Cave di Cusa – мистерията на древните каменни колони на Сицилия
Cave di Cusa – мистерията на древните каменни колони на Сицилия. „Пещерата ди Куза“ е археологически обект, разположен в провинция Трапани, Сицилия, Италия. Този обект е особено интересен, защото показва много ясно как през 6-ти век пр.н.е. се е добивал камък, за да се направят колони за гръцката колония Селинунт. Пещерата ди Куза, известна още като Роке ди Куза, е древна каменна кариера, която е доставяла строителни материали за великолепните храмове на този древен гръцки град, разположен на 13 км югозападно от кариерата. Какво знаем за Селинунт? Селинунт (на старогръцки: Σελινοῦς; на латински: Selinus) е античен древногръцки град на южния бряг на Сицилия, днес на територията на община Кастелветрано. Известен е със запазените останки от храмове в дорийски стил. Селинунт е една от най-важните и проспериращи колонии на Магна Греция. Името е дадено на крайбрежните райони на Южна Италия и Сицилия, които са били колонизирани от гърците от 8-ми до 3-ти век пр.н.е. По това време този регион е бил населен предимно от гърци. А камъните от тази кариера са използвани по-специално за изграждането на гръцки храм в близкия град Селинунт. Кариерата е била активна в продължение на около 150 години – от първата половина на 6-ти век пр. н. е. до 409 г. пр. н. е.. Тогава Селинунт е бил нападнат и унищожен от картагенците, водени от Ханибал Магон. Работниците и робите, които издълбавали камъните в Cave di Cusa, избягали в паника, оставяйки своите инструменти и недовършени блокове. Мястото никога не е използвано отново и остава замразено във времето повече от две хилядолетия. Cave di Cusa – мистерията на древните каменни колони на Сицилия Днес посетителите могат да се любуват на впечатляващите останки от процеса на добив. Те разкриват техниките и уменията на древногръцките каменоделци. Обектът е дълъг 1,8 км и заема площ от около 12 хектара. Той е разделен на няколко сектора, всеки от които отговаря на различна фаза от производството. Археолозите редовно извършват разкопки тук. Това място е много популярно и сред туристите, тъй като тук лежат масивни каменни блокове в различни етапи на обработка. Но най-интересни са останките от колоните. Почитателите на историческите тайни и мистерии спорят за тези колони от много години. Някои от тях изглеждат като издълбани в скалата с помощта на някакъв огромен и прецизен инструмент като бормашина. Смята се, че в онези древни времена не е имало такива пробивни машини. И че ако е било направено на ръка, това би било необичайно скъпо и трудно производство. Също така някои изследователи твърдят, че има ясно видими следи от машинна обработка по страните на тези колони. 5000 годишен потънал град в Гърция се смята за най-стария потопен изгубен град в света Официалната археология смята, че колоните са изрязани на ръка с помощта на обикновени чукове и длета. Но критиците са сигурни, че „е невъзможно да се поддържа такава равномерна геометрия с толкова груби инструменти“. Често те с право сочат онези места със заготовки от колони, където е изсечен много тесен жлеб между каменния цилиндър и скалата. Би било изключително неудобно да се направи такъв жлеб с чук и длето. Освен това, по време на ръчното производство на каменни колони в древни времена, обикновено първо се отделя правоъгълен каменен блок. И едва след това започвала неговата обработка. В противен случай би било изключително неудобно да се работи. Най-забележителната характеристика на Cave di Cusa е, че ни позволява да видим как древните гърци са замисляли и изграждали своите храмове. Блоковете не са стандартизирани, а по-скоро персонализирани според размерите и пропорциите на всеки храм. Работниците са следвали точни математически и геометрични правила, за да осигурят хармония и баланс в своята архитектура. Те също така маркирали всеки блок със символи и цифри, за да посочат неговата позиция и ориентация в храма. Как са успели да направят това толкова отдавна остава загадка и до днес! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: anomalien.com / wikipedia.org
Загадъчните руини на град на гиганти в планина в Перу
Загадъчните руини на град на гиганти в планина в Перу. Яйну е археологически обект в Перу. Намира се в регион Анкаш, провинция Помабамба, област Хуайлан. Това е селище на хълм, което се счита за най-важното доказателство за така наречената култура рекуай (recuay) в региона Анкаш. Каменните конструкции на Яйну са разположени на около 17 км южно от Помабамба на височина от над 4000 метра. Те се намират на северния склон на Панахирка. Яйну е най-голямото известно място на рекуай и е добре описано като укрепен град на хълм. Площта на града е около 25 ха площ. При отчитане на съпътстващите защити и терасирането площта е над 105 ха. Централният сектор е ограничен от периметърни стени и дълги ровове. Сградите са каменни и плътно застроени. Легендата за седемте града В легендите на планинските жители на тази страна има информация за седем града. Всички те се намирали над облаците, а освен това един от тях е бил построен от великани. Другите шест града са били построени от хора. До момента са открити само два от тях. Яйну е уникален с това, че се състои от огромни и тежки камъни. Учените били много изненадани от метода на издигане на конструкциите. Между камъните не можели да открият следи от свързващо съединение, но по някакъв невероятен начин стените издържали няколко хилядолетия. Изследователите анализирали вятърната и водната ерозия и заключили, че структурите са на около 5,5 хиляди години. Тоест, това е най-древният град, открит в Перу! Сградите са построени по следният принцип – слой от огромни блокове с тегло до 150 тона. Върху този слой били поставени малки камъни. След това идва ред на слой от средни камъни. Отново малки камъни отгоре с последващ ред от мегалитни блокове върху тях. Отчитайки всички тези фактори, нивото на запазеност на античните сгради е повече от задоволително. Но невероятните факти за откритите руини не свършват дотук. Материалът, от който са създадени сградите, се намирал доста по-ниско в долините. Тоест някой е вдигнал блокове с тегло от над 100 тона на височина 4000 метра до върха на планината Яйна. Местните жители, които все още живеят в непосредствена близост, твърдят, че хората никога не са строили този град. Построен е от великаните. Академичната наука отказва да признае тези факти. Какво знаем за културата рекуай? Културата рекуай е предколумбова култура от високопланинския Перу, която процъфтява от 200 г. пр. н. е. до 600 г. сл. н. е. и е свързана с културата Моче на северното крайбрежие. Тази култура