Черни петна по разсада – как да процедираме?
Черни петна по разсада – как да процедираме? Отглеждането на разсад не е лесна задача. И е много разочароващо, ако всичките ви усилия са напразни. А това може да се случи, ако не обърнете внимание навреме на черните точки, които се появяват върху разсада. Причината за появата им може да бъде сериозно заболяване или опасен вредител. Да видим по-подробно: Черно бактерийно струпясване – симптоми на заболяването и методи за борба Черните бактериални петна най-често засягат доматите и пипера. Причинителят на заболяването е аеробната почвена бактерия Xanthomonas campestris pv. vesicatoria. Най-често заболяването се предава чрез семена (фитопатогенът може да оцелее на повърхността им 1,5 години). В допълнение към семената, разпространението на болестта се улеснява от остатъците от болни растения. Бактерията не може да живее директно в почвата и умира след няколко дни. Растенията могат да получат черни петна на всеки етап от развитието, включително по време на периода на отглеждане на разсад. В този случай разсадът отслабва и изостава в развитието си, което в крайна сметка се отразява на реколтата. Пикът се наблюдава във влажни, топли години с температура на въздуха 25-30°C. Кои са симптомите на черното бактерийно струпясване? Първите признаци на увреждане могат да бъдат намерени по листата на растенията. Там се появяват малки (до 3 мм) черни воднисти петна с неправилна форма. Около тях се вижда тясна светла граница. На младите листа тъканта на мястото на петната умира с течение на времето и на тези места се появяват дупки. С течение на времето броят на петната се увеличава и те се разпространяват в по-голямата част от листната петура, включително областта на жилките. Подобни черни петна, но по-удължени, могат да се видят и по стъблата и дръжките на листата. Без подходящо третиране броят на петната бързо се увеличава и обхваща цялата надземна част на растенията. Силно засегнатите листа бързо пожълтяват и падат. Младият разсад може да загине. Как да се справим с черното бактерийно струпясване? Най-добрият начин за борба с черните точки, както и с други заболявания, е превенцията: Ако превантивните мерки не помогнат и по листата на разсада се появят черни петна, болните растения ще трябва да бъдат премахнати, а останалите здрави растения трябва да бъдат третирани с препарати, съдържащи мед (бордолезов разтвор и други). Паякообразни акари – признаци на увреждане и методи за борба Друг виновник за появата на черни петна по разсада са паякообразните акари. Това е малко членестоного, чиято дължина на тялото не надвишава 0,5 мм. Поради тази причина е изключително трудно да го забележите върху растението, особено в началния етап на увреждане. В началото на лятото възрастният акар е сиво-зелен на цвят, което също увеличава шансовете му да остане незабелязан. Но от края на лятото до пролетта цветът на тялото се променя на оранжево-червен. Причината за появата на паякообразни акари върху разсада може да бъде замърсени семена или почва, която не е била обработена преди сеитба. В допълнение, рисковите фактори включват гъсто засяти семена и прекалено сух въздух. Това са идеалните условия за размножаване на вредителите – високи температури (29-31 °C) и ниска (35-55%) влажност на въздуха. Паякообразните акари (както възрастни, така и ларви) се хранят с растителни сокове, пробивайки външните им тъкани, което води до отслабване на разсада и дори до неговото загиване. Признаци на проблеми с паякообразни акари – черни петна по разсада Почти невъзможно е да видите паякообразните акари с невъоръжено око. Но пък има признаци, по които може да се установи присъствието им. По този начин появата на този опасен вредител може да бъде показана от общия депресиран вид на растенията и тяхното привидно безпричинно увяхване, както и появата на малки жълти, сребристи и черни точки по листата. С течение на времето тези точки се сливат, появяват се по-големи хлоротични петна с точкова некроза и се забелязва тънка паяжина (главно от долната страна на листата). В резултат на това листата започват да пожълтяват, изсъхват, извиват се и падат сякаш без причина. В такава ситуация разсадът може да умре, ако не третирате веднага. Как да се справим с паякообразните акари? За да предотвратите появата на паякообразни акари, следвайте следните превантивни мерки: Ако откриете единични точки от акари, опитайте да напръскате растенията с чиста вода и след това се уверете, че влажността на въздуха в помещението с разсада не пада под 50-60%. В началният етап на проблемите разсадът може да се напръска с народни средства, например с инфузия от пепел. В случай на по-силно увреждане използвайте подходящите акарициди от агроаптеките. Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: ogorod.ru
