Дървесна пепел – за какво се използва в градината?
Дървесна пепел – за какво се използва в градината? В днешно време има широка гама от всякакви видове торове. Но много градинари успешно използват старите и изпитани средства. Със сигурност всеки градинар е слушал колко полезна е дървесната пепел в градината. Но не всеки е убеден в положителните страни на този естествен продукт. И заради това тези градинари не се възползват от тази хранителна съставка. От неолита до наши дни Без съмнение някои си спомнят термина от училищния учебник – подсечено-огнево земеделие. Този метод е работел доста добре, като това се смята за най-древният земеделски опит за човек. Този вид земеделие е било разпространено дори през неолита – преди почти 12 000 години. Идеята била да бъдат изсечени дърветата от определено място. Те били запалвани и изгаряни. След това били засявани семената на културите директно в дебелия слой пепел. След сеитбата тогавашните земеделци леко разрохквали почвата. Този вид земеделие давал рекордни добиви, като в сравнение с обработваемата земя – възвръщаемостта била повече от 5 пет пъти повече. Въпреки собствената си примитивност и разрухата на природата, този метод все още се е практикувал в някои страни от Европа до средата на миналия век. Химичен състав на пепелта Пепелта е незапалим минерален остатък в резултат на изгарянето на органични материали. Съдържанието на пепел зависи от вида на изходния горивен материал и начина на изгаряне. Така например в нефтените шисти остатъкът от пепел може да достигне 80%, а в каменните и кафявите въглища – от 1 до 45%. Някои растителни остатъци (царевични стъбла, слама, листа и др.) оставят след себе си до 5% дървесна пепел. Какво е останало след изгарянето? Много неща. Въпреки че основното хранително вещество на растенията – азотът – не е в пепелта. Именно той, като основата на органичната материя, изгаря заедно с въглерода, изпарявайки се под формата на газове – азотен диоксид (NO₂) и въглерод (CO₂). Ето кои неща остават в пепелта: За какво е полезна дървесната пепел в градината? Горният списък от вещества показва, че досадният сив прах, който незабавно оцветява всичко наоколо при почистване на камина или печка, има огромни ползи за растенията. Нека да разгледаме по-отблизо – и да започнем с най-очевидно необходимия за растенията елемент, калий. Калий – предположението, че калият е основно хранително вещество за растенията, е направено за първи път от Никола Теодор де Соссюр, швейцарски химик и биолог. Когато анализира пепелта от изгарянето на различни растения, той всеки път намира този елемент в пепелта. Калият е необходим за фотосинтезата, участва в метаболитните процеси, увеличавайки изтичането на въглехидрати от листните остриета към други растителни органи. Този елемент повишава синтеза на протеини, захари и високомолекулни въглехидрати – нишесте, целулоза, пектин. В цветния прашец на растенията има много калий: поленовите зърна на някои култури, като царевицата, се състоят от почти една трета от него. Калият прави растенията по-устойчиви на суша и болести, подобрява съхраняемостта и транспортируемостта на плодовете. Пепелта от домашното огнище е добър калиев тор, особено за растения, които не понасят хлор (краставици, картофи, домати, чушки, чесън, лук, репички) и кисели почви. Най-много калий има в пепелта, получена от изгарянето на млади широколистни дървета. Фосфати – дървесна пепел – за какво се използва в градината? Фосфорът е вторият макроелемент в храненето на растенията след азота. Това е строителен материал и в същото време генерален елемент: той е част от 90% от органичните съединения в растението. А минералните съединения на фосфора участват в регулирането на химичните реакции на клетъчния сок. Този елемент прави плодовете по-ярки, вкусни и ароматни. Калиевият ортофосфат е особено по вкуса на обитателите на цветните лехи – лилии, рози, хризантеми. Всички процеси на растеж, развитие и възпроизводство на зелен организъм зависят от количеството фосфор в храната. Като част от пепелта този елемент се съдържа във форма, лесно разтворима във вода и абсорбирана от растенията. За разлика от калия, в пепелта от изгарянето на иглолистни дървета има повече фосфор. Калциеви карбонати и силикати Растенията се нуждаят от калций точно както ние, за да изградим здрави клетъчни стени. Калцият е особено важен за градински култури като тикви, тиквички, краставици. Той също така