се развива в долината Callejón de Huaylas и нейният артистичен стил е известен също като „Huaylas“. Районът Рекуай е много близо до района на по-ранната култура Чавин. Важното място за последните е Чавин де Хуантар, което се намира малко на запад. Хората от култура рекуай заемат голяма част от територията на Чавин и са повлияни от тях. Това влияние се вижда в архитектурата (например при използването на подземни галерии) и в каменната зидария, като скулптури и стели. Керамиката на рекуай също е повлияна от културата Моче. Отношенията между рекуай и моче на север трябва да са били доста напрегнати, защото споделяли граници и се състезавали за едни и същи водни източници. Има доказателства за значителни военни действия и за общество, ориентирано към войни. А това се отразило в техните укрепени сгради и иконография. Всъщност рекуай се свързват с най-ранната поява на укрепени центрове и градове в перуанските Анди. Тази древна цивилизация е построила гробници с правоъгълна форма с множество стаи и нива. Културата Рекуай се отличава с отличителна керамика с украса в три цвята: черно, червено и бяло. Грънчарите изваяли малки фигури на хора, ягуари, лами и други животни, които прикрепили към съдовете. Тяхната керамика е свързана с културната керамика на Virú (известна също като Gallinazo). Долината Виру се намира малко на север от района на Рекуай. Керамиката на рекуай използва каолинова глина, като керамиката придобивала бял цвят след изпичане. Една от централните фигури в изкуството на рекуай е така нареченото „лунно животно„. То прилича на лисица или котешко животно с дълга, зъбеста муцуна. Загадъчните руини на град на гиганти в планина в Перу Първоначално историците най-общо датирали строежа на този град към 400-600 г. сл. Хр., въз основа на откритите предмети от бита на хората. Но както казахме по-горе след направени анализи на вятърната и водната ерозия, учените заключили, че структурите са на около 5,5 хиляди години. Ето защо тези находки и предмети от бита показват само, че по това време тук са живели хора, а не че те са построили самите сгради. Освен това официалните историци не са успели ясно да обяснят как слабо образованите планински жители са влачили блокове и калдъръмени камъни, тежащи много тонове, до върха на планината. Въпреки факта, че се предполага, че всичко е известно на учените за този културно-исторически паметник, няма отговори на основните въпроси. Кой и как е построил този град е мистерия. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: wikipedia.org / anomalien.com
Още много пирамиди се крият в пясъка – защо не са разкопани?
Още много пирамиди се крият в пясъка – защо не са разкопани? Докато изследвал пустинята в района на Мемфис, д-р Васко Добрев открива признаци, че пирамидите са под пясъка. Той твърди, че пустинята може да крие около 120 пирамиди. Добрев още през 2019 г. посочи плато, което според него не е с естествен произход, а е недовършена пирамида. Местоположението на новата пирамида е посочено от археолога. Има всички основания за провеждане на разкопки, като откриването на нова пирамида може да се превърне в сензация. Но разкопките не започват. Защо? Кой е Васил Добрев – още много пирамиди се крият в пясъка Васил Добрев е роден в Пловдив, България, на 30 юли 1961 година. Той е френски археолог и египтолог от български произход, директор на археологическата мисия Tabbet el-Guech на Френския институт по източна археология (IFAO) в Кайро. Неговите проучвания и открития включват платото Гиза и комплекса от пирамиди и некрополи в Сакара. През 1992 г. защитава докторска дисертация по египтология в университета Париж-Сорбона под ръководството на египтолога и академик Жан Леклан. От 1993 г. до 1997 г., заедно с Мишел Бод , Добрев успява да прочете частично и да проучи Камъка от Южна Саккара въпреки лошото му състояние. Камъкът от Южна Саккара е древноегипетска стела, открита през 1932 г. от Гюстав Джкиер в погребалния комплекс в Южна Саккара. Тази стела представя аналите на 6-та династия, от които е единственото известно копие. 5 от най-могъщите фараони, управлявали древен Египет През 2004 г. Добрев предлага нова теория за произхода на Големия сфинкс в Гиза, според която Сфинксът не е построен от фараона Хефрен (синът на Хеопс). Според Добрев Сфинксът е издигнат по-скоро от брата на Хефрен (фараона Джедафра) в чест на баща си Хеопс, който го приравнява на бога на слънцето Ра. Добрев твърди, че този фараон Джедафра е първият, който вмъква името на слънчевия бог Ра в собствения си картуш (овалът, който огражда името на фараона при изписването му). И че той е наредил да се построи Сфинксът, за да представлява баща му, асимилиран с това божество. Според него двете дървени лодки, заровени до Голямата пирамида и носещи името на Джедафра, доказват важността на този владетел. И че той е искал да улесни преминаването на баща си в отвъдния живот. Добрев подчертава продължителността и важността на управлението на този фараон. Изграждането на Големия сфинкс също би имало пропагандна цел за повишаване на престижа на династията. През 2010 г. Васил Добрев ръководи проучване в Саккара, за да намери пирамидата на фараона Усеркаре (известен още под прозвището „Изчезналият фараон“). Това е вторият фараон от 6-та династия, чиято реалност и продължителност на управлението той показва чрез изследването си. Това е един от най-забележителните разкопки от периода. Добрев ръководи археологическата мисия на Френския институт по ориенталска археология (Ifao), която откри през 2015 г. гробниците на двама свещеници от 6-та династия. Откритите гробници са богато украсени, със стенописи, и са в изключително запазено състояние. Награден е за рицар на Ордена на почетния легион на 14 юли 2016 г. Още много пирамиди се крият в пясъка – защо не са разкопани? Добрев предполага, че недовършената пирамида е основата на пирамидата на Усеркаре. Този фараон не е управлявал много време. Ето защо не е имало време да бъде завършена неговата пирамида, която щяла да бъде висока 52 метра. Платото е с правилна квадратна форма, а размерът на страната е 80 метра. Това, според д-р Добрев, точно отговаря на размера на основата на пирамидите от този период. Той прилага резултатите от геофизичните изследвания, които също потвърждават голямата вероятност за наличието на пирамиди под пясъците на Саккара. Неговите находки бяха разкрити по време на документалния филм на Тони Робинсън по Channel 5 „Opening the Egypt’s Great Tomb“. Г-н Робинсън казва: „Д-р Васко Добрев работи в пустинята край Кайро през последните 30 години и е на лов за нова пирамида. Често мислим само за известните пирамиди в Гиза, но това