Как да си направим контейнери за разсад – 6 хитри решения
Как да си направим контейнери за разсад – 6 хитри решения. Градинарите подхождат към избора на контейнери за разсад по различни начини. Едните търсят красота и точност като приоритет. За други пък е важно да има практичност и издръжливост. За трети решаващ фактор е цената. Производителите изглежда са взели всичко това предвид. В магазините можем да закупим всякакви видове контейнери за разсад и други устройства – за всеки вкус и бюджет. Но много градинари предпочитат домашно направените съдове, направени от неща, които така или иначе ще изхвърлят на боклука. Защо? Вероятно това решение съчетава удобство, практичност и икономичност. В допълнение, домашно приготвените контейнери могат да решат онези задачи, за които не можете да намерите подходящи такива в магазина (или ще струват много скъпо). Като цяло, мислим, че сега е моментът да обменим опит и да видим кой и какви интересни неща са измислили и направили. И как някои градинари решават въпроси, които са важни и за нас. Трябва да създадете добър микроклимат за покълване на семената За тези цели обикновено се използват микрооранжерии у дома. Но закупените заемат доста място, така че използването им не винаги е удобно. Само да бяха по-мънички, за да може всеки сорт да се сее отделно и всичко да се побере на малка площ! Тази задача беше блестящо решена от една любопитна градинарка. Нейните оранжерии се оказват точно както трябва: малки (само за един сорт), практични (можете да ги използвате многократно) и много удобни. Ако вземете същите пластмасови бутилки и направите всичко внимателно, резултатът ще задоволи и най-взискателните естети. Ако искате може да бъде още по-лесно, така че да не е нужно да правите нищо допълнително? Всичко, което е необходимо за изпълнението, е нисък стъклен буркан с капак, почвен субстрат и семена. Голям плюс на домашно приготвения контейнер за разсад е, че той може да бъде направен във всяко количество, без да харчите нито една допълнителна стотинка, от отпадъчен материал. И по отношение на удобството и функционалността, понякога не само няма да отстъпи на закупените съдове, но ще ги надмине. Трябва да засеете точно сега, но нямате подходящи съдове в момента? Тук опитните градинари показват направо чудеса от изобретателност. Освен това наличието на материал и лекотата на производство на контейнери не са единствените предимства на предложените от тях идеи. Една от опциите е трансформиращи се чаши от издръжливи найлонови торбички, в които е бил опакован хляб. Имат много удобни размери и са много лесни за правене. В такъв контейнер разсадът може да живее от засяването до засаждането в земята, без да се налага пресаждане. „Саксията“ ще расте с него – това е основната му тайна. Ако пък имате голям запас от вече ненужни маски, време е да ги пуснете в действие. Много лесно може да превърнете ненужните аксесоари в много необходими (и много просторни) чаши за разсад. Практично и икономично! Ето как изглеждат: Ако сте решили да отглеждате разсад от краставици за много ранна реколта – как да си направим контейнери за разсад Всеки знае, че има един проблем с краставиците: разсадa се вкоренява много слабо. Краставиците не обичат да бъдат пресаждани „в зряла възраст“, така че е добре по-късно да се сеят за разсад. Опитите да го направите рано, за да получите супер ранна реколта, обикновено завършват с провал. Но има начини за подобрение. Една градинарка измислила как да отглежда разсад от краставици с помощта на два пластмасови капака за торта, които няма да пострадат по време на пресаждането. Целта е да се преместят безболезнено в оранжерията и да дадат реколта за рекордно кратко време. Такъв контейнер със сито може да се използва и за други култури с крехка коренова система. Друго подобно подходящо решение е да използвате решетъчна форма за засаждане на разсада. При него няма нужда да се пресажда самото растение. Заравяте цялата форма в почвата, когато стане време за засаждане в градината. А краставицата ще може да пусне корени между празните пространства на решетъчната форма. Лесно и просто. Ето какво ви е нужно: Как да направим разсад за домати в домашни условия Както можете да видите, за всяка трудна задача за разсад можете да намерите правилното решение. Опитните градинари определено имат изобретателност и да направят нещо със собствените си ръце не е проблем за повечето от тях. Вие самите използвате ли домашно направени контейнери за разсад? Какви проблеми решавате с тях? Защо предпочитате такива контейнери пред закупените? Разкажете ни за вашия опит, споделете мнението си в коментарите! Следете ни в нашата Фейсбук страница за още полезни неща! Източник и снимки: 7dach.ru
