Заровено съкровище, нацисткият златен влак и проектът Riese
Заровено съкровище, нацисткият златен влак и проектът Riese – приблизително на 80 км югозападно от Вроцлав в Полша, планините Сови (Owl Mountains Landscape Park) доминират над пейзажа. Те са едни от най-старите планински вериги в Полша и са съставени от стръмен, недостъпен терен, изпълнен с обрасла гора, която се издига срещу чешката граница. Тук през 1943 г., когато войната започва да се обръща срещу Третия райх, Хитлер нарежда създаването на подземен комплекс, известен като Project Riese или „Гигант“. Тази мистериозна, огромна и строго секретна операция е един от най-амбициозните планове на Хитлер. Въпреки това, малко се знае за проекта и неговата цел. Като такава тя остава една от най-големите мистерии на Втората световна война. Проектът Riese Каквото и да се е случвало тук, проектът е бил в огромен мащаб. Около 90 000 кубически метра изкопани бетонни тунели били издълбани в планините Сови със седем основни точки за достъп, които водят до Walim-Rzeczka, Jugowice, Wlodarz, Sobon, Sokolec, Ksiaz Castle и Osowka. Всеки, който мине през планинските тунели днес, ще открие плашещи следи от военни казарми, складове, бункери, сгради и отвори на тунели, сякаш водещи наникъде. Много от тях били обковани с дъски, зазидани и блокирани с торби с цимент. Някои били пълни с вода, докато други сякаш се простирали в неизвестното. През 1943 г. съюзниците започват своите въздушни нападения срещу Германия и Третия райх. В отговор и в отчаяние Германия започва да децентрализира инфраструктурата си и да се премества в нелегалност. Тази област на Полша била идеалното място за тези сложни и тайни подземни местоположения. Планините били идеални за ролята, сериозна пречка за съюзническите атаки и в район със силна минна традиция. Комплексът Riese изглежда сякаш е построен основно за подземен завод за производство на оръжия. Той е изключително подобен на други съвременни оръжейни места. За да построи комплекса Riese, Хитлер използвал полски, съветски и италиански военнопленници при условия на интензивен труд. Всички те са били затворници, първоначално настанени в концентрационния лагер Грос-Розен. Условията били наистина ужасяващи с тиф, който бушувал в лагера. Били направени много опити за бягство, но малцина успели. Процесът на изграждане на този комплекс не бил бърз. През април 1944 г. Хитлер дава директива за прехвърляне на производството на този проект на организацията „Тод“, ръководена от Алберт Шпеер, великият архитект на Третия райх. Най-големите изгубени съкровища на света – Топ 10 класация Алберт Шпеер променил посоката на проекта. Той избрал да направи замъка Ксиаз тяхна оперативна база и изкопал удивителните два километра тунели от скалната основа под замъка. Те били свързани с повърхността чрез петдесетметрова асансьорна шахта. Според това, което е оцеляло от съвременните документи и свидетели, Хитлер е планирал да направи свой таен щаб в замъка заедно с Вермахта. Подчинените на Хитлер обаче смятали, че това е на ръба на лудостта. Според записите на Шпеер в планините има 213 000 кубични метра тунели. Днес обаче са открити по-малко от 100 000 кубични метра. Сметките за тунелите предполагат, че нелогичното разположение на проходите, както и невъзможността да се проучат напълно тунелите, е направило невъзможно потвърждаването на истинския размер на комплекса. Смята се, че тунелите в крайна сметка са били предназначени да бъдат свързани с подземна железопътна линия. И тук нещата започват да стават интересни. Защо са направени тунелите – заровено съкровище, нацисткият златен влак и проектът Riese Разпространени са множество теории за това защо тунелите може да са построени. Докато източниците сочат, че щабът е основна цел, някои автори смятат, че източниците са твърде открити относно германските планове и трябва да са били използвани, за да се скрие истинската цел. Някои смятат, че тук