място, наречено Саккара, може да се похвали с първата пирамида и много други. Съществувала ли е напреднала цивилизация в Египет преди фараоните? Пирамидите тук обхващат шест века египетска история. Но по-специално една династия на фараони избрала да построи своите великолепни гробници в Саккара. Д-р Добрев шокира Робинсън, като обяснява колко много пирамиди могат да се крият под пясъка. Той казва: „Има около 120 [пирамиди] из целия Египет. Фараоните са строили пирамиди тук, защото Саккара е точно пред столицата на Египет Мемфис. Виждате ли тази малка пирамида? Това е Пепи II, баща му е тук, прадядо му е точно зад него и цялото семейство е наоколо.” След това двамата се отправят към върха на плоско плато, където д-р Добрев вярва, че е мястото на неоткрита пирамида. Въпреки всички тези аргументи и доказателства, „зелена светлина“ за разкопките не е дадена, въпреки че от 2019 г. е минало доста време. Желаещите да спонсорират разкопките на египетски антики са повече от достатъчно. Все още обаче не може да се предположи какво се крие в околностите на Мемфис. Има само предположения, че тук може да се намират пирамидите на много фараони и дори на легендарния архитект Имхотеп, на когото се приписва авторството на пирамидите в Гиза. Но това все още не може да бъде проверено. По някаква причина все повече територии са затворени за археологически изследвания в Египет. Това важи особено за чуждестранните египтолози, които имат много ограничени възможности за изследване. Защо се случва това? Какво могат да открият археолозите под пясъците на Саккара? Все въпроси без отговори! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: anomalien.com / wikipedia.org
Древен Египет се свързва с посещенията на извънземни
Древен Египет се свързва с посещенията на извънземни. Древен Египет остава един от най-мистериозните периоди в човешката история. Впечатлява с постиженията си в архитектурата, математиката, медицината и много други области. Но какво ще стане, ако има свръхестествени обяснения за тези постижения? Ами ако древните египтяни са получили помощ от извънземни цивилизации? В тази статия ще разгледаме 6 интересни причини, поради които мнозина свързват Древен Египет с извънземните и техните технологии. 1. Извънземни пирамиди Изграждането на пирамидите в Гиза все още повдига много въпроси сред учените. Как биха могли хората да транспортират огромни каменни блокове без използването на използването колелото? Как биха могли да наредят тези блокове един по един, за да създадат Голямата пирамида в Гиза? Мнозина смятат, че това е било възможно само с помощта на извънземни технологии. Освен това пирамидите са подравнени с пояса на Орион, което предполага връзка с извънземни посетители.Вижте повече за Мистерията на Орион – защо толкова много древни структури са ориентирани към Орион? 2. Йероглифите В древен Египет има няколко йероглифа, изобразяващи самолети, извънземни същества и гиганти. Тези символи могат да се тълкуват по различни начини, но част от хората вярват, че те показват, че извънземните са свързани с древен Египет. Например папирусът Тули описва появата на летящи чинии по време на управлението на фараона Тутмос III (шестият фараон от XVIII династия в Древен Египет). Някои също посочват хеликоптера от Абидос – дърворезба, която прилича на модерен хеликоптер. 3. Извънземни мумии Твърди се, че сър Уилям Матю Флиндърс Питри (английски археолог) е съхранявал мумии от извънземен произход в личната си колекция. Някои дори твърдят, че тези произведения се намират в тайната стая на музея Рокфелер в Йерусалим. Твърди се, че тези мумии имат удължени черепи, големи очи и малки носове и уста, наподобяващи типичния образ на сиво извънземно. Въпреки това няма убедителни доказателства, че тези мумии са автентични или са на извънземни. Инквизиторът решил да продължи по-нататък. Той успял да потвърди, че престижният Petrie Museum на египетската археология притежава грандиозна колекция от древноегипетски и судански предмети. Те включват древноегипетски „първи“, като „най-старото бельо“ и „най-старото рокля” от древен Египет (5000 г. пр.н.е.). Музеят показва и някои от най-ранните примери за металургия в Древен Египет. Въпреки това, както инквизиторът посочва, те НЕ са успели да потвърдят, че музеят е показвал „извънземни артефакти“, открити в Египет. Нито открити от тайна стая музея Рокфелер в Йерусалим. 4. Електричеството в древен Египет се свързва с посещенията на извънземни Някои учени смятат, че древен Египет е имал доказателства за напреднали технологии, включително достъп до електричество. Те посочват лампата на Дендера и Багдадската батерия като доказателство. Лампата на Дендера е релеф в храма на богинята Хатор, който показва змия в лотосов цвят. Някои тълкуват това като електрическа лампа. Батериите на Багдад са глинени съдове, които съдържат железни пръти и медни цилиндри. Някои хора смятат, че могат да произвеждат електрически ток, когато са напълнени с кисела течност. 5. Няколко гатанки Други мистерии, свързани с древната египетска цивилизация, включват липсата на мумии в Голямата пирамида. Както и липсата на йероглифи, описващи подробно предназначението на пирамидите. Някои изследователи предполагат, че пирамидите не са гробници, а електроцентрали или комуникационни устройства за извънземни. Други се чудят откъде древните египтяни са знаели за пи и фи, две математически константи, които са кодирани в размерите на пирамидите. 6. Митологията в древен Египет се свързва с посещенията на извънземни Древната египетска митология е пълна с богове и богини, които имат животински глави и човешки тела, като Анубис, Хор и Бастет. Някои твърдят, че тези хибридни същества са доказателство за генно инженерство от извънземни, които са ги създали като експерименти или слуги. Други предполагат, че древните египтяни са били потомци на извънземни, дошли от Сириус или Орион. Митологията на древен Египет също е свързана с извънземни. Някои богове, като Ра, са описани като идващи на Земята от космоса. Това може да е доказателство, че древните египтяни са виждали извънземни същества. Но дори това да не е достатъчно, имаме Туринския царски канон, древен папирус, който доказва, че „богове“ са управлявали древен Египет. Последните два реда от Туринския царски канон са особено интересни: „… Шемсу-Хор управлява 13 420 години; фараонът преди Шемсу-Хор, 23 200 години.” Общо 36 620 години. Фараоните са управлявали 36 620 години. Кой би могъл да живее толкова дълго, освен „богове от звездите“? А това дълголетие познато ли ви е и от друго място? Според Именника на българските ханове (не чак в хиляди години): Явно доста неща не знаем от нашата история и връзката й с предполагаемите високо развити същества от другите планети! Дано един ден да разберем за липсващите части от нашата непозната история! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: anomalien.com