Отглеждане на разсад в домашни условия по подходящ начин
Отглеждане на разсад в домашни условия по подходящ начин. Отглеждането на разсад от семена в домашни условия е приятно занимание за всеки градинар. То е свързано с радостта и вълнението от идването на новия земеделски сезон. Въпреки че може да закупите готов разсад през пролетта, ще имате много по-голям набор от възможности, като покълнете ваши собствени семена на перваза във вкъщи. Закупуването на семена е сравнително евтино, като ще можете да избирате от широка гама сортове. Това ще ви позволи да експериментирате с различните сортове, като изберете тези, които ви допадат най-много. Плюс това, когато отглеждате собствени семена, вие знаете със сигурност, че тези растения са били отгледани органично от самото начало. Ако решите да закупите семена, то ето малко полезна информация относно идентифицирането на характеристиките на семената: СЪВЕТ: Ако търсите да закупите семена от стари български сортове зеленчуци, може да се свържете с Деси Владовска или да видите повече информация тук. А сега да видим няколко насоки за подходящо отглеждане на разсад в домашни условия. 1. Избор на правилните растения Някои растения просто се поддават по-добре на покълване у дома от други. Някои от най-лесните зеленчуци за отглеждане са зеле, броколи, карфиол, маруля, домати, чушки, див лук, праз, босилек и брюкселско зеле. Класиката за отглеждане на разсад в домашни условия са културите, които обикновено се отглеждат поотделно. И на които им отнема доста дълго време, за да преминат от семена до големи растения. Такива зеленчуци например са тиква, патладжан, чушки, домати и краставици. Тиквичките растат невероятно добре, но растежът им е толкова бърз, че повечето хора просто засаждат семената директно в градината, когато почвата се затопли. Въпреки че могат да се отгледат и като разсад в домашни условия. Що се отнася до цветята, някои от най-надеждните едногодишни растения включват невен, космос и цинии. Най-добрите трайни насаждения обикновено са коломбини, маргаритки и градинска ружа. Ако нямате опит в отглеждането на разсад от семена, пробвайте с малки порции за засяване, докато се запознаете с процеса. Различните растения имат различни изисквания. Затова внимателно прочетете текста на пакетите със семена. Така ще знаете колко седмици ще отнеме за всяко растение, за да се подготви на закрито преди последната дата на пролетната слана. Ще забележите, че много пакети със семена включват няколко дни за узряване, като „65 дни“ или „80 дни“. Уверете се, че разбирате дали това се отнася за дни след засяване на семето или дни след разсаждане на разсада на открито, тъй като обикновено варира от зеленчук до зеленчук. 2. Растящата среда е важна – отглеждане на разсад в домашни условия Семената са много деликатни. От деня, в който покълнат, те са изправени пред множество предизвикателства – от бактерии в почвата, водата и въздуха до всякакви гъбички. Колкото по-малко препятствия трябва да преодолеят, толкова по-добре ще растат. Затова вашата почва за покълване на семената е толкова важна. За най-добър шанс за успех, те трябва да бъдат засети в прясна и стерилна почва, която е лека и пухкава. Тези качества ще позволят на почвата да задържа точното количество влага. Ако средата за отглеждане е твърде влажна или не е стерилна, заболяванията са много по-вероятни. А ако е твърде лепкава или твърде тежка, тези фини нови корени няма да могат да пробият. Качествената почвена смес за семена е формулирана по начин, който има за цел да обезсърчи обикновените почвени патогени. Те причиняват гниене на разсада и лесно ще задържат въздух и вода. Можете да използвате готова почва за семена. Също така можете да закупите кокосови влакна или пресовани пелети от торф, които ще се разширяват, когато са мокри. Тъй като семената съдържат хранителните вещества, от които се нуждаят разсадът, торът не е важен, когато търсите качествена стартова смес за семена. Друг вариант е да си направите сами почва, като смесите равни части торф, перлит и вермикулит. Добавете четвърт чаена лъжичка вар към всяка кофа смес, за да неутрализирате киселинността в торфа. 