Най-мистериозните текстове в света – топ 10 класация
Най-мистериозните текстове в света – повечето книги са предназначени да бъдат лесни за четене и разбиране. Най-старите от тях често могат да служат като прозорци към отдавна изчезнали култури, цивилизации и начини на живот. Но други, или поради умишлено объркване от автора, или поради това, че са написани на мъртви езици, остават мистериозни за учените, които ги изучават. От неясни религиозни текстове и книги за магия до неразбиваеми кодове и шифри. Ето една интересна класация за най-мистериозните текстове в света, която най-много е обърквала изследователи и преводачи. 10. Книгата Codex Seraphinianus – най-мистериозните текстове в света Написана между 1976 и 1978 г. от италианският художник Луиджи Серафини, Codex Seraphinianus не е нищо друго освен умишлен опит за създаване на нещо мистериозно. Доколкото може да се разбере, се казва, че книгата е енциклопедия на въображаема планета, пълна с карти и рисунки на растителен и животински свят. Най-интересното от всичко е, че Серафини е написал книгата на езика на своя хипотетичен свят. Целият Кодекс е съставен на странна азбука, която все още не е преведена дори след интензивно проучване от лингвисти. Тъй като самият текст е нечетим, Кодексът стана най-известен с произведенията на Серафини, които варират от сюрреалистични и красиви до направо смущаващи. Една страница изобразява плод, който изглежда кърви, докато друга показва риба, която е оформена като летяща чиния. В едно от най-известните изображения на книгата, серия от панели изобразяват голи мъж и жена, които бавно се трансформират в алигатор. Възможни обяснения – теориите изобилстват за това каква всъщност е тайната на Codex Seraphinianus. Серафини обаче остава мълчалив за значението на книгата от излизането й в началото на 80-те години. Критици и почитатели предложиха множество теории, сред които, че текстът на книгата всъщност е фалшив език, който не означава нищо, но реални отговори така и не бяха открити. 9. Liber Linteus Liber Linteus е древен текст, който датира от дните на етруските, култура, която процъфтява в Италия в годините преди възхода на Римската империя. Освен че е един от най-старите и дълги етруски документи, Liber Linteus е забележителен и с това, че е единственият известен пример за книга, направена от лен. Още по-интересен от самият документ е контекстът на откриването му. След падането на етруските, артефакти от тяхната култура като Liber Linteus престават да имат каквото и да е значение за римляните. Това, което ги интересувало обаче, било лененото платно, върху което била написана книгата. Това било така, защото след като римляните завладели Египет, много от тях започнали да възприемат обичая на мумифицирането. Този процес изисквал тялото да бъде увито в плат. Именно чрез тази практика Liber Linteus, който вероятно е бил разглеждан като безполезен артефакт, в крайна сметка е бил използван като погребална опаковка за мумифицираното тяло на съпругата на египетска шивачка. Същият този мумифициран труп е закупен стотици години по-късно от богат хърватин. Той възнамерявал да го използва като декорация на стена. След смъртта му през 1800 г. мумията е дарена на музей и едва тогава е осъзнато голямото културно значение на Liber Linteus. Възможни обяснения – като цяло Liber Linteus се състои от 230 реда текст с общо 1200 думи. Днес се знае много малко за етруския език и като такъв документът никога не е бил напълно преведен. Но въз основа на ограничените си познания учените са установили, че Liber Linteus най-вероятно е календар, описващ етруски религиозен ритуал. Само за справка, за етруските племена се казва, че са потомци на траките, живели в северозападна Италия. 