Как древните са рязали камъни със звук, изгубените технологии
Как древните са рязали камъни със звук, изгубените технологии. Професор Иван Уоткинс представя завладяваща теория, която разширява границите на нашето разбиране за древните цивилизации. Хипотезата му предполага, че тези енигматични общества са притежавали забележителна способност да манипулират камъка чрез уникално овладяване на слънчевата енергия. Първоначално тази концепция може да бъде посрещната със скептицизъм. Но тя оспорва конвенционалното вярване, че примитивните инструменти сами по себе си биха могли да обяснят създаването на вдъхващите страхопочитание каменни структури, открити на различни континенти. Древните паметници по цялото земно кълбо Присъствието на тези завладяващи древни паметници, като Мачу Пикчу в Южна Америка и монументалното плато Гиза в Египет, предизвика дълбоко съзерцание сред учените. Те предизвикаха широко разпространени спекулации за потенциалното участие на извънземни същества в тези колосални начинания. Наистина, многобройни гледни точки възникват при анализирането на древни текстове, изображения и сгради. Въпреки това, фракция от учени излага завладяваща идея, предлагаща съществуването на изключително напреднало общество, което процъфтява по време на упадъка на предишния ледников период. Тази конкретна школа на мисълта предполага, че фрагменти от тази напреднала цивилизация са били разпръснати по света. Безспорно някои архаични паметници демонстрират удивително ниво на майсторство в каменните си конструкции. Въпреки това привържениците на алтернативна хипотеза твърдят, че тези постижения не са постигнати чрез използването на електричество и модерни инструменти. А по-скоро чрез овладяване на потенциала на природните сили като слънцето, вятъра, водата или звука. Как древните са рязали камъни със звук, изгубените технологии На снимката отгоре – един от гранитните саркофази в Серапеум, Сакара, Египет. Повечето от погребенията тук могат да бъдат проследени до управлението на Аменхотеп III, деветият фараон от 18-та династия през 1350-те години пр.н.е. Тези гранитни кутии са изработени с висока точност с толеранс в рамките на 1 микрон. Затварянето на капака по същество прави саркофага херметически затворена. Повечето от саркофазите в Серапеума са изработени от розов гранит, изключително твърда скала, добивана в кариера, разположена на около 800 километра от Сакара. Други саркофази в Серапеума били идентифицирани като направени от още по-твърд материал, диорит, който любопитно е открит още по-далеч от Сакара. Основните учени спорят как кутиите са били изработени и полирани с помощта на примитивни инструменти. И как са транспортирани без технологии като колелото. Но наистина ли е така? За съжаление, липсва историческа документация относно съществуването на тази конкретна технология. Ако наистина се използват природните сили, ще има минимални следи, оставени в археологическите записи. Като доказателство биха останали само крайните резултати от подобни технологични начинания. Тези останки могат да се наблюдават под формата на изящно пробити гранити, сложно изработени диоритни вази и безупречно монтирани неправилни каменни стени. Процесът на пробиване или оформяне на камъка се различава значително от работата с дърво или метал. Предизвикателството на обработка на камъка Истинското предизвикателство се крие в работата с плътни камъни като гранит и диорит. Тези камъни се състоят от изключително твърди и взаимосвързани минерали, които карат инструментите да се износват бързо. По този начин възпрепятстват значителният напредък, който може да бъде постигнат. На снимката отгоре – дванадесетоъгълният камък е археологически артефакт в Куско, Перу. Той е бил част от каменна стена на крепост на инките (храм, според някои), наречена „Saqsaywaman“, и се счита за обект на националното наследство. Местната древна култура е успяла да издълбае огромни камъни, които да паснат идеално един на друг и да образуват гигантска стена. Камъните са монтирани заедно без спойваща смес. И все още могат да бъдат намерени така, както са били първоначално поставени. Забележете, че Перу се намира в земетръсен район и че има само няколко дървета на тази надморска височина. Все пак хората са успели да издълбаят и преместят тези камъни. Нови находки от археологически проучвания хвърлят светлина върху ограничената ефективност на традиционните каменни и метални инструменти, за които се смята, че са били използвани в древните цивилизации. Тези открития представят интригуваща перспектива, която съвременната археология може да е пренебрегнала. Вдъхновяващите постижения в каменната зидария, наблюдавани в далечната древност, може да са изисквали използването на инструменти, вградени с диаманти, и щедри количества охлаждаща течност. Дори в настоящата епоха този подход остава досаден и отнемащ време процес. Въпреки това се появява алтернативна теория, която предполага, че нашите предци може да са използвали потенциала на звуковите вибрации, генерирани от камертони, за да постигнат тези забележителни подвизи. Как древните са рязали камъни със звук? На снимката отгоре – в Карнак, който е огромен храмов комплекс близо до Луксор, Египет, има много примери за древни сондажни дупки, чийто диаметър е по-голям от човешка ръка. Както можете да видите на снимката, стената на самото свредло била по-тънка от примерите от 21-ви век. Дори инженери и минни експерти, които са го видели, не могат да обяснят от какъв материал би било направено свредлото, за да запази формата и стабилността си при това тънко положение. Използването на звуково пробиване и акустична левитация предлага обещаващи перспективи за технологичен напредък. То представя научно жизнеспособни техники, които могат да бъдат приложени с помощта както на съвременни инструменти, така и на древни материали. Но какво точно отличава звуковото пробиване? С прости думи, звуковото пробиване разчита на предаването на звукови вибрации с точни честоти през свредло или основна метална тръба. Тези вибрации предизвикват ефект, подобен на този на ударен чук с изключително висока честота. Чрез овладяване на вибрационни въздействия и разбиване, необходимостта от екстензивно въртене в процеса на пробиване е значително намалена в сравнение с традиционните техники. Този иновативен подход не само ускорява процеса на пробиване, но и минимизира износването на накрайниците на инструмента. А това води до по-ниска консумация на енергия. Изненадващо, този уникален метод на пробиване позволява ефективно проникване в гранит с помощта на неконвенционални инструменти. Методът пренасочва голям камертон в сондажната тръба или свредла чрез превръщане на дръжката му в режещ прът. За да превърнете камертона в звукова бормашина, от решаващо значение е да изравните резонансната честота на режещия прът с честотата на прикрепената вилица. Ужасяващи открития в Египет, които променят всичко – видео В научната сфера този механизъм се възползва от осцилиращите вибрации, генерирани от зъбците на вилицата, често наричани „зъбци“. Докато тези зъбци се движат, U-образният прът, прикрепен към вилицата, претърпява движение нагоре и надолу. Следователно това