Викингите са били в Америка много преди Колумб
Викингите са били в Америка много преди Колумб. Археолозите са използвали анализ на таксони* на дървесина, за да разграничат вносната и местната дървесина от пет скандинавски ферми в Гренландия. *Таксон – термин, с който се обозначава един организъм или съвкупност от организми Историческите записи отдавна предполагат, че средновековните скандинавски заселници (колонисти) в Гренландия (985–1450 г. сл. Хр.) са разчитали на вносни материали като желязо и дърво. Досега не е напълно разбрано откъде идва този внос на дървесина. Дървесината в Гренландия – викингите са били в Америка много преди Колумб За да проучи произхода и разпространението на дървесината в Гренландия, Лисабет Гудмундсдотир от Исландския университет изследва дървесните групи от пет скандинавски обекта в западна Гренландия. Четири от тях са средни ферми, а петото е едно епископско имение с висок статус. Всички обекти са били обитавани между 1000 и 1400 г. сл. Хр. и са датирани чрез радиовъглеродно датиране и свързани видове артефакти. Микроскопско изследване на клетъчната структура на дървесината, открита преди това от археолозите на тези места, позволи идентифицирането на дървесния род или вид. А резултатите били публикувани в списание Antiquity. Резултатите показват, че само 0,27% от изследваната дървесина е недвусмислен внос, включително дъб, бук, бучиниш и бор. Други 25% от общата изследвана дървесина може да е била или вносна, или плаваща дървесина, включително лиственица, смърч, бял бор и ела. Тъй като бучинишът и борът не са присъствали в Северна Европа през началото на второто хилядолетие сл. Хр., парчетата, идентифицирани от средновековния контекст в Гренландия, трябва да са дошли от Северна Америка. Това потвърждава историческите източници, че викингите наистина са добивали дървесина от източното крайбрежие на Северна Америка. В Епохата на сагите се казва, че изследователите са донесли дървен материал от Винландия в Гренландия. А именно: В допълнение към възможността за внос, плаващата дървесина е една от най-важните суровини в скандинавска Гренландия, съставлявайки над 50% от комбинираната група. Дървото също идвало от Европа, вероятно включително дъб, бук и бял бор от тази група. Някои може да са дошли като готови артефакти, като пръти от бурета. Докато повторно използван корабен дървен материал може да е бил използван за сгради в Гренландия. Винландия Буквално означава „земята на виното”. В своите саги викингите описват мястото като достатъчно топло за отглеждането на зърно и грозде за вино. Но къде се намира приказната Винландия? Викингите плавали около Гренландия и пишели за всяко парче земя, което достигали. Винландия (Vinland) е област от крайбрежната Северна Америка, изследвана от викингите. Лейф Ериксон акостира там около 1000 г. сл. Хр., близо пет века преди пътуванията на Христофор Колумб и Джон Кабот. Името се появява във Vinland Sagas и описва Нюфаундленд и залива Свети Лорънс до североизточния Ню Брунсуик. Голяма част от географското съдържание на сагите съответства на днешните познания за трансатлантическите пътувания и Северна Америка. През 1960 г. археологически доказателства за единственото известно скандинавско място в Северна Америка, L’Anse aux Meadows, бяха открити на северния край на остров Нюфаундленд. Преди откриването на археологически доказателства, областта Винландия е била известна само от сагите и средновековната историография. Откритието от 1960 г. допълнително доказва предколумбовите скандинавски изследвания на континенталната част на Северна Америка. Предполага се, че L’Anse aux Meadows е лагерът Straumfjörð, споменат в сагата за Ерик Червения. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още любопитни неща! Източник и снимки: archaeologyworldnews.com / pinterest.com
Зерзура – изгубеният град в Сахара с руси жители и великани
Зерзура – изгубеният град в Сахара с руси жители и великани. В дълбините на пустинята Сахара, скрито под пластове пясък, се крие потенциално съкровище – останките от древни цивилизации. Дълго време се говореше, че Зерзура съществува дълбоко в пустинята на запад от река Нил в Египет или Либия. В писания, датиращи от 13-ти век, авторите говорят за град, който е „бял като гълъб“ и го наричат „Оазисът на малките птици“. Преди около 4000 години точно това място е процъфтявало с буйна растителност и е гъмжало от разнообразна дива природа. Почти невъобразимо е такава обещаваща среда да е била пренебрегната от хората. Зерзура – изгубеният град в Сахара – какво разказват легендите? Според завладяващите легенди, предавани от древността, пясъчните дюни някога са били дом на множество проспериращи и високо развити градове. Сред тези истории разказите за легендарния град Зерзура заемат специално място. Далеч от просто фолклор, препратките към този необикновен град са открити в арабския ръкопис от 15-ти век, известен като „Китаб ал Кануз“ или „Книгата на скритите перли“. Ръкописът ярко описва Зерзура като великолепен град, построен от блестящ бял камък, изобилстващ от несметни съкровища. В рамките на стените на града живеели цар и царица, посочени като „спящи“ в ръкописа (вероятно предполагайки, че са намерили вечен покой в своите гробници). Главният вход на града бил украсен със забележителна резба на птица, стискаща ключ в човката си – символично представяне на тайните на Зерзура. Ръкописът допълнително загатва за присъствието на колосални черни гиганти, които усърдно охранявали този грандиозен вход. Това добавя излъчване на мистика и страхопочитание към легендарната история на града. За съжаление не е известен нито авторът на ръкописа, нито точната му дата на създаване. Като цяло това е колекция от истории за зли духове, които пазят египетските съкровища, и са описани заклинания, които помагат да се изплашат тези духове, за да завладеят съкровищата. Какво е записано в ръкописите от Либия? В записите на писари от Бенгази, Либия, можете да намерите много по-невероятна история за това как през 1481 г. керван от камили се е насочил към оазиса Дахла и е попаднал в силна пясъчна буря. Всички загинали с изключение на един от водачите на камили на име Хамид Кейла. Когато бурята утихнала и Кейла се огледал, той не разпознал района наоколо. Всички забележителности, които познавал, били изчезнали. И тогава отнякъде се появила група странни мъже с руси коси и сини очи. Вместо извити арабски