8. Книгата на Сойга – най-мистериозните текстове в света Средновековието е създало своя дял от странни текстове, но може би никой не е бил толкова мистериозен, колкото Книгата на Сойга. Този текст представлява трактат за магията и паранормалното и съдържа пасажи, които все още не са преведени от учените. Книгата се свързва с Джон Дий, известен мислител от Елизабетинската епоха, за когото е известно, че се занимавал с окултизъм. През 1500 г. се казва, че Дий притежавал едно от единствените копия на книгата и се предполага, че е станал обсебен от разкриването на нейните тайни. Особено от поредицата от криптирани таблици, за които Дий вярвал, че съдържат ключа към някакъв вид езотерично духовно познание. Това не било лесна задача, тъй като неизвестният автор на книгата бил използвал редица типографски трикове, включително писане на определени думи отзад и кодиране на други в математически скрипт. Дий толкова се фиксирал върху разбиването на кодовете, че дори пътувал до континентална Европа, за да се срещне с известен духовен медиум на име Едуард Кели. Чрез Кели Дий твърдял, че се е свързал с архангел Уриил, който му казал, че произходът на книгата датира от Райската градина. Възможни обяснения – за съжаление, Дий не успял да завърши декодирането на мистериите на Книгата на Сойга преди смъртта си. Самата книга, въпреки че се знае, че е съществувала, се смяташе за изгубена до 1994 г., когато две копия от нея бяха преоткрити в Англия. Оттогава учените са изучавали книгата и един от тях е успял частично да преведе таблиците, които толкова са очаровали Дий. И все пак, освен че откриват, че книгата най-вероятно е свързана с Кабала, мистична секта на юдаизма, тези изследователи не са успели да дешифрират истинското значение на книгата. 7. Кодексът Рохон Един документ, който се оказа устойчив на всякакъв вид последователен превод или обяснение, е Кодексът Рохон. За тази вековна книга се твърди, че се е появила в Унгария някъде през 1700 г. Кодексът се състои от 448 страници текст и всичките те са написани на все още неизвестен език. Учените твърдят, че това може да е всичко – от ранен унгарски до хинди, но му липсват много от забележителните характеристики на който и да е от тези езици. Освен това азбуката включва много повече знаци от всеки друг основен език извън китайския. Може би дори по-завладяващи от текста на Кодекса Рохон са 87-те илюстрации, които го придружават. Те изобразяват всичко – от пейзажи до военни битки. Също така използват религиозна иконография, която е уникална за редица различни религии, включително християнство, индуизъм и ислям. Това предполага, че каквато и култура да изобразява документът, е имало много различни
Енки и Енлил: забранената история за произхода на човечеството
Енки и Енлил: забранената история за произхода на човечеството – древните шумерски текстове споменават анунаките като „тези, които са слезли от небето“. Мощна раса от извънземни същества, които са проектирали човечеството преди стотици хиляди години. Анунаките или „тези, които са слезли от небето“ са основните богове на древните шумери, акадци, асирийци и вавилонци, които са живели в Месопотамия (днешни Иран и Ирак). Енки е един от най-значимите богове в шумерската митология и покровител на град Ериду. Древните жители на Месопотамия смятат Ериду за първия град, създаден в света. Енки е отговорен за създаването на човечеството, което е било предназначено да служи на боговете, в епоса за Атрахазис. Тази епична поема от шумерската митология обхваща историята от Сътворението до Големия потоп. Най-красивите древни градове в света – топ 10 класация Хората, които по това време имали дълъг живот, се размножили бързо и Енлил, главният бог, бил много обезпокоен от шума, който хората вдигали. Той решил да изпрати катастрофи на Земята, за да намали населението. Но при всяко бедствие, хората молели Енки да ги научи какво да правят, за да оцелеят. След това Енлил решава да изпрати голямо наводнение, за да унищожи човечеството веднъж и завинаги. Тъй като Енки не бил в състояние да осуети плановете на Енлил, той слиза на Земята, за да спаси Атрахазис, когото смятал за справедлив човек. Енки инструктирал Атрахазис как да построи ковчег, за да се спаси от гнева на Енлил, а всички останали хора били унищожени при потопа. След потопът Енлил предложил да създаде отново човешко същество. Но този път с ограничения, като например да бъде по-малко плодовито, по-малко живеещо и по-уязвимо от предишната раса. Планетата Нибиру – Енки и Енлил: Забранената история за произхода на човечеството Зекария Сичин, азербайджански писател, предлага коренно различна гледна точка за произхода на човечеството, както той обяснява в колекцията си от книги „Хрониките на Земята“. Зекария квалифицира анунаките като древни астронавти. И че „тези, които са дошли от небето“ били извънземна раса от интелектуално превъзходни същества. Те научили шумерите на астрономия, архитектура, математика, медицина, металургия и им