е имало супер оръжие в процес на разработка, но нищо не подсказва, че случаят е бил такъв. Други обаче смятат, че е използвано за укриване на конфискувани нацистки съкровища, включително липсващото злато и съкровища от Вроцлав и известната руска Кехлибарена стая, която изчезнала от Санкт Петербург. По-лошото от това е, че масовите гробове на затворници, работили в комплекса, никога не са открити. Това води до ужасяващо заключение: вкарани ли са в комплекса, преди да бъде взривен, или смазани от унищожаването на Riese, или запечатани, за да умрат? Какво е станало с нацисткото заровено съкровище? През август 2015 г. двама мъже на име Андреас Рихтер и Пьотр Копер започват да твърдят, че имат информация за заровен нацистки влак със злато от човек на смъртно легло. Полското правителство, което определило историята им за правдоподобна, започва да преговаря с тях. Търсачите на съкровища поискали 10% такса за всичко, което извадят. Техните доказателства за влака били допълнени от радар, проникващ в земята, който показал неизвестна досега подземна шахта. Местното правителство се включило с военните, които извършили неинвазивно търсене. Те обаче не открили нищо. Двамата иманяри обаче не се възпират да търсят златния влак и неговото заровено съкровище. Те си осигурили разрешение за копаене и започнали работа през 2016 г. Работите били спрени само след седем дни, когато не се разкрили тунел, релси, влак или съкровище. Било заключено, че радарните изображения са естествени ледени образувания. Тези първоначални разследвания предизвикали интерес в целия свят и много търсачи на съкровища започнали да търсят. По този начин се стимулирал туризма в местния район. Двамата търсачи на съкровища, които започнали цялото това търсене, вече не били партньори. Въпреки че имали конкретна вяра, че в крайна сметка ще намерят скритото съкровище, оставено от германците, докато бягат от Вроцлав и Валбжих в края на Втората световна война. Андреас Рихтер, партньорът на Пьотр Копер, най-накрая прекратил издирването. Копер обещал да продължи. Скрити съкровища по света, които още можете да намерите – топ 10 Рихтер казал пред пресата, че въпреки че не е загубил вяра в намирането на съкровището, той все още вярва, че е там, казвайки „95 процента съм сигурен, че съществува“. Той разкрил, че е бил разочарован от неточностите в процеса на разкопките. Рихтер смятал, че първоначалните разкопки не са били достатъчно дълбоки и че вторите разкопки така и не са се случили, защото Копер продължавал да отлага работата. Рихтер разкрил, че е станал малко разочарован от процеса и че не може да харчи повече пари за него. Той разкрил, че това му
Златото на конкистадорите и съдбата на древните цивилизации
Златото на конкистадорите – зашеметяващото количество злато, което конкистадорите извличат от Америка, позволява на Испания да стане най-богатата страна в света по това време. Жаждата за злато за плащане на армии и лично обогатяване довело до вълни от експедиции на открития и завоевания от 1492 г. нататък. Само през първият половин век от испанското завладяване на Америка, над 100 тона злато са заграбени от континента. Разтопявайки този блестящ метал, конквистадорите оставят след себе си следа от смърт, мъчения и унищожение. Конкистадорите масово намаляват броя на артефактите, които биха могли да са оцелели до днес. Артефакти, които биха могли да говорят за религиозното, културно и художествено значение, което техните създатели някога са им придали. Жаждата за злато Когато Христофор Колумб (1451-1506) пристига в Америка през 1492 г., единствената стока, за която жадуват всички европейски монарси, е златото. С този скъпоценен жълт метал могат да се наемат армии и барутни оръжия. Техните кралства могат да бъдат защитавани и разширявани. Златото винаги е било рядкост. Но в края на 15-ти век това е изключително рядко в Европа. Цялото злато в Европа по това време би било се събрало в куб