Как да направим разсад за домати в домашни условия
Как да направим разсад за домати в кофички през зимата – обикновено през месец Февруари можем да засеем семената от ранните домати, които ще пресадим в парника след 30-50 дни, в зависимост от избрания сорт. Можем да се ориентираме по описанието в опаковката на семената за нужното време. Но този период може да бъде удължен – от последната десетдневка на Януари, та чак до първата десетдневка на Март. Всичко зависи от нашите цели, региона на засаждане и климатичните особености на годината. Сега ще разгледаме как сами да си направим разсад от домати. Не е сложно, но си има изисквания, които трябва да спазваме. А след като оберем първите узрели домати от парника, ще бъдем изключително доволни от нашите усилия. Защото от домашно отгледания домат няма по-вкусен! Доматите се нуждаят от топлина и светлина. Обикновено семената поникват в рамките на 1 седмица. А веднага след като доматените семена покълнат и се покажат от почвата, трябва да ги преместим на ярка светлина. И така, да видим как се отглежда разсад за домати? Как се прави разсад за домати в домашни условия Като първа стъпка имаме нужда от семена и от контейнери с почва. Не е препоръчително да използваме семена за домати от хибридни сортове. Вариант реколтата да е същата, няма. Ако вече сте закупили семена за хибриди ги използвайте, но не събирайте семена от тях за нова реколта домати. Важно е и семената, които ще използвате да са с голяма кълняемост. Преди засаждане се препоръчва семената да се третират с препарати, предпазващи от вторични инфекции в почвата. Добре ще бъде да намерите семена от старите български сортове домати, които са се доказали във времето. Ако са и сертифицирани, още по-добре. След като изберете подходящите семена, те трябва да бъдат обеззаразени. Най-лесният и най-разпространен начин е – в продължение на 15 минути потопете семената в 1% разтвор на калиев перманганат (1 гр. на 100 мл вода), а след това изплакнете и подсушете. Почвата също е важна за разсада от домати Почвата също трябва да бъде стерилна, като се препоръчва торово-почвена смес, представляваща 2 части песъчливо-глинеста почва плюс 3 части пресят, добре разложен оборски тор. Разбира се, може да си купите почва от магазина, която да е с гарантиран произход. Почвата трябва да е рохкава и влажна. Подходяща почва за разсад от домати може да направите по следния начин – смесете в равни части пясък, хумус и компост, а след това добавете дървесна пепел в съотношение почва:пепел – 10:1. След като вече сме готови със семената и почвата, трябва да направим следното нещо. Изсипваме в правоъгълна или кръгла саксия по-голямата част от почвата. Поливаме внимателно и изравняваме почвата. След това насипваме (нахвърляме) семената от доматите, като внимаваме да имат поне 1 пръст разстояние между тях. Насипваме от 1 пръст почва отгоре и пак леко изравняваме почвата. Поливаме внимателно с още малко хладка вода. Захлупваме саксията с найлон или стъкло отгоре и оставяме на място с непряка слънчева светлина в някоя отопляема стая. След около седмица нашите семенца трябва да се покажат над повърхностния слой почва. Когато това стане, махаме найлона и преместваме саксията на някой прозорец, за предпочитане с южно изложение. Сега вече трябва да следим за влажността и за ежедневното обръщането на саксията, за да не се наклони на една страна доматения разсад. Как да поливаме разсада от домати – как да направим разсад за домати Как се полива младия разсад от домати? Младите растения трябва да получават достатъчно количество влага, но не трябва да допускаме преовлажняване или пресушаване на почвата. На етап поникване, режимът на влага се поддържа благодарение на покритата със стъкло или найлон саксия. След като вече сме махнали покритието, след самото покълване, трябва да следим за влажността по-често. Да уточним обаче, че премахването на покритието след появата на пониците не е необходимо да стане веднага. Може контейнерът периодично да се открива, давайки възможност на разсада да се адаптира към новата среда. След 1-2 седмици премахваме напълно покривните материали. С растежа на разсада и увеличаването на температурния режим се изисква по-честа поливка, защото почвата започва интензивно да поглъща и изпарява вода. Навлажняването на разсада трябва да става в корените без да се мокрят зелените части. Водата трябва да е престояла и темперирана (+22°С). Първите 27-30 дни след поникване на разсада над повърхността на почвата се правят три-четири поливки. Първата се прави след появата на пониците. Втората и третата редуваме през около 10 дни, но в зависимост от слънчевото греене и температурата в стаята. Последното поливане правим ден преди пикирането (ако е предвидено такова). Температурен режим и торене – как да направим разсад за домати Някой опитни градинари практикуват следния температурен режим: Няма да е грешка да държите разсада и на по-топло, но както казахме преди всичко зависи от слънчевото греене, поливането с вода, сорта на доматите и т.н. Не трябва да държите разсада от домати на прекалено топло, защото по този начин стеблата ще станат прекалено високи и тънки, което е проблем за бъдещото развитие. Също така не трябва да имате работещ радиатор под прозореца, на чийто перваз ще поставяте саксията с разсада. Относно торенето, в началото няма нужда да торите с нищо. След като се появи обаче втория чифт от истински листа, то тогава се препоръчва еднократно или двукратно торене. Първите два листа се наричат „семенни листа“, а следващите листа се наричат „истински листа“. Използвайте водоразтворим тор, който е подходящ за целта. Торенето не е задължително при отглеждането на разсад. А ако предварително сте направили богата на хранителни вещества почва, то изобщо забравете за торенето на разсада. Добре отгледаният и здрав разсад от домати трябва да бъде с тъмнозелени листа и с хубави и дебели стебла. Как да се грижим за доматите в нашата градина Как се пикира готовия разсад от домати Как се премества готовия разсад от домати в кофички? 7-12 дни след появата на истинските листа е време да пресадим разсада от домати. За целта трябва да извадим всички стръкчета домати и да ги засадим по единично в малки съдове. Най-често се използват празни кофички от кисело мляко, които са много подходящи за целта. Също така