влияе върху киселинно-алкалния баланс на клетъчния разтвор. Наличието му в почвата предпазва растенията от гъбични заболявания. CaCO₃ се използва за дезоксидиране на почви. Но като се вземе предвид необходимото количество от този материал по време на варуване и съдържанието на калциев карбонат в пепелта (200 гр на 1 кг), не трябва да разчитате само на пепел по време на дезоксидацията: като получите необходимото количество CaCO₃, можете да предозирате други вещества. Силиций – дървесна пепел – за какво се използва в градината Доскоро ролята на силиция във физиологията на растенията не се смяташе за важна. Въпреки това, последните проучвания показват, че е време този елемент да се добави към триединството на NPK торовете (азот, фосфор, калий). Недостигът на силиций няма изразени прояви. Но наличието на този елемент във форма, достъпна за растенията, активира всички процеси. Зелените растения стават „по-бързи, по-високи, по-силни“. А също и по-вкусни и здравословни. В допълнение, силицият прави растенията по-устойчиви на всякакъв вид стрес от суша до вредители и болести. За съжаление, въпреки факта, че този елемент е доста често срещан, той се намира главно в почвата във форма, недостъпна за растенията. Но в пепелта има подходяща конфигурация. И особено много от него има в остатъците от изгарянето на въглища, които обикновено са строго забранени за използване. Магнезий – дървесна пепел в градината Магнезият присъства в състава на пепелта в по-малко значителен обем – само около 3% от общото количество вещества. В жизнената дейност на растенията магнезият е необходим за регулиране на различни ензимни процеси, участва в образуването на хлорофил, а в негово присъствие се подобрява усвояването на фосфора от растението. Разбира се, няма точна химична формула за т.н. дървесна пепел: нейният състав е променлив. Важен фактор е методът на изгаряне. Тоест колкото по-добре изгарят дървата за огрев (колкото по-малко въглища остават), толкова по-достъпни ще бъдат микроелементите за растенията. Освен това в неизгорелите части могат да останат опасни канцерогенни вещества, бензопирени. Ето защо се препоръчва пепелта да се пресее преди употреба. Как да използваме нашата дървесна пепел в градината?
Дървесна пепел против вредители и качествен естествен тор
Дървесна пепел против вредители и качествен естествен тор – дървесната пепел като тор се използва отдавна. Това вещество е богато на различни микроелементи, необходими за растежа на растенията. По-надолу ще разберем как правилно да използваме пепелта в градината. Дървесната пепел е бюджетен и достъпен вариант за тор, който съдържа около 30 минерала, необходими за правилното развитие на растенията. Неутрализира киселинността на почвата и прави градинските култури непривлекателни за насекоми и вредители. Освен това пепелта има положителен ефект върху въздухопропускливостта на почвата – прави земята по-рохкава, което допринася за развитието на кореновата система на растенията. Дървесна пепел против вредители – състав В зависимост от вида и възрастта на растението, което се изгаря, съставът на пепелта се променя. Но има обща формула от която можете да разберете приблизителния процент на веществата, съдържащи се в 100 грама пепел. Вещество / Съдържание на пепел (%) CaCO3 (калциев карбонат) / 17 CaSiO3 (калциев силикат) / 16.5 CaSO4 (калциев сулфат) / 14 CaCl2 (калциев хлорид) / 12 K3PO4 (калиев ортофосфат) / 13 MgCO3 (магнезиев карбонат) / 4 MgSiO3 (магнезиев силикат) / 4 MgSO4 (магнезиев сулфат) / 4 NaPO4 (натриев ортофосфат) / 15 NaCl (натриев хлорид) / 0,5 Както можете да видите, съставът на пепелта включва полезни за растенията елементи като калций, калий, натрий и магнезий. Без тях нашите градински растения няма да могат да се развият напълно и да дадат плод. Така например, калциевият карбонат подобрява метаболитните процеси и ускорява растежа на вегетативните тъкани. Това вещество е особено важно за цъфтящите растения, тъй като допринася за по-буен цъфтеж! Калциевият силикат пък „слепва“ растителните клетки и помага на зеленото тяло да абсорбира витамини. Лукът например реагира много остро на дефицита на това съединение: луковиците в такива растения се ексфолират и изсъхват. Калциевият сулфат е калциева сол на сярна киселина, която е част от такъв популярен тор като суперфосфат. Какво още можем да засадим през Юли в градината Калциевият хлорид е необходим елемент за овощни и зеленчукови