Как да разпознаем болестите по лозата – описание и снимки
Как да разпознаем болестите по лозата? Бързото и точно идентифициране на болестите по лозата е от ключово значение за предотвратяване на сериозни огнища и загуби в добива и качеството. Въпреки това, наличието на патоген или заболяване не означава непременно, че е необходимо лечение. Тежестта на болестите варира от година на година, в зависимост предимно от метеорологичните условия, наличието на инокулум (история на заболяването) и чувствителността на лозите. Това означава, че дадено заболяване може да бъде опустошително една година и незначително на следващата. Следователно мерките, които трябва да се вземат за предотвратяване на загубите, могат да варират от сезон на сезон. Целта на тази статия е да помогне при идентифицирането на различните болести по гроздето и при вземането на решения за борба с вредителите. Точното идентифициране на заболяванията е от решаващо значение за ефективното лечение, което да осигури оптимален контрол, като същевременно минимизира употребата на пестициди. Поставяне на точна диагноза на заболяването В идеалният случай едно лозе трябва да бъде напълно проучено – от пукването на пъпките до беритбата. Това обаче обикновено не е практично, така че трябва да се обърне специално внимание на чувствителните сортове или областите, склонни към заболяване, където обикновено се появяват първите симптоми на заболяването. Добре насочените действия, предприети в началото на епидемията, като цяло ще доведат до подобрен контрол на болестта, често с по-малко използване на пестициди. След прибиране на реколтата е важно да се провери състоянието на лозите преди окапване на листата, за да се оцени наличието на инокулум по листата. По-лесно се откриват и болестите, които засягат дървесината на лозите след окапване на листата. Примери за възможно объркване при диагностициране на дадено заболяване са: Предотвратяване на заболяванията Засаждането на сортове, които са по-малко податливи на болести, е добър начин за предотвратяване на болестите. Ориентирането на редовете Север-Юг и използването на топографски градиенти ще увеличи максимално дренажа на въздуха и почвата. Остатъците от резитбата могат да действат като инкубатор за болестите и трябва да бъдат отстранени и изгорени. Обработката на почвата през пролетта е форма на културен контрол. Унищожаването и заравянето на заразени отпадъци ще намали популациите на патогените в началото на сезона, като по този начин ще намали риска от заболяване. Управлението на короната (подрязване, позициониране на филизи, отстраняване на листа) улеснява циркулацията на въздуха, което насърчава изсушаването на листата и повишеното проникване на фунгицидите. Препоръчително е също лозята да се преглеждат системно през целия вегетационен период, за да се следи появата и развитието на болестите. При прибиране на реколтата и в края на сезона оценете наличието на някакви болести. Основни болести по гроздето Гроздето е култура, която е податлива на много заболявания. Степента на чувствителност обаче варира в зависимост от сорта. Когато не се извършва борба с вредителите, щетите обикновено могат да бъдат сериозни. Обикновената мана (1), брашнестата мана (2), сивото и черното гниене (3 и 4), антракнозата (5) са основните болести по гроздето в България. Всички те се причиняват от гъбички, които атакуват плодовете, намалявайки добива и качеството. Има и други специфични заболявани като болест на Пиърс (6), желязна хлороза (7) и филоксера (8). Тези заболявания имат различни причинители. Нека сега да ги разгледаме малко по-подробно: 1. Обикновена мана (Plasmopara viticola) – как да разпознаем болестите по лозата Описание на заболяването – това е гъбично заболяване, което се появява в началото на лятото и може да причини сериозни щети на лозите, особено ако не се вземат мерки за контрол на болестта. По листата се появяват груби кръгли жълтеникави петна. От долната страна на листата се появяват бели петна (спорулация на гъбата. Петната стават кафяви с времето и силно заразените листа могат да окапнат. Заразените върхове на леторастите се извиват и се появява бял пух по стъблото. Съцветията са силно податливи. По време на тежки инфекции те могат да станат жълти, кафяви, след което да изсъхнат напълно. Заразените плодове на червените сортове се оцветяват преждевременно, докато тези на белите сортове придобиват петнист вид. Заразените плодове са склонни да останат твърди, когато останалата част от чепката започне да