Шумерският град Гирсу – място на хилядите клинописни плочки
Шумерският град Гирсу – място на хилядите клинописни плочки. Днешният град Тело, намиращ се в южен Ирак, е мястото на древния шумерски град Гирсу. Той е разположен между Тигър и Ефрат на около 20-25 километра северозападно от Лагаш в Южна Месопотамия. Днес мястото е белязано от няколко могили с диаметър около 1,5 км. Какво се знае за шумерският град Гирсу Някога Гирсу е бил част от града-държава Лагаш. Един от водещите градове на шумерите, наред с Урук, Ур, Ума и други. Около 2500 г. пр.н.е. последователно вземат надмощие при шумерите Киш, Урук, по-късно Ур и Лагаш. Около 2450 г. пр.н.е. Цар Еанатум бележи победата на Лагаш над Ума и извежда Лагаш до водеща роля. Това бил важен шумерски град с много храмове, посветени на Нингирсу – главният бог на Лагаш. Градът е служил като столица по време на управлението на Гудеа през 22 век пр.н.е Градът, чието име е написано на шумерски като „Ширпурла“, процъфтява през ранния династичен период (2500-2300 г. пр. н. е.). Но дори и в по-късни времена е постоянно обитаван до 2-ри век пр. н. е. Тогава столицата е преместена, а градът остава важен религиозен център. Това е първото място в Месопотамия, което предлага доказателства за шумерската цивилизация под формата на голям архив от хиляди клинописни плочки. Те са описали огромен брой икономически, административни и търговски въпроси на града. Въпреки успешните разкопки през 1870 г., извършени от френския археолог Ернест дьо Сарзак, който предоставя физически доказателства за съществуването на предвавилонската цивилизация, руините на Гирсу били систематично ограбвани. Изчислено е, че само около 4000 плочи са били изкопани от френския екип. Но поне 35 000-40 000 от тях са се озовали на различни пазари и по-късно в частни колекции. Находките на Ернест дьо Сарзак Находките, разкрити от г-н дьо Сарзак, включват портретна статуя на Гудеа и няколко други негови статуи и неговата династия. Те са издълбани в много твърд диорит (камък от рода на гранитоидите), останките от зикурат, руините на храмовете на Нингирсу, построени от Гудеа, и тази на богинята Бау (известна също като Гула) – вавилонската богиня на лечението, съпруга на Нинурта и в акадската митология. Също така е открита голяма сребърна ваза (около 2400 г. пр. н. е.), посветена на бог Нингирсу от Ентемена, цар на Лагаш. Както и известната „стела на лешоядите“ – празнуваща победа от Еанатум Друг красив артефакт, изкопан в Гирсу и датиран от около 2120 г. пр.н.е., е статуетка на бик с човешка глава. Тя е висока 11,8 см и е широка 8 см. Фигурката сега се съхранява в Лувъра, Париж, Франция. Шумерският град Гирсу – място на хилядите клинописни плочки Повечето знания, от които научихме за древния град Гирсу, идват от дешифрираните глинени плочки. Не е много, защото както споменахме по-рано, по-голямата част от тях е била открадната от мястото, а много други никога не са били намерени. В „История на Шумер и Акад“, Леонард Уилям описва клинописните плочки така, както са намерени от г-н де Сарзак: „… изпечените глинени плочи от Тело, които датират от този период, са обширни списъци на едър рогат добитък, овце и магарета, собственост на храмовете, и подробни плочи със сметки относно управлението на богатите храмови земи. Интересно е да се отбележи, че тези документи, които поради естеството на глината им и красотата на тяхното писане са сред най-добрите екземпляри, открити досега във Вавилония. Те са намерени от г-н дьо Сарзак в оригиналните архивни камери, в които са били съхранявани от шумерските жреци. Въпреки че очевидно са били обезпокоени в някакъв по-късен период, мнозинството от глинените плочки са все още подредени на слоеве, поставени един върху друг, върху пейки от пръст, които минават от двете страни на тесни подземни галерии…„ Следете ни в нашата Фейсбук страница за още любопитни неща! Източник и снимки: ancientpages.com
Напреднали древни градове са открити на морското дъно