със страни от едва 2 метра. Теглото би било скромните 88 тона. Но златото, на което конквистадорите щели да се натъкнат в Новия свят, щяло да промени завинаги нещата. И да обогати испанската корона отвъд най-смелите й мечти. Конкистадорите за първи път откриват злато на остров Испаньола (съвременна Доминиканска република/Хаити) през 1494 г. След това пипалата на империята се разпространяват в Пуерто Рико през 1508 г., Ямайка през 1509 г. и Куба през 1511 г., досега най-добрият източник на злато. През пролетта на 1513 г. Хуан Понсе де Леон (1474-1521) е първият европеец, извършил документирано акостиране във Флорида. Също през 1513 г. Васко Нунес де Балбоа (1475-1519) пресича Панамския провлак и така става първият европеец, видял Тихия океан. Мистериозни реликви от древните цивилизации – Топ 10 класация През 20-те години на 15-ти век процесът на испанска колонизация се вдига на друга предавка. Диего Веласкес де Куеляр (1465-1524), губернаторът на Куба, изпраща Ернан Кортес (1485-1547) да изследва Мексико, където се натъква и след това завладява ацтеките от 1521 г. Тогава Педро де Алварадо (1485-1541) води бруталното завладяване на маите в Гватемала през 1524 г. Следва Франсиско Писаро (ок. 1478-1541), който ограбва Перу на инките от 1532 г., а след това Ернандо де Сото (ок. 1500-1542), който започва да изследва Северна Америка докрай като река Мисисипи през 1539-42 г. Всички тези мъже търсели богатство от всякакъв вид. От изумруди до екзотични кожи, но най-желаният материал от всички било златото. Северна и Южна Америка наистина се оказали отлично място за намиране на злато. Въпреки че металът не е бил ценен заради рядкостта си или като платежно средство от местните жители на Америка, той е бил ценен заради своя блясък, непоквареност, духовни асоциации (особено по отношение на слънцето) и обработваемост в ръцете на занаятчиите. Поради тези причини той е бил добиван, търгуван и раздаван като данък на целия континент. Когато мореплавателите от Стария свят пристигнали и видяли такива съкровища, висящи от телата на хората, които срещнали, те били извънредно щастливи. Това ликуване озадачило американците, тъй като те обикновено оценявали други материали по-високо, като нефрит, тюркоаз, екзотични пера и добре изтъкани тъкани. Златото на ацтеките – златото на конкистадорите Когато Кортес започва завладяването на Мексико през 1519 г., търсенето на злато е на първо място в съзнанието му и основната мотивация на неговите съмишленици. Превъзходните оръжия на конквистадорите, тяхната агресивна и тотална тактика на война и брилянтното използване на местните съюзници – всичко това води до победа след победа. Така е наложен окончателният контрол над последната велика империя в дългата история на Мезоамерика. Когато Кортес се срещнал с ацтекския владетел Мотекузома (известен още като Монтесума, царувал 1502-1520) през ноември 1519 г., нещата били започнали добре. Тогава на конкистадора била представена великолепна огърлица от златни раци. С падането на столицата на ацтеките Теночтитлан през август 1521 г. храмове, дворци, складове и домове били разграбени заради техните ценности. Коренното население често е било залавяно и измъчвано, за да разкрие местонахождението на ценностите си и особено всичко, което е направено от злато. Конкистадорите били ненаситни в алчността си за всичко. От златни тапи за нос до тайни идоли. Както цитира един съвременен местен източник: „Испанците отнемаха неща от хората насила. Търсеха злато; не им пукаше нищо за зелен камък, скъпоценни пера или тюркоаз“ (цитирано в Carballo, 226). За по-редовен поток от злато, покорените племена скоро били задължени да дават на Испания годишен данък, често под формата на малки златни дискове. Естествено, испанците също искали да знаят откъде първоначално е дошло златото. Ето защо мините на ацтеките в Такско и Пачука били превзети. Нови златни и сребърни мини са създадени в Такско (1536 г.), Сакатекас (1546 г.), Гуанахуато (1550 г.), Пачука (1552 г.) и Сан Луис Потоси (1592 г.). Така постоянният поток от благородни метали продължава да тече обратно към Испания. Златото на конкистадорите – инките В Перу конквистадорът Франсиско Писаро напада империята на инките. През 1532 г. той пленява нейния владетел Атауалпа. Цивилизацията на инките смятала златото за потта на техния бог на слънцето Инти. Ето защо то било използвано за производството на всякакъв вид предмети с религиозно значение, особено маски и слънчеви дискове. Храмът на Слънцето Кориканча в Куско бил покрит с над 700 половинметрови квадратни листа ковано злато, всеки с тегло 2 кг. Имало дори градина, посветена на Инти. Всичко в него било от злато и сребро. Имало голямо поле с царевица и модели в реален размер на овчари, лами, ягуари, морски свинчета, маймуни, птици и дори пеперуди и насекоми, всички изработени от благороден метал. Конквистадорите не се забавили да ограбят тези великолепни украшения в храмовете на инките. На владетеля била обещана свободата му, ако бъде платен огромен откуп, достатъчен да запълни стая с размери около 6,2 x 4,8 м. Откупът на Атауалпа бил надлежно платен. Испанците претопили златото в девет големи ковачници и го разпределили между 217 испанци. Златната част от този откуп, с чистота 22,5 карата и тежаща над 6 000 кг, била оценена на над
Най-големите изгубени съкровища на света – Топ 10 класация
Най-големите изгубени съкровища на света – нищо не завладява въображението ни повече от очарованието да намерим съкровище. Всички сме слушали за изчезнали или заровени съкровища, които много хора продължават да издирват и до днес. Човек би могъл незабавно да стане известен и заможен, ако намери дори едно от съкровищата, изброени по-долу. В тази статия разглеждаме нашия списък с едни от най-големите изгубени съкровища на света! 10. Съкровището на Лима Съкровището на Лима се състои от злато, сребро и бижута, които се оценяват на около 208 милиона долара в наши пари. Според информацията, която има, съкровището се състои от: 113 златни религиозни статуи, като една е в естествен размер на Дева Мария; 200 сандъка с бижута; 273 меча с дръжки с бижута; 1000 диаманта; корони от злато; 150 чаши; и стотици златни и сребърни кюлчета. През 1820 г. в южноамериканските колонии имало големи размирици. Испанската колония Лима не била пощадена от бунтовете и вълненията. Вицекралят на Лима решил да премести златото и ценностите на Лима в Мексико на борда на кораба „Mary Dear“, за да бъде съхранено по-добре. Въпреки това, докато плавали към Мексико, екипажът на „Mary Dear“, командван от Уилям Томпсън, решил да запази съкровището за себе си. Те убили всички испански пазачи и свещеници, придружаващи съкровището. Твърди се, че са заровили съкровището на остров Кокос край бреговете на Коста Рика. Томпсън и най-приближеният му приятел Джеймс Александър Форбс по-късно били пленени и доведени до остров Кокос, за да върнат съкровището на Короната. Вместо да намерят съкровището, Томпсън и Форбс избягали, като нито един от двамата и съкровището никога повече не са били виждани. 9. Златната мина на изгубения холандец Може би най-популярната история за изгубени съкровища в Северна Америка е тази за златната мина на изгубения холандец. Планината на Суеверието, намираща се в близост до Финикс, Аризона е предполагаемото място за това изгубено съкровище. През 1840 година северномексиканската фамилия Пералта открила богата златна мина в Планините на суеверието. Тяхната последна експедиция с цел изкарване на златото в Мексико се случила през 1848 година. Според легендата тази експедиция била атакувана от апачите и всички от фамилията били избити с изключение на двама души от фамилията Пералта, които успели да избягат в Мексико. Районът, в който е станало избиването на хората от експедицията, е известен като Земите на Клането. Много малко хора са знаели точното