Как да разпознаем болестите по лозата – описание и снимки
Как да разпознаем болестите по лозата? Бързото и точно идентифициране на болестите по лозата е от ключово значение за предотвратяване на сериозни огнища и загуби в добива и качеството. Въпреки това, наличието на патоген или заболяване не означава непременно, че е необходимо лечение. Тежестта на болестите варира от година на година, в зависимост предимно от метеорологичните условия, наличието на инокулум (история на заболяването) и чувствителността на лозите. Това означава, че дадено заболяване може да бъде опустошително една година и незначително на следващата. Следователно мерките, които трябва да се вземат за предотвратяване на загубите, могат да варират от сезон на сезон. Целта на тази статия е да помогне при идентифицирането на различните болести по гроздето и при вземането на решения за борба с вредителите. Точното идентифициране на заболяванията е от решаващо значение за ефективното лечение, което да осигури оптимален контрол, като същевременно минимизира употребата на пестициди. Поставяне на точна диагноза на заболяването В идеалният случай едно лозе трябва да бъде напълно проучено – от пукването на пъпките до беритбата. Това обаче обикновено не е практично, така че трябва да се обърне специално внимание на чувствителните сортове или областите, склонни към заболяване, където обикновено се появяват първите симптоми на заболяването. Добре насочените действия, предприети в началото на епидемията, като цяло ще доведат до подобрен контрол на болестта, често с по-малко използване на пестициди. След прибиране на реколтата е важно да се провери състоянието на лозите преди окапване на листата, за да се оцени наличието на инокулум по листата. По-лесно се откриват и болестите, които засягат дървесината на лозите след окапване на листата. Примери за възможно объркване при диагностициране на дадено заболяване са: Предотвратяване на заболяванията Засаждането на сортове, които са по-малко податливи на болести, е добър начин за предотвратяване на болестите. Ориентирането на редовете Север-Юг и използването на топографски градиенти ще увеличи максимално дренажа на въздуха и почвата. Остатъците от резитбата могат да действат като инкубатор за болестите и трябва да бъдат отстранени и изгорени. Обработката на почвата през пролетта е форма на културен контрол. Унищожаването и заравянето на заразени отпадъци ще намали популациите на патогените в началото на сезона, като по този начин ще намали риска от заболяване. Управлението на короната (подрязване, позициониране на филизи, отстраняване на листа) улеснява циркулацията на въздуха, което насърчава изсушаването на листата и повишеното проникване на фунгицидите. Препоръчително е също лозята да се преглеждат системно през целия вегетационен период, за да се следи появата и развитието на болестите. При прибиране на реколтата и в края на сезона оценете наличието на някакви болести. Основни болести по гроздето Гроздето е култура, която е податлива на много заболявания. Степента на чувствителност обаче варира в зависимост от сорта. Когато не се извършва борба с вредителите, щетите обикновено могат да бъдат сериозни. Обикновената мана (1), брашнестата мана (2), сивото и черното гниене (3 и 4), антракнозата (5) са основните болести по гроздето в България. Всички те се причиняват от гъбички, които атакуват плодовете, намалявайки добива и качеството. Има и други специфични заболявани като болест на Пиърс (6), желязна хлороза (7) и филоксера (8). Тези заболявания имат различни причинители. Нека сега да ги разгледаме малко по-подробно: 1. Обикновена мана (Plasmopara viticola) – как да разпознаем болестите по лозата Описание на заболяването – това е гъбично заболяване, което се появява в началото на лятото и може да причини сериозни щети на лозите, особено ако не се вземат мерки за контрол на болестта. По листата се появяват груби кръгли жълтеникави петна. От долната страна на листата се появяват бели петна (спорулация на гъбата. Петната стават кафяви с времето и силно заразените листа могат да окапнат. Заразените върхове на леторастите се извиват и се появява бял пух по стъблото. Съцветията са силно податливи. По време на тежки инфекции те могат да станат жълти, кафяви, след което да изсъхнат напълно. Заразените плодове на червените сортове се оцветяват преждевременно, докато тези на белите сортове придобиват петнист вид. Заразените плодове са склонни да останат твърди, когато останалата част от чепката започне да омеква. Пръскане на лозата против мана – как и с какво да третираме 2. Брашнеста мана или оидиум (Uncinula necator) Описание на заболяването – първите лезии от брашнеста мана често се откриват по долната страна на листата. С напредването на епидемията лезиите стават видими и по горните страни на листата. Тези лезии ще се увеличат по размер и брой, ако болестта не бъде овладяна. Силно заразените листа могат да станат чупливи и да окапят. Още в края на юли се развиват много малки оранжеви до черни сферични структури по горната и долната повърхност на листата. Брашнестата мана изглежда като сив до белезникав прах. Тежките инфекции могат да доведат до отпадане на клъстерите, особено ако се извършва механично събиране на реколтата. Плодовете могат да бъдат заразени до 4 седмици след цъфтежа. Те придобиват пепелявосив цвят и бързо се покриват със спори, което им придава брашнен вид. Засегнатите плодове изсъхват и могат да опадат. Плодовете, които са заразени по-късно през периода, са склонни към разцепване, което ги прави податливи на инфекция с Botrytis. Предотвратяването на появата на брашнеста мана започва с подвързване на лозята и премахване на излишните издънки за по-добра вентилация на растенията. След това се прави тройна обработка с фунгициди (Ридомил Голд Р, Топсин, Куадрис, Тиовид Джет и други). 3. Сиво гниене (Botrytis cinerea) – как да разпознаем болестите по лозата Описание на заболяването – сивото гниене се среща в повечето овощни култури, включително и гроздето. Въпреки че най-очевидните симптоми са върху плодовете, сивото гниене може да зарази зелените листа и да причини некротични кафяви петна. Гъбата причинител, Botrytis cinerea, зимува като склероций (компактна маса от мицел) или мицел в растителни остатъци. През пролетта се образуват спори (конидии) и причиняват поражения върху младите сочни тъкани на гроздето. Обикновено B. cinerea изисква свободна влага, за да покълне, и рана, за да навлезе в тъканта. Върху лезиите се произвеждат нови спори. Спорите се разпръскват от вятъра и причиняват няколко нови цикъла на инфекция, което позволява на гъбата да остане в лозето. Плодовете могат да бъдат заразени малко след цъфтежа. Плодовете стават по-податливи, когато узреят и тяхното съдържание