3. Избор на най-добрите контейнери за засяване Вашите семена ще трябва да бъдат засети в малки, индивидуални контейнери (пластмасови табли и форми за разсад). Клетъчните опаковки или таблите могат да се използват повторно. Важно е обаче да ги почистите и стерилизирате старателно с разтвор от 1 част белина към 9 части вода. Уверете се, че имат добри дренажни отвори, за да може излишната вода да се оттича. Сложете ги в плитка водоустойчива тава, която да ги побере. Малките хартиени чаши с пробити дупки на дъното също са опция, тъй като могат да изчезнат направо в компоста ви, след като ги използвате. Чашите за засаждане, навити от вестници и картонени „кутии за засаждане“, които са направени чрез повторно сгъване и закрепване на изхвърлени кутии за храна, ще направят същото. Има много различни видове саксии с влакна, направени от органични материали. Саксии с влакна или хартия, които се разграждат в почвата, са чудесни за отглеждане на разсад, който не се пресажда добре, като краставици и тиква. Ако се опитвате да изберете между глинени, пластмасови или хартиени контейнери за засяване на вашите семена, премахнете глинените контейнери, тъй като те не задържат влагата толкова постоянно. Рециклираните пластмасови контейнери, като празни кофички от кисело мляко, също работят добре, стига да имат дупки на дъното, за да се осигури дренаж. Най-добре е да използвате разделени контейнери само с един вид разсад. Това е предпочитаният вариант за засяване на много семена, тъй като корените са склонни да растат един в друг и са много по-податливи на нараняване по време на пресаждане. Без значение какъв тип контейнери ще изберете, запомнете че грижа номер 1 е те да са чисти и напълно стерилни от патогени. 4. Засяване на вашите семена – отглеждане на разсад в домашни условия Посейте вашите семена поотделно във всеки контейнер според указанията на опаковката. Ако не сте сигурни относно дълбочината на засяване, добро правило е да засадите семето четири пъти по-дълбоко от ширината му. Някои семена трябва да имат светлина, за да покълнат, така че трябва да ги покриете с тънък слой фин вермикулит. Той е достатъчно порест, за да позволи на светлината да проникне, но ще поддържа началната ви смес достатъчно влажна, за да насърчи семената
Как да направим разсад за домати в домашни условия
Как да направим разсад за домати в кофички през зимата – обикновено през месец Февруари можем да засеем семената от ранните домати, които ще пресадим в парника след 30-50 дни, в зависимост от избрания сорт. Можем да се ориентираме по описанието в опаковката на семената за нужното време. Но този период може да бъде удължен – от последната десетдневка на Януари, та чак до първата десетдневка на Март. Всичко зависи от нашите цели, региона на засаждане и климатичните особености на годината. Сега ще разгледаме как сами да си направим разсад от домати. Не е сложно, но си има изисквания, които трябва да спазваме. А след като оберем първите узрели домати от парника, ще бъдем изключително доволни от нашите усилия. Защото от домашно отгледания домат няма по-вкусен! Доматите се нуждаят от топлина и светлина. Обикновено семената поникват в рамките на 1 седмица. А веднага след като доматените семена покълнат и се покажат от почвата, трябва да ги преместим на ярка светлина. И така, да видим как се отглежда разсад за домати? Как се прави разсад за домати в домашни условия Като първа стъпка имаме нужда от семена и от контейнери с почва. Не е препоръчително да използваме семена за домати от хибридни сортове. Вариант реколтата да е същата, няма. Ако вече сте закупили семена за хибриди ги използвайте, но не събирайте семена от тях за нова реколта домати. Важно е и семената, които ще използвате да са с голяма кълняемост. Преди засаждане се препоръчва семената да се третират с препарати, предпазващи от вторични инфекции в почвата. Добре ще бъде да намерите семена от старите български сортове домати, които са се доказали във времето. Ако са и сертифицирани, още по-добре. След като изберете подходящите семена, те трябва да бъдат обеззаразени. Най-лесният и най-разпространен начин е – в продължение на 15 