култури (особено краставици, тикви и тиквички). Той насърчава образуването на ензими, участва във фотосинтезата, подпомага транспортирането на хранителни вещества, повишава зимната издръжливост на растенията и техния имунитет към много опасни заболявания (по-специално гниене), а също така поддържа равномерността на почвата. Калиевият ортофосфат помага за регулиране на водния баланс на растенията. При дефицит на това вещество амонякът се натрупва в листата и корените, което потиска растежа на растенията. Освен това веществото спомага за повишаване на зимната издръжливост на топлолюбивите култури и създава благоприятна алкална среда за рози, лилии и хризантеми. Магнезиевите съединения, заедно с калия, участват в производството на енергия от растението, в образуването на въглехидрати. Те стават строителен материал за нишесте и целулоза. Натриевите съединения (натриев ортофосфат и натриев хлорид) подобряват водния баланс на растенията и активират техните ензими. Натрият е особено необходим за доматите. Излишъкът от микроелементи в почвата е също толкова вреден за растенията, колкото и техният дефицит. Следователно дървесната пепел не трябва да се използва, ако културите страдат от излишък на калций или калий. Това може да се определи от прекомерния растеж на листните розетки, загиването на филизите по цялата дължина, покафеняването на плодовете, преждевременното опадане на листата, както и промяната на цвета им (побеляват). Как да събираме дървесна пепел против вредители и като био тор Пепелта е пещна (от изгорели дърва за огрев) и растителна. Първият вид пепел просто се изважда внимателно от печката (котлето за парното), а за приготвянето на второто е необходимо специално устройство. Може да използвате метална кутия (за предпочитане с капак и тава). В същото време в дъното на контейнера трябва да се направят дупки, през които пепелта ще се „разлее“ в тавата. Всички растителни остатъци се изгарят в кутията: клони на дървета, сено, слама, филизи, плевели. Но за тази цел е по-добре да не използвате растения, които са израснали в близост до магистрали: такава пепел ще съдържа много олово и други тежки метали. Също така пепелта след изгаряне на полимери, битови отпадъци, гума, лъскави списания, цветна хартия и синтетични материали не трябва да се използват като тор. Такава пепел няма да наторява, напротив – ще отрови почвата в градината. Знаете ли, че: пепелта от изгаряне на твърда дървесина (бук, дъб) съдържа повече калий? А пепелта от иглолистна дървесина (бор, ела) има повече фосфор. Как да торим с дървесна пепел различните растения в градината Някои растения обичат дървесната пепел в големи дози. Следователно, пепелта е напълно способна да замени химическите торове. Нека сега да разгледаме как да използваме дървесната пепел при различните градински култури: На краставици, тиквички и тиква се добавя 1 чаша пепел при изкопаване на почвата. Дозата е 1-2 супени лъжици във всяка дупка при засаждане на разсада. А при изтощени почви през вегетационния период растенията се наторяват допълнително по време на напояване: използвайте 1 чаша пепел на кв.м. На домати, чушки и патладжани при прекопаване на почвата се добавят 3 чаши пепел на квадратен метър, а при засаждане на разсад от тези култури – шепа на дупка. На зелето от различни видове, при окопаване, се внасят 1-2 чаши пепел на квадратен метър; при засаждане на разсад – също шепа в дупката. На лук и зимен чесън при есенно окопаване в почвата се добавят 2 чаши пепел на кв.м, а през пролетта (като тор) – 1 чаша на кв.м. Преди сеитба на грах, боб, маруля, кресон, репички, копър, моркови, магданоз, репички и трапезно цвекло, 1 чаша пепел на 1 кв.м. При засаждане на картофи със земята се смесват 2 кибритени кутии пепел и се поставят под грудката във всяка дупка. През пролетта при окопаване се използва 1 чаша пепел на кв.м. По време на вегетационния период дървесната пепел се използва и като подхранване: при първото натрупване на картофи се добавят 1-2 супени лъжици под всеки храст, а в началото на пъпкуването нормата се увеличава до 1/2 чаша под храст. За да могат картофите и чесънът да се съхраняват по-добре през зимата, можете да ги поръсите с пресята пепел. Така им осигурявате допълнителна защита срещу гниене. Как да приготвим сапунено пепелив разтвор срещу вредители в градината Гроздето се подхранва няколко пъти през сезона: вечер върху листата на растенията се напръсква инфузия