Задгробният живот на древните цивилизации – топ 10 класация
Задгробният живот на древните цивилизации – какво се случва след като умрем? Това е въпрос, върху който вероятно всички сме размишлявали поне веднъж в живота си, защото това е една от най-големите мистерии в живота. И вероятно ще остане така, докато ние самите не напуснем този свят. През цялата история различни цивилизации също са мислили какво се случва, когато някой умре. Като различни култури, те разработили сложни системи за това какво се случва, след като поемем последните си вдишвания. Докато някои от тях са много различни един от друг, има и шокиращо количество прилики между отвъдните животи на тези култури, които са били разпространени по целия свят. 10. Месопотамците Цивилизацията на Месопотамия е била разположена в и около съвременен Ирак и се счита за люлка на цивилизацията. Месопотамският задгробен живот се основава на тяхното създаване на историята на човека. Човекът е създаден от божество на име We-ilu, който смесвал глина и кръв от бог. Божията кръв направила хората безсмъртни, така че когато тялото умре, то се погребвало и се връщало в глината. Въпреки това, безсмъртната част оставала на Земята като дух, преди да отпътува до подземния свят. В подземният свят душата минавала през пълна с демони равнина, след което пресичала река Хубер с помощта на същество, наречено Силуши. Освен това те трябвало да преминат през седемте порти на градът от подземния свят с разрешението на месопотамският Свети Петър. При пристигането си в подземния свят безсмъртната част на човека била „съдена” от няколко божества и след това на душата се давало място в отвъдния живот. Дори там е имало социална структура и затова къде е щял да бъде поставен някой в големия град на мъртвите зависело от два фактора. Първият бил социалният им статус, докато били живи. Вторият фактор зависел от това какви грижи са били полагани за тялото им след смъртта. Така че в древна Месопотамия определено е трябвало да се отнасяш добре със семейството си, докато си бил жив. 9. Ацтеките – задгробният живот на древните цивилизации Цивилизацията на ацтеките се появява в началото на 13-ти век в днешно Мексико (през 1250 г. ацтеките се установяват край езерото Текскоко). Техният задгробен живот е бил различен от много други култури, защото мястото на душата зависело от това как човекът е умрял. А начинът по който човекът е живял не бил чак толкова важен. Задгробният живот на ацтеките е разделен на четири секции, които се основават на четирите кардинални посоки. На изток е имало задгробен живот за жени, починали по време на раждане. В онзи отвъден живот те биха помогнали на слънцето да излезе от подземния свят. Хората, които били умрели от болести като проказа, или са били убити от мълния, или са се удавили, отивали в отвъдното на юг. Било красиво място, където имало много ядене и пиене. На север отвъдният живот се наричал Миктлан и бил за хора, които умирали естествено от старост. Те имали четири години, за да преминат през осем различни нива на предизвикателства. Ако го направели, душата им щяла да намери мир на деветото ниво. Що се отнася до воините, загинали в битка, тяхната посока била на запад. В културата на ацтеките слънцето е било важно и понякога ацтеките смятали, че е възможно слънцето да влезе в подземния свят и никога да не се появи отново. Така че, когато даден воин загинел, той отивал на небето на запад, където щял да помогне на техния бог Уицилопочтли, който бил един от двата главни богове на ацтеките и богът на слънцето и войната. Заедно те щели да се борят срещу тъмнината, за да гарантират, че слънцето ще изгрее. Те прекарвали четири години, правейки това, и след това се връщали на Земята като колибри. 8. Маорите Народът на маорите пристига в днешна Нова Зеландия на вълни от канута между 1250 и 1300 г. сл. Хр. Когато някой умирал в културата на маорите, духът стигал толкова далече, колкото някой можел да върви в Нова Зеландия, което било върхът на нос Рейнга. Там духът се плъзгал надолу по дървото Похутукава (новозеландско коледно дърво) към океана, като в крайна сметка се присъединявал отново към своите предци. Техният задгробен живот имал поне две различни царства, понякога достигащи до 12. Всяко ниво било управлявано от един от техните богове. Начинът, по който са живеели маорите, всъщност не влияело в кой отвъден живот са отишли, защото маорите не вярвали, че духовете се наказвали за тяхното поведение на Земята. Очевидно маорите не били особено загрижени за отвъдното. Това, за което се тревожели било, че духът на някого може да не се плъзне надолу по дървото и това можело да повлияе негативно на хората в земята на живите. 7. Келтите Келтите са споменати за първи път в текстове от преди около 2500 години. Това което знаем за ранните им дни идва от писания на други цивилизации, като гърците и римляните. Поради това е много спорно къде са истинските корени на келтите. Много хора смятат, че произхождат от Британските острови, докато други смятат, че са мигрирали там от континентална Европа. Въпреки това, това, което знаем е, че когато келтите са мигрирали в днешна Ирландия, те са включили своите религиозни вярвания с жителите, които вече са живеели там. Те вярвали, че след смъртта душата им отива в отвъдния свят, наречен Отвъдното, който се състоял от няколко различни свръхестествени царства. Те включвали Tír na nÓg („Земята на младите“), Mag Mell („Равнината на меда“) и Tír Tairngire („Обещаната земя“). Въпреки това, всички кралства били преплетени заедно, подобно на начина, по който сцените се смесват заедно в съня, така че те могли да бъдат в различните кралства по едно и също време. 6. Индианците – задгробният живот на древните цивилизации Смята се, че предците на индианците са мигрирали от Русия в днешна Аляска преди около 12 000 години. Те се заселват в Южна и Северна Америка и по времето, когато европейците достигат до Америка, имало 50 милиона жители. Тъй като е имало толкова много хора, разпръснати върху толкова голяма земя, племената са развили свои собствени уникални култури. Северноамериканските племена обикновено са разделени на различни културни области, като всички имат различен поглед