местонахождение на златната мина, броят на работниците в нея е бил ограничен. Много карти са оцелели през годините, само за да бъдат изгубени завинаги. Хората, които твърдели, че са открили местонахождението на мината на Пералта, не могли да се върнат оттам или пък някакво нещастие им се случвало, преди да стигнат до легендарната мина. Легендата за златната мина на изгубения холандец разказва, че германският имигрант на име Якоб Валцер открил прочутата мина на Пералта. Валцер и неговият партньор Якоб Вайзер работили здраво в мината и успели да скрият част от златото някъде в Планината на суеверието. Вайзер бил убит, най-вероятно от апачи или от самия Валцер. Валцер се преместил във Финикс заради влошеното си здраве и умрял през 1891 година. Той описал местонахождението на мината на свой съсед, който се грижил за него до смъртта му. Но никой не успял да открие златната мина на изгубения холандец. Странни и мистериозни археологически открития – Топ 10 класация 8. Бижутата на ирландската корона Макар да не е най-ценното от съкровищата в този списък, така наречените бижута на ирландската корона изчезнали по един от най-интересните начини. Те са били държани от Ордена на Свети Патрик. Те са били били откраднати от замъка Дъблин точно под носа на шефа на оръжейната в Олстър, много полицаи и войници на 6 юли 1907 г. Днес те се оценяват на над 20 милиона долара. Като няма никаква следа от тях и до ден днешен. 7. Съкровището на крал Джон – най-големите изгубени съкровища на света Историята за изгубеното съкровище на крал Джон Безземни идва от съвременни писатели. Kpaл Джoн Бeззeмни бил cтpacтeн любитeл нa cъбиpaнeтo нa бижyтa и злaтни пpeдмeти. Казват, че през 1216 г. непопулярният цар пътувал, когато се разболял. Той решил да поеме по безопасните пътища до вкъщи и да изпрати вещите си през Уош. Това място било проходимо само по време на отлив. Хората му и богатството, с което пътувал, не успели да преминат навреме, за да избегнат прилива. Всички те потънали в блaтaтa нa Cътън Бpидж, като ĸapeтитe c бoгaтcтвaтa нa ĸpaля зaвинaги пoтънали тaм. Изгубеното съкровище и бижута никога повече не са били виждани. 6. Бижутата на Романови Романови е управляваща династия, руски болярски род и фамилия на руските царе в Царство Русия от 1613 г. и руските императори от 1721 г. в Руската империя. По-късно и на полските крале, великите князе на Литва и Финландия, херцозите на Олденбург и Шлезвиг-Холщайн-Готорп и великите господари на Малтийския орден. Основател на династията е Михаил Романов. Романови са последното царско семейство на Руската империя. Те били свалени от власт по време на Руската гражданска война и в крайна сметка били убити, чак до малкия им син Алексей. Повечето от техните притежания били иззети, описани в каталози и поставени на безопасно място. Толкова безопасно, че част от тях никога повече не са били видяни. Обаче Романови отчаяно се опитвали да скрият ценностите си до деня на екзекуциите си. Те определено са успели да скрият голяма част от тях, като никой не знае къде са скрили останалото богатство. 5. Яйцата на Фаберже – най-големите изгубени съкровища на света Яйце на Фаберже се нарича всяко едно от 68-те бижутерийни изделия, с формата на яйце, изработени от Петер Карл Фаберже за руските царе и някои частни колекционери, в периода 1885 – 1917 г. Най-известни са 54 от яйцата, наричани „императорски“, които са направени по поръчка на цар Александър III и Николай II като великденски подарък за техните съпруги и майка, като 52 от тях са представени като великденски яйца. И пак ще кажем нещо за Романови, които пак ще се появят в този списък. Романови обичали Фаберже и всяка година купували от него две големи яйца. Осем от общо 50 обаче липсват. Някои императорски яйца на Фаберже се продават за около 9 милиона долара. Изгубените яйца на Фаберже най-вероятно ще се продадат за още повече пари. Това означава, че само едно от тези липсващи яйца