ятагани те имали прави мечове. Те отвели Кейла в техния град Зерзура, където имало луксозни бели къщи, палми, езера и басейни, в които се къпели жени и деца със светла кожа. Жителите на града, които Кейла наричал Зерзуран или Ел Сури, били любезни към водача, но той не разбирал странния им език. В града нямало джамии и жените не носели дрехи, които да покриват лицата им, така че Кейла предположил, че не са мюсюлманки. Няколко месеца по-късно Кейла достигнал до Бенгази и разказал на емира за мистериозния град Зерзура. Когато го попитали как е напуснал града, Кейла се поколебал с отговора и след това казал, че той е избягал. Емирът го попитал защо е трябвало да избяга, ако се отнасяли с него любезно, но тогава Кейла напълно млъкнал. Подозирайки, че нещо не е наред, емирът наредил обиск на Кейла и у него бил открит златен пръстен с голям рубин. Емирът решил, че Кейла е откраднал пръстена и затова е избягал от града. Под заплахата да отреже ръцете му за кражба, емирът наредил Кейла да бъде изведен в пустинята, за да покаже къде се намира град Зерзура – изгубеният град в Сахара. 10 неща които не знаехте за древен Египет Той не можал да покаже точната посока и Емира не можал да види града със собствените си очи. Какво се е случило с Кейла не е известно. Според слуховете през следващите векове този златен пръстен е бил съхраняван от владетелите на Либия, а след това е попаднал в ръцете на Муамар Кадафи. Говори се, че този пръстен е бил изследван от много експерти. Те са стигнали до извода, че е изработен от европейски майстори през 12-ти век. Въз основа на това се предполага, че странните руси хора, които Кейла е видял, са потомци на ранните европейски кръстоносци, които са се изгубили в пустинята на път за Йерусалим или на връщане обратно. Или открили град Зерзура и се заселили там. Или пък построили нов град на мястото на руините. Топографията на Тива и общият изглед на Египет През 1835 г. английският египтолог Джон Гарднър Уилкинсън написва Топографията на Тива и общият изглед на Египет. Там се разказва за историята на арабин, който веднъж случайно открил руините на град Зерзура. „Зерзура е само на два или три дни път на запад от Дахла, отвъд която има друга вади (долина), след това друга гъмжаща от добитък, след това Гебабо и Тазербо, а отвъд тях е Уади Ребина. Гебабо е обитаван от две племена черни, Симертейн и Ергесайн. На около пет или шест дни път на запад от пътя от Ел Хез до Фарафра има друг оазис, наречен Уади Зерзура, пълен с палми, извори и няколко руини. Жителите са чернокожи.“ Според това словесно описание изглежда, че няма да е трудно да се намери Зерзура. Но първите мащабни търсения започнали едва в началото на 20-ти век. В търсене на Зерзура – изгубеният град в сахара Търсенето на Зерзура започва през 1909 г., когато изследователят Уилям Джоузеф Хардинг Кинг отива в района на Сахара. По пътя си той чул много легенди за градове, изгубени в пустинята, обрасли с палми и маслинови горички. Един ден изследвал умрели птици, долетели от югозапад. В техните стомаси намерил твърди пясъци и маслини. Той бил вече убеден, че това показва, че някъде наистина има никому неизвестен оазис. Но походът му в тази посока не довел до нищо особено. Шест години по-късно Джон Бол, директор на египетското проучване, се опитал да намери Зерзура. Той намерил няколко глинени съда на 160 км от Дахла. Но нямало и следа от руините на изгубения град. Основният пробив в търсенето на легендарната Зерзура се случил между 1932 и 1934 г. Група от 4 души, включително Ладислав Е.
Тайният континент Кумари Кандам и връзката с лемурийците
Тайният континент Кумари Кандам и връзката с лемурийците. Това е мистериозна земя по протежението на планината Меру, потопена по време на унищожаването на Кумари Кандам. Тази земя съставлявала огромна територия от Хималаите до Южния полюс. Името Кумари Кандам означава буквално „Земята на Девата“ или „Девствения континент“ (на тамилски „Кумари“ означава „чист/девствен“). Кумари Кандам е митичен континент, за който се смята, че е изгубен с древна тамилска цивилизация. Този митичен континент си остава до ден днешен голяма мистерия. Легендарният потънал континент е споменат в няколко произведения на тамилската литература и е описан в литературата на санскрит. През 19-ти век някои европейски и американски учени спекулират за съществуването на потопен континент, наречен Лемурия, за да обяснят геоложките и други прилики между Африка, Австралия, Индийския субконтинент и Мадагаскар. Част от тамилските записи свързват легендите за земи, изгубени от океана. Според тези автори древна тамилска цивилизация е съществувала в Лемурия, преди да бъде изгубена в морето при катастрофа. Тайният континент Кумари Кандам – какво се „знае“ за него? Тези великолепни земи били обитавани от 30 000 – 11 000 г. пр. н. е.. Но с течение на времето различни части от тях били потапяни под морската вода от различни разрушения като земетресения, цунами и вулканични изригвания. Всеки път хората се местели на изток, както и към северните и северозападните региони. Споменава се, че огромни вълни са довели до ерозия на огромни територии. И че сегашната земя е остатък от морското ниво, което се е понижило след ледниковия период. Това породило нови земни региони и нови нации, включително Индия, Австралия и Африка. Тамилският континент Кумари Кандам – смятан за връзката между Африка и Южна Индия – отдавна е идентифициран и тясно свързан с хипотетичната „изгубена земя“ на Лемурия. Управляван е от древна тамилска династия (династията Пандиан) в продължение на 10 000 години. Континентът е бил разделен на 49 територии. „Silappadhikaram“, един от петте велики епоса на тамилската литература, написан през 2-ри век от н.