Горен град. Хетите построили столицата си на място, което можело да бъде добре защитено. Релефът на околностите включвал богати земеделски поля, хълмисти местности за паша, както и обширни гори. Руините на укреплението на горния град разкриват, че градът е бил заобиколен от двойна стена. Тя формирала периметър от приблизително 8 км. Имала е повече от сто кули и, доколкото е известно днес, пет порти: две на запад, Лъвската Порта на югозапад, Кралската порта на югоизток (портата за процесия) и Портата на Сфинкса в южната част на града. На север, отвъд стените, имало некропол, изсечен в скалата в Османкаяси и голямото светилище Язълъкая, чиито стени, украсени с барелефи, са безспорният шедьовър на хетското изкуство. Най-добре запазените руини на хетските храмове от 13-ти век пр. н. е., са известни като Големия храм. Те се намират в Долния град. Големият храм е посветен на бога на бурите и богинята на Слънцето, Аринна, и е заобиколен от множество сгради, включително магазини. Клинописните плочки от времето на хетите – великолепието на Хатуша В тази област са открити хиляди клинописни плочки. Едно от най-важните открития са клинописните царски архиви от глинени плочки, състоящи се от официална кореспонденция и договори, правни кодекси, процедури за култови церемонии, оракулски пророчества и литература на древния Близък изток. Хетската империя е изиграла удивителна роля в историята. Те се бият с изключително могъщата Египетска империя в битката при Кадеш, като почти убиват фараона Рамзес Велики. По-късно те създали друг вид история, като подписали това, което се смята за първия мирен договор в света. Тази особено важна плочка, която в момента е изложена в Археологическия музей в Истанбул, описва подробно условията на мирно споразумение, постигнато години след битката при Кадеш между хетите на Муватали и египтяните при Рамзес II през 1259 или 1258 г. пр.н.е. Сделката с египтяните била допълнително подпечатана от Рамзес II, който се оженил за хетската принцеса. Други храмове с подобна форма, макар и като цяло по-малки, са разположени в Горния град, който се състои предимно от град-храм за боговете и богините от хетския и хуритския пантеон. Останките от гъсто населения градски квартал били открити в Долния град, където основите и разположението им все още могат да се видят в района на север от Великия храм. Мястото, открито през 1834 г., не е изчерпателно разкопано до 1906 г. То е в списъка на световното културно наследство от 1986 г. Може да се насладите на следното видео: Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: ancientpages.com / interestingengineering.com
