Как да отглеждаме плодове в неподходящи условия по оригинален начин
Как да отглеждаме плодове в неподходящи условия – повечето градинари винаги искат нещо „като“, нещо, което не расте в техния регион или расте трудно. Разбира се, в почти всеки район може да намерите отделни зони с най-благоприятни условия: затворени от преобладаващите ветрове, добре осветени от слънцето и т.н. Или такива, при които през зимата се натрупва много сняг и ниско устойчиви на замръзване растения могат да презимуват без много щети. За съжаление такива райони бързо приключват в началото на своето развитие. За щастие растенията са издръжливи, а градинарите са изобретателни. И са измислили много неща, за да отглеждат нещо, което теоретично не може да расте там. Статията ще бъде точно за това какви методи са разработили експериментаторите. „Полегнала“ форма на овошките – как да отглеждаме плодове в неподходящи условия Даденият пример е за Русия, която е климатично неблагоприятна страна в по-голямата част от територията си. Подходящите места за овощарство там не са много. И ето защо хората са измислили подходящи начини за отглеждане на по-топлолюбиви овошки. С голямо желание и старание можете да отглеждате големи и сладки плодове в много студени райони. Показаният опит се отнася до района на Комсомолск на Амур с много студена и понякога практически безснежна 5-месечна зима. Лятото е 3 месеца – горещо и слънчево. Въпреки че всичко може да се случи. Почти всяко европейско ябълково дърво с традиционно отглеждане умира тук още през първата зима. Короната замръзва напълно. Добре расте само сибирската ягодоплодна ябълка, която е дребна, като много улици и площади на града са засадени с дървета. Но градинарите, искащи големи плодове, са намерили решение – сортовете ябълки с големи плодове се отглеждат по метода „полегнала“ форма. Как да отгледаме дървета от семена – полезни съвети Това се прави по този начин: младата фиданка се засажда през пролетта в дупка под ъгъл. Стволът веднага се полага хоризонтално и се фиксира с колче на височина 10-15 сантиметра от повърхността на почвата. През лятото страничните клони също се огъват и закрепват, образувайки еднаква плоска хоризонтална корона. По-нататъшното „възпитание“ на дървото се състои в редовно огъване на клоните, редовно подрязване за по-добро просветление, проветряване на короната и топъл подслон за зимата. Принципът на подслон за зимата не е нищо сложно: преди първите слани клоните са все още гъвкави. Цялата корона се огъва до земята възможно най-ниско, а отгоре се полагат дъски. Щом температурата стане постоянно отрицателна през деня, всичко това се покрива с брезент или друг тип плътен покривен материал. Заслонът трябва да е добре фиксиран заради възможните силни ветрове. Веднага след като падне първият сняг, той трябва да бъде съберан и натрупан над заслона отгоре, тъй като ноемврийският сняг рядко е в изобилие. Понякога дори изобщо не съществува. През декември-януари го има разбира се, но от средата на ноември ще има силни студове. И в тази форма дървото живее до края на април, за България до края на Март. Тоест пет месеца овошките не виждат никаква светлина. Щом дойде сравнително благоприятното време, заслонът се демонтира, стволовете веднага се варосват, короната се почиства и след три седмици ябълковото дърво вече цъфти. Предимства и недостатъци на „полегналото дърво“ Този метод има своите предимства: дърветата са по-топли на повърхността на почвата; има повече въглероден диоксид необходим за фотосинтезата; има по-малко натоварване от вятъра. Хоризонталната корона е добре осветена през сезона. Огъването на клоните, използвани в обикновените градини за ускоряване на плододаването тук, е в основата на неговото формиране, следователно такива дървета навлизат в плододаване по-рано. През февруари и март дърветата все още са под прикритието и изобщо не са застрашени от увреждане на кората от температурни екстремни стойности. Методът има и недостатъци: такова дърво заема голяма площ. Ябълковите дървета например покриват около 4-6 м2. По време на плододаване трябва да поставите нещо под клоните, в противен случай ябълките лежат на земята. Премахването на плевелите под ствола не е лесна задача. Но има много повече плододаване. Полегналата форма не е подходяща за навсякъде: тя е много добра за континенталните региони, където няма влага под покритието от ноември до април – всичко е замръзнало. Но там, където почвата не замръзва, ще е необходима допълнителна защита от почвена влага, редовна проверка и вентилация. Стенен вариант за отглеждане на плодове – как да отглеждаме плодове в неподходящи условия Сега ще разгледаме и един друг метод – вертикален, монтиран на стена. Дръвчето е засадено до южната стена на къщата. На стената, на разстояние 10 сантиметра, е закрепена дървена решетка, върху която ще расте засадената ябълкова фиданка. Страничните клони са фиксирани хоризонтално, излишното се изрязва. В примера са направени 3 нива с 40-сантиметрово разстояние между нивата. За зимата ябълковото дърво се покрива с плътен покривен материал на няколко слоя, като се закрепва с летви. На това място има много сняг и долните нива обикновено са затрупани. Горната част понякога замръзва. Експериментите със засаждане в близост до бетонни и тухлени стени показват двусмислени резултати, но дърво, „окачено на стената”, поставено от южната страна и покрито от запад и изток, зимува добре. Как да се грижим за нашите овошки през годината Тоест е възможно и необходимо да се използват вертикални повърхности за поставяне на термофилни плодове. Препоръчително е само да се вземат предвид някои от тънкостите. Дървото, което дава плодове на стената, изглежда много привлекателно! Направете храст от дърво – как да отглеждаме плодове в неподходящи условия Засаждането до стената е много добър метод, но за съжаление нямаме изобилие от южни стени. В този случай може да помогне методът на отглеждане на дървото като храст. Не е толкова лесно да се направи храст от вертикално растящ разсад: той постоянно ще пуска водеща издънка и ще се стреми да расте все по-високо и по-високо. При този метод се изкопава дълга дупка, в нея се поставя фиданката хоризонтално, така че стъблото да е на 5 сантиметра под нивото на почвата. Клонките се освобождават навън, а стъблото, заедно с корените, се покрива с пръст. В Кубан е направен такъв експеримент с праскови. Една фиданка била засадена по най-обичайния начин, вертикално, а втората фиданка – хоризонтално, „изпускайки“ клоните навън. Вертикалната версия се втурнала нагоре и с лека корекция на короната