е., потвърждава това катастрофално събитие. Друг древен тамилски източник дава списъка на пандиански владетели, управлявали Кумари Кандам. В тамилската литература се казва също, че за период от около 11 000 години пандианците са създали три тамилски сангама. Те имали за цел да насърчат сред своите поданици любовта към знанието, литературата и поезията, които се превръщат в най-важната основа на тамилската култура, защитавайки и усъвършенствайки тамилския език и литература. Първият сангам Първият Сангам (около 9000 г. пр. н. е.) се описва като проведен в столицата на Пандиан, на юг от Мадурай. Тогавашният владетел Агастия бил президент на този Сангам, докато градът не бил изгубен в морето. Имало е 89 царе на Пандиан (наследници и владетели от този период) и този Сангам е продължил 4440 години. Имал е 549 членове, които предполагаемо включват някои богове от индуисткия пантеон като Шива, Кубе́ра, господарят на богатствата и съкровищата, често споменаван в епоса „Рамаяна“ и Муруган, главнокомандващият на армията на девите и син на Шива. Поради този катаклизъм, царят и всички хора, които оцелели, се преместили в останалата земя на Кумари Кандам, като преместили столицата си в Капатапурам. По същото време сегашното местоположение на Тамил Наду е било управлявано от Чера, Чола и 46 други малки кралства. Вторият сангам Вторият Сангам продължил 3700 години и имал 59 членове и 3700 поета. Управляван е от 59 пандиански царе. Този град обаче също потънал. Тези тектонични процеси изиграли важна роля в изчезването на древния континент, известен на западните учени като Лемурия. Шри Ланка заедно с Индия, Индонезия и Малайзия били част от този континент. Сега, когато Кумари Кандам вече не съществувал, царят на Пандиан завзема частта от земите, принадлежащи на кралствата Чола и Чера. Той създал морско пристанище на най-южния край на Индийския полуостров – Коркай. Градът става столица, която по-късно е преместена в днешния град Мадурай. Третият сангам – тайният континент Кумари Кандам Предполага се, че Третият Сангам е бил разположен в сегашния град Мадурай и е просъществувал 1850 години. През този период е имало 49 пандиански царе. Академията е имала 49 членове и 449 поети. Индийският историк К. К. Пилай (1905 – 1981) казва: „Важно е да се отбележи, че Лемурийският континент трябва да е съществувал, ако изобщо е съществувал, много отдавна. Според геолозите разчленяването на континента Лемурия или Гондвана на няколко единици трябва да е станало към края на мезозойската ера.“ „Регионите на екватора винаги са били най-предразположени към природни катастрофи като земетресения и изригвания на вулкани… според професор Карстен М. Сторетвед от Университета в Берген, Норвегия. „…описанията на катаклизми в ранната литература, когато земята внезапно потъва под водата, са логични. Но трябва да се докаже, че са научни факти. Това може да стане с помощта на анализ на морското дъно, който е възможно да се извърши. Съвременните теории намират подкрепящи доказателства както в древната литература, така и в историята на езика…“ Тайният континент Кумари Кандам и връзката с лемурийците Легендата разказва, че някога цялата суша на Земята е била един огромен древен континент. Хипотетичният свръхконтинент Пангея бил разпокъсан с времето и останал с доста потънали под морското равнище части. Именно това се случва и с Лемурия. Потъналият континент на лемурийците е известен още като континента Му. Името си Лемурия получава заради популациите на лемурите, обитаващи именно тези територии. Индийците го наричат Кумари Кандам. През 1868 г. английският полковник Джеймс Чърчуърд твърди, че е придобил познанията си за тази изгубена земя, след като се е сприятелил с индийски свещеник. Той го бил научил да чете древен мъртъв език (говорен от малцина). Свещеникът разкрил за съществуването на няколко древни плочи, написани от лемурийците. Свещенникът позволил на Чърчуърд да види тези записи след първоначално нежелание. Познанията му остават непълни, тъй като наличните плочи са просто фрагменти от по-голям текст. Чърчуърд твърди, че е намерил потвърждение и допълнителна информация в записите на други древни народи. Това била историята на Му, или Лемурия – земя, неприличаща на нищо (освен на Атлантида), което някога е съществувало по земната повърхност. Тя била люлката на човешката цивилизация. Управлявали я царе-жреци, извисили човешкото познание до непознати и непостижими висоти. Ще бъде доста интересно, ако някой ден научим цялата история на човеците и техните създатели!
5 от най-могъщите фараони, управлявали древен Египет
5 от най-могъщите фараони, управлявали древен Египет. Въпреки че няма име от древен Египет, което да е по-известно от Тутанкамон, неговото управление далеч не е забележително. Oсобено в сравнение с някои от другите мъже, управлявали Старото, Средното и Новото царство. Рианън Дейвис изтъква пет имена на египетски фараони, които наистина са оставили своя отпечатък в историята. От паметниците, които са построили, или битките, които са спечелили – като най-могъщите фараони В случая на някои от най-известните фигури на древен Египет, тяхната репутация е изградена не толкова върху това, което са постигнали в живота, а повече върху това, което са оставили след себе си, за да бъдат открити от египтолозите. Именно откриването на гробницата от Хауърд Картър през 1922 г. прави Тутанкамон световноизвестен. А да чуеш името Нефертити означава да си представиш великолепния й варовиков бюст, намерен през 1912 г. И все пак наследството на много от египетските фараони е оцеляло хиляди години. То е отбелязано в колосалните паметници и статуи, построени от тях и записани в йероглифни надписи. Ето 5 от най-могъщите фараони, оставили своя отпечатък в пясъците на Египет… Джосер Джосер е управлявал през периода 2667–2648 пр.н.е. По време на управлението на Джосер в Сакара е създадена една от най-известните забележителности на Египет. А именно този разтегнат некропол, който датира от додинастични времена. Той е дом на Стъпаловидната пирамида, монументална структура, която е първата по рода си, построена в историята. Изграден единствено от камък, Саккара бележи радикално отклонение от предишните строителни работи в Египет. Формата на сградите също била различна, като стъпаловидните пирамиди заменили кралските гробници с плоски покриви. Тези радикални проекти са плод на въображението на Имхотеп, един от съветниците на Джосер. Преди фараонът да построи Стъпаловидната пирамида, той спечелил възхищението на египтяните за възстановяването на храма на Хнум (бога на Нил). Джосер влиза в историята и като първият фараон, който направил Мемфис свой постоянен и единствен дом. Това обяснява защо градът се е превърнал в туптящото сърце на Старото кралство. Той живеел там със съпругата си (и вероятно полусестра си), Хетефернебти, която изглежда била единствената му съпруга. Хуфу – 5 от най-могъщите фараони Хуфу е управлявал през периода 2589–2566 г. пр.н.е. Докато гръцкият писател Херодот твърди, че управлението на Хуфу е било страдание и потисничество, този осъдителен възглед е в контраст с репутацията му на мъдър фараон и строител. Той поръчал Голямата пирамида в Гиза, едно от Седемте древни чудеса на света. Херодот е отговорен и за общата идея, че пирамидите са построени с робски труд. Всъщност е по-вероятно 2,3 милиона строителни блока да са били влачени на място от наборни работници. Аменхотеп III Аменхотеп III е управлявал през периода 1390–1352 пр.н.