Напреднали древни градове са открити на морското дъно. Много хора вярват, че Изгубеният град Атлантида няма да бъде намерен, защото никога не е бил открит. Въпреки това има много доказателства, които предполагат, че може да е бил открит. Факт е, че досега сме открили хиляди потънали градове и всички те показват признаци, че са построени от технологично напреднали цивилизации. Смята се, че този символ е белег на древните атланти. Според Платон те са били най-напредналата цивилизация, съществувала някога на планетата. Какво можем да научим от това? Теорията за древните астронавти може да бъде отхвърлена като мит. Тази теория гласи, че древна раса извънземни е пристигнала от космоса, за да ни научи на най-различни технологии. Те са били готови да споделят бъдещите си знания в замяна на нашата лоялност. Ето как са се появили толкова много структури в древността. Ето защо е трудно да се обясни как древните цивилизации са били способни да създадат такива сложни структури. Дали обаче Атлантида изобщо е била истински град? Не, за съжаление не. Измислен от Платон преди около 2300 години, той твърди, че тази утопична цивилизация, за която се твърди, че е съществувала 9000 години преди неговото време, е била наказана от боговете за това, че е станала егоистична, алчна и аморална. И по този начин е потънала в моретата. Кое точно море не се знае. Въпреки че Атлантида е изцяло измислен потънал град, там има много реални, които поради някакво нещастие, ако не непременно гнева на боговете, сега могат да бъдат намерени само на дъното на морето или дори на езерото. Ето някои от най-добрите подводни градове в света: Йонагуни Джима – японската Атлантида – напреднали древни градове Потънали в мистерия и противоречия, край бреговете на островите Рюкю, има странно равни форми, които някои учени смятат, че могат да бъдат създадени само от човешка ръка. Те сочат към древна цивилизация, потопена преди около 10 000 години. Съобщава се, че са идентифицирани структура с форма на пирамида, арка, стълбища и други форми. Те са пълни със знаци, които може да са древни писмености, като всички намекват за изгубена подводна цивилизация. Други казват, че структурите са естествени, за разлика от симетричните базалтови колони в Исландия или на Пътя на великаните в Северна Ирландия. Мистерията продължава. Лъвският град Езерото Куандао (езерото на хилядата острова) е създадено, когато долина е била наводнена през 1959 г. за водноелектрическа централа и язовир. Около 300 000 души били преместени, а потопеният град Шиченг, Лъвският град, бил забравен. През 2001 година ръководена от правителството експедиция огледа какво е потопено и се натъкна на капсула на времето на имперски Китай. На мястото са открити великолепни и изящно украсени сгради, датиращи от 1300 г., все още идеално запазени в подводния град. Днес опитни водолази очакват различно гмуркане в тази китайска Атлантида. Хераклейон (Тонис) и Александрия – напреднали древни градове Отдавна изгубената Александрия има точно толкова много легенди и мистерии, заплетени около нея, колкото и Атлантида. Но тази е истинска. И градът е намерен. А откриването на този древен град довежда до откриването и на още един древен град. Останките на Александрия лежат на няколко метра от брега, докато Хераклейон се намира малко по-далеч от днешна Александрия. И двата града са невероятно добре запазени. Особено като се има предвид, че руините са на повече от 2000 години и са осеяни с различни останки от кораби, пуснати котви, дори изгубени и намерени златни съкровища. Някога канали са разделяли храмове и сгради на Хераклейон, но как и защо точно градът е потопен, все още е загадка. Докато Хераклейон все още е достъпен за гмуркачи, се надяваме, че руините на Александрия скоро ще могат да се видят чрез предложения Подводен археологически музей на Александрия. Дварка – индийската Атлантида Подводният град Дварка, или „Вратата към рая“, беше открит под водата под залива Камбай през 1988 г. Бяха открити древни структури, стълбове, решетки на град и древни артефакти. Потънали в мистерия, някои смятат, че са на поне 10 000 години. Други казват, че може да са на 5000 години, а трети са сигурни, че датират от Средновековието. За градът се казва, че е построен от Бог, и е споменат в един от най-свещените и древни текстове на Земята – Махабхарата. И все пак някои твърдят, че през 1473 г. султанът на Гуджарат Махмуд Бегада нападнал града и разрушил храма на Дварка. Така или иначе, това е истински подводен град, отдавна изгубен, пълен с мистерии и легенди. Някой ден ще разкрием цялото великолепие на този древен град. Павлопетри През 1967 г. океанограф открива нещо, което прилича на древни руини. Година по-късно проучване изготвя план на праисторически град, който се смятал за микенски. Древният град се намира на около 4 метра дълбочина в Пелопонес, в югозападна Гърция. Градът е уникален с това, че има почти пълен план на града, включително улици, сгради и гробници. Павлопетри, кръстен на близкото селище, оттогава е рекламиран като най-старият подводен град, датиращ от бронзовата епоха и обитаван от третото хилядолетие до 1100 г. пр.н.е. Разположен на няколко крачки от пясъчен плаж, цяло чудо е, че този подводен град е намерен в доброто състояние, в което е. Фанагория – напреднали древни градове Някога най-големият град на древна Гърция и столица на Боспорското царство, Фанагория е основан около 540 г. пр.н.е.. Градът се простирал през Таманския полуостров в Черно море, сега част от Русия. Една трета от стария град е потопен във водите на Черно море, но две трети са на сушата. А това го прави огромен археологически обект, сух и мокър, с нови открития, които все още се правят. В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата Велика България между 632 и 665 г., като дори се твърди, че там умира нейният владетел Кубрат. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Завършваме с едно интересно видео за древните подводни градове: Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: fodors.com / newstangail24.com
Огромните мегаполиси на древния свят – топ 10 класация
Огромните мегаполиси на древния свят – човечеството се е събирало в големи общности, които са се превърнали в градове, още от неолита. Главната причина за създаването на общности е взаимната защита. Постепенно се разработили системите за споделянето на вода, търговията, изхвърлянето на отпадъци и средствата за управление. От скромните жилища, събрани заедно, се появили по-големи градове, някои със сгради с огромни размери и значителен лукс. Градовете се научили да се справят с проблеми, познати на съвременността – настаняване на бедните, приемане на закони за защита на всички и осигуряване на места за търговия, поклонение, развлечения и управление. Градовете се развиват през последните 9000 години, като Йерихон се счита за най-стария известен град в света. Първоначално разположен на земя, която сега е под водата, хората са пребивавали на това място в продължение на векове. Според археолозите, над 2000 души са живели в Йерихон седем хилядолетия преди раждането на Христос. Естествените извори превръщат мястото в желано, а плодородната земя позволявала на жителите да произвеждат растителни масла, източник на доходоносна търговия. Въпреки че 2000 жители днес се считат за малко повече от село, по това време Йерихон представлява един от най-големите градове в света. Ето десет древни града, считани за мегаполиси на своето време. 10. По времето, описано в книгата Битие, Урук е имал население от 4000 души Смята се, че древният град Урук, построен от Нимрод, е описан в книгата Битие. Библейското име на града е Ерех. Градът многократно е разрушаван и възстановяван, с материалите от предишните строежи. Тази доста ефективна практика затруднява съвременните разкопки и анализи. Изчисленията са, че градът е имал около 40 000 жители по време на своя пик, които са се занимавали със земеделие и търговия. Той достигнал своя пик на население около 3100 г. пр.н.