минути потопете семената в 1% разтвор на калиев перманганат (1 гр. на 100 мл вода), а след това изплакнете и подсушете. Почвата също е важна за разсада от домати Почвата също трябва да бъде стерилна, като се препоръчва торово-почвена смес, представляваща 2 части песъчливо-глинеста почва плюс 3 части пресят, добре разложен оборски тор. Разбира се, може да си купите почва от магазина, която да е с гарантиран произход. Почвата трябва да е рохкава и влажна. Подходяща почва за разсад от домати може да направите по следния начин – смесете в равни части пясък, хумус и компост, а след това добавете дървесна пепел в съотношение почва:пепел – 10:1. След като вече сме готови със семената и почвата, трябва да направим следното нещо. Изсипваме в правоъгълна или кръгла саксия по-голямата част от почвата. Поливаме внимателно и изравняваме почвата. След това насипваме (нахвърляме) семената от доматите, като внимаваме да имат поне 1 пръст разстояние между тях. Насипваме от 1 пръст почва отгоре и пак леко изравняваме почвата. Поливаме внимателно с още малко хладка вода. Захлупваме саксията с найлон или стъкло отгоре и оставяме на място с непряка слънчева светлина в някоя отопляема стая. След около седмица нашите семенца трябва да се покажат над повърхностния слой почва. Когато това стане, махаме найлона и преместваме саксията на някой прозорец, за предпочитане с южно изложение. Сега вече трябва да следим за влажността и за ежедневното обръщането на саксията, за да не се наклони на една страна доматения разсад. Как да поливаме разсада от домати – как да направим разсад за домати Как се полива младия разсад от домати? Младите растения трябва да получават достатъчно количество влага, но не трябва да допускаме преовлажняване или пресушаване на почвата. На етап поникване, режимът на влага се поддържа благодарение на покритата със стъкло или найлон саксия. След като вече сме махнали покритието, след самото покълване, трябва да следим за влажността по-често. Да уточним обаче, че премахването на покритието след появата на пониците не е необходимо да стане веднага. Може контейнерът периодично да се открива, давайки възможност на разсада да се адаптира към новата среда. След 1-2 седмици премахваме напълно покривните материали. С растежа на разсада и увеличаването на температурния режим се изисква по-честа поливка, защото почвата започва интензивно да поглъща и изпарява вода. Навлажняването на разсада трябва да става в корените без да се мокрят зелените части. Водата трябва да е престояла и темперирана (+22°С). Първите 27-30 дни след поникване на разсада над повърхността на почвата се правят три-четири поливки. Първата се прави след появата на пониците. Втората и третата редуваме през около 10 дни, но в зависимост от слънчевото греене и температурата в стаята. Последното поливане правим ден преди пикирането (ако е предвидено такова). Температурен режим и торене – как да направим разсад за домати Някой опитни градинари практикуват следния температурен режим: Няма да е грешка да държите разсада и на по-топло, но както казахме преди всичко зависи от слънчевото греене, поливането с вода, сорта на доматите и т.н. Не трябва да държите разсада от домати на прекалено топло, защото по този начин стеблата ще станат прекалено високи и тънки, което е проблем за бъдещото развитие. Също така не трябва да имате работещ радиатор под прозореца, на чийто перваз ще поставяте саксията с разсада. Относно торенето, в началото няма нужда да торите с нищо. След като се появи обаче втория чифт от истински листа, то тогава се препоръчва еднократно или двукратно торене. Първите два листа се наричат „семенни листа“, а следващите листа се наричат „истински листа“. Използвайте водоразтворим тор, който е подходящ за целта. Торенето не е задължително при отглеждането на разсад. А ако предварително сте направили богата на хранителни вещества почва, то изобщо забравете за торенето на разсада. Добре отгледаният и здрав разсад от домати трябва да бъде с тъмнозелени листа и с хубави и дебели стебла. Как да се грижим за доматите в нашата градина Как се пикира готовия разсад от домати Как се премества готовия разсад от домати в кофички? 7-12 дни след появата на истинските листа е време да пресадим разсада от домати. За целта трябва да извадим всички стръкчета домати и да ги засадим по единично в малки съдове. Най-често се използват празни кофички от кисело мляко, които са много подходящи за целта. Също така