е. Управлявайки във време на относителен мир, Аменхотеп се погрижил империята да просперира икономически и културно. Той работил за изграждането на силни търговски отношения, използвайки глинени плочки, за да общува с лидерите на близките кралства в най-ранните дипломатически писма в историята. Той също така раздал повече от 200 каменни скарабеи, изписани с пет от най-големите събития от първите 12 години от неговото управление. Също така издигнал различни храмове и статуи. Неговите седем деца от главната му съпруга включвали Ехнатон, неговият наследник. Ехнатон – 5 от най-могъщите фараони Ехнатон III е управлявал през периода 1352–1336 пр.н.е. Египтяните почитали пантеон от богове, но Ехнатон вярвал, че има само едно божество, което трябва да бъде почитано. А именно бог на слънцето, известен като Атон. Ехнатон вярвал че неговите поданици трябва да последват примера му. През 1346 г. пр. н. е. той създава нова столица, посветена на Атон, в Амарна. Съпругата му Нефертити често е изобразявана да действа редом с него и да го подкрепя в тези вярвания. След смъртта на Ехнатон обаче Египет скоро се върнал към първоначалния си начин на поклонение. Тутмос III Тутмос III е управлявал през периода 1479–1425 пр.н.е. Наречен от египтолозите „Наполеон на Египет“, Тутмос бил военна сила. Той започва да се обучава във военните изкуства като млад, когато неговата мащеха Хатшепсут управлява Египет като негов сърегент. След нейната смърт през 1458 г. пр. н. е. той идва еднолично на власт и използвал своето военно ноу-хау. Тутмос разширил египетската империя повече от всякога, като спечелил 17 кампании. Той превзема Сирия на север и войските му провеждат кампания в Нубия, древна северноафриканска провинция. Тук те смазали племената и накарали мнозина да работят в златните мини в региона. А с печалбите пълнели хазната на Египет. С богатството от тези мини и данъка, изпратен от народите, които Тутмос бил завладял, фараонът успял да изпълни амбициозна строителна програма. Той разширил основния храм в Карнак, посветен на Амон, цар на боговете по това време, като украсил мястото с внушителни гранитни обелиски и издигнал повече от 50 храма. Тутмос също така бил запален ловец, като се борел със слонове и лъвове. В годините на залеза си той прави сина си Аменхотеп II свой сърегент. След смъртта си в средата на петдесетте години той е погребан в Долината на царете, като мумията му е открита през 1889 г. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още любопитни неща! Източник и снимки: historyextra.com
Мистериозният древен укрепен град Джадо на опасно пътешествие през Сахара
Мистериозният древен укрепен град Джадо на опасно пътешествие през Сахара. На континента Африка има много древни градове. Така напрмер градове като Тонис-Хераклион, Александрия, Мерое и Джене-Йено някога били центрове на изтънченост и богатство. Но всички те западат с времето и потъват в забрава. Днес ще поговорим за един такъв мистериозен древен град, а именно мистериозният древен укрепен град Джадо. Той е разположен на южната граница на платото Джадо в североизточен Нигер. Някога на това плато е имало няколко града. За съжаление днес районът е до голяма степен необитаем. Руините на изоставените градове и крепости, както и красивото пещерно изкуство, са все още там. Платото Джадо на североизток е доста богато на изкуство, където в планината Ер са открити както забележителни рисунки, така и гравюри. Мистериозният древен укрепен град Джадо Датирани от 3500 до 2500 г. пр. н. е., скалните рисунки изобразяват растителност и присъствие на животни, доста различни от съвременните ни очаквания. Отдалеченият североизточен град Джадо, който е бил много древен укрепен комплекс, е бил едновременно крепост и търговски център, разположен по маршрутите към Либия. Днес това е изоставено село-оазис, разположено на около 450 метра над морското равнище. Построено е както от тухли от кал, така и от камък. Въпросът е кои са строителите на Джадо? За момента не е известно. Някои източници предполагат, че това е градът на робите. От друга страна, археолозите смятат, че Джадо е построен преди около 800-1000 години и вероятно е бил оазис и важна станция по опасния маршрут през пустинята Сахара. Праисторията и още повече съвременната история на този регион са малко известни Днес Джадо е град-призрак в Билма, град-оазис и община в североизточен Нигер, с общо население от около 2500 души. Има добра защита от пустинните дюни под скалите Кауар и е най-големият град по склона на Кауар. Известен е с градините си, с производството на сол и натрон сода чрез изпарителни басейни. Също така и като дестинация на един от последните маршрути на кервани в Сахара. Селището е разположено на едноименното плато. Но по време на съществуването си не се е наричало Джадо. Това отдалечено древно място никога не е било разкопавано, така че истинското име на селището е неизвестно. Джадо е бил част от царството на Сайфема от Канем-Борну, при управлението на Дунама II Дибалеми (1203–1243). Те били независими, но се присъединили отново към империята на Идрис Алаума (1564–1596). Идрис Алаума се придвижвал през пустинята, от Фачи до Билма, на 260 километра южно от Джадо. Тъй като силата на империята Бому намалявала, хората от оазиса са били изложени на няколко набези на Туарегите през 18-ти и 19-ти век. Урук е първият велик град – скок напред за човечеството? Вследствие на тези събития, хората започнали да напускат мястото, като се заселили в Кауар. Друга причина може да е, че отглеждането на едър рогат добитък в региона е привлякло комари, които разпространявали малария. През 1860 г. се знае, че са останали около 1000 канури. В средата на 20-ти век били останали само няколко канури и тубу. Те преживявали предимно от отглеждането на фурми и събирането на сол. Регионът на Нигер и тази част от Сахара разкрива значителни археологически доказателства, че преди около 60 000 години хората са обитавали това, което оттогава се е превърнало в пустинята Сахара в северен Нигер. Най-малко от 7000 г. пр. н. е. обитателите на тези огромни плодородни пасища са били заети с отглеждане на добитък, отглеждане на овце и кози. Имало е големи селища и налична керамика. Приблизително от 4 000 до 3 500 г. пр. н. е. едрият рогат добитък също е въведен в региона. Скални рисунки под формата на резби и рисунки предимно на животни и растителност и датирани от 3500 до 2500 г. пр. н. е. са открити в планините Ер в североизточен Нигер, недалеч от град Джадо. С това завършваме нашата история за мистериозният древен укрепен град Джадо. Надяваме се в бъдеще да разберем повече подробности за древната история на човечеството! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни неща! Източник и снимки: ancientpages.com
