Как да направим течен тор за подхранване и как да го разреждаме
Как да направим течен тор за подхранване – много градинари в днешно време се замислят за по-природосъобразни методи за подхранване на растенията в градината. Защото е доказано, че използването на химически направените торове е вредно както за нас хората, така и за микробиологията на нашата градина. Тук на помощ идва течният тор, която можем сами да произвеждаме у дома. Най-общо казано, течният тор представлява накиснат във вода за няколко дни органичен материал. Процесът е следният – смесваме хранителни вещества с вода, разбъркваме, изчакваме два до три дни и прецеждаме готовата течност (течният тор). След това смесваме концентрата на готовия течен тор с подходящо количество вода и подхранваме растенията. Най-често градинарите правят течен тор от коприва, оман, окосена трева, оборска тор (птича, говежда, овча, конска), водорасли (които имат достъп до тях). В много проучвания се посочва, че повечето хранителни вещества са се извлекли във водата само след три дни накисване. Създаването на собствен домашен тор е достатъчно просто упражнение и всеки градинар и овощар може сам да си направи такъв. Домашно приготвените торове, направени с оборски тор от птици, сухи органични материали или окосена трева, осигуряват по-широк спектър от хранителни вещества. Можете да бъдете толкова креативни, колкото искате, в избора на материали. Окосената трева съдържа доста разтворим азот, така че се възползвайте. Потенциални ползи и вреди от течният тор С помощта на домашно направената течна тор, нашите зеленчуци ще засилят растежа си и тези подхранвания ще осигурят здравословен растеж. За разлика от гранулираните торове, течните торове доставят хранителните вещества на вашите растения бързо, така че можем да ги подхраним, когато имат най-голяма нужда. Когато използваме гранулиран тор в градината, може да сложим твърде много, което от своя страна може да бъде пагубно за нашите растения. Твърде много азот, добавен към цвеклото, например, ще доведе до големи зелени върхове и не много корени. Научно доказано е, че след поливането на растенията с течен тор от коприва те боледуват много по-малко от гъбички и започват да растат по-буйно. Единствените неща, които можем да направим погрешно, когато правим домашно приготвени течни торове, е да използваме прекалено силен разтвор, да оставим сместа да ферментира твърде дълго или да я напръскаме върху листата на растенията, вместо да напояваме корените. Силно концентрираният разтвор може да доведе до нараняване на корените и покафеняване на ръбовете на листата. Що се отнася до времето за приготвяне, неприятната миризма започва да се развива след два дни и става направо ужасна след четири. В този момент сместа е прекипяла и е време да я изхвърлим и да започнем отначало. Така, че 3 дни са ни напълно достатъчни. Домашно приготвените течни торове са твърде биологично активни, за да бъдат запазени или съхранявани, така че е най-добре да правим малки партиди, така че винаги да имаме свеж запас. Как да направим течен тор за подхранване с птича тор Птичата тор е изключително богата на най-различни полезни за растенията съставки. Но тя е много концентрирана, затова трябва да направим воден извлек (течен тор) и да го разредим с вода преди да го ползваме. За целта слагаме 4 супени лъжици угнил птичи тор в еднолитров буркан. Допълваме буркана с хладка вода. Завиваме капака и разклащаме енергично, след което държим на стайна температура в продължение на два дни. Прецеждаме течността и разреждаме с вода до желаната сила. Това малко количество е подходящо за пролетта, когато нямаме много растения в градината и нямаме нужда от голямо количество течен тор. Най-често тогава имаме нужда да подхраним разсада. Тук се използва готовата разредена смес, като към една част екстракт се добавят четири части вода. Как да направим течна тор за подхранване в бидон След като дойде лятото и вече имаме много растения в градината, нуждаещи се от подхранване, правим по-голямо количество домашно приготвен течен тор. За целта имаме нужда от малък бидон или по-голяма кофа, в които да направим достатъчно течна тор за нуждите на нашата зеленчукова градина. За целта слагаме една кофичка угнил птичи тор, заедно с няколко шепи окосена трева, нарязани листа от оман или листа от коприва. След това допълваме бидона/кофата с хладка вода, разбъркваме добре и я слагаме на сянка, покрита със стара кърпа. След два дни разтворът е готов за прецеждане през гевгир в друга кофа. Смесваме концентрата с вода в лейката, разреждайки с около пет части вода. Това е най-общо казано за начина на правене на течна тор. Може да експериментираме с най-различни органични отпадъци от нашата градина и да достигнем до ценен опит. Сега ще разгледаме още 6 подходящи метода за правене на домашен течен тор: 1. Чай за наторяване Отличен източник на азот. Ще ни трябват 1 част добре отлежал оборски тор и 5 части вода, голяма кофа/бидон (с капак) и чувал/калъфка за възглавница. Пилешки, конски, овчи … всъщност няма значение какъв тор използваме за този чай, стига да е добре угнил. Слагаме оборският тор в чувала или калъфката за възглавници и я поставяме в кофата. Доливаме вода и покриваме (това е като гигантска торбичка чай). Оставяме да престои една до две седмици. Когато сме готови да го използваме, разреждаме в съотношение 1:16. След това можем да изхвърлим торбата, напълнена с оборски тор, в нашия компост. 2. Компостен чай Използваме същото съотношение, както по-горе – 1 част органична материя към 5 части вода. Този път ще използваме малко домашен компост вместо оборски тор. Домашният компост е известен като черното злато в градинарския свят, а компостният чай е златната течност. В кофа или бидон слагаме 1 част домашен компост и доливаме с 5 части вода. Разбъркваме и оставяме да престои четири дни. Когато е готов за употреба, прецедеждаме компостния чай през някакъв плат, например стара тениска. Използваме го незабавно, като разредим до съотношение 1:10 (компостен чай/вода). 3. Течен тор от водорасли Ако живеем близо до морето и имаме излишъци от водорасли, това е нашият материал за течен тор. Водораслите са пълни с екстри за нашите растения, включително калий, азот, фосфат и магнезий. Те също така помагат за борба с шока от пресаждането при преместване на растения и разсад. Отново се придържаме към съотношението 1:5. Нямаме нужда от огромно количество. Изплакваме добре водораслите,