дават писмения език. Сичин смятал, че съвременният хомо сапиенс е резултат от генетична манипулация. Също че анунаките са образували шумерите чрез сливане на ДНК на хоминид със своята собствена ДНК. Въз основа на вавилонската поема Енума Елиш, събрана върху клинописни глинени плочки от библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал в Ниневия, Зекария Сичин, експерт по древни езици, започва преинтерпретиране на мита за сътворението на Земята. Този мит има доста любопитни прилики с библейското Битие. Според неговата интерпретация Нибиру, „Дванадесетата планета“, има дълга елиптична орбита от 3600 години около Слънцето. Тя е била населяване от хора, много подобни на нас. Според Сичин една от двете луни на Нибиру може да се е разбила катастрофално с Тиамат, древна планета между Марс и Юпитер, която се е разделила на две части. Едната част била превърната в нова планета преди милиони години. Орбитата, заедно с една от луните на Тиамат, формира настоящата планета Земя с нейната Луна. Най-мистериозните аномалии на Марс – топ 10 класация Те основават своите бази в древна Месопотамия и в Южна Африка, където намират своите мини за извличане на ценни минерали. Жителите на Нибиру обаче не са извършвали минната работа, затова изпратили хората от Ануннаките да извършат тази задача. Ануннаките били същества високи над 3 метра, с бяла кожа, дълга коса и брада. Въпреки физическите и интелектуалните си способности, те започват да се третират като вид роби. Поради тази причина анунаките скоро се разбунтували срещу своите надзиратели и поискали създаването на по-нисше същество, което да заеме тяхното място. Нибируанците приели предложението и решили да създадат нов вид, комбинирайки гените си с най-развитите примати, живели на Земята. Създаването на човечеството – Енки и Енлил: Забранената история за произхода на човечеството Първоначално Енки и Нинмах, които били главните учени, проектирали същества със страхотна сила и големи размери, които работели за Ануннаките в мините. Но тези нови същества не можели да се възпроизвеждат. Те трябвало непрекъснато да се създават, за да постигнат оптимално производство на минерални добиви. Енки и Нинмах разработили няколко прототипа на същества, докато не получили такъв, който можел да се възпроизвежда помежду си. Така че първият човешки вид е създаден под формата на Homo erectus. Всеки път, когато Нибиру се отдалечавала от Земята, част от „боговете“ се връщали на родната си планета до края на 3600-годишния цикъл. Този период шумерите наричали Сар, докато част от Анунаките остават на Земята, за да управляват златото, мините и нейните нови работници. Въпреки това, новите хора, нарисувани по образа и подобието на своите създатели, започнали да водят спорове по земни въпроси. Също така да формират съюзи и да се бунтуват срещу своите господари, точно както анунаките. Много от тях успяват да избягат от мините и да се настанят като свободни личности другаде по Земята. Те започнали нов, но примитивен начин на живот. След 3600 години орбиталният цикъл бил завършен отново, Нибиру отново се приближил до нашата планета и лидерите на Ануннаките се върнали на Земята. Те обаче открили, че ситуацията отново е извън контрол. Те наказали анунаките, като ги накарали отново да работят в мините. По време на краткото си посещение на Земята те започнали нови експерименти за създаване на нова, по-съвършена раса от работници. Интригуващи мистерии на изгубените цивилизации – топ 10 класация Така главният учен Енки и лекарят Нинти използвали генетична манипулация и инвитро оплождане. Те проектирали нов вид с по-значителен интелектуален капацитет, способен да мисли, да говори, да се възпроизвежда и да създава хомо сапиенс. „Създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени” Битие 5:2. Следователно еврейският термин Адам не се отнася за един човек. По-скоро е за първата група хора, наречени адамити или „тези, които са от земята“. Според Сичин, древните писания предполагат, че тези „богове“ са ръководили развитието на шумерската цивилизация. И че човешката монархия е създадена, за да служи като проводник между човечеството и анунаките. След раждането на човека все още имало един основен проблем. Другите хуманоидни същества, които били избягали и се разпръснали, се разширявали и разпространявали навсякъде по света. Решението дошло