омеква. Пръскане на лозата против мана – как и с какво да третираме 2. Брашнеста мана или оидиум (Uncinula necator) Описание на заболяването – първите лезии от брашнеста мана често се откриват по долната страна на листата. С напредването на епидемията лезиите стават видими и по горните страни на листата. Тези лезии ще се увеличат по размер и брой, ако болестта не бъде овладяна. Силно заразените листа могат да станат чупливи и да окапят. Още в края на юли се развиват много малки оранжеви до черни сферични структури по горната и долната повърхност на листата. Брашнестата мана изглежда като сив до белезникав прах. Тежките инфекции могат да доведат до отпадане на клъстерите, особено ако се извършва механично събиране на реколтата. Плодовете могат да бъдат заразени до 4 седмици след цъфтежа. Те придобиват пепелявосив цвят и бързо се покриват със спори, което им придава брашнен вид. Засегнатите плодове изсъхват и могат да опадат. Плодовете, които са заразени по-късно през периода, са склонни към разцепване, което ги прави податливи на инфекция с Botrytis. Предотвратяването на появата на брашнеста мана започва с подвързване на лозята и премахване на излишните издънки за по-добра вентилация на растенията. След това се прави тройна обработка с фунгициди (Ридомил Голд Р, Топсин, Куадрис, Тиовид Джет и други). 3. Сиво гниене (Botrytis cinerea) – как да разпознаем болестите по лозата Описание на заболяването – сивото гниене се среща в повечето овощни култури, включително и гроздето. Въпреки че най-очевидните симптоми са върху плодовете, сивото гниене може да зарази зелените листа и да причини некротични кафяви петна. Гъбата причинител, Botrytis cinerea, зимува като склероций (компактна маса от мицел) или мицел в растителни остатъци. През пролетта се образуват спори (конидии) и причиняват поражения върху младите сочни тъкани на гроздето. Обикновено B. cinerea изисква свободна влага, за да покълне, и рана, за да навлезе в тъканта. Върху лезиите се произвеждат нови спори. Спорите се разпръскват от вятъра и причиняват няколко нови цикъла на инфекция, което позволява на гъбата да остане в лозето. Плодовете могат да бъдат заразени малко след цъфтежа. Плодовете стават по-податливи, когато узреят и тяхното съдържание
Желязна хлороза по лозата – как да третираме + профилактика
Желязна хлороза по лозата – общият термин „хлороза на лозата“ включва различни незаразни болести по гроздето, при които листата изсветляват. Сега ще разгледаме хлорозата, причинена от дефицита на желязо, или както още я наричат, желязна хлороза. При този вид хлороза младите листа изсветляват, започвайки от върха на леторастите, докато старите долни листа запазват нормалния си цвят. Най-горните листа първо придобиват светлозелен цвят, а след това могат да изсветлeят до жълти, докато листните жилки остават зелени за дълго време. Тази особеност на желязната хлороза трябва да се вземе предвид като основен симптом за диагностициране на заболяването. Промяната в цвета е свързана със затрудненото усвояване на желязото от растението, което е основен елемент при образуването на хлорофил. Кои са причините за поява на желязна хлороза при лозята На тежки, плътни, както и преовлажнени и студени почви, растенията са по-податливи на хлороза. В зависимост от причините за развитието на хлороза, тя се разделя на 3 вида. Нека ги разгледаме по ред. 1. Неинфекциозна хлороза (желязна). Възниква поради недостиг на желязо. Желязото е част от ензимите, участващи в изграждането на молекулата на хлорофила. Следователно при недостига му се наблюдава изчерпване на растителните тъкани. Дефицитът на желязо е резултат от излишък на карбонати в почвата. На алкални или преовлажнени почви желязото се свързва с неразтворими карбонатни соли или калциеви комплекси. Това го прави недостъпен за усвояване от корените на растението. Прекомерното прилагане на вар или пепел върху тежки почви може да доведе до повишаване на pH на почвата. Повишеното съдържание на йони и разтворими съединения на калий и магнезий води до образуване на химични изгаряния на корените, в резултат на което се нарушава тяхната адсорбционна функция, клетките умират. 