Защо спартанците не са строили защитни стени?
Защо спартанците не са строили защитни стени? Спарта, която била разположена в южния полуостров на Гърция – Пелопонес, била един от най-старите и най-могъщи гръцки градове-държави. Елена, чието отвличане започнало Троянската война, била омъжена за царя на Спарта в Илиада на Омир. Спарта в крайна сметка е погълната от Римската империя през 2-ри век пр.н.е. Самата Спарта била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Градът-държава бил основан от дорийски заселници през 8 век пр. Хр. Населението на Древна Спарта се разделя на няколко категории. Но тяхното основно задължение било да служат на армията на полиса. Заобиколен от мъже, а не от тухли Атинският историк Тукидид вероятно е имал предвид тази липса на стени, когато е описвал примитивния урбанизъм на Спарта. По-късните гръцки и римски автори, включително философът Платон, смятат, че липсата на стени в Спарта е отражение на вярата на Спарта в превъзходството на своите доста прочути войници. Смята се, че митичният основател на Спарта Ликург е казал: „Градът ще бъде добре укрепен като е заобиколен от смели мъже, а не от тухли.“ Други спартански знатни личности обидили (поне в древногръцкото мислене) градовете с внушителни стени, като ги описали като „хубави квартири за жени“. Археологическите разкопки през 1906–1907 г. потвърждават, че стени не са били построявани около града до малко след 184 г. пр. н. е., дълго след върха на мощта на Спарта по време на Персийската и Пелопонеската война през 5-ти век пр. н. е. И все пак, докато Спарта била защитена от армия, а не от крепости, Спарта и нейните пелопонески съюзници наистина се опитали да се скрият зад набор от стени. Не стените около град Спарта, а стените през Коринтския провлак: тясната ивица земя, свързваща Пелопонес с останалата част от Гърция. Това било резервната позиция, поддържана от много пелопонесци преди и след евентуалното поражение на Леонид и неговите 300 спартанци от персите при Термопилите през 480 г. пр.н.е. Пелопонесците дори предложили други градове-държави да преместят семействата си зад стените. Търсене на слабости Това не означава, че спартанците не са признавали стойността на добрата стена. Те ги виждали като бариера пред други гръцки градове-държави. Спартанците се опитали да убедят атиняните да не възстановяват градската си стена, след като тя била съборена от персите, когато те окупирали града след Термопилите. След като персийската заплаха била намалена след гръцките победи при Саламин (480) и Платея (479), Спарта започнала да се страхува от нарастващата мощ на Атина. Една неукрепена Атина щяла да бъде оставена на милостта на доминиращата сухопътна армия на Спарта. Укрепената Атина обаче можела да разчита на своя доминиращ флот, за да се снабди по море и да издържи дълго време срещу бъдеща спартанска обсада. Ранна Спарта – защо спартанците не са строили защитни стени И все пак истинската история на града е по-сложна, отколкото я представя популярната митология. Задачата да се разграничи какво е истинско за спартанците от това, което е мит, е усложнена, тъй като много от древните разкази са написани от не-спартанци. Като такива, те трябва да се приемат със съответната доза въпросителни. Въпреки че град Спарта не е бил построен до първото хилядолетие пр. н. е., последните археологически открития показват, че Спарта е била важен обект още преди 3500 години. През 2015 г. дворцов комплекс от 10 стаи, съдържащ древни записи, написани с писменост, която археолозите наричат “линеар Б“, беше открит само на 12 километра от мястото, където е построен град Спарта. В двореца са открити и стенописи, култова чаша с глава на бик и бронзови мечове. Дворецът е изгорял през 14-ти век пр. н. е. Предполага се, че е имало по-стар спартански град, разположен някъде близо до 3500-годишния дворец, но не и там, където по-късно е била построена Спарта през първото хилядолетие пр. н. е. Бъдещи разкопки може да разкрият къде е този по-стар град. Не е ясно колко хора са продължили да живеят в района, след като дворецът е изгорял. Скорошни изследвания показват, че суша, продължила три века, е засегнала Гърция около времето, когато спартанският дворец е изгорял. Археолозите наистина знаят, че някъде в ранната желязна епоха, след 1000 г. пр. н. е., четири села – Limnae, Pitana, Mesoa и Cynosoura, които се намират близо до това, което ще бъде спартанският акропол – се събират, за да образуват нова Спарта. Историкът Найджъл Кенел пише в книгата си „Спартанци: Нова история“, че местоположението на града в плодородната долина Евротас дава на жителите му достъп до изобилие от храна. Нещо, на което местните съперници не се радват. Дори името Спарта е от глагол, който означава „сея. Марцианопол – малкият Рим в древна България Въпреки че Спарта полага усилия да консолидира територията си в Лакония, знаем също, че на този ранен етап хората от града изглежда са се гордеели с артистичните си умения. Спарта е била известна със своята поезия и керамика, като стоките ѝ са открити в далечни места като Кирена (в Либия) и остров Самос, недалеч от бреговете на съвременна Турция. Изследователят Константинос Копаниас отбелязва в статия в списание от 2009 г., че до шести век пр. н. е. Спарта изглежда е имала работилница за слонова кост. Оцелели артефакти от слонова кост от светилището на Артемида Ортия в Спарта изобразяват птици, мъжки и женски фигури. И дори „дървото на живота“ или „свещеното дърво“. Защо спартанците не са строили защитни стени? Това изображение на колесница и хоплити е издълбано в мрамор на Темистоклианската стена в Атина, построена след 480 г. пр.н.е. Wikimedia Commons, CC BY-SA Наивно Спарта поискала от Атина да се присъедини към тях, за да финансира изграждането на стени около други, по-малко могъщи градове-държави (които също се оказали някаква заплаха за спартанското господство). Атина забавила отговора си на спартанците. Тя си дала време да издигнат набързо стена с достатъчна височина, за да издържи обсада. В надпреварата във въоръжаването между гръцките градове-държави през 5-ти век пр. н. е. Атина искала собствен набор от стени, за да бъде в крак с останалите членове на конфедерацията. Според Тукидид, спартанците в крайна сметка станали толкова уплашени от нарастващата мощ на Атина, че попаднали в „капана на Тукидид“. А именно – където доминиращата сила позволява страх от нарастваща сила, която да доведе до конфликт – в резултат