е. Древните шумерски търговци и фермери са се възползвали от близостта на града до Тигър и Ефрат, за да създадат процъфтяваща общност, развивайки значително богатство и мощ. Те изградили система от канали в целия град, улеснявайки търговията и пътуванията. Някои вярват, че практиката на писане произхожда от Урук, а откриването на някои от най-ранните известни плочи в руините й подкрепя хипотезата. В градът се помещавали и най-ранните архитектурни паметници в историята. Около 3-ти век преди Христа обаче градът е бил изоставен до голяма степен, отчасти поради промени в течението на река Ефрат, а към 700 г. сл. н. е. вече имаме град-призрак. Открит е от археолози през 1849 г., въпреки че сериозните разкопки започват едва в началото на 20-ти век. 9. Град Мари се развива като търговска столица в Месопотамия – огромните мегаполиси на древния свят Земята между реките Тигър и Ефрат, Месопотамия, е създала една от най-ранните търговски империи в света. Мари, древен град, разположен в днешна Сирия, не се е превърнал в град от по-малки селища. Вместо това, този град е бил един от най-ранните целенасочено проектирани и построени градове в историята. Изграден около 2900 г. пр.н.е., той е предназначен да контролира водните пътища на река Ефрат, които били от съществено значение за търговията. Оригиналният ограден град е изоставен около 2550 г. пр. н. е. Но 50 години по-късно градът е пренаселен и до голяма степен възстановен. Проектиран е с повдигнат център, от който се извиват улици надолу към градските стени, осигурявайки контролирано оттичане на дъждовната вода. Издигнати са поне шест религиозни храма, както и дворец, открити пазари и други структури. Той бил изоставен, възстановен и пак изоставен няколко пъти, като всяка възстановка била правена над предшественика. Най-старата известна работилница, посветена на производството на колела, е открита в руините на Мари. Населението му вероятно е достигнало връх около 50 000 души преди окончателното му изоставяне през Елинистическата епоха. Днес руините му непрекъснато се разграбват и повреждат от участниците в Сирийската гражданска война. Контролираните разкопки, които разкриха голяма част от това, което е известно днес за древна Месопотамия, бяха спрени през 2011 г. Оттогава грабежите унищожиха голяма част от древните руини. 8. Някои смятат, че древният град Ур е родното място на Авраам Древният месопотамски град Ур някога е стоял на бреговата ивица по Персийския залив, близо до устието на река Ефрат в днешен Ирак. Няколко хиляди години оттогава, бреговата линия е изместена и руините на града, за които някои вярват, че е родното място на Авраам, се намират на няколко км навътре в сушата. Други археолози (и изследователи на Библията) оспорват руините като тези на град Ур, споменат четири пъти в книгата Битие. В разцветът си, около 2200 г. пр. н. е., населението на Ур се оценява на между 65 000 и 100 000 жители. Град Ур бил голямо морско пристанище и търговски център. В неговото общество е имало няколко класови разделения на хората. Най-високопоставените, богатите търговци, благородниците и религиозните водачи, живеели в значителен лукс, като разкопките разкриват множество дворци и имения. Разкопките разкриват също хиляди клинописни плочи (шумерски писмени материали), включващи бизнес договори, актове, съдебни документи и дори лични писма. Днес, след период под контрола на американската армия, руините на Ур са под контрола на иракското правителство, което планира да ги развие като туристическа атракция и изследователски център. 7. Руините Инсю съдържат едни от най-големите находки от древната китайска писменост Руините, известни като Инсю, са тези на древния китайски град Ин – последната столица на династията Шан. Ин се споменава като руини още през 5 век сл. н. е. Като столица на династията Шан (1600-1046 пр.н.е.) населението на града надхвърля 100 000, като е възможно цифрата да е била до 125 000. Градът имал царски дворци, царски гробници, храмове и множество сгради, посветени на развлечения и удоволствия. Сред кралските гробници била тази на Фу Хао (Мулан), кралицата-войн, която предвождала армиите Шан в няколко конфликта. Тя се превърнала в най-могъщия военен лидер на Шан за времето си. Руините Инсю разкрили древни китайски кости-оракули, форма на писане и водене на записи. Над 100 000 оракулски кости изобразявали пълните писмени знаци, използвани от Шан. Ин е изоставен някъде около 500 г. пр. н. е., като мястото остава относително недокоснато до откриването му през 1899 г. Оттогава той е внимателно проучен и разкопан от археолози и днес е отворен за обществени обиколки. 10