2. Инфекциозна хлороза (жълта мозайка/късовъзлие). Нарушаването на синтеза на хлорофил и в резултат на това пожълтяването на гроздовите листа се провокира от Grapevine fanleaf вирус (GFLV). Тези вируси се пренасят от нематоди и се разпространяват само в почвата. Вирусът обикновено се разпространява в хладна, влажна почва. В суха и загрята от слънцето земя вирусът не е активен. Инфекциозната хлороза задължително се придружава от такива явления като къси възли и жилки. Как да направим качествено домашно вино и какви са неговите ползи 3. Едафична хлороза. Този тип се наблюдава при резки отклонения на условията на живот от нормата. При природни бедствия, рязко влошаване на времето, при пресаждане или промяна на химическия състав и структура на почвата, гроздето изпитва едафичен стрес. Явлението се наблюдава при ниски или, обратно, много високи температури. Признаците на хлороза се появяват, ако приплодът не се вкоренява добре върху подложката. Взаимодействието на повърхностите е нарушено, присадката не получава достатъчно хранителни вещества и се изчерпва.Причината за стресовата реакция на гроздето може да бъде повишаване на концентрацията на сероводород в почвата. Основната проява на хлороза е, че листата и издънките на гроздето пожълтяват и избледняват. Характерно е, че жилките задържат хлорофил по-дълго от останалата част от листната повърхност. Младите листа с признаци на заболяването изостават в растежа, изтъняват, изсъхват. Развитието на растението като цяло е нарушено, издънките не се вдървесяват, съцветията и плодните завръзи окапват. Ако не се вземат навременни мерки, гроздовият храст може да умре. Лечение на желязна хлороза по лозата На първо място е необходимо да се установи основната причина за развитието на болестта при гроздето. Лечението на неинфекциозната и едафична хлороза се състои в незабавното създаване на нормални условия за растеж на гроздовото растение. Почвата се обогатява с разтворими и налични за растенията железни съединения или се използва листно подхранване. За предотвратяване на хлороза се използва железен сулфат (зелен камък). Лозарите обработват издънките и листата на гроздето, а също така го внесят в кореновата зона. Но, за съжаление, терапевтичният ефект на този препарат не е траен. След няколко месеца е необходимо повторно лечение. За да се увеличи устойчивостта на железния сулфат към окисляване, той трябва да се смеси с лимонена или аскорбинова киселина. За това на 100 грама сулфат се слагат 20 г (2 супени лъжици) киселина. Сместа се разтваря в 10 литра вода. Готовият разтвор се нанася под всяка лоза в количество от 10 – 40 литра. За постигане на дълготраен ефект е по-добре да третирате лозовите листа с железен хелат. А заедно с железният сулфат се препоръчва да внасяте в почвата минерални торове, съдържащи цинк, бор, магнезий и манган. Как да засадим лоза и какви грижи имаме за да я отгледаме правилно По-ефективно средство, което възстановява синтеза на хлорофил в клетките, е Абаксо Феро (ABAXO FERRO), който е микрогранулиран тор. Лозето за първи път трябва да се третира с комплексен разтвор преди периода на цъфтеж. След това повторете пръскането не повече от 2-3 пъти през вегетационния период. При напреднали форми на хлороза се извършва кореново инжектиране на разтвора. Други подходящи препарати и торове против желязна хлороза са Секвестрен, Фитона феромаг, Громикс Желязо и др. Торовете се поемат от корените и листата, но абсорбирането чрез корените осигурява по-добър ефект от този, който може да се постигне чрез листно третиране. Поради това се препоръчва почвеното приложение в зоната на корена. Хелатната форма EDDHA NaFe е силно разтворима във вода и поради това лесно се отмива в почвените слоеве. Използването на по-високи от препоръчаните дози не го принася за по-бърз и дълготраен ефект, тъй като предозираният хелат се просмуква бързо в по-дълбоките почвени слоеве или в подпочвените води. По-трудно е да се отървете от инфекциозната хлороза, отколкото от неинфекциозната. В този случай растението не се лекува, засегнатите лози се отстраняват най-добре и се изгарят. Третирайте почвата със специални препарати срещу нематоди. При едафична хлороза е достатъчно да се извърши серия от мерки за нормализиране на условията за растеж на гроздето. Желязна хлороза по лозата – профилактика Превенцията е ефективна по отношение на неинфекциозни и едафични форми на заболяването. Тъй като най-често неблагоприятните условия на околната среда причиняват развитието на хлороза при гроздето, трябва да се обърне специално внимание на коригирането на тези условия. Избягвайте преовлажняване. При плитки подпочвени води в дупката при засаждане на гроздето трябва да се положи дренажен слой от най-малко 10-15 см. При продължителни валежи през вегетационния период е необходимо да се полагат дренажни канали покрай насажденията на гроздето, за да
