Ефективно торене на овощните дървета – 5 принципа
Ефективно торене на овощните дървета. Овощната градина обикновено се засажда с една главна цел – да се получи богата реколта. Втората цел е овощарят да изпита удоволствие от резултатите на своя труд през годините. Много често обаче се получава така, че реколтата да бъде много оскъдна. Какъв е проблемът, какво не е наред? В книгата на Николай Кърдюмов „Най-пълната енциклопедия за градината и зеленчуковата градина” открихме полезни и някои неочаквани препоръки за правилното торене на овощните дървета. По този начин може да се постигне едно добро ниво на плододаване във всяка овощна градина. Географски характеристики Да започнем с географията. Низинните области на България, имащи чернозем, са много благоприятни за отглеждане на всякакви овошки. Обаче колкото по на високо отиваме, толкова по-кратко е лятото и по-бедна е почвата. Растежът е по-слаб, а плододаването е по-малко. Какво да правим в такъв случай? Използването на минерални торове почти винаги означава прехранване с азот. Да предпочетем ли в такъв случай оборския тор – резултатите са почти същите. А самото прехранване с азот гарантира ронливост на тъканите и спад в устойчивостта на замръзване. Най-доброто, което може да бъде направено в такива случаи е добрият стар слой хумус и мулч върху почвата от есента и половин кофа дървесна пепел под дървото през пролетта. Дървото ще се храни естествено, с помощта на микроби-симбионти, а зимната му издръжливост ще се повиши. В планинските и полупланинските региони на страната почвата както отбелязахме не е много богата. Освен това не можете да копаете много надълбоко, защото корените на овошките са почти на повърхността. Най-умното нещо, което може да направите е да натрупате доста окосена трева под дърветата. Дебелата, слоеста трева служи както за естествена органична храна, така и за добро почвено покритие. По този начин овошките ще се развиват хармонично, бързо ще увеличат добива си, ще боледуват минимално и ще зимуват добре. Както казва професорът по градинарство Александър Кондаков „да очакваш обилни плодове от бързо растящо силно дърво е като да се надяваш на високи спортни постижения от яко, затлъстяло дете.“ Важно откритие – ефективно торене на овощните дървета Половин век, изследвайки различни методи, A. K. Кондаков направи откритие, което сега се използва от цялата световна наука. Каква е неговата същност? Добре известен факт: много често торовете не дават никакъв ефект в градинарството, като често дори вредят. След като проучи почти целия световен опит с торовете, Александър Кондаков беше изненадан да разбере, че науката е описала случаите на лоша ефективност или вреда на торовете, но никой никога не е обяснил научно защо това е така. Достойна задача за един учен! И той я решава брилянтно. Първо, чрез десетки експерименти Кондаков открил най-ефективния начин за наторяване на дърветата. И това е поставянето на торове в малки ями по периметъра на короната. Дълбочината на заравяне на самия тор е около 20 см. За възрастно дърво той казва, че са достатъчни дузина дупки. Той изкопава дупките, добавя хумуса, който смесва със земята и заравя отново дупките. В индустриалните градини това става с помощта на кореноподавач. Машината изорава бразда под краищата на короните, наторява и покрива с пръст. В същото време подхранващите корени се обновяват малко, което е само добро. Защо ями? Очевидно дървото трябва да има свободата да регулира храненето, свободата да яде или да не яде. И именно точковите „складове“ предоставят такава възможност. Грешки при наторяването на овощните дръвчета Най-лошото нещо, което можете да направите в градината, е да разпръснете тор по повърхността. И особено нитратни торове (NO₃). Това е стандартна техника – да се разпръсне селитра след фосфорна оран. Ефектът винаги е един и същ: бързо прониквайки с влагата до дълбочината на корените, нитратите блокират усвояването на фосфора. Буквално 1 кг селитра блокира 1 кг фосфати. Отдавна е установено, че както за развитието на корените, така и за плододаването, фосфорът е необходим повече от азота. А тук – нито едното, нито другото! Разпръскването на нитрати е начин за забавяне на растежа. Друга глупост е да се изсипват фосфатни торове на повърхността. Тук, напротив: фосфорът бързо се свързва с почвата и просто не достига до корените. Пари на вятъра! Ефективно торене на овощните дървета – как да торим правилно? Дълбоко и с амонячен азот (NH₄). Мичурин също изкопал тръби в градината за наторяване на дърветата по начина на гореспоменатите „умни ями“. Той знаел какво прави. Ако наистина искате бърз ефект, подхранвайте корените, а не повърхността на почвата. И сега най-важното: защо амоняк? Това са основите на химията. Установено е, че йони с еднакъв заряд пречат едни на други да проникнат в корена, докато йони с различен заряд си помагат. Фосфатът и нитратът са отрицателни йони, оттук и техният рязък антагонизъм до взаимно блокиране. Докато амоният е положителен йон и те си помагат взаимно с фосфата. Установено е и оптималното съотношение за повечето овощни дървета. То е както следва: 15% амониев нитрат, 20% калиев оксид и 5% фосфорен оксид, за предпочитане с добавяне на магнезий. Именно в този случай торовете се изплащат с реколта 5-7 пъти. Амоният, подобно на фосфора, не прониква по-дълбоко от 2-3 см в почвата. Затова пак трябва да се копаят дупки! 5 принципа за ефективно торене на овощните дървета И сега да се върнем към нашето обучение, но в интерпретацията на Кондаков: 1. Годината е слабичка – няма нужда от торене. Подхранване не се използва – само вреди. 2. Направихме подрязването, дори не мислим за торене. Резитбата като техника е равносилна на торене! 3. През пролетта не е необходимо да се тори с азот: в почвата има достатъчно амоний. Ако наторите, ще отложите образуването на цветни пъпки от юни за септември и няма да получите нормални цветове догодина. Времето за торене е края на лятото и есента. Тогава цветовете започват да се полагат от юли и продължават тази дейност до зимата, та дори и през пролетта. 4. Наторихме дупките при засаждане. Оставяме торовете да работят за нас. Ако не го направим, ще получим реколта 3 години по-късно. В обобщение, държим под око нещата: от самото начало създаваме оптималния баланс на „растеж – плод“. 5. Ако искаме да получим големи плодове за по-дълго време, без да харчим пари за