Мистериозната Кукутени-Триполска култура изгорила своите селища по неизвестни причини
Мистериозната Кукутени-Триполска култура изгорила своите селища по неизвестни причини. Културата кукутени-триполие е живяла в Източна Европа преди хиляди години. Тези древни хора оставили след себе си редица интригуващи древни артефакти, разрушени селища и свещени светилища. Остава неясно защо и как са изчезнали. Загадка е и защо редовно са опожарявали селищата си. Тези хора са живели на територия от около 35 000 квадратни километра, включваща части от днешна Молдова, Румъния и Украйна, между 5400 и 2700 г. пр.н.е. Откриването на културата Кукутени-Триполие Културата първоначално е кръстена на село Кукутени в Румъния. През 1884 г. Теодор Т. Бурада, след като вижда керамични фрагменти в чакъла, използван за поддържане на пътя от Търгу Фрумос до Яш, проучва кариерата в Кукутени. От това място е бил добиван материалът, където открива фрагменти от керамика и теракотени фигурки. В същото време, през 1893 г., първите украински обекти, приписани на културата, са открити от Викентий Хвойка. Той който открива древни руини близо до село Трипиля в Обуховски район на Киевска област в централна Украйна. Преди откриването на Триполия в края на 19-ти век – време, когато се случват големи археологически открития в различни части на света – изглеждаше, че Източна Европа не е направила забележим праисторически принос в развитието на така наречената цивилизация в региона. Но всичко това се промени през 1893 г., когато археолозите започнаха да изследват руините на тези древни селища. Те откриха, че Кукутени-Триполската култура е създала градове, които са имали до 15 000 жители. А по това време са били едни от най-големите селища в европейската неолитна история (7000 пр.н.е.-1700 пр.н.е. ) Мистериозната кукутени-триполска култура умишлено изгаряла своите селища редовно През средната епоха културата Кукутени-Триполие се разпростира на широка територия от Източна Трансилвания на запад до река Днепър на изток. През този период населението имигрира и се заселва по бреговете на горните и средните райони на десния бряг (или западната страна) на река Днепър, в днешна Украйна. Населението нараства значително през това време, което води до създаването на селища на плата, близо до големите реки и извори. Докато проучват руините, оставени от културата Кукутени-Триполие, археолозите забелязват нещо странно. Тези древни хора умишлено са изгорили своите селища след няколко години. Целта на периодичното унищожаване на селищата, като всяко едно място за обитаване има приблизително 60 до 80 години живот, остава предмет на дебат сред учените. Някои от селищата са реконструирани няколко пъти върху по-ранни жилищни нива, запазвайки формата и ориентацията на по-старите сгради. Едно конкретно място, мястото Подури (Румъния), разкрива тринадесет нива на обитаване, които са построени едно върху друго в продължение на много години. Археологически съкровища и свещени светилища на културата Кукутени-Триполие Археологическите съкровища, открити от тези обекти, включват статуетки на мъже и жени, оръжия и други предмети. Те са изработени от мед и други метали, фаянс със сложни шарки и глинени строителни материали. Женските статуетки имат безизразни лица, докато мъжките имат овални, продълговати лица с изпъкнали носове и дълбоко поставени очи. Някои от статуетките са голи, докато други са облечени, като стиловете на облеклото се променят през годините, а жените носят косите си в различни стилове. По време на разкопките археолозите откриха няколко свещени светилища. Артефактите, намерени в тези светилища, са умишлено заровени в земята в структурата. Тези предмети са очевидно от религиозно естество и са предоставили представа за някои от вярванията и може би някои от ритуалите и структурата на членовете на това общество. Много от тези артефакти са глинени фигурки или статуи. Обикновено се приема, че много от тези артефакти са фетиши или тотеми, за които се смята, че са пропити със сили, които могат да помогнат и защитят хората, които се грижат за тях. Краят на мистериозната кукутени-триполска култура остава открит въпрос Защо Куктени-Трипулската култура е изчезнала остава неизвестна. Учените са обсъждали края на културата и има няколко теории. Според археолога Мария Гимбутас културата Кукутени-Триполие е достигнала до насилствен край във връзка с териториалното разширяване на културата Курган. Поддръжниците на Курганската хипотеза твърдят, че се е случил жесток сблъсък по време на Третата вълна на експанзията на Курган между 3000-2800 г. пр. н. е., което окончателно слага край на Кукутени-Трипилската култура. Дж. П. Малори, ирландско-американски археолог, не е убеден, че културата Кукутени-Триполие е претърпяла насилствен край. Вместо това той посочва, че има археологически доказателства, сочещи това, което той нарече „тъмната епоха“, по време на която населението е търсило убежище във всички посоки, освен на изток. Той цитира доказателства за това, че бежанците са използвали пещери, острови и върхове на хълмове (изоставяйки в процеса 600-700 селища), за да аргументира възможността за постепенна трансформация, а не за насилствена атака, водеща до изчезване на културата. Друга теория, относно края на Кукутени-Триполската култура, се появи въз основа на климатична промяна, настъпила в края на съществуването на тяхната култура. Тя е известна като суббореалната фаза на Блит-Сернандер. В началото около 3200 г. пр. н. е. климатът на земята става по-студен и по-сух, отколкото когато и да било от края на последния ледников период. Това довело до най-лошата суша в историята на Европа от началото на селското стопанство. Тъй като хората от Кукутени-Триполие били предимно земеделци, културата просто се сринала при тези климатични условия. Мистериозната кукутени-триполска култура и връзката с Битолкия камък Битолският камък представлява надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Там е записано: † Въ лѣто Ѕ҃Ф҃К҃Г҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс͠тыѧ владч҃ицѧ нашеѧ Б͠цѧ ї въз()стѫпенїе І҃В҃ і врьховънюю апл҃ъ съ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на спс҃енѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м͠ца окто͠вра въ К҃. коньчѣ же сѧ м͠ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц͠рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ цр҃ѣ Васїлїа кде же вьзꙙто бы злато … фоꙙ съжев … цр҃ь разбїень бы цре҃мь Васїлїемь Ѕ҃Ф҃К҃В҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира въ Ключи ї ѹсъпе лѣтѹ семѹ исходꙙщѹ А